Минерални и естествени торове Печат

Химическите торове са съединения на химични елементи, или техните соли, давани на растенията, за да подпомогнат растежа им. Те се прилагат или директно, чрез почвата (за уголемяване на кореновата система), или чрез листата (за тяхното подхранване). Тези видове тор могат да бъдат органични (съдържащи органични вещества) или неорганични (съдържащи прости, неорганични химикали или минерали).

Обикновено се срещат в природата в съединения като торф или минерални находища, получени от естествени процеси (като компресиране) или чрез химически процеси (като процес на Хабер). Тези химически съединения могат да подобрят здравето и външния вид на растенията в тревни площи и градини, защото предлагат различни важни хранителни вещества, които по принцип насърчават растежа на растенията.

Торенето с минерални торове при съвременните технологии в полското и фуражното производство се прилага в големи размери и допринася в значителна степен за увеличаване на добивите и снижаване себестойността на продукцията. То дава положителни резултати само когато се прилага на строго научна основа. Минералните торове се използват предимно в големите стопанства, обработващи огромни площи. Колкото по-интензивно е производството, толкова по-малко полезни вещества остават в почвата и толкова по-малко полезни вещества преминават в растенията.

Състоят се главно от променящи се пропорции от трите най-важни хранителни  елемента за растенията – азот (N), фосфор (P) и калий (K), както и второстепенните – калций (Ca), сяра (S) и магнезий (Mg), а понякога дори и по-рядко нужните микроелементи с известна роля в храненето на растенията – бор (B), хлор (Cl), манган (Mn), желязо (Fe), цинк (Zn), мед (Cu), молибден (Mo), a в някои държави и селен (Se).

Думата „тор” идва от френското „tillage”, което означава обработване на земя и по-често се използва за естествени торове.

Най-големият производител на този вид торове е Германия, но са възложени сериозни забрани за използването им при получаване на пари от евро фондовете, не само в Германия, но и в целия ЕС, в следствие на което глобалното производство на минерални торове значително и сигурно върви надолу.

Добре се разтваря във вода, като разтворът силно изстива. Разтваря се и в течен амоняк. Амониевият нитрат е сравнително стабилно съединение при нормални условия. При силен първоначален импулс или при горене в големи количества в затворени пространства може да детонира. Това му качество, от една страна, и фактът, че е кислородосъдържащо съединение, което лесно отдава кислорода си, (Кислороден баланс +0,2) го определят като съставна част на един клас експлозиви, по-малко чувствителни от динамита, но по действие близки до него. В момента по-голямата част от промишлените ВВ са базирани на амониев нитрат. Особено интересни са появилите се наскоро ЕВВ (Емулсионни взривни вещества). През Втората световна война е бил широко използван за екслплозив и снаряди. Тези експлозиви съдържали от 50% до 80% амониев нитрат. През месец май 1921 г. В Опау, Германия е имало експлозия на около 4500 тона амониев нитрат. Били са убити 509 души и ранени 1917. Кратерът, който се получил, бил с размери 165 m дължина, 96 m широчина и 18,5 m дълбочина. По важни съединения на амониевия йон са амониев оксид (NH4)2O, амониев хидроксид NH4OH.

Това е лесноразтворима сол - при 20 0С, в 100 мл. вода може да се разтворят 31,6 гр. от него. При нормални условия е бял, кристален прах. Използва се като минерална тор, за консервиране и за производство на експлозиви и други пиротехнически смеси 

От общественото и личното стопанство се получават ежегодно над 10 000 000 тона оборски тор и компост. В модерните съвременни ферми животните се отглеждат без използване на постеля. Събраната при такова отглеждане торова течност е повече от оборския тор. Това голямо богатство на много места съдейства не само за увеличаване на добивите от селскостопанските култури, но и за подобряване структурата, водозадържащата способност и микробиологичната дейност на почвата. бавното минерализиране на органичните вещества води към равномерно снабдяване на растенията с хранителни вещества в продължение на няколко години.

Животинска тор: по-голямата част се състои от изпражнения от слама. Тор от различни животни има крайно различни свойства и приложение, какво и състав(главно разликата е в съдържащото се количество химични елементи).

Компостът се състои от разложени останки от органични материали – обикновено от растителен произход.

Органичните торове се използват открай време, както в индустрията, така и в домовете на обикновените хора. Те дават доказан резултат. Истинският въпрос е „За или против ИЗКУСТВЕНИТЕ торове”. Готови ли сме да ги използваме и дали ще ни помогнат в действителност?

Напоследък всичко става все по-изкуствено – в ЕС до скоро имаше закон, забраняващ кривите краставици. Всеки се стреми да направи продукта си възможно най-привлекателен за очите, но не и за небцето. Чрез изкуствените торове и други съставки плодовете и зеленчуците стават перфектни отвън, но не и отвътре. Именно тези „ПЕРФКТНИ” растения не само не укрепват организма, но и пречат за извършването на обмяната на веществата. Торовете възпрепятстват получаването и наличието на чисти, витаминозни плодове и зеленчуци.

За цветарството всякакъв вид торове са добре дошли – те подхранват кореновата система и листата на растението, което помага за индивидуалното му и самостоятелно по-нататъшно развитие (подтикнато от по-голямата повърхност на листата и следователно, по-голяма възможност за привличането на слънчевите лъчи и повече храна, получена чрез фотосинтеза). В този отрасъл е абсолютно безопасно да се използват торове, защото също както при плодовете и зеленчуците, цветята получават добър външен вид, но за разлика от тях, не се ядат и качествените промени в следствие на торовете, нямат голямо значение.

Изкуствените торове могат да бъдат и от полза – когато природните условията за развитието и растежа на растения не са благоприятни, винаги може да се разчита на изкуствени торове, които ще подпомогнат получаването на растения, които от своя страна няма да бъдат със същото качество като обикновените или наторяваните с органични вещества.

В условията на постоянното състояние на криза и навлизането на все повече скрити или поне добре замаскирани консерванти, наистина малко са натуралните продукти, на които можем със сигурност да се доверим. Растенията по принцип би трябвало да ни носят само енергия и здраве, но напоследък (особено след нашумялата тема за качеството и състава на всички продукти) всички се замисляме какво всъщност ядем и пием и дали може да подпомогне организма и дали вредата няма да е по-голяма, отколкото ползата.

В най-общи линии използването на изкуствени торове само вреди на здравето на хората. Торовете единствено манипулират крайния купувач и го карат да си купи конкретна марка, която всъщност е „една от многото”, гледащи единствено собствения си интерес, а не доброто на хората. Ако искаме добро здравословно състояние, трябва да се доверим на естественото и натуралното – това е единственото решение…