ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА Печат

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА

„Явленията на жизнената дейност на организ­ма както на болен, така и на здрав мога да се схванат само като се разглеждат и пре­ценяват протичащите в него химични проце­си, а излекуването може да се постигне с химични средства." Тези думи принадлежат на Парацелз — швейцарски лекар от XVI в. Той смятал, че основната цел на химията е приготвянето на лекарства и станал осново­положник на ново направление в химическа­та наука - ятрохимията (медицинска­та химия). По онова време не са били изве­стни причините за много заболявания. Всички основни химични закони все още чакали своите първооткриватели. Но мисълта за тесния съюз на медицината с химията след появяването на ятрохимията се утвърждава в съзнанието на хората и помага за бъдещото възникване на химиотерапията.

Общият химиотерапевтичен принцип, т.е. принципът за лекуване на различните заболя­вания с химични препарати, е формулиран през 1891 г. от руския учен Д. Л. Романовски. За идеално лекарство той считал „веще­ството, което при въвеждане в заболелия организъм оказва най-малка вреда на последния и предизвиква най-големи деструктивни изменения в поразяващия агент". На науката вече е било известно, че много болести се предизвикват от различни микроорганиз­ми. П. Ерлих, немски терапевт и бактериолог, пръв се „прицелва по химичен начин" във възбудителите на едно такова заболява­не, като създава препарата салварсан („спасяващ с арсен" — това е значението на наименованието).

Малко по-късно истински „магически куршуми", които поразяват болестотворните микроби, стават сулфамидните пре­парати. Историята на откриването им е свързана с развитието на промишлеността на анилиновите багрила. През 1908 г. при търсенето на по-добри багрила за тъкани чрез химичен синтез е получен амидът на сулфаниловата киселина:

Това съединение започва да се използува при производството на азобагрила. Антими-кробното му действие е установено по-късно, след две десетилетия. Тогава, в нача­лото на 30-те години, е получено багрещото вещество пронтозил рубрум със следната структура:

То се оказва силно лечебно средство против възбудителите на гнойни възпаления — стрептококите.

Отначало смятали, че антибактериалната активност на пронтозила е свързана с азогру­

пата — N = N —. Но по-късно, след синтеза на още няколко подобни азобагрила, става ясно, че гибелта на стрептококите предизви­кват не самите тези вещества, а образуващи­ят се при разпадането им в организма амид на сулфаниловата киселина — съединение, получено за пръв път още през 1908 г. Белият пронтозил (пронтозил албум, пронталбин, десептил) — такова название е получил амидът на сулфаниловата киселина — се оказал по-малко токсичен от пронтозил рубрума (червения пронтозил) и намерил широко приложение в медицината. Той става също така изходно вещество за синтеза на много други лекарства от тази група: етазол, сулгин, сулфадимезин, норсулфазол и т.н. Сулфамидните препарати с обща фор­мула са помощници в борбата с много заболя­вания.

Наред с тези лекарствени средства и антибиотиците дават възможност на лекарите да побеждават много болестотворни микро­би.

Не всички болести се предизвикват от микроорганизми. Към тежки заболявания често пъти води и нарушаването на нормал­ния ход на химичните процеси и на физикохи­мичните баланси в организма. Съвременната медицина обяснява причините на много такива недъзи, а химиците дават на лекарите ефективни лекарствени средства за тяхното лечение: съдоразширяващи, обезболяващи, хормонални препарати,

витамини.

Невъзможно е да се изброят всички лекар­ства, които се използуват сега в медицината. Фармацевтичната химия — най-интересната област на науката, която изучава лекарствените вещества — оправдала своето древно название. Нали думата „фармаки" в превод от древногръцки означава .даряващ изцеление".

Учените изследват механизмите на дей­ствие на лекарствата, определят зависимостта между структурата на веществата и действие­то им.