ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 Печат

ГЕОГРАФИЯ НА МАШИНОСТРОЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ

І.Значение и особености.

Машиностроенето е структуроопределящ отрасъл на Промишлеността и база за развитието на НС,защото произвежда разнообразни машини,уреди и апарати,използвани във всички стопански отрасли и в бита на хората.В тази връзка от развитието на отрасъла зависи и цялостното развитие на страната ни.

Машиностроенето е основният потребител на продукцията на черната и цветна металургия и основен потребител на електроенергия и топлоенергия,на продукти от Химическата промишленост,дървообработващата,стъкларската и други промишлени отрасли.То е потребител и на част от продукцията на текстилната промишленост.

Отрасълът е наукоемък и в него се внедряват бързо най-новите научни достижения .За разлика от други отрасли машиностроенето изисква голям брой и висококвалифицирана работна ръка.

В редица машиностроителни отрасли влиянието на суровинният фактор е незначително,което позволява изграждането на предприятия повсеместно с цел демографското укрепване на някои региони чрез осигуряването на работни места за трудоспособното население.По този

начин социалното значение на отрасъла нараства неколкократно.

Много звена и производствени цикли на Машиностроенето са независими,което създава възможност за специализация в отделни производства и за кооперирането на производството.Тази особеност позволява по-голяма мобилност на производството,което е предпоставка за оптимизирането на териториалната организация на производството и повишаването на неговата ефективност.В тази връзка е и “ешалонизирането” на машиностроенето:1/.Производство на метални отливки,щамповки.  2/.Производство на възли и детайли.   3/.Монтаж на крайни продукти.

Редица производства на машиностроенето/ инвестиционното машиностроене, транспортното машиностроене и др./ са металоемки,което определя тяхното разположение в близост до металургичните предприятия,или в пристанищните центрове.Средно около 48% от производствените разходи в машиностроенето са за суровини и материали,като има тенденция към намаляването им.

Машиностроенето има важно значение и за износа на страната ни ,като то определя и формирането на съвременната му структура, чрез износ на оборудване,поточни линии и други системи от машини.

Машиностроенето има важно значение и за отбраната на страната ни,чрез производството на бойна техника и резервни части за нея.

Трябва да се отбележи и немаловажният факт,че за разлика от повечето промишлени отрасли,Машиностроенето сравнително слабо замърсява природната среда,което е негово значително предимство.

Характерна особеност на Машиностроенето е относително слабото развитие на частният сектор през последните 10 години,което е във връзка със специализацията на производството и суровинната му и пазарна обезпеченост.

ІІ.Място на Машиностроенето в структурата на Промишлеността и НС.

Мястото на отрасъла се определя от относителният му дял в ОПП,вноса и износа на страната,делът на заетите ,дял в ОПФ и редица други важни стопански показатели.

До краят на 80-те години машиностроенето имаше водещо място в структурата на промишленото производство,осигурявайки над 30% от ОПП.През последните 10 години обема на продукцията му спадна около 2 пъти,поради липсата на пазари,суровини и капитали. В тази връзка значително спадна и относителният му дял в ОПП до 15,8% за 1998.Все пак трябва да се отбележи,че след 1995г. /около 10% от ОПП/ относителният дял на отрасъла нараства,което е доказателство за излизането му от кризата.

Промени в относителният дял на Машиностроенето в ОПП

години:  1939  1952  1960  1970   1975  1985   1989  1990  1991   1997 98

дял в %:  2,4    10,0   12,4   20,2    24,8    26,2   34,6    31,0   25,4    14,6 15,8

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Във връзка с промените в обема на производството значително се промени и дела на отрасъла във вноса и износа на страната ни.В началото на 90-те години машиностроенето е участвало с над 30% в износа и около 15% във вноса на страната ни,докато днес участието му в износа е едва 14,5%,а във вноса - около 24%.Това доказва нерационалната отраслова структура на машиностроенето формирана през последните 30-тина години и трудностите във връзка с разпадането на СИВ и необходимостта от преориентация на пазарите и недостига на суровини и материали.

Значителният спад на производството в отрасъла се отрази и върху броят на работещите в него и относителният им дял в заетите в НС.През последните 10 години броят на заетите в отрасъла значително намаля - около 2 пъти,като през 1998г. в него са работели 215000д./6,9% от заетите в НС и около 20% от заетите в промишлеността/,като в частният сектор са заети 46% от тях.

Брой на предприятията и заетите в отрасъла

години:          1939          1985        1989         1990          1991           1998

брой

предприятия    86            629          814            849            885          11000

заети                1500        399887   558120    516940       398323     215000

Специализацията на страната ни в рамките на СИВ в редица машиностроителни производства/каростроенето,електроника и др./ до краят на 80-те години доведе до нарастване дела на отрасъла в ОПФ на промишлеността до 27%.Днес в машиностроителната,металообработващата,електротехническата и електронната промишленост са съсредоточени около 25% от ОПФ в промишлеността.

ІІІ.Фактори и условия за развитие на машиностроенето.

Върху развитието на отрасъла оказват влияние множество фактори - суровините,работната сила като количество и качество, потреблението/вътрешните и външни пазари за продукцията/, научните достижения в областта на техниката,собствеността на предприятията, формите на организация на производството и др.Значително по-слабо в сравнение с други промишлени отрасли оказва транспортният фактор.

Суровинната база на машиностроенето са цветната и черната металургия,химическата промишленоснт и стъкларската.В тази връзка много силно влияние върху отрасъла оказват качеството на металите,местонахождението на металургичните предприятия,химическите производства,стъкларските предприятия и др.

Значителна част от суровините се внасят от чужбина,което оскъпява значително машиностроителната продукция.

Вътрешните пазари условно могат да се поделят на :потребителски и производствени.Производственият пазар всъщност представлява вътрешноотрасловото потребление на редица произведения - метални отливки,детайли за машини,машини за оборудването на други машиностроителни предприятия и др.

Потребителският пазар всъщност се задоволява от продукция предназначена както за битови нужди/ автомобили,електроника,битови електроуреди и др./,така и за потребление от други отрасли на промишлеността и НС./селскостопански машини,автомобили,самолети,локомотиви,вагони и др./.

Външните пазари през последните 10 години се промениха значително като изисквания за качество и количество на продукцията,както и като направление.До краят на 80-те години основната част от машиностроителната ни продукция бе предназначена за страните от СИВ,като страната ни бе специализирана в производството на електро- и мотокари,персонални компютри,детайли за автомобили и др. Днес голяма част от пазарите на СИВ са недостъпни за машиностроителната ни продукция поради конкуренцията на ЕС,САЩ,Китай,Япония и други страни.Същевременно значителна част и от вътрешния ни пазар също е зает с машиностроителна продукция от посочените страни.Това налага повишаването на качеството на продукцията и снижаването на себестойността й.

Работната сила влияе върху отрасъла основно чрез своята квалификация.Това важи главно за електронната и електротехническата промишленост,автомобилостроенето и други машиностроителни подотрасли.Същевременно чрез квалификацията си работната сила оказва влияние и върху внедряването на научните постижения в производството.

Формирането на отрасловата и териториалната структура на машиностроенето през последните 30 години до голяма степен е под въздействието на факторите специализация и коопериране на производството. Страната ни бе специализирана не само в производството на някои видове машини, но и в производството на детайли за машини в рамките на СИВ/части за автомобили,части за металообработващи машини и др./.Тази специализация и кооперирането на производството позволиха развитието на серийни производства,при които имаше относително висока производителност на труда и се снижаваше себестойността на продукцията.Днес тези връзки в рамките на СИВ са разрушени,поради което трябва да се търсят коопериране с други производители на машиностроителна продукция и нова специализация на България в отделни производства с оглед  осигуряването на външни пазари.

Все по-голямо влияние върху развитието на отрасъла оказва екологичният фактор,чрез което се повишава значително и социалното значение на производството.

Под въздействието на горепосочените и редица други фактори са се наложили следните закономерности в териториалното разположение на предприятията от машиностроенето:

n                  В близост до суровинната база са разположени металоемки производства като:инвестиционното машиностроене, производството на оборудване за минната промишленост и енергетиката и др.

n                  В близост до потребителите са разположени предприятията произвеждащи електроуреди,селскостопански машини и др.

n                  В основните градски центрове,разполагащи с квалифицирана работна ръка и научен потенциал са разположени предприятията от Електронната промишленост.

n                  В близост както до металургични предприятия,така и до потребителски центрове са разположени предприятия произвеждащи строителни машини,транспортни машини и др.

В близост до пристанища и ж.п.възли са разположени предприятия произвеждащи детайли и възли за износ,или такива които са кооперирани с предприятия от чужбина.

ІV.Развитие на машиностроенето в България.

Развитието на отрасъла датира след Освобождението през 1878г.В него могат да се разкрият 2 периода,отличаващи се с редица особености:

1.От 1878г. до Национализацията на промишлените предприятия през 1947г.През този период машиностроенето е слабо застъпено в страната ни,което личи и от ниският му дял в ОПП/2,4% през 1939г./.Слабото му развитие се дължи на общата стопанска изостаналост на България, конкуренцията на чужди доказани производители, липсата на стабилна металургична база, отсъствието на традиции в производството на машини, липсата на квалифицирана работна ръка, липсата на външни и вътрешни пазари и др. Въпреки тези неблагоприятни фактори за развитието на машиностроенето през периода през 1939г. в страната ни е имало 86 машиностроителни работилници и по-едри предприятия.Основната част от тях са били в Русе,Карлово,Ловеч,София,Варна,Пловдив,Плевен и други по-голями селища.

2.1948-1958г. През този етап основната част от национализираните предприятия са слети и уедрени и започва производството на селскостопански машини,вагони и други.През периода започва и строителството на машиностроителни заводи за транспортни машини и инвестиционно оборудване. През периода се засилва ролята на машиностроителни центрове като София,Русе,Варна,Пловдив,Ловеч и др.За развитието на отрасъла допринася и пускането в действие на металургичният завод в Перник.,допринесъл за налагането на София като основен машиностроителен център в страната ни.

3.1959-1970г. През този период значително се разширява “географията” на машиностроенето.Като центрове изпъкват Казанлък,Карлово,Ботевград,Силистра,Добрич и др. Под въздействието на СИВ се очертава и отрасловата структура на машиностроенето в страната ни.,чрез специализацията на България в редица производства.През този период изпъква и значението на отрасъла като база за бързата индустриализация на страната ни,която до голяма степен не е съобразена с наличните суровини,производствен опит и квалификация на работната сила и др.

4.1970-1989г. През периода в страната ни се развиват с бързи темпове електротехническото машиностроене,електрониката и подемно-транспортното машиностроене.Бяха построени и някои заводи от комбинатите за тежко инвестициионно машиностроене край Радомир и Русе,а страната ни бе специализирана в производството на електроника,детайли за автомобили и редица други изделия в рамките на СИВ.Всичко това определи водещото място на машиностроенето в структурата на Промишлеността/около 30% от ОПП на страната ни в краят на 80-те години/. През същият период обаче изпъкнаха и редица слабости пред развитието на отрасъла : развитието на металоемки производства за които липсва необходимата база; териториалната разпокъсаност на производствата; прекомерната концентрация на предприятия и производства в агломерацията София-Перник; подценяването на машиностроителната продукция с потребителска насоченост/битови електроуреди,леки автомобили и др./; прекомерното обвързване със страните от СИВ и основно с тези от ОНД,като в повечето случаи това обвързване не бе на взаимноизгодна основа. И др.

5.От 1990г. до днес. Този период може да се приеме като “преходен” и в областта на ашиностроенето.През последните 10 години значително се разшири частният сектор в отрасъла,промени се ориентацията на пазарите,структурата на произвежданата продукция бе по-пълно съобразена с търсенето на международните и вътрешни пазари и т.н.Същевременно през периода бе отбелязан значителен спад на производството/ около 2 пъти/ и на заетостта.Това доведе до множество стопански и социални проблеми за страната ни.,които все още не са решени.

V.Отраслова структура на машиностроенето.

Сегашната отраслова структура на машиностроенето е резултат от развитието му през последните 3 десетилетия.През този период се развиха редица нови производства/електрониката и др./които бързо се превърнаха във водещи подотрасли. В тази връзка днес основната част от продукцията на машиностроенето се дава от транспортното машиностроене и електрониката.За тези подотрасли съществува и значително по-стабилна суровинна база в страната ни/цветната металургия/.В същото време редица производства на машиностроенето ни си запазиха до голяма степен част от външните пазари.В тази връзка подотраслинте могат да бъдат поделени на следните групи,според предназначението на продукцията им:

n                  Произвеждащи продукция главно за вътрешния пазар: Транспортно машиностроене/камиони,автобуси,асансьори/,инвестиционно машиностроене;производство на битови електроуреди/хладилници,перални,аудио и видеотехника и др./; металообработване.

n                  Произвеждащи продукция основно за износ:  транспортно машиностроене/електро-и мотокари,електротелфери/; електротехническо и електронно машиностроене/електромотори,силови трансформатори,телефонни централи,телефони,ЕИМ,металорежещи машини и др./;селскостопанско машиностроене /трактори,сеялки,силажокомбайни/.

n                  Произвеждащи продукция както за външния,така и за вътрешния пазар: производство на оборудване за ХВП;транспортно машиностроене/кораби,ж.п.вагони,яхти и лодки/.

В отрасълът машиностроене се включват следните подотрасли: металообработване, транспортно машиностроене,електронно и електротехническо машиностроене, инвестиционно машиностроене, строително машиностроене. селскостопанско машиностроене.

Въпреки значителният спад на производството , в краят на 90-те години около 38% от продукцията на машиностроенето се дава от Транспортното,електронното и електротехническото машиностроене.

1.Транспортното машиностроене обхваща производството на електро-и мотокари,кораби,ж.п.вагони,трамваи,автомобили.двигатели с вътрешно горене,електротелфери.Този подотрасъл е материалоемък и изискващ квалифицирана работна ръка. Поради липсата на пазари и суровини за отделните производства,обема на продукцията им е спаднал между 2 и 6 пъти през последните 10 години.

Производството на подемно-транспортни машини/ кари,електротелфери,кранове/ е развито в страната ни от 70-те години във връзка със специализацията в рамките на СИВ. Основните центрове за производство на електро-и мотокари са София/електро -и мотокари/, Пловдив/мотокари/,Плевен/електрокари/,Враца/електрокари/,Лом.Тези предприятия са кооперирани с редица други машиностроителни предприятия в Пазарджик,София,Ловеч,Кнежа и др През последните 12 години производството на електро-и мотокари е намаляло между 30 и 40 пъти,поради липсата на пазари във връзка с нерентабилността на производството им у нас.Производството на електротелфери е застъпено главно в Габрово,Горна Оряховица и В.Търново.Липсата на пазари за това производство определя и намаляването на обема му около 20 пъти за последните 17 години.

Основни производства в транспортното машиностроене

производство:            1980г.     1985г.       1990г.      1991г.          1998г.

ж.п.вагони-бр.                    2000        2904         1316            476                   39

 

тов.автомобили-бр.. 94        6860          7285         2755                   43

леки автом.-бр.      15401     15000        14641        2500                     -

ремаркета-бр.           7517        9224         11231     15000               1687

автобуси-бр.            2068         2650            1533        573                   12

велосипеди-бр.     120000      89734          77878       110400          19100

електрокари-бр.       43877      46983          32645          18600           1700

мотокари-бр.            21700      38449         25430             9000           1600

електротелфери-бр.125302     134965       116524         25100           7200

ДВГ - бр.                      14200       38001         29711           6700           3600

Още в краят на 19 век в Русе е открита ремонтна работилница за ж.п.вагони.Днес центровете за производството и ремонта на вагони са Дряново/пътническивагони/,Бургас/товарни вагони/,София,Русе,Самуил..Това производство е материалоемко,а от друга страна стопанската криза в страната определя намаляването на пазарите,поради което производството на вагони е спаднало около 100 пъти през последните 20 години/табл.3/.

В близкото минало в София се произвеждаха и трамвайни мотриси,но поради ниското им качество днес се внасят такива главно от Чехия.

Корабостроенето в България доскоро бе представено от производството на кораби с различен тонаж и предназначение/танкери,за насипни товари,пътнически,речни тласкачи и шлепове и др./.Тези производства бяха застъпени във Варна,Бургас,Тутракан/за лодки/,Царево/за лодки и яхти/.Днес производството на кораби,лодки и яхти е спаднало значително поради липсата на потребление.В момента във Варна се строят 2 кораба чието завършване се нуждае от големи инвестиции. За нуждите на корабостроенето работеха голям брой предприятия от вътрешността на страната.:Шумен/котли и вентилатори/,Търговище/корабно електрооборудване/,Провадия/корабна мебел/,Нови пазар,Добрич и др.Днес повечето от тези предприятия не работят поради липсата на поръчки.

Автомобилостроенето е сравнително най-младият подотрасъл на транспортното машиностроене.В страната ни се произвеждаха редица марки леки автомобили/”Фиат”,”Рено”,”Москвич”,”Роувър”/в Ловеч,Пловдив и Варна,а днес България е една от малкото държави в Европа без собствено производство на леки автомобили.През последните няколко години беше осуетено производството на пикап”Форд” в Дупница и на джипове “Вранглер” в Ловеч,а по субективни причини беше преустановено и производството на “Роувър” във Варна.Същевременно у нас се произвеждат редица части за леки и товарни автомобили: стартери и алтернатори/Сливен,Севлиево/, индукционни бобини/Елхово/, акумулатори/Монтана,Пазарджик и Добрич/, въздушни филтри /Добрич/, релета-регулатори/Пловдив/, кормилни механизми /Луковит/ ,джанти/Павликени/ и др.

Производството на товарни автомобили е концентрирано във фирма “Мадара” в Шумен.Там се сглобяват товарни автомобили от марките “Шкода” и “ГАЗ”. Поради липсата на доставки от Русия и Чехия през последните 5 години производството им е намаляло 20 пъти.

Производството на автобуси е застъпено в Ботевград на базата на кооперирането с предприятия от Чехия,Унгария и Австрия.Високата себестойност на производството определя и намаляването му с около 15 пъти за последните 5-6 години.

В град Ловеч е застъпено производството на велосипеди и делтапланери,а в близкото минало във фирмата “Балкан” се произвеждаха мотоциклети,мотопеди и се сглобяваха автомобили от марките “ФИАТ” и “Москвич”.

Производството на ремаркета за автомобили е съсредоточено главно в град Елена,като през последните 5 години се произвеждат основно ремаркета за леки автомобили.

2.Електротехническо и електронно машиностроене.Към  подотрасъла се отнасят производствата на битови електроуреди, електродвигатели, акумулатори, кабели, телефонни апарати, генератори, силови трансформатори, компютри, съобщителна техника и др.Тези производства се развиват под въздействието главно на два фактора - квалифицирана работна ръка и потребителското търсене.Те са мобилни и относително “най-екологични”.

В България е застъпено производството на разнообразна битова електротехника - хладилници, радиоапарати, телевизори, видеомагнетофони, електрически печки, бойлери, перални и др. Основните центрове за тези производства са Варна/бойлери,перални,електрически печки и др./,София/хладилници,АТЦ,телефони и др./, Велико Търново/радиоапарати,видеомагнетофони,сателитни антени,радиотелефони, телевизори, радиокасетофони и др./,Белоградчик/ телефони /, Горна Оряховица /електрически печки/,Гоце Делчев,Банско и Благоевград/радиотелефони и радиостанции/ и др.

През последните 8 години бързо развитие получи частният сектор в тези производства,но въпреки това обема на продукцията е спаднал неколкократно ,поради свиването на вътрешните и ъвншните пазари.

Основни производства в електротехническото и електронното машиностроене

производства    1980г.       1985г.      1990г.         1991г.           1998г.

ел.готварски

печки -бр.          99000         285000    176000        64000             33000

отопл.печки-бр. 398000    396000      259000       99000             21000

ел.бойлери-бр.   77242      129252       94085       46600              84500

перални - бр.      64580       155914      90015        73500              4900

електродвигатели

/ хил.бр./            1251           1401         1503           817                406

ел.генератори -бр. 1694       2845         6766          8740               1016

силови трансфор

матори -бр.            7645         9357         4861          4442                956

акумулатори/хил.бр./ 4003   4546         3268         1838                1399

кабели-млн.м.           56         68,7           47,3           21,4                 38,5

тел.апарати/хил.бр./  1005     1150        914,7        515,7               44,4

домашни хладилници

/ бр./                       96279    122100     81600     65000             21100

Радиоапарати-бр.     51292     41500      42500     11100              30

телевизори -бр.        91305    110600     218600      107500          5900

Производството на електродвигатели е застъпено основно в Ловеч,Тетевен и Троян,а в по-малка степен - в София и В.Търново.

Производството на кабели е застъпено в Севлиево и Бургас,а производството на акумулатори - в Пазарджик, Добрич и Монтана.Производството на батерии за електроуреди е съсредоточено в Никопол.

Електрооборудване за автомобили /релета,алтернатори,кабели и др./ се произвежда в Сливен,Елхово,Пловдив,Търговище и др.

Електроизолационни материали се произвеждат в Николаево и Русе,а

производството на електрически крушки е застъпено в Сливен.

През посредните 15-20 години бурно развитие у нас и в света бележи производството на електронно-изчислителна и организационна техника. На тази основа се автоматизират голяма част от технологичните процеси.Тези производства изискват висококвалифицирана работна ръка с технически познания и образование. България бе специализирана в рамките на СИВ в производството на компютри ,като бе принудена да внася за конвертируема валута части и технологии и да продава за рубли готовата продукция. През последните 10 години в страната ни производството и търговията на компютърна техника е почти изцяло в частният сектор.Основните центрове за тези производства са София/ ЕИТ,електроннопреобразувателни елементи,/,Пловдив/ запаметяващи устройства/,Стара Загора/ промишлени роботи/, Силистра/ организационна техника/, Габрово/промишлена електроника/, Ботевград и Правец/ микропроцесори, полупроводници и др./.

Страната ни произвежда и прецизна апаратура за ядрената енергетика /Плевен,Стара Загора/, радиолокатори/Айтос/ и др.

Към подотрасъла се отнася и производството на асансьори, застъпено основно в София.Поради липсата на пазари през последните 4 години производството е намаляло 3 пъти,като през 1997г. са произведени едва 125 асансьора.В Пловдив е застъпено производството на пишещи машини и ксерокси.

3.Инвестиционно машиностроене.

Към подотрасъла се отнася производството на машини и оборудване за промишлените отрасли. В тази връзка могат да се разграничат 3 групи производства:

1/.Производство на машини и съоръжения за отраслите от Тежката индустрия, с изключение на Машиностроенето.

2/.Производство на машини и съоръжения за отраслите на Машиностроенето. - металорежещи машини, ковашко-пресово оборудване, инструменти.

3/.Производство на машини и оборудване за Леката индустрия /Лека и Хранителна промишленост/.

Машини и оборудване за Тежката индустрия се произвеждат в :

Плевен / енергетични машини и оборудване,ковашко-пресово оборудване/, София/ котлостроене,мостови кранове/, Перник и Кърджали/ минни машини и оборудване/,Ямбол/машини за геоложки проучвания/,Бургас и Горна Оряховица /климатична техника/,Сливница/ хладилна техника/, Бяла /редуктори/, Хасково,Харманли,Плевен,Девня,Троян,Враца/ машини и оборудване за ХП/, Радомир,Русе и Хасково/оборудване за предприятия на Тежката индустрия/,Стара Загора/оборудване за консервната промишленост и млекопреработвателната/,Хасково/оборудване за тютюневата промишленост и хлебопроизводството/,Чирпан,Нова Загора и Русе/ мелничарски машини и оборудване за фуражната промишленост/,Търговище/машини за месната промишленост/ ,Габрово и Сливен/ текстилни машини/ и др.

В страната ни се произвеждат още : металообработващи машини/ София,СтараЗагора,Троян,Пазарджик,Силистра,Русе,Сливен/, дървообработващи машини/Пловдив,Якоруда,Доспат и др./.,бормашини/Ловеч/ ,фитинги/Монтана/,феромагнити/Перник/ и др.

Поради ограничаването на външните и вътрешни пазари за продукцията на подотрасъла обема на производството е значително намален през последните 10 години. Така например металорежещите стругове са намаляли 4 пъти в сравнение с 1980г.,като през 1998г. са произведени едва 2315.Подобно намаление има и производството на шепингмашини,фрези,бормашини и други.

4.Селскостопанско машиностроене. Този подотрасъл има важно значение за развитието на селското ни стопанство,поради което страната ни е специализирана в производството на селскостопански машини.У нас се произвеждаха доскоро над 80 вида селскостопански машини. Това производство бе развито главно в основните земеделски райони на страната ни - Дунавската равнина и Горно-Тракийската низина. Основен център на подотрасъла е Русе, където се произвеждат малогабаритна земеделска техника, комбайни и други земеделски машини. Производството на селскостопански машини е застъпено и в Карлово/трактори/,Пловдив/малогабаритна техника/, Видин/ напоителни помпи/, Ямбол/ дъждовални машини и фуражомелки/, Полски Тръмбеш/ животновъдна техника/, Добрич/ сламопреси,роначни машини за царевица/, Нова Загора/ машини за растителна защита/. Ремонтът на селскостопанската техника е концентриран в Кнежа,Дулово и Карнобат.

Поради свиването на вътрешния и външните пазари за селскостопански машини производството им през последните 20-тина години спадна значително,въпреки че страната ни се нуждае от евтина и продуктивна малогабаритна техника..

Производство на селскостопански машини

производство:        1980г.       1985г.         1990г.          1991г.         1998г.

 

Трактори-бр.           6767           5350            3120            1729              315

Комбайни-бр.        35505         15020           9735            2600              200

5.Производство на строителни машини.

Този подотрасъл е развит в близост до големи строителни центрове - Елин Пелин, Пазарджик,Хасково,Айтос,Севлиево,Нови пазар.В тези селища е застъпено производството на разнообразна строителна техника -бетонобъркачки,сита и др.В Каварна,Дебелец и Исперих е застъпено производството на пътни строителни машини/ валяци,багери,кранове и др./.Поради недостига на пътно-строителни машини и относително по-лошото им качество страната ни внася такива от Полша и редица други страни.През 1998г. страната ни е произвела едва 90 крана и 15 багера,което е с около 100 пъти по-малко в сравнение с 1980г.

6.Производството на хидравлични машини предназначени за транспортното и селскостопанското машиностроене е застъпено в Казанлък, Чирпан, Ямбол и Бяла Слатина.Значителна част от тези машини се изнясат и зад граница,поради високото им качество.

7.Металообработване.

Към подотрасъла се отнасят производствата на метални изделия и отливки с различно предназначение:радиатори,болтове,гайки,винтове,пирони,печки за твърдо и течно гориво,нитове,инструменти,битова арматура/разходомери,водомери,батерии /,метални съдове,кревати,метални конструкции ,стоманени въжета и др.Основните центрове за тези производства са София,Пловдив,Русе,Варна,Добрич,Севлиево,Горна Оряховица,Враца,Роман,Ихтиман и др.Значителна част от тези предприятия през последните 10 години значително съкратиха обема на производството си,поради липсата на пазари.

VІ.Териториална структура на Машиностроенето.

Промените в обема на производството и отрасловата структура на машиностроенето през последните 8 години до голяма степен промениха и териториалната структура на отрасъла.,защото редица предприятия бяха закрити,а се появиха и много нови частни предприятия.Въпреки това формираните райони на машиностроенето през 70-те и 80-те години до голяма степен са се запазили. Същевременно могат да се разкрият и отраслови комплекси от предприятия,които са отдалечени.Такива са:

n                  предприятия,произвеждащи оборудване за кораби - Варна,Русе,Попово,Търговище,Нови Пазар,Тервел,Каварна,Провадия,Тутракан,Бургас.

n                  предприятия произвеждащи електро и мотокари - София,Лом,Враца,Плевен,Ловеч,Пловдив,Оряхово и др.

n                  предприятия произвеждащи хидравлични уредби - Казанлък,Шипка,Стара Загора,Ямбол,Чирпан и др.

n                  предприятия произвеждащи съобщителна техника и електроника - София и Югозападна България.

Комплексни машиностроителни райони в страната са 2:

Софийско-Пернишкият район произвежда около 30% от машиностроителната продукция.Специализиран е в производството на електроника,съобщителна техника,електро и мотокари и др. В него се включват  2 машиностроителни възела: 1/.Софийският възел е специализиран в производството на електроника,съобщителна техника,двигатели с вътрешно горене,мото и електрокари,металообработващи машини,автобуси и др.

2/.Пернишко-Радомирският възел е специализиран в производството на оборудване за енергетиката и други промишлени отрасли,производството на феромагнити и др.

Янтренският район произвежда около 10% от машиностроителната продукция в страната ни.В него са оформени 3 възела:

1/.Габровско-Дряновски - специализиран е в производството на електротелфери,инструменти,пътнически вагони,промишлена електроника,текстилни машини и др.

2/.Търновско-Горнооряховският възел е специализиран в производството на електротелфери,електродвигатели,битова електроника,съобщителна техника,печки,запаметяващи устройства,.

3/.Севлиевският възел е специализиран в производството на кабели,битова арматура и др.

Самостоятелни машиностроителни възли са Русенският/ корабостроене,селскостопански машини,инвестиционно оборудване/, Варненският/ кораби,двигатели с вътрешно горене,битови електроуреди и др./,Шуменският/ товарни автомобили,алуминиеви профили,корабно оборудване и др./, Бургаският/ корабостроене,кабели,климатична техника,товарни вагони и др./, Пловдивско-Асеновградският/ електроапаратура,асинхронни електродвигатели, запаметяващи устройства,пишещи машини,ксерографи,металорежещи машини и машини за дървообработка/, Старозагорско-Казанлъшкият/запаметяващи устройства,промишлени роботи,машини за ХВП,хидравлични машини и др./,Карловско-Сопотски/производство на трактори и сачмени лагери/,Ловешко-Троянски/стругове,електродвигатели,електроинструменти,детайли за електрокари/.

VІІ.Тенденции и проблеми пред машиностроенето.

Основните проблеми пред отрасъла в краят на 20-ти век са: липсата на капиталовложения, необходимостта от нови пазари за продукцията, подмяната на техниката и технологиите в повечето производства, които са морално и физически остарели и др.Всичко това налага цялостното преструктуриране на машиностроенето и ориентирането му към европейските и световни стандарти.