Население и административно деление на Германия Печат

Население - 81 730 хил. жители. Гъстота - 228,9 хил. на кв. км. Естествен прираст --3.0. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г., жени - 80 години.

Етнически състав - немци - 93.4 %, местни малцинства - 0.3 % (от тях лужичани - 48.5 %, датчани - 33.9 %, холандци - 14.5 %, фризи - 3.1 %, евреи - 0.1 %, емигранти след Втората световна война - 6.2 % (от тях турци (вкл. кюрди) - 36.1 %, югославяни (общо) - 14.2 %, италианци - 11.2 %, гърци - 6.4 %, поляци - 6.1 %, испанци - 3.5 %, австрийци - 3.5 %, португалци - 2.3 %, араби (общо) - 2.3 %, други - 13.4 %).

Официален език - немски, използват се диалекти на немския.

Конфесионален състав - християни - 96.2 % (от тях протестанти - 58.3 %, католици - 40.5 %, православни - 0.9 %, други - 0.3 %), мюсюлмани (сунити) - 2.8 %, юдаисти - 0.1 %, други - 0.9 %. Извън страната живеят над 10 млн. немци, главно в САЩ, Канада, Русия, Казахстан, Бразилия, Аржентина, Парагвай и др. Градско население - 87 %.

Столица - Берлин (3 800 хил. ж.). По-големи градове - Хамбург (1 700 хил. ж), Мюнхен (1 400 хил. ж.), Кьолн (1 100 хил. ж.), Франкфурт на Майн (750 хил. ж.), Есен (650 хил. ж.), Дортмунд (600 хил. ж.), Дюселдорф (600 хил. ж.), Щутгарт (600 хил. ж.), Лайпциг (550 хил. ж.), Дрезден (530 хил. ж.), Бон (300 хил. ж.)

Административно деление - Германия е федерация на 16 провинции (Bundesländer). Те от своя страна се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 региона (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.

Свободна държава Бавария или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,4 млн. жители и е най-голямата по площ германска провинция - площта ѝ е 70 553 км², а Гъстота: 176/км². Столица на провинцията е Мюнхен. Градът е център на германската провинция Бавария. С население от 1 339 000 (2007). той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на река Изар. Поселището е основано като Munichen през 1158 г. от Henry the Lion, херцог на Саксония, половин век по-късно му е даден статус на град и е укрепено. Първоначално, епископ Ото фон Фрайзинг и Henry се карат за града пред императора в Райхстага в Аусбург. През 1180 г., при делото срещу Henry the Lion, Ото фон Вителсбах става херцог на Бавария. Неговата династия управлява областта до 1918-а. През 1255 г., херцогство Бавария е разцепено и Мюнхен става част от Горна Бавария. През 1327 г. градът е напълно опожарен и по-късно построен отново от Лудвиг IV. През 1632 г. и по време на 30-годишната война градът пада под контрола на шведския крал Густав II Адолф, а през 1705 г. е отново завладян и върнат на Хабсбургите. Първото учебно заведение в града, Баварската академия на науките, е основано през 1759 г. По това време градът вече бързо нараства и е един от най-големите в Европа. През 1806 г., става столица на Баварската държава, със седалище на парламента и епархията Лангтаг. 20 години по-късно друго престижно учебно заведение, Landshut University, е основано в Мюнхен. През 1882 г. градът е електрифициран и става домакин на Първото немско електрическо изложение. 19 години по-късно зоологическата градина Хелабрун отваря врати. След Първата световна война, градът става център на нестабилност. На 19 ноември 1918 г. комунисти вземат властта, установявайки Мюнхенска съветска република (Münchner Räterepublik), която е свалена на 3 май 1919 г. от десните Freikorps, мнозина от които по-късно са привлечени от Адолф Хитлер и националсоциализма. Мюнхен е домакин на Летните олимпийски игри през 1972 г., по време на които група израелски атлети са убити от палестински терористи.

Мюнхен е популярна туристическа цел. Има ред важни музеи и галерии, сред които изпъкват трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотека на модерното изкуство. Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник (Der Blaue Reiter). Други известни туристически атракции са Английската градина (парк в центъра красиви трасета за джогинг, езера, кафенета и дори нудистки площи), музея на науката Deutsches Museum и богато украсения часовник с движещи се фигури на фасадата на Кметството. Може би най-голямата атракция в Мюнхен е двуседмичния панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг и принцеса Тереза фон Сакс-Хилбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес.

Мюнхен е един от новите икономически центрове в Германия, дори днес важни бъдещи промишлености като биотехнологии или Интернет са силно представени в „Weltstadt mit Herz“ (cosmopolitan city with heart). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz AG и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на Макдоналдс и Microsoft. Освен това, Мюнхен е вторият град с най-много издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната.

Баден-Вюртемберг намира се в югозападната част на Германия, източно от горното течение на река Рейн. Баден-Вюртемберг е третата по площ и население федерална провинция от общо шеснадесетте провинции, с площ 35 742 км² и 10,7 млн. души население. Гъстота: 300/км².  Столица е Щутгарт. Със своите около 600 000 жители Щутгарт е шестият по големина град в Германия. Щутгарт има пристанище на река Некар, първокласен жп възел и голямо международно летище. Първите сведения за града датират от 12 век. Най-старата и голяма част на Щутгарт е Канщат.

Берлин е главна столица и една от 16-те провинции на Германия. Той е и в сърцето на метрополитната зона Берлин-Бранденбург, намираща се в североизточна Германия. Със своето население и площ Берлин е най-големият град в държавата и втори по населеност в Европейския съюз след Лондон. Площ 891,85 km². Население 3 405 483 човека (2007) Плътност 3 818 чов./km² Берлин е един от най-влиятелните политически, културни и научни центрове в Европа. Градът е с изключително добре развит градски транспорт и е дом на някои от най-реномираните университети, спортни събития, оркестри и музеи. Неговата икономика е базирана на обслужващия сектор, включвайки разнообразен спектър от медицински и медийни корпорации, политически среди, откривателски институти и конструктивната индустрия. Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Прусия (от 1701), Германската Империя (1871-1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945). След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът присвоява статуса си на столица на цяла Германия. Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, нощен живот и авангардното изкуство развиват международната репутация на Берлин. Бивайки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване. Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студента в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗа.

Четирите берлински уневерситета, в които следват общо 112 хил. души, са: 

  • Свободен университет Берлин с 40 840 студента,
  • Хумболт университет Берлин с 36 423 студента,
  • Технически университет Берлин с 31 547 студента и
  • Университет на изкуствата Берлин с 3 800 студента.

От 2003 година медицинските факултети на Свободния и на Хумболдовия университет са слети под общото название "Шарите - медицински университет Берлин". От тогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

Бранденбург - Разположена е в източната част на страната и е една от новите провинции, създадени през 1990 година след Обединението на Германия. Столица на Провинция Бранденбург е Потсдам.

Исторически, Бранденбург е бил независима държава, която денес предстявлява ядрото на модерна Германия. Федералната провинция носи името на град Бранденбург.

Берлин се намира в пределите на Бранденбург, но е отделна провинция в германската федерация. Площ: 29 478 км² Население: 2.568.507 (31/12/2004) Гъстота: 87/км². Потсдам e разположен близо до Берлин на река Хафел и има население около 145 000 души (2004). В Потсдам се намира Двореца "Сан Суси", построен от Фридрих Велики, по подобие на този във Версай, в стил рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини.

Свободен ханзейски град Бремен е официалното название на най-малката от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Столица на провинцията е едноименният град Бремен  Площ: 405 км² Население: 662 451 (2004) Гъстота: 1 636/км². Официалното му име е Фрайе унд Ханзещат Бремен поради членството му в средновековния съюз Ханза. Разположен е на река Везер. Населението му през 2007 е 544 853 жители. Площта му е 325 км². Заедно с Бремерхафен образува провинция Бремен, основана през 1947 г., с площ 405 км². В Бремен е седалището на градския парламент на провинция Бремен. В него участват 83 депутата - 67 от град Бремен и 16 от Бремерхафен. Пристанището на Бремен се намира в Бремерхафен и е на световно ниво. Основните промишелности в Бремен са автомобилна, металообработка, корабостроене, самолетостроене, както и космически разработки. Също така хранителна промишленост. Градът се преструктурира в място за разработка на нови технологии. Има конгресен и панаирен център. В Бремен са разположени два университета (държавен и частен – американски), университети по приложни науки и по изкуствата. В Бремен се намират музеи, сред тях Юберзеемузеум (на немски Überseemuseum), Универзум (Universum), и други. Също така има художествена галерия (Kunsthalle, Кунстхале), няколко големи театъра. Градът е седалище на немската камерна филхармония. Организират се фестивали и концерти.

Всяка година има три големи събора - Остервийзе (на немски Osterwiese, Великденски събор), Фраймаркт (Freimarkt) и Коледният събор (Weihnachtsmarkt). Фраймарктът е най-големият северногермански празник. Започнал през XI век като свободен пазар за чужди търговци, днес той представлява увеселителен парк с много забавления (влакче на ужасите, виенско колело и др.) и шатри с музика на живо. На Коледния събор традиционно майстори продават стоки, изработени по запазени от Средновековието техники.

Ежегодно в Бремен се провеждат световно първенство по хип хоп и самба-карнавал. Бремен има летище, пристанище (Бремерхафен) и ЖП-гара. Градският транспорт се състои от автобуси и трамваи. Има добре изградена инфраструктура за колоездачи.

Долна Саксония - Разположена е в Северозападната част на Германия, а столица на провинцията е град Хановер. В някои от окръзите на Долна Саксония все още се говори долнонемски език, но броят на говорещите намалява. Във федералната провинция живеят около 8 млн. жители. Площ: 47 618 км² Гъстота: 168/км². Град Хановер е с население 522 944 човека (2007). Плътност 2 563 чов./km². Населението на  агломерацията възлиза на 1 128 543.

Мекленбург-Предна Померания e разположена в североизточната част на държавата. Провинцията обхваща площ от 23 170 км² и 1,7 млн. жители. Плажовете на Балтийско море и островите, както и многото езера във вътрешността, привличат много туристи всяка година.

По-големи градове са Росток, Шверин, Нойбранденбург, Щралзунд, Визмар и Грайфсвалд. Всички имат по-малко от 200 000 жители. Гъстота: 77/км². Шверин е град в Северна Германия. Той е главен административен център на провинция Мекленбург-Предна Померания. Население 97 707 жители към 31 декември 2005 г.

Рeйнланд-Пфалц - заема площ от 19 846 км² и има около четири млн. жители. Столица на федералната провинция е Майнц. Гъстота: 196/км². Майнц е град в Германия, главен и най-голям град на провинция. Градът е разположен на западния бряг на река Рейн, която e и запaдната граница на града и провинциятa, разделяща ги от провинция Хесен. Майнц е древноримски град с над 2000-годишна история. През Втората световна война е сринат почти до основи от бомбардировачи. Загиват около 68000 души. От 1950 г. е главен град на Райнланд-Пфалц.

Саарланд - столица на провинцията е Саарбрюкен. Саарланд заема площ от 2570 km² и има 1,080 млн. души население. По площ и по население, провинцията е най-малката от всички германски провинции, с изключение на градовете-провинции Бремен, Берлин и Хамбург. Гъстота: 411/км².

Саарбрюкен е университетски град, политически, икономически и културен център на Саарланд. Население: 179 000 (31 март 2005). В миналото Саарбрюкен е индустриален и транспортен център за добив на въглища; фабриките произвеждат желязо и стомана, захар, бира, керамични и фаянсови изделия, оптически инструменти, машини и строителни материали. В последните десетилетия, обаче, индустриалното значение на Саарбрюкен намалява, тъй като вносът на въглища от по-бедни страни е по-евтин и икономически по-изгоден дори за немски компании.

Сред историческите паметници на града са каменният мост над река Саар (построен през 1546), готическата църква Св. Арнуал, замъкът Саарбрюкен от 18-и век и старият град, известен като пазарът Св. Йохан. През 1815 година Саарбрюкен пада под властта на прусите и на два пъти през 20-и век (1919-1935 и 1945-1957) е част от територията Саар под администрацията на Франция. Поради това, както и заради физическата близост с Франция, градът запазва известно френско влияние. През втората световна война областта търпи тежки бомбардировки и става част от окупираните от съюзническите войски територии в Германия. През 1946 областта става отделна зона. През края на 40-те и началото на 50-те години на 20-и век, французите се опитват да направят Саарланд отделна държава. През 1955 областта поисква ранно присъединяване към Германия, и на 1 януари 1957 Саарланд става част от Федерална република Германия. Градът се обслужва от летище Саарбрюкен-Енсхайм (SCN). В Саарбрюкен се намира основния кампус на Саарландския университет (Universität des Saarlandes). Градът има трамвайна линия наречена Saarbahn. По-големи близки градове са Карлсруе (около 140 км източно), Манхайм (около 130 км североизточно), Франкфурт на Майн (185 км североизточно), Щутгарт (210 км източно), Люксембург (Люксембург, 90 километра северозападно), Мец (Франция, 80 км западно), Нанси (Франция, 120 км югозападно), и Париж (Франция, 400 км западно).

Саарбрюкен е свързан посредством градски транспорт с френския град Саргемин (Sarreguemines), което позволява лесно прекосяване на границата между двете страни. Саарбрюкен е свързан и със сателитния град Фьолклинген, където се намира старата фабрика за стомана Фьолклингер Хюте (Völklinger Hütte) - първият индустриален паметник обявен за Световно наследство от Юнеско през 1994.

Свободна държава Саксония - намира се в източната част на страната и граничи с провинциите Бранденбург, Тюрингия, Бавария и Саксония-Анхалт. Също така с държавите Чехия и Полша.

Столица на Саксония е град Дрезден. Други по-големи градове са Лайпциг и Кемниц. Федералната провинция отново е образувана след Обединението на Германия през 1990 и заема приблизително земите на бившото Кралство Саксония (до 1918 година).

По време на ранното Средновековие, термина Саксония се е отнасял за региона, който е заемал земите на днешните германски провинции Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Саксонците мигрират там от земите на денешната провинция Шлезвиг-Холщайн между 250 и 500 година. Саксония не може директно да се свързва с всички значения на етнонима саксонци. Саксонец не се отнася само за жител на Саксония има и англо-саксонци и трансилвански саксонци. Площа на провинцията е  18 413 км² Население: 4 300 000 (2004) Гъстота: 234/км². Дрезден (на немски Dresden) е град в източната част на Германия, център на провинция Саксония. Разположен е на река Елба.

Има население 505 514 човека (2007). Важен транспортен възел е. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и др. промишленост. В периода 968-1144 г. Дрезден е включен в германската марка Майсен. От 1485 е резиденция на саксонските херцози. От 1806 до 1918 г. е столица на Саксония.

Дрезден е разрушен през Втората световна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което загиват между 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени много културни ценности. По това време Дрезден е бил цивилен град, в който не е имало каквито и да било военни съоръжения. Мотивът на американци и англичани за масивните бомбардировки е да наложат психически натиск на немския народ и правителство. След края на войната Дрезден е напълно възстановен и реконструиран. През 2002 г. градът преживява катастрофално наводнение.

Саксония-Анхалт - обхваща площ от 20,447 км² и има 2,6 млн. жители. Столица на федералната провинция е Магдебург. Гъстота: 120/км². Магдебург е разположен на река Елба и има население 229 826 жители към 31 декември 2006 г. Магдебургската катедрала (на немски Magdeburger Dom), официално наричана Катедрала на Свети Екатерина и Мавриций, е първата готическа катедрала в Германия и, с височина от 104 м, е най-високата катедрала в бившата Източна Германия. Тя се намира в Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт, и в нея е погребан император Ото Велики.

Първата църква, построена на мястото на катедралата през 937, е абатство, посветено на Свети Мавриций. Днешната катедрала е строена в продължение на 300 години, започвайки от 1209, като шпиловете са завършени едва през 1520. Въпреки че е неколкократно ограбвана, Магдебургската катедрала е богата на произведения на изкуството от антики до модерно изкуство.

Северен Рейн-Вестфалия - федералната провинция има най-много жители - 18 млн. и най-добре развитата икономика - внася 22% от БВП на страната.Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон и Мюнстер. Площ: 34 084.13 км² Гъстота: 530/км².

Дюселдорф има население 578 326 според последното преброяване от 30 юни 2007 г. Дюселдорф разполага с няколко университета и многобраойни възможностти за магистърски, професионални програми, международни програми за обучение в чужбина, езикови курсове. Представителният футболен отбор на града носи името "Фортуна". Подвизава се в Дивизия Германия Север. Друго интересно е трамвайната  линията U79 дълга около 30 км и свързваща центровете на Дюселдорф и Дуисбург.

Свободната държава Тюрингия (на немски: Freistaat Thüringen) или само Тюрингия е разположена в централната част на Германия и е между най-малките от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Тя е единадесетта по големина, с площ от 16 200 км² и дванадесета по население с 2,45 млн. жители. Столица на федералната провинция е Ерфурт. Гъстота: 148/км². Ерфурт след обединението на Германия през 1990 година Ерфурт се намира на 45,5 km югоизточно от географския център на Германия. Разположен е около река Гера. Население 202 658 към 31 декември 2006 г. Първите сведения за града датират от 742 г. През 8 век става център на епископство.

Провинция Хамбург e една от 16-те федерални провинции на Германия. Градът е втори по-големина в страната и най-голямото европейско пристанище. Аминистративен център на провинцията е едноимения град Хамбург. Хамбург (на немски Hamburg) е вторият по големина град в Германия (след Берлин) и седми в Европейския съюз. Хамбург е най-голямото пристанище на страната, второ в Европа и девето в света. Разположен е на река Елба, над нейното вливане в Северно море. Хамбург е разположен на мястото, на което реките Алстер и Биле се вливат в Елба. Разстоянието от Хамбург до устието на Елба е 110 км.

В центъра на града Алстер е изкуствено преградена и образува едноименно езеро, разделено на две части. Многобройните реки и канали на територията на Хамбург се пресичат от над 2500 моста. Това прави Хамбург градът с най-много мостове в Европа - повече от Амстердам, Венеция и Лондон взети заедно.

Днешните граници на града датират от 1 април 1937. Към територията на Хамбург принадлежат островите Нойверк, Шархьорн и Нигехьорн, както и националният парк Хамбургишес Ватенмеер. През 17 век Хамбург става най-големият немски град. През 1787 броят на жителите надвишава 100.000, което превръща Хамбург в голям град. Малко преди Втората световна война Хамбург има почти 1,7 милиона жители. Градът е най-многолюден през 1964 г. - 1,9 милиона, но поради субубарнизирането броят на жителите рязко спада до 1,6 милиона през 1986. Оттогава броят на жителите отново започва да се покачва, като в момента възлиза на почти 1,75 милиона, а според прогнозите в следващите двадесет години ще мине двумилионната граница. Първата обществена опера в Германия отваря врати в Хамбург на 2 януари 1678. Първоначално операта се помещава в скромна дървена сграда. По-късно на няколко метра от нея е построена нова сграда, на място, на което операта се помещава до ден днешен. По време на въздушните нападения през Втората световна война сградата понася тежки поражения. През 1955 на мястото на руините е издигната новата сграда на операта. Днес операта е известна по цял свят. Тук Монсерат Кабайе започва световноизвестната си кариера. Множество други звезди като Лучано Павароти и Мария Калас също са гостували на операта. В Хамбург има почти 15.000 фирми, работещи в сферата на пресата, печата, радио и телевизионните медии, музиката, киноиндустрията, мултимедията, рекламата. В тях работят около 62.000 души. Това превръща Хамбург в най-важният германски център на медиите. Шест кули доминират градската панорама: кулите на петте основни църкви и кулата на кметството. Църквата Св. Михаил - или "Михел", както е известна в Хамбург - е емблемата на града. Св. Николай е друга известна хамбургска църква. Разрушена по времето на Втората световна война, днес в нея не се извършват служби, а играе ролята на мемориален паметник на войната. Със своите 147,3 м. тя е била най-високата сграда в света в периода 1874-1877 г. Кулата на кметството е светската противоположност на църковните кули. Сградата на кметството е построена през 1897 г. и има общо 647 богато украсени зали и стаи. На гърба на кметството се намират сградите на хамбургската борса и търговската палата.

Най-високата сграда в Хамбург е телевизионната кула, носеща името на Хайнрих Херц - 279,8 м. Най-старата сграда се намира извън същинските граници на града - това е морският фар на остров Нойверк, построен през 1330 г

Хамбург е един от най-важните региони в сферата на търговията, транспорта и услугите в Германия. Според изследване на ЕС Хамбург е четвъртият най-богат район в ЕС след Лондон, Брюксел и Люксембург.

Най-важните икономически отрасли са производството на стоки за широка употреба, въздухоплавателната индустрия, химията, електротехниката, корабостроенета, машиностроенета, производството на минерални масла, банковата търговия, медиите.

Най-големите работодатели са Еърбъс (10.900 работника), сдружението на здравните каси ЛБК (10.300), Луфтханза (10.090), Дойче пост (9000) немските железници Дойче бан (7.650), търговската къща за доставяне на стоки по домовете Ото + дъщерните ѝ фирми (7.300), спестовната каса Хаспа (5.850), Филипс (5.500), Байерсдорф (4.700), компанията за градски транспорт Хамбургер хохбан (4.268). 

Хесен  има площ от 21 110 км² и около шест милиона жители. Столица на Хесен е Висбаден, а икономически център на провинцията е Франкфурт на Майн. Гъстота: 288/км². Висбаден e разположен на източния бряг на река Рейн, която e и западната граница на града и провинциятa, разделяща ги от провинция Райнланд-Пфалц. Население му е 275 740 към 29 февруари 2008 г.

Шлезвиг-Холщайн е най-северната от федералниte провинции на Германия. Исторически името се отнася до по-голям регион, който обхваща денешните Шлезвиг-Холщайн и областите на Южен Ютланд в Дания. Град Кил е столица на федералната провинция. Площ: ca 15 776 км² Население: 2 777 000 (1999) Гъстота: 176/км². Кил е пристанищен град в Германия. Разположен е в малък залив между Балтийско и Северно море. Населението на Кил възлиза на 230 918 (статистика от март 2006). Поради разположението си градът се профилира като корабостроителен център. Основна туристическа атракция на града е т. нар. "Килска седмица" (Kieler Woche)- ветроходна регата, провеждана традиционно в края на юни. Градът е основан между 1233 и 1242 от граф Адолф фон Холщайн.