Третата вълна на Тофлър Печат

ТРЕТАТА ВЪЛНА

НАЧАЛОТО на Третата вълна
Само няколко десетилетия. Започва от края на 50-те години в САЩ, когато служителите в бели якички и в услугите стават повече от работниците със сини якички в индустрията и земеделието. Тогава започва широкото използване на компютрите, на реактивния транспорт за търговски и граждански цели, на противозачатъчните хапчета и регулирането на раждаемостта. /стр. ...../
Класическите индустриални отрасли на Втората вълна - въгледобив, железопътен транспорт, стоманодобив, автомобилостроене, производство на каучук, машиностроене - стават изоставащи и западащи. Изместват ги редица нови и динамични индустрии. Те се различават с това, че вече не са електромеханични, а се основават на нови научни дисциплини - квантова електроника, теория на информацията, молекулярна биология, океанология, ядрена физика, екология и космически науки. Чрез тях се преминава отвън мерките за време и пространство на Втората вълна - по думите на съветския физик Б. Г. Кузнецов: "малки отрязъци на пространството - колкото радиуса на атома, т.е. 10(на степен -13) см., интервали на времето от порядъка на 10(на степен -23) сек."
Става подмяна на технологиите на Втората вълна с новите технологии на Третата вълна. Евтини и достъпни миникомпютри. Техниката в орбита. Навлизането в дълбините на океана. Генната индустрия. /стр. 186-200/
Новите технологии и динамиката, които те налагат предизвикват и контрареакция, съпротива, отхвърляне - въз основа на страх за хората и екологията, за цивилизацията и планетата. /стр. 200-206/

ТЕРМИНИТЕ и определенията за Третата вълна
XXI век, като век на новото общество и на новата цивилизация, е определян като: космически век, информационен век, електронна ера, глобално село; технотронна ера (Збигнев Бжежински), постиндустриално общество (Даниел Бел), общество на научно-техническата революция (социалистическите футуролози от преди 1989), супериндустриално общество (Тофлър преди тази книга).
Според Тофлър нито един от тези термини не е адекватен. Те стесняват разбирането, като се фокусират само върху един фактор.

СКОК в историята - към нова цивилизация
Революционната промяна, която ще прекоси историята и принципно ще я промени. Реализацията на Третата вълна е голям скок в историята на човечеството. Най-голямото обществено преобразование досега в историята. Формира се една из основи нова необикновена цивилизация.

СЪЩНОСТТА на Третата вълна
Отвъд стандартизацията, синхронизацията и централизацията.
Отвъд концентрацията на енергия, пари и власт.
Срутва, отнема силата на бюрокрацията.
Ограничава ролята на националната държава.
Полуавтономни икономики в един постимпериалистически свят.
Опростени и ефективни правителства. По-демократични от познатите досега.
Възстановява исторически разкъсалата се връзка между потребител и производител, давайки живот на новата "икономика на потребителя".
Първата истинска човешка цивилизация в историята.
ДИНАМИЗИРАНЕ като "експлоадиращи промени"

Предварителното условие за съществуването на всяка цивилизация е енергията. Обществата на трите вълни имат различна енергия, поради което и различна динамика. Третата вълна изключително ДИНАМИЗИРА обществените промени. /стр. 50/
Рязко засилване темпото и скоростта на обществените промени - последните 3 десетилетия са време на "експлоадираща промяна". Преди всичко поради новата компютърна техника и информационни технологии, новите технически възможности за комуникация, обработка и обмяна на информация, ....
Промяната като модус на човешкото съществуване, ... непрекъсната принудена адаптация към новите условия на живот и работа, на общуване и забавление, на ....
А не промяната като преход от едно относително статично състояние и модел на обществото към друг различен модел и състояние на обществото. Сякаш динамиката доминира над статиката в обществото.
.....
Информационна БОМБА
Животът се превръща в "склад от образи".
Хората в ежедневието си са "обсипани с шрапнели от образи".
С променен начин на възприятието ни за своя личен свят:
Първата вълна - единомислие в общността, тесен обхват на приемливото въображение, натиск от общността за възпроизводство на образите и моделите, които идват от традицията на всекидневието, и от шепа източници - родителя, възрастните, учителя, проповедника и попа, кмета и друго длъжностно лице, но най-вече семейството като общностна патриархална среда;
Втората вълна рязко умножава броя на каналите, дава възможност за многообразие и дори за алтернативност. Но поставя огромната гражданска маса под стандартизиращото въздействие на могъщите масови медии, на съответните централни идеологии, които индоктринират образи, които се превръщат в икони на масовото съзнание и психика. Масовото съзнание се стандартизира. Създава се единодушие и единомислие;
Третата вълна разнообразява и демасифицира медиите, лишава ги от монопол и от могъщество. Реално ги демократизира, единодушието се руши... Минимедии за специализирани аудитории. Кабелната телевизия и изборът на гледана програма. Радиотелефонът и личната независимост. Видеоигрите. ТВ информационни услуги. Спътниково разпространение и достъп. /стр. 211-219/
Заедно с непрекъснато преразглеждане и преоценка на вътрешните образи. Става ускорение вътре в нас, ускорена промяна и заменяемост на образите вътре в нас, и то във все по-бързо темпо... "Третата вълна не просто ускорява информационните потоци. Тя преобразува вътрешната структура на информацията, от която зависят нашите всекидневни представи и действия".
Систематичното идеологизирано мислене се разпада на мозаечни късчета в доста хаотично и пулсиращо множество, в "хаотична мозаечна култура". "Вместо да получаваме дълги и навързани нанизи от идеи, организирани или предварително синтезирани за нас, ние все повече сме заливани от къси модуларни блокчета информация" - хаотични реклами, необосновани заповеди, противоречащи си теории и научни изследвания, откъслечни новини. И това заливащо ни множество "отказва да се нагоди към нашите досегашни мисловни категории. Новите образи не се поддават на класифициране".
В резултата хората от Втората вълна питаят към медиите подтиснат гняв. Защото не получават наготово своя мисловен модел за действителността. Или не получават неговото потвърждаване.
Докато хората от Третата вълна спокойно приемат канонадата от блокчета информация и накъсани образи. Те са принудени сами да изобретяват свой мисловен модел за действителността, индивидуализират го, в динамиката на потоците от обществени промени непрекъснато го преоткриват.
Това е огромно бреме за хората. Но води и до индивидуализиране, до демасифициране на личността, както и на културата... Някои се пречупват под бремето и се отдръпват с апатия и гняв. Но други непрекъснато израстват...
Огромен скок в количеството информация, което хората непрекъснато разменят помежду си. Именно в това е същността на новото "информационно общество".
Цялата обществена система пулсира чрез потоци от данни и информация, които стават все по-обемни и динамични. Старата инфосфера на Втората вълна се претоварва. На нейно място се изгражда новата инфосфера на Третата вълна. /стр. 219-222/
/стр. 208-210, 211-219, 219-222/

ИНТЕЛИГЕНТНОТО обкръжение
Ключът към разбирането на развитието е компютърът.
В началото на 50-те години все още е научен куриоз. Между 1955 и 1965 започва да се прониква в деловите среди, постепенно и машини с голям капацитет в управлението на корпорациите. От 1965 до 1977 е "ерата на големия централен компютър" - не само венец в развитието на машинната ера, но и като част от технократската митология. Във филмите той бе изобразяван като всемогъщ мозък, който централизира свръхчовешко познание и интелигентност.
През 70-те години минитюризацията напредва с мълниеносна скорост, капацитетът на машините се увеличава стремително, а цените да падат. Идва ерата на малките, евтини и мощни миникомпютри... Микропроцесорите дават бързина и мощност на миникомпютрите, които стават част от почти всички неща, които правим или използваме.
Мозъчната сила на компютрите вече бе децентрализирана, използването се разсейва и локализира в лаборатории, служби, отдели... Малките компютри ще получат разпространение както преди това пишещите машини - "без специално обучено компютърно духовенство", достъпни до обикновените хора...
Домашният компютър става масова реалност. Стават всеобщо достъпни - на цена, колкото един телевизор... Започва масово дистанционно обучение, правене на сметки, резервации, получаване на информация, пазаруване, участие на борсите, игри и състезания, обмяна на информация, както и свободно общуване в мрежата, лична комуникация, формират се нови "електронни общности".
Цялото обкръжение на човека става интелигентно...
Освен възторга и оптимизма от това развитие на компютъра и от неговата всеобща достъпност и приложимост, възникват и "смразяващи въпроси": (1) дали компютърът няма да надделее над човека и да го постави в зависимост; (2) дали Големият Брат няма чрез компютъра да навлезе в интимната сфера на всеки гражданин и да може навсякъде да го следи и контролира; (3) дали чрез това "децентрализиране на интелекта" и освобождаването на гражданите от контрола на централната власт, няма вместо да се увеличи властта на "тоталитарната държава" (Големият Брат) реално да бъде отслабена тази власт; (4) дали като напомпваме своето обкръжение с интелигентност, от това няма да атрофират собствените ни човешки мозъци; (5) дали няма да настъпи бедствие, ако някои зловредно изключи системата и компютрите спрат да работят; (6) дали в такава ситуация хората ще имат все още основните умения да оцеляват или ще се окажат безпомощни в един жесток хаос?
Спасението е самите компютри да бъдат така програмирани, че никога да не причиняват вреда на човека. Спасението е в "нашата интелигентност и въображение, които още не сме започнали да използваме".
При всички случаи, тази всеобща компютризация е една фундаментална промяна в инфосферата на обществото - добавя се един принципно нов комуникационен слой в обществената система. В сравнение с новата инфосфера в Третата вълна инфосферата във Втората вълна, с нейните масмедии, пощенски служби и телефони, изглежда "безнадеждно примитивна". /стр. 222-227/
Компютърът е една "противоотрова на мозаичната култура". Доколкото той може да помага на човека да помни и взаимоотнася огромен брой причини и фактори, може да обработва и пренася огромни масиви от данни, може да моделира като открива иначе незабележими модели, може да извлича и прогнозира последиците от алтернативни решения и да прави това по-пълно и детайлно от всеки човек, може дори да предложи фантастични решения, което да отвори съзнанието и въображението за немислени до момента възможности. /стр. 230-231/

Днес милиони хора са изключени от пазара на труда. Защото са функционално неграмотни. Не могат да разчитат формуляри и фишове, да работят с бутони, да изучават инструкции.
При Втората вълна минимумът, за да заемаш някаква служба, бе да можеш да четеш. Сега при Третата вълна компютърът може да говори и да командва човека, а той само да слуша и да изпълнява. Разбира се, в случаите, в които неграмотност не означава глупост. Но ... компютърът също се разваля. Тогава неграмотният остава безпомощен... /стр. 228/

При тази промяна в инфосферата се променя съзнанието на човека - начина, по който мисли за проблемите си, по който синтезираме информацията, по който предвиждаме последиците от действията си.
Вероятно ще се промени ролята на образованието в живота на хората.
Възможно е дори да се промени химията на мозъците ни. /стр. 231/
Променят се и децата. В зависимост от ранното им обкръжение.
Когато децата са отглеждани и възпитавани в "глупаво обкръжение", в слабо стимулираща среда, те се научават да не рискуват, стават предпазливи и консервативни, пасивни и нелюбознателни.
Обратно, децата растящи в интелигентна, сложна и стимулираща среда развиват широк набор от умения, чувство за способности и компетентност, стават любознателни и изследващи, възприемат проблематизиращ подход към нещата, стимулира се фантазията им, развиват рефлекс на по-малка зависимост от родителите си от ранна възраст... По-интелигентната среда може да направи хората и по-умни, вкл. да промени самия мозък... /стр. 231-232/

ОБЩЕСТВЕНАТА ПАМЕТ -
от легендата до тоталната информационна банка

Обществената памет продължава да живее и след хората, които си отиват. Тя се натрупва и предава на следващите поколения.
При Първата вълна, сред примитивните и архаични общества тя се е предавала от човек на човек, от възрастните към младите, от старейшините и мъдреците към обикновените хора. Била е въплътена в митове и легенди, истории, ритуали и традиции. Предавана е чрез разкази и песни, чрез религиозни псалми и ритуали, чрез личен пример...
Тогава паметта е избледнявала, после е била опреснявана, но и разбърквана, съчетавана, прекомбинирана по нови начини. Била е активна и жива в буквалния смисъл на думата.
Втората вълна прави революция в натрупването и предаването на обществената памет. Чрез печатането на книгите и разпространението им, чрез системата от библиотеки и музеи, систематичните архиви за деловата работа и държавната статистика, масовата грамотност и системата за гражданско образование, чрез картотеките и информационните системи.
Чрез огромното натрупано знание Втората вълна ускори всички процеси на творчество и нововъдения, на социална промяна и обществено развитие. Културата става извънредно бързо променяща се, развиваща се, разширяваща се.
При Втората вълна обществената и социалната памет се обективира - вложена е в книги и карти, ведомости и статистики, вестници и картотеки, фотографии и филми, в най-различни артефакти. Информацията става замразена, може да остане статична и пасивна. Само, когато тази информация отново се ползва от конкретни хора, тя отново оживява.
Сега, при Третата вълна всичко се наблюдава и записва, компютъризираните архиви и бази данни стават колосални по своя обем информация, тя е прецизно организирана. Всичко се записва и съхранява в най-фин детайл. Доближаваме се до "цивилизацията на тоталната памет".
Не само всестранно се разширява обществената памет, но и тя отново оживява чрез компютърните информационни системи и тяхната достъпност за ползване. Така самата информация става движеща сила на обществената динамика и развитие. Тя ще "отприщи свежи енергийни потоци на културата", компютъризираната информация ще ни "доближи до далечните граници на възможното" - чрез вече достъпните потоци от теории, идеи и идеологии, художествени произведения, технически новости и изобретения, икономически и политически нововъведения. Всичко това пряко е тласък към обществено и социално разнообразие при Третата вълна.
Във всички предишни общества инфосферата е осигурявала средства за общуване между хората. Третата вълна ги умножава. Но тя за първи път осигурява възможност за бърз, евтин и широко достъпен контакт и обмяна на информация между хората, между тях и интелигентното им обкръжение. /стр. 231-232/

"Електронната къща". Като нов начин за организация на индивидуалната работа и дейността на съвкупния работник като цяло.
Като масова децентрализация и деурбанизация. /стр. 254-261/
Организационни и корпоративни фактори. Хуманизиране на рутинния "фабричен" труд в огромните канцеларии. Облекчаване на транспорта и намаляване на разходите. Спестяване времето за пътуване. Промени в ценностната система. Подкрепа стабилността на семейството. /стр. 261-267/
По-малко принудителна мобилност. Устойчивост на общността. По-малко замърсяване, по-рационално използване на енергията. Нова група маломерни терминали, информационни услуги, пощенски служби, изнасяне на много дейности на фирмите като външни услуги, множество малки компании за такива услуги, домашно работещите стават собственици върху своята техника. Свръхинтелектуализирана трудова среда. Но и непосредствени и емоционални отношения в семейството, със съседите...
Тази масова промяна е възможна благодарение на компютъризираната техносфера в съчетание с новата инфосфера при Третата вълна. Трансформацията е към "общество с център дома" на човека... За да се решават или облекчават много от проблемите на Втората вълна, като: масова безработица, непосилна монотонност на труда, прекалена специализация, безсърдечно отношение към човека, ниски надници, отчуждение от близките в семейството, разводите, отчуждение от своята общност по местоживеене, огромни разходи на време и пари за пътуване, огромната централизация и урбанизация, продължителността на работния ден. /стр. 267-272/


Край
Следва довършване на това реферативно представяне на книгата
Михаил Мирчев, 10 май 2008