ГЕОГРАФИЯ НА ДЪРВОДОБИВНАТА, ДЪРВООБРАБОТВАЩАТА И ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Печат

ГЕОГРАФИЯ НА ДЪРВОДОБИВНАТА, ДЪРВООБРАБОТВАЩАТА И ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

І. Значение и особености.

Горепосочените промишлени отрасли се разглеждат заедно, тъй като ползват обща суровина - дървесината. Дървесината намира широко приложение в стопанската дейност и бита на хората още от дълбока древност като строителен материал, топливо, средства за отбрана и др. Днес тя се използва широко в строителството, в рудодобива, в ж.п. транспорта /дървени траверси/, в ХП /като суровина за производството на изкуствени влакна, дървесен спирт, колофон/, в мебелната промишленост, за производството на целулоза и хартия, на амбалаж за селскостопанската продукция и за продукцията на ХВП, за отопление, в графичното изкуство, дърворезбата и др.

Добивът на дървесина обаче е немислим без развитието на горското стопанство и грижите за горските масиви. Горите, освен източник на дървесина, са и база за развитие на дивечовъдството, източник на кислород, спомагат за регулирането на водния отток, имат противоерозионно въздействие и са туристически ресурс. Горите се самовъзобновяват по естествен път или чрез залесяване. Широкото приложение на дървесината се дължи на ценните й качества - здравина, трайност, ниска топлопроводимост, поддаване на механична и химическа обработка, еластичност и др.

През последните десетилетия дървесината все повече се измества от други материали в промишлеността и строителството, което съдейства за опазването на горите от сеч. Същевременно след 1989г. нараства нейното значение като топливо за бита и износен продукт, поради което голяма част от горските масиви в България са подложени на неконтролируема сеч.

Поради естеството на производствената си дейност дърводобивът се отнася към добивния стопански сектор, докато дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост се отнасят към обработващия стопански сектор и по-точно към тежката индустрия, тъй като преобладаващата част от готовата им продукция се използва като средство за производство, а не като предмети за потребление от населението.

ІІ. Място в структурата на промишлеността и НС.

Горепосочените промишлени отрасли произвеждат 3,8% от ОПП, докато през 1939г. те дават около 12%, а през 1990г. - около 3,9% от ОПП. Нарастването на дела на целулозно-хартиената промишленост се дължи основно на разширяването на външните пазари за хартията, добита в страната през последните 10 години.

Промени на относителния дял ( %) в ОПП

години: 1939г. 1960г. 1970г. 1980г. 1990г. 1991г. 1998г.

Дърводобив и

дървообработване 10,3 6,3 3,7 3,0 2,8 2,8 1,7

Целулозно-хартиена

промишленост 1,5 0,9 1,0 1,3 1,1 1,2 2,1

Общо 11,8 7,2 4,7 4,3 3,9 4,0 3,8

-----------------------------------------------------------------------------------------

В дърводобива, дървообработването и целулозно-хартиената промишленост са заети около 0,8% от всички заети в НС, като в частния сектор на тези отрасли са заети около 42%. Единствено в дърводобива над 90% от заетите са в обществения сектор.

Във връзка с наличието на външни пазари за българската дървесина и мебели, през последните 10 години значително нараства участието на дърводобивната, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост в износа на страната от 2,2% през 1990г. на 4,8% през 1994г. и 3,7% през 1998г. Намаляването на участието в износа през последните 4-5 години е във връзка с мерките на държавата за ограничаването на нелегалната търговия с дървесина.

Необходимостта от подмяната на техниката в дървообработващите предприятия и липсата на редица качествени суровини и материали за дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост са основната причина за относително високия им дял във вноса на страната - 1,1% през 1998г.

През последните 10 години бързо нараства броят на предприятията и активните стопански субекти в горепосочените отрасли. През 1993г. в България има 156 лесничейства за дърводобив, 55 дървообработващи предприятия, 18 мебелни предприятия и 20 предприятия за производство на целулоза, хартия и картон. Днес само в горското стопанство и дърводобива има над 2500 активни стопански субекта, като около 30% от тях са в Западния Тракийско-Родопски регион. С производство на дървен материал, хартия, картон са заети около 4200 стопански субекта, а с производството на мебели - няколко стотици. Основната част от тях са в частния сектор, но най-голямите предприятия са в обществения сектор.

ІІІ. Фактори и условия за развитие.

Развитието на дърводобивната, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост зависи от въздействието на множество фактори: суровинен, транспортен, демографски, внедряването на научни постижения в практиката, изграденост на социалната и техническата инфраструктура, държавната политика, касаеща дърводобива и дървообработването и др.

1. Суровинната база има водещо място сред горепосочените фактори, тъй като именно тя определя развитието на дърводобива и дървообработването. От особеностите на суровината /основно дървесина/ зависят до голяма степен и особеностите в някои производства от горепосочените отрасли. Около 35% от територията на България е заета с гори, но качеството на последните е относително ниско. Над 65% от горския фонд е представен от широколистни гори, които по-бавно се възстановяват и по тази причина не се използват за добив на дървесина в по-голями мащаби. Общите запаси от дървесина на страната се оценяват на около 450млрд.м3, като над 80% от тях са широколистни видове. Същевременно широколистните гори са едва 20% от промишлените запаси на дървесина, поради което участват слабо в дърводобива до края на 80-те години.

Горският фонд на България е около 39млн.дка, от които 26млн.дка са широколистни и едва 13млн.дка са иглолистни гори. Залесената горска площ на страната е 33,320млн.дка, от които 22млн.дка са с широколистни гори.

През последните 10 години добивът на дървесина нараства, като през 1998г. са добити 10,7млн.м3, от които 70% са широколистна дървесина. Нарастването на добивите от широколистна дървесина води до бърза промяна в структурата на горите и обезлесяването на значителни площи, тъй като годишният прираст на дървесна маса е около 2,8млн.м3 а залесителните мероприятия са сведени до минимум - около 90000дка годишно, при над 200000дка през 80-те години.

От широколистните дървесни видове най-голямо разпространение имат букът и дъбът. Буковите гори се развиват главно във височинния пояс от 1000 до 1500м надморска височина в Западна и Централна Стара планина, Средна гора и др. Букът представлява над 40% от запасите на широколистна дървесина в страната. Дъбовите гори са развити главно в територии с надморска височина от 800 до 1000м в Източна Стара планина, Странджа, Средна гора и Краището. Те са съставени предимно от летен дъб и в по-малка степен - от зимен дъб.

Основната част от запасите на иглолистна дървесина (около ¾) са концентрирани в Западните Родопи и Рила. По-ограничени са запасите в Пирин, Витоша и Стара планина.

Разпределение на горите и запасите от дървесина

Райони : % от % от

площта на запасите на

горите на дървесина

Дунавска равнина 10,0 5,5

Стара планина и Предбалкана 34,5 38,0

Средна гора и Краището 11,5 7,5

Странджа и Сакар 9,5 6,5

Родопи 23,5 26,5

Рила и Пирин 9,0 13,0

Западни оградни планини 2,0 3,0

-----------------------------------------------------------------------------------------

Географските различия в разпределението на суровинната база до голяма степен предопределят в миналото и ориентацията на предприятията от дърводобива и дървообработващата промишленост. Под въздействие на вноса на иглолистна дървесина от ОНД през последните 20 години са създадени мощности, които са ориентирани основно към главните транспортни възли в страната. В тази връзка днес съществува значително несъответствие между разположението на преработвателните мощности и местонахождението на суровината.

Ограничените запаси на дървесина в България налагат сключването през 1967г. на договор с бившия СССР за съвместен дърводобив в Коми /Усогорск, Благоево, Междуреченск/. Годишно страната внася около 1 млн.м3 иглолистна дървесина и осигурява работа на около 15000 български работници. През последните 10 години съвместният дърводобив в Коми е ограничен до минимум, поради неизгодните условия по новите договорености от 1991г.

Наред с вноса на иглолистна дървесина /предимно от Русия/, страната внася за нуждите на мебелната промишленост и малки количества ценна дървесина от Африка.

2. Социално-икономически фактори.

Сред социално-икономическите фактори изпъква влиянието на фактора "потребление". Добитата дървесина намира приложение както в строителството, така и в производството на мебели, хартия, велпапе, картони и др. Нарастването на търсенето на дървесината като суровина и предмет на външната търговия е водещият фактор за увеличаването на добивите й през последните 10 години.

Влиянието на транспортния фактор върху развитието на дърводобива, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост се определя от големия обем на суровината и на готовата продукция, която същевременно е и доста скъпа. Влиянието на този фактор личи най-ясно при строителството на предприятия от посочените отрасли по Черноморското и Дунавското крайбрежие във връзка с вноса на иглолистна дървесина от Коми. Транспортният фактор е и причина за оскъпяването на дърводобива в труднодостъпните местности, където се използва животинска тяга /Централна Стара планина и др./.

Влиянието на работната ръка като елемент от демографските фактори се осъществява основно чрез производствения опит и традиции в определена дейност. Те от своя страна имат връзка със суровинния фактор и се появяват под неговото въздействие. Пример за това е населението в Западни Родопи, Стара планина и други планински райони от страната.

Екологичният фактор оказва влияние в 2 направления: 1/.изсичането на значителна част от горските масиви в България нарушава екологичното равновесие, чрез даването на възможност за развитието на ерозионни процеси, нарушаването на баланса на водният отток и др.;

2/.редица производства от дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост замърсяват въздуха, почвите и водите. Подобен пример е производството на фуражни дрожди в Разлог.

ІV. Развитие и отраслова структура.

Добивът на дървесина е сред най-старите човешки дейности в българските земи, поради ценността на тази суровина и широкото й приложение в стопанската дейност и бита на хората. До Освобождението тази дейност не е регламентирана официално, но въпреки това съществуват редица ограничения пред безразборното сечене на горите. След Освобождението, във връзка с разширяването на транспортното и жилищното строителство, както и поради необходимостта от увеличаване на обработваемите земи, дърводобивът се разширява неконтролируемо. През периода 1880-1945г. около 10млн.дка горски площи са унищожени, като “принос” за това има и развитието на дървообработващата промишленост в Кричим, Белово, Бургас, Троян и други селища. В началото на ХХвек в България има 47 дървообработващи предприятия. През 30-те години на века започва и производството на фурнир и шперплати, с което нараства и търсенето на дървесината като суровина.

През последните 50 години за нуждите на дърводобива, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост страната внася над 1млн.м3 дървесина, като същевременно се осъществяват залесителни мероприятия с цел подобряване на качеството на българските гори и тяхното съхраняване.

1. Дърводобив. Тази дейност се осъществява в 15 горскостопански комбинати в страната от над 2500 активни стопански субекти. Продукцията на отрасъла е объл и фасониран дървен материал за строителството, дървообработващата, целулозно-хартиената промишленост и дървесина за битови нужди на населението. Дърводобивът се базира основно на иглолистните гори в страната и в Коми. През последните няколко години нараства добитата широколистна дървесина /букова, дъбова, тополи, габър и др./. През 1998г. са добити 9,9млн.м3 дървесина, при 15млн.м3 през 1980г. /65% широколистна/. През последните 20 години нараства добивът на дърва за отопление от 1,8млн.м3 на 2,5млн.м3. Това се дължи на неколкократното поскъпване на парното отопление, течните горива и въглищата в България. Основните дърводобивни центрове са Троян, Тетевен, Чепеларе, Пещера, Хаджидимово и др. С предстоящото връщане на горите на техните собственици се очаква в близко бъдеще нарастване на дърводобива, след което той ще бъде сведен до минимум, поради изчерпването на горските ресурси. Сега в дърводобива са заети около 16000д. Те произвеждат около 1% от ОПП в страната, като през последните няколко години се отбелязва нарастване на този дял във връзка с износа на дървесина за Гърция и Турция. Същевременно нараства и броят на активните стопански субекти, заети в горското стопанство и конкретно в дърводобива. В края на 1998г. те са около 3000.

2. Дървообработваща промишленост. Представлява естествено продължение на дърводобива. Към нея се отнасят производството на дъски, шперплат, фурнир, паркет, дограма, мебели и др. Отрасълът е силно зависим от суровинния фактор, машиностроенето, химическата промишленост /получава бои, лакове, лепила и химикали за обработка на дървесината/, текстилната промишленост /дамаски и тъкани за производството на мебели/. Дървообработващата промишленост се влияе и от наличието на работна ръка с определена квалификация и производствен опит. При обработката на дървесината се получава значително количество отпадъчни продукти /талаш, стърготини и др./, които повторно се използват при производството на талашит или за отопление. Така например при първичната обработка на дървесината се получават от 15% до 45% отпадъчни продукти от общото количество.

Най-големите предприятия в отрасъла са ориентирани към дърводобивните райони в страната под въздействието на суровинния фактор, тъй като разходите за суровини са около 65% от всички разходи по производството в отрасъла. За производството на 1м3 бичен дървен материал се изразходват 1,5м3 дървен материал, а за 1м3 шперплат се изразходват 2,3м3 дървен материал. Тези предприятия обикновено са “комбинати” и произвеждат по-прости изделия като дъски, плоскости и др. В основните потребителски центрове са разположени предприятия, произвеждащи по-сложни изделия и такива, които са нетранспортабилни /мебели и др./. Строителството на предприятия от отрасъла по Дунавското крайбрежие и Черноморието се дължи основно на въздействието на вноса на дървесина от Коми. Такива предприятия има в Силистра, Долни Чифлик и др.

Отрасълът произвежда около 1,0% от ОПП в страната /заедно с производството на мебели/, като се отбелязва тенденция към намаляване на дела му, поради намаляването на производството, липсата на суровина и ограничаването на потреблението през последните 8 години. В отрасъла през 1998г. са заети 17000, като 90% от тях са в частния сектор. В края на същата година активните стопански субекти, занимаващи се с дървообработване, са около 4000, докато през 1995г. - 150, от които 73 са частни. Увеличаването на стопанските субекти обаче е свързано с намаляване на заетите в отрасъла /почти 2 пъти за 4 години/ и значителен спад на производството. Това води до намаляване на участието във външната търговия. Отрасълът участва заедно с дърводобива с 1,8% в износа и едва с 0,5% във вноса на страната.

За основа на дървообработващата промишленост в България може да се приемат стотиците примитивни чаркове, бичкиджийници, стругарни и други занаятчийски работилници, работещи през XIX век в Габрово, Велинградско, района на Пещера и в други планински райони на страната, ползващи силата на планинските потоци. Предполага се че преди Освобождението техният брой е около 300.

Във връзка с нарастналите нужди от дървен материал за строителството, след 1878г. дървообработката се полага на промишлена основа. През 1892г. в Белово е пусната в действие фабрика за дъски, греди и други груби дървени изделия, ползваща водна сила. По-късно в Бургас, Долна баня, Кричим, Троян, Свищов, Варна са построени дървообработващи фабрики, ползващи енергията на парни двигатели. Преди Балканската война в страната са построени още 37 дървообработващи фабрики, като сред тях изпъкват кибритената фабрика на гара Костенец, построена през 1900г. и най-голямата фабрика по това време - в село Бараково /Кюстендилско/.

През 20-те години на века са построени фабриката за шперплат “Карпати” в Русе, за плавателни съдове и вагони “Кораловаг” във Варна, за производство на каруци, файтони и кабриолети във Враца, за калъпи на обувки и шапки в Габрово и Троян и др. През 1925г. във Враца започва работа фабрика за налъми, а в Казанлък - за музикални инструменти “Кремона”.

В началото на 30-те години са пуснати в действие фабриката на братя Балабанови в Кочериново и дървообработващото предприятие в Долни чифлик, произвеждащо паркет, дъски и др.

През годините на Втората световна война бързо развитие получава производството на фурнир в София, Кюстендил и Шумен. По същото време започва и производството на шперплат в София, Тетевен, Троян, Котел, Горна Джумая /Благоевград/, с.Черни Осъм /Троянско/, с.Черни Вит /Тетевенско/ и Шумен. През този период се развива и производството на мебели в горепосочените предприятия, както и на бурета и бъчви, което като занаят е познато още от древността в българските земи.

В края на 1947г. са национализирани 1545 дървообработващи предприятия в страната /141 гатера, 380 банцига, 39 фабрики за траверси, 3 корабостроителници, 8 фабрики за шперплат, 5 фабрики за фурнир, 1 кибритена фабрика, 4 работилници за клечки за зъби и дървени обувки, 317 работилници за бъчви и други дървени изделия и др./. Основната част от тези предприятия са разположени в районите с развит дърводобив - Западни Родопи, Стара планина, Рила, Пирин, Странджа, Средна гора.

През последните 50 години са уедрени старите предприятия, а същевременно са построени и редица нови дървообработващи комбинати в някои от най-големите градове. Голяма част от предприятията през последните 30 години работят основно с вносна суровина - главно от Коми. През този период се задълбочава и специализацията им. Днес предприятията в Тетевен, Троян и Благоевград са специализирани в производството на шперплат /този продукт се произвежда до началото на 90-те години в 11 предприятия/, а предприятията в Бургас, Червен бряг, Велинград и др. - на паркет. Производството на фурнир е концентрирано във В. Търново, София, Тетевен, Долни чифлик, а на строителна дограма - в София, Батак, Берковица, Белово и др. Плочи от дървесни плоскости се произвеждат във Велинград, Тетевен, Черни Вит, Благоевград и Търговище.

Чепеларе днес е основният център в България за производството на спортни изделия, някои от които доскоро са произвеждани от дърво /ски, ракети за тенис, обръчи за художествена гимнастика, бухалки за бейзбол и др./.

На базата на вносната дървесина от Коми в края на 80-те години се оформя и лесопромишленият комплекс край Силистра, включващ 6 отделни завода за дървообработка, целулоза, хартия, мебели, дрожди и ремонт. В Силистра функционира и фирма “Камъшит”, произвеждаща редица изделия за бита на базата на местна дървесина от влаголюбива растителност.

Като подотрасъл на дървообработващата промишленост може да се приеме мебелното производство, базирано основно на дървесината като суровина. То е ориентирано към потребителските центрове, поради относителната нетранспортабилност на готовата продукция. Същевременно трябва да се подчертае, че българските мебели доскоро имат осигурени външни пазари. Основните фирми за производството на мебели в страната са: ”Комфорт” /София, Кюстендил, Благоевград/, ”Тракия” /Стара Загора, Хасково, Димитровград, Харманли и други селища от този регион/, ”Алкавак” /Свищов/, ”Ловеч” /Ловеч, Плевен, Габрово, В. Търново/, ”Елица” /Враца, Видин/, ”Синаница” /Банско/, ”Хемус” /Троян, Тетевен/, ”Лукс мебел” /Пловдив, Пазарджик/, ”Бриз” /Бургас, Ямбол/, ”Зорница” /Шумен, Добрич, Русе, Враца, Търговище, Силистра/, ”Наш дом” /София/ и др.

Основни производства в дървообработващата промишленост

производство: 1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.

игл.дъски-хил.м3 782 670 661 292 161

шир.дъски-хил.м3 286 226 154 113 71

шперплат-хил.м3 56,8 50,7 48,7 26,0 42,9

фурнир-млн.м2 35,2 31,1 19,8 11,3 3,1

кибрит-хил.каси 73 78 52 58 82

плочи-хил.м3 327 389 219 138 65

тапицирани

гарнитури хил.бр. 35 38 30 26 8

Поради ограничаването на потреблението и намаляването на суровинната база, през последните 20 години производството в дърводобивната и мебелна промишленост намалява с бързи темпове, като особено изразително е това намаление в последните 10 години.

3. Целулозно-хартиена промишленост. По технология отрасълът е близък до химическата промишленост, но по използваните суровини /дървесина и слама основно/ се доближава до дървообработващата промишленост. Целулозно-хартиената промишленост се отнася към вторичния /обработващ/ стопански сектор. Тя е трудоемък и водоемък отрасъл, силно замърсяващ природната среда, ползващ големи количества топло и електроенергия. Към нея се отнасят производствата на хартия, целулоза, картон, велпапе, амбалаж, целофан и други ценни продукти, използвани в бита и стопанската дейност на хората. В тази връзка отрасълът има голямо социално-икономическо значение и поддържа тесни производствени връзки с много други стопански отрасли. Така например от дърводобивната промишленост, селското стопанство, ХП и порцеланово-фаянсовата промишленост получава суровини /дървесина, слама, калцинирана сода, каолин и др./.

Целулозно-хартиената промишленост има 2 самостоятелно обособени фази в производството: целулоза и хартия. Те могат да бъдат осъществявани самостоятелно или комбинирано. Същевременно производството на целулоза е по-силно зависимо от суровините, докато производството на хартия е ориентирано към потребителското търсене.

Целулозно-хартиената промишленост произвежда около 2,1% от ОПП в страната. В нея са заети около 16000д. или 0,5% от заетите в НС и 1% от заетите в частния сектор на промишлеността. В частния й сектор работят над 72% от заетите в отрасъла. Отрасълът участва с 1,3% в износа и 3,1% във вноса на България. Разходите за суровини са около 60% от себестойността на продукцията, което определя силното въздействие на суровинния фактор. Същевременно предприятията за целулоза и хартия са построени в близост до водоизточници и енергоносители. За производството на 1тон целулоза са необходими около 350м3 вода и 5м3 дървесина, предимно иглолистна, която се използва за производството на висококачествена хартия /ксероксна и хартия за принтери/. От слама се произвежда по-нискокачествена хартия /амбалажна и др./, поради което едва около 20% от използваната суровина в отрасъла е сламата. За производството на хартия се употребява и отпадъчна хартия, която обаче е едва около 18% от общото количество суровина. Производството на хартия датира от началото на 30-те години на ХХв. с построяването на фабриките в с.Бараково /Кюстендилско/ и в Княжево /София/. От преди Втората световна война са и фабриките за картон и хартия в Костенец и на гара Искър /София/.

Основната част от предприятията са построени обаче през 70-те години, като страната задоволява около 80% от нуждите си от хартия, картон и целулоза със собствено производство. До началото на 90-те години в България работят 20 предприятия от отрасъла, с най-големи мощности са тези в София, Мизия, Белово, Пловдив, Пазарджик, Стамболийски, Силистра и др. Днес с производството на хартия и картони се занимават над 350 стопански субекта, като основната част от тях са в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян-над 35%.

Поради липсата на суровини и ограничаването на потреблението, през последните 10 години се отбелязва значителен спад в продукцията на отрасъла.

Основни производства в целулозно-хартиената промишленост

производства: 1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.

целулоза-хил.т 215,6 174,3 109,6 83,3 92,4

хартия-хил.т 316,1 370,4 271,8 159,9 158,7

тоал.хартия-хил.т - - 9,4 4,0 8,5

картон- хил.т 61,1 70,5 42,3 32,2 19,7

велпапе-хил.т 189,9 214,9 162,4 79,8 35,8

V. Териториална структура на отраслите.

На базата на суровините и специализацията на производството в областта на дърводобива и дървообработващата промишленост се формират 3 района:

1/. Родопски. Формира се под въздействието на значителните запаси от дървесина в Родопите. Специализиран е в производството на дограма, мебели, строителен иглолистен дървен материал и др. Основните му центрове са Велинград, Батак, Смолян, Девин, Пещера, Чепеларе, Асеновград, Белово и др. В района се произвеждат над 20% от продукцията на дърводобивната и дървообработващата промишленост.

2/. Рило-Пирински. Оформя се на базата на горските ресурси в Рила и Пирин, които са основно от иглолистна дървесина. Основните центрове са Банско, Разлог, Дупница, Сандански, Костенец, Долна баня, Самоков, Гоце Делчев. Специализиран е в производството на иглолистна дървесина, мебели и дограма. От района се доставя и голяма част от суровината за предприятията в София и Кюстендил. Делът му в общата продукция е над 10%.

3/. Старопланински. Той е формиран на базата на запасите от широколистна дървесина в Стара планина. Основните производствени центрове са Монтана, с.Черни Вит /Тетевенско/, с.Черни Осъм /Троянско/, Тетевен, Етрополе, Троян, Берковица, Севлиево, Габрово, Трявна, В.Търново, Елена, Котел, Ловеч, Сахране, Червен бряг и др. Районът е специализиран в производството на дограма, паркет, дъски, амбалаж и др. Дава около 1/3 от общата продукция в страната.

В процес на формиране е Черноморски район, обхващащ предприятията в Бургас /паркет от дъб/, Добрич, Долни чифлик, Малко Търново и др. Той се базира на широколистната дървесина по Черноморието и влажните ”лонгозни” гори.

Извън посочените райони се намират някои значителни центрове на дървообработващата промишленост, като Силистра, Русе, София, Пловдив, Ямбол и др.

Териториалната структура на целулозно-хартиената промишленост в България е представена от 2 отраслеви района:

1/. Южен. Обхваща поречието на Марица и Югозападна България. Формиран е под въздействието на близостта до иглолистната дървесина в Родопите, Рила и Пирин. Основните му центрове са Костенец, Белово, Стамболийски /целулоза, хартия/, Пазарджик /картони/, Пловдив, Разлог /целулоза/, Кочериново /амбалажи и картон/, Своге /картон и амбалаж/, София.

2/. Северен. Обхваща Северна България и е формиран под въздействието на потреблението, транспортния фактор, вноса на суровини, местни суровини /слама/. Основните центрове са Мизия, Силистра /хартия/, Никопол /амбалаж и картони/, Стражица /велпапе/, Луковит, Свищов, Павликени, Варна.

VІ. Проблеми и перспективи за развитие.

Развитието на дърводобивната, дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост в перспектива зависи от решаването на следните основни проблеми:

Пълноценно използване на суровините чрез въвеждането на безотпадни технологии и химическа обработка на дървесината.

Намаляване дела на използваната ценна дървесина като основна суровина при производството на мебели, хартия и др.

Оптимизация на териториалната организация на производството и избягването на нерационални превози, които оскъпяват продукцията.

Привличането на инвестиции от страната и чужбина в отраслите, с цел преоборудването на предприятията и повишаването на ефективността на производството им.

Решаването на тези и редица други проблеми ще спомогне за развитието на отраслите в перспектива и разширяването на мястото им в НС.