Съвременни психотерапевтични методи Печат

Съвременни психотерапевтични методи

І.Арт терапия

Арт терапията е използването на художествени средства за себеизразяване и себеосъзнаване в присъствието на обучен арттерапевт.Главна цел е постигане на промяна и развитие в личностен план чрез използването на художествени материали в една сигурна и подкрепяща среда.

Арт терапията е един тристранен процес между клиента , терапевта и изображението или артефакта.Така тя дава възможност за изразяване и общуване и би могла да бъде особено полезна за хора , които се затрудняват да изразяват своите чувства вербално.

Арт терапията е помагаща професия , използваща художествените похвати , образци , креативния процес и реакциите на клиента към създадения продукт като отражение на индивидуалното развитие , способности , личност , интереси , тревоги и конфликти . Тази терапия е основана на познаване на теориите за човешкото развитие и психичен живот , които биват прилагани във всички видове диагностика и лечение включително и образователни , психодинамични , когнитивни , междуличностни и други терапевтични средства за разрешаването на емоционални конфликти , подпомагане на себепознанието , развитието на социални умения , овладяване на поведението , решаването на проблеми и подобряването на самооценката .

ІІ. Музикотерапия

Музикотерапията , както и другите арттерапевтични средства и подходи биха могли да бъдат съпътстващи и подпомагащи основното лечение , както и в някои случаи самостоятелно действащи .

  1. 1. Основни цели на музикотерапията
  • Да се постигне адекватно личностово приспособяване
  • Да се стимулира решимостта за разрешаване на конфликтите
  • Да се подобри и разшири креативността и интуицията
  • Да подкрепи човек и да го позитивира
  1. 2. Определение за музикотерапия

Музикотерапията е използването на музика и/ или музикални елементи (звук , ритъм , мелодия или хармония)от страна на квалифициран музикотерапевт при работа с клиент или група в процес, чиято цел е да подпомогне и насърчи общуването , взаимоотношенията ученето и т.н. с цел да отговори на определени физически , емоционални , умствени , социални и когнитивни нужди.

Под формата на превенция , рехабилитация или лечение музикотерапията си поставя определени задачи – да развива потенциала и/или възтановява функциите на индивида , така че той да постигне по - добро ниво на интра- или интер - персонална интегрираност и по този начин да се подготви за по – пълноценен живот .

За едно дете например музикотерапията е стимулираща и утешаваща , която използвана правилно може да помогне на децата като ги освободи от емоционална или интелектуална дисфункция , да помогне да се почувстват значими . Следователно музикотерапията може да се определи и като стимулираща и подкрепяща .

3.Подходи

Музикотерапията се развива в три основни посоки :

-          аналитична

-          бихевиорална

-          хуманистична

Разделя се още на “ жива” ( life music ) и такава , която използва готови музикални произведения . При живата музикотерапия има пространство клиента да изрази своите чувства и емоции , клиента и водещия импровизират музика . Изцяло се разчита на музиката , темпо , ритъм , динамика , форма и др. , осъществява се невербална комуникация между клиента и водещия .

3.1.Подход на Нардоф и Робинс .

Този подход е най – популярния в музикотерапията. Известен е още като “ Клинична импровизация” . Той работи и при деца и при възрастни , изключително удачно в клиничната психиатрия .

3.2. Подхода “Водене на въображение с музика” и подхода музика и образност .

Тези подходи са подходящи за работа с така наречените здрави невротици и психосоматични заболявания . И при двата подхода се употребяват готови музикални произведения . Сесията се състои от три части – първата и третата са вербални а средната е музикална , по време на която клиента е в състояние на релаксация . Целите при образност и музика са клиента да се позитивира и ориентира към правилни за него решения .  “ Водене на въображение с музика ” е подход насочен към личностово опознаване и израстване .

3.3. Подхода “ Процесуална психология “ – основан от Арнолд Миндел , обединяващ арттерапевтични методи и подходи . Авторът и негови последователи , изключително удачно използват арттерапевтични похвати от всякакав вид , модифицираща психодрама като инстумент в практическата работа .

ІІІ. Психодрама

Психодраматичния метод позволява усвояването на социални умения и навици чрез ролеви игри . посредством ролевите игри се постига вникване в несъзнаваните проблеми , свързани със социалните взаимоотношения . включена в различните деиности се осъществява и по време на ролева игра , което дава възможност за повишаване на ефективността на терапията при деца с детска церебрална парализа .

Ролевата игра представлява способ за обогатяване на личния опит на детето , посредством преживяването на неочаквана ситуация , в която се позволява влизането в определена социална роля . За по голям успех на терапията те трябва да бъдат колкото може по близко до реалните .

  1. 1. Положителни страни на психодраматичния метод и ролевата игра :
  • Обучение чрез действие и активност
  • Доставяне на удоволствие
  • Усвояване на нови знания , умения , и навици
  • Разбиране за това как се чувстват другите хора в различни ситуации , което представлява мощен инстумент за обучение тъй като способства за развитие на умения за оценяване причините за поведението на другите хора
  • Безопасни условия
  • Развитие на спонтанност и креативност

2.Същност на психодрамата

Създателят на психодрамата Джекъб Морено я определя като “изследване на вътрешния свят и социалните отношения на човек със средствата на ролевата игра “

  1. 2. Цели
  • Разкриване на вътрешни конфликти и решението им
  • Проблеми с общуването
  • Справяне със загуби
  • Личностово израстване
  • Моделиране на бъдещето
  • Справяне със страхове , неувереност , ниско самочувствие и др.
  1. 3. Използване на методите на психодрамата
  • Групи за развитие на личността
  • Бизнес тренинги
  • Работа с деца
  • Социални дейности
  • Семейно консултиране