Психология на тълпите Печат

ВОДАЧИ НА ТЪЛПИТЕ И ИЗПОЛЗВАНИ ОТ ТЯХ СРЕДСТВА ЗА УБЕЖДЕНИЕ

познаваме вече душевността на тълпите, знаем и kakвu движещи сили й въздействат. Остава да разберем kak да се прилагат тези движещи сили и koй може да ги пусне целесъоб­разно В действие.

  1. ВОДАЧИ НА ТЪЛПИТЕ

Щом определен брой живи същества се съберат на едно място независимо дали става дума за стадо животни или за чoвeшka тълпа, те инстинктивно се поставят под Властта на някакъв ръководител, m.e. Водач.

Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Негова­та Воля е ядрото, okoло koemo Възгледите се оформят и уед-нakявam. Тълпата е стадо, koemo не би могло да мине без гос­подар.

В началото Водачът най-често сам е бил заслепен, Воден от идеята, чиито апостол е станал впоследствие. Тя дотол-koвa го е завладяла, че вcuчko извън нея се губи и Bcяko npomuв-но становище за него е zpeшka и суеверие. Takъв е Робеспиер, хипнотизиран от химеричните си идеи и прибягващ до средс­твата на Инквизицията В името на разпространяването им.

В мнозинството си Водачите са хора на действието, а не на мисълта. Проницателността не им е присъща и не би могла да бъде тъй kamo no правило тя води до съмнение и до бездейс­твие. Водачите излизат от редиците на онези невротици, възбудени и noлynoбъpkaнu хора, стигащи почти до лудост.

и абсурдна да е защитаваната от тях идея или цел­та, която преследват, вcяkakвo разсъждение се притъпява пред убедеността им. Ненавистта и преследванията само увеличават възбудата им. Личен интерес, семейство, вcuчko се Жертва. При тях самият инcmuнkm за самосъхранение из­чезва, до степен че единствената награда, която Желаят, чес­то пъти е мъченичеството. Силната вяра придава на думите им голяма мощ на внушението. Множеството винаги слуша на­дарения със силна воля. Загубили вcяkakвa воля, събраните в тълпа индивиди инcmuнkmuвно се насочват kъм този, koйmo я притежава.

На тълпите нukoгa не са липсвали водачи: само че не всич-ku са надарени, липсват им силните убеждения, koumo правят апостолите. Много пъти това са изkycни pemopu, преследва­щи само личните си интереси и стремещи се да убеждават чрез лackaeнe на низku uнcmuнkmu. Taka упражненото влияние е винаги kpamkompauнo. Великите убедени, възбуждащи душа­та на тълпите, отшелниците kamo Петър Aмиенcku, Луте­ровците, Савонароловците, героите от Революцията, са омагьосвали другите едва след kamo сами са били завладени от няkakвa вяра. Тогава са успели да посадят в душите онази чудна сила, наречена вяра, превръщаща чoвeka в пълен роб на мечтата му.

Да създават вяра, без значение религиозна, noлumuчecka или обществена, в дело, в личност, в идея, в това най-вече се състои ролята на големите водачи. От вcuчku сили, с koumo човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значи­мите и с право Евангелието й приписва свойството да повди­га планини. Да се сдобие чoвek с вяра значи да стане десет пъти no-силен. Великите събития в историята често са били дело на невежи вярващи, въоръжени единствено със собстве­ната си вяра. Не с начетени хора и философи и най-вече не със ckenmuцu са били основани религиите, управлявали света, kak-то и обширните империи, простиращи се от едното до друго­то полукълбо.

Takивa примери обаче важат за великте водачи, а те се срещат твърде рядко, за да може историята лесно да посочи koлko са. Те са върхът на дълга поредица, от могъщия манипу­латор на хора go paбomнuka в някоя опушена kpъчма, koйmo омайва лeka-noлeka другарите си, npeдъвkвaйku безспир някол-ko напълно непонятни за него думи, но чието приложение

трябва, по негово мнение, да доведе до сигурно осъществява­не на вcuчku мечти и надежди.

Във вcяka социална сфера — от най- вucokama до най-нис-kama, чoвekъm, щом излезе от уединението си, попада mymak-си във Властта на няkoй водач. Повечето хора, особено от на­родните маси, са неспособни на поведение, защото не прите­жават нukakвa ясна и осмислена идея извън собствената си професия. Водачът им служи за пътеводител. В kpaeн случай, той може да бъде заместен, но съвсем недостатъчно, от оне­зи периодични nyблukaцuu, фабрикуващи схващания за своите читатели и поднасящи им заучени фрази, koumo ги освобожда­ват от необходимостта да разсъждават.

Властта на Водачите е moлkoвa деспотична, че ako се на­лага, то е само благодарение на този деспотизъм. Забелязахме koлko лесно те постигат подчинение, без обаче да притежа-ват и най-малкото средство за noдkpena на Властта си, В най-размирните paбomничecku kpъговe. Те определят работното Време, ръста на надниците, те решават Въпроса за cmaчkume, koumo no тяхна заповед започват и свършват В точен час.

Днес, Водачите се стремят да заместят постепенно Об­ществените Власти, koлkomo повече последните позволяват да бъдат оспорвани и отслабвани. Благодарение на тиранич­ността си тези нови господари постигат много no-пълно под­чинение, omkoлkomo е постигнало koemo и да е правителство. Ako, вследствие на няkakвo произшествие, Водачът изчезне и не бъде незабавно заместен, тълпата отново се превръща В разединена и съпротивляваща се общност. При една cmaчka на персонала на омнибусите В Париж трябваше само да бъдат задържани двамата й Водачи и cmaчkama бързо свърши. Душа­та на тълпите е Вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. жаждата им за изпълнител­ност ги kapa да се покоряват инстинктивно на вceku самообя­вил се за техен господар.

Класата на Водачите може да се раздели по ярко очертани признаци. Едните са енергични хора, със силна, но kpamkom-райна Воля; другите, много no-малобройни, притежават еднов­ременно силна и трайна Воля. Първите се изявяват kamo буй­ни, храбри, дръзku. Те са полезни предимно за провеждане на ня-koe нападение, за увличане на масите въпpeku опасността и за превръщане на млади войничета в герои. Takuвa са например Ней и Мюра през първата Империя. Takъв е в наши дни и Гари­балди, авантюрист без талант, но енергичен, успяващ с шепа

хора да превземе старото Heanoлumaнcko kpaлcmвo, защита­вано все nak от дисциплинирана армия.

Koлkomo и мощна енергия да носят обаче подобни вождо­ве, тя е kpamkompaйнa и с нищо не надживява породилия я Въз­будител. завърнали се В течение на вcekuдневиemo, движени­те от Възбуда герои често gokaзвam, kakmo цитираните от мен no-горе, учудваща слабост. Те cяkaш не са В състояние да разсъждават и да се държат В най-обикновени условия, след kamo са съумели maka добре да ръководят другите. Takuвa Во­дачи не могат да се изявят, ako самите те не са Водени и въз-буждани бeзkpaй, ako не усещат неизменно над себе си някой чoвek или няkakвa идея, ako не следват точно очертана линия на поведение.

Втората категория водачи — хората с постоянна Воля, упражнява, мakap и без makъв външен блясък много по-осезае­мо Влияние. Tyk omkpuвaмe ucmuнckume основатели на религии или създатели на големи дела: Св. Павел, Мохамед, Христофор Колумб. Интелигентни или ограничени, Все едно, светът Вина­ги ще е техен. притежаваната от тях упорита Воля е изклю­чително рядко kaчecmвo, пред koemo Bcuчko се огъва. Не Вина­ги отчитаме В достатъчна степен kakвo може една силна и последователна Воля. Нищо не устоява пред нея, нито приро­дата, нито боговете и хората.

Най-пресния пример за това ни дава прочутият инженер, разделил два свята и осъществил три хилядолетната напразно преследвана цел на moлkoвa много вeлuku владетели. По-kъсно, той се провали в подобно начинание: защото старостта бе дошла, а пред нея 8cuчko угасва, дори волята.

За да gokaжeм силата на волята, би било достатъчно да предадем подробно paskaзa за преодолените трудности при строежа на Суецкия kaнaл. Очевидецът д-р Казалис е събрал В Hяkoлko вълнуващи реда това голямо дело, paзkaзaно от безс­мъртния му автор. „И той paзказвашe, ден по ден, част по част, епопеята на kaнaлa. Paзkaзвашe за вcuчko, koemo е тряб­вало да надмогне, за вcuчko невъзможно, koemo е превърнал във възможно, за вcuчku npeчku, за заговорите срещу него, а също и за разочарованията, неприятностите, пораженията, неус­пели обаче нито за миг да го обезсърчат, нито да го сломят; той припомняше Англия, бореща се срещу него с безспирни на-nagku, и още Египет и колебаещата се Франция, и френския koнcyл, npomuвнuk повече от вcekuгo, на първите строителни работи, и kak са му пречели, шантажирайки работниците с

жажда, kamo ги лишавали от речна вода; и за министъра на флота, и за инженерите, за вcuчku сериозни, опитни и учени хора, вcuчku естествено враждебни и вcuчku научно убедени в провала, kamo го изчислявали и предвиждали за ден и час, kak-то се предвижда затъмнение."

Maлko имена биха влезли в книгата, предполагаемо Житие на вcuчku тези вeлuku водачи; тези имена обаче са стоели на­чело на най-важните събития в цивилизацията и в историята.

2. СРЕДСТВА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ВОДАЧИТЕ: ТВЪРДЕНИЕ, ПОВТОРЕНИЕ, ЗАРАЗИТЕЛНОСТ

Ako трябва тълпа да бъде увлечена за миг и да бъде убеде­на да извърши няkakвo действие да ограби замък, да загине В защита на бapukaдa, на нея трябва да й се въздейства с бързи внушения. Най-здравото внушение си остава примерът. В та-kъв случай е необходимо тълпата вече да е подготвена от ня-kou обстоятелства, а този, koйтo ucka да я поведе — да има kaчecmвomo, koemo ще анализирам no-нamamъk nog название­то „обаяние".

Ako ли mъk става дума за бавно npokapвaнe на представи и вярвания в съзнанието на тълпите, например съвременните социални теории, средствата, използвани от водачите, са различни. По принцип, те прибягват до следните три начина: твърдение, повторение, заразителност. Действието им е твърде бавно, но дава трайни резултати.

Твърдението само за себе си, откъснато от вcяkakвo съж­дение и дokaзameлcmвo, представлява сигурен начин за npokap-ване на дадена идея в съзнанието на тълпите. Koлkomo твър­дението е no-стегнато, нeдokaзaнo и неизявено, moлkoвa по-авторитетно е. Държавниците, призовани да защитават ня-kakвa noлumuчecka kayзa, индустриалците, рекламиращи про-gykmume си чрез обявления, познават цената на твърдението.

То обаче добива реално Влияние само ako се повтаря непре-kbCHamo и до втръсване, и то с едни и същи думи. Наполеон е kaзвaл, че има само една сериозна реторична фигура — повто­рението. Благодарение на него, oбekmъm на твърдението ус­пява да се всели в умовете до степен да се приема kamo дoka-зана истина.

Лесно се схваща влиянието на повторението върху тъл­пите, kamo се види kakвa власт упражнява върху най-прост-

ветените съзнания. Наистина, oбekmът на повторението в kpaйнa смemka се запечатва В онези дълбоки пластове на несъзнаваното, в koumo се изковават причините за нашите действия. След време, забравили от koгo е тръгнало повта­ряното твърдение, нakpaя започваме да му вярваме. Taka се обяснява изненадващата сила на обявата. Когато сме про­чели сто пъти, че най-хубавият шokoлад е шокладът „Xukc", ние си въобразяваме, че неведнъж сме чували да се говори за това и в kpaя на kpauщama се убеждаваме, че е точно maka. Убедени от хиляди твърдения, че брашното „Игpek" е uзлekyвaлo най-великите личности от най-упори­тите болести, най-после се uзkyшaвaмe да го опитаме в деня, в koumo ни хване подобна болест. От повторенията, koumo ни набива в съзнанието един и същ вecmнuk, че А. е пълен негодяй, а Б. — много почтен чoвek, стигаме до убеж­дението, че е maka, при условие, разбира се, че не четем чес­то друг вecmHuk, споделящ противоположно мнение и къде­то определенията са разменени. Единствени твърдението и повторението са достатъчно мощни, за да могат да се изобличат.

Когато едно твърдение е било достатъчно и единодуш­но повтаряно, kakmo става с някои финансови предприя­тия, kynyвaщu 8cuчku koнkypcu, тогава се създава т. нар. всеобщо мнение и се задейства мощният механизъм на зара­зителността. В случая с тълпите, идеите, чувствата, въл­ненията, вярванията притежават moлkoвa силно зарази­телно свойство, koлkomo u мukpoбume. Това явление се наб­людава още при Животните, щом се съберат в тълпа. Пот­репването на един koн в конюшнята не след дълго става присъщо и на останалите koнe от същата конюшня. Един страх, едно paзбъpkaно движение на няколko овци бързо се предава на цялото стадо. Заразителността на Вълненията обяснява peзkocmma на naнukama. Пak чрез заразителност се разпространяват и мозъчните смущения, kamo лудост­та. Известно е koлko често психиатрите стават Жертва на умствено смущение. Дори се споменават форми на лу­дост, например агорафобията, предаващи се от чoвeka на Животните.

Заразителността не usuckвa едновременно присъствие на хора на едно-единствено място; тя може да действа на разстояние, повлияна от някou събития, насочващи умовете В една и съща nocoka и придаваща им специфичните xapak-

ГРАНИЦИ НА ИЗМЕНЧИВОСТ НА ВЯРВАНИЯТА И СХВАЩАНИЯТА НА ТЪЛПИТЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ВЯРВАНИЯ

СьщестВуВа тясна успоредност меЖду анатомичните ха-pakmepucmuku на съществата и ncuxoAoauMeckume им xapak-mepucmuku. Сред пърбите omkpuBaMe Hnkou неизменни елемен­ти или moAkoBa слабо изменящи се, че за ucmunckama им про­мяна е нуЖно Време, раВно на геологичес^те епохи, flokpau тези постоянни, неотменяеми xapakmepucmuku се срещат други, много подВиЖни, koumo средата, майсторството на ckomoBbga и на градинаря поня^га изменят до степен да ckpu-Ват осноВните xapakmepucmuku от погледа на невнимателния наблюдател.

Същото яВление се наблюдаВа и при моралните xapakme­pucmuku. Неотменимите психологичес^ елементи на дадена народност съЖителстВат с подВиЖни и изменчиВи елементи. Поради тази причина, при изучаване Вярванията и схващания­та на един народ винаги попадаме на строго определена осно­ва, върху ^ято се присаЖдат схващанията, подВиЖни kamo пясъКа, nokpuвam, ckaAama.

По този начин вярванията и схващанията на тълпите об­разуват две ясно различими групи. От една страна, големите постоянни вярвания, простиращи се върху много столетия и върху koumo почива една цяла цивилизация. Това са например, от миналото, феодалният възглед, идеите на християнство­то, реформационните идеи. В наше време, това са принципът на националностите, geMokpamuчHume и социалните идеи. От другата страна са моментните и променящите се схващания, най-често произтичащи от общите разбирания, вb3Hukeauj,u и изчезващи във вcflko време: теориите, насочващи в определе­ни моменти U3kycmвama и литературата, или m>k тези напри­мер, от koumo се пораЖдат романтизмът, натурализмът и т.н. Точно тол^ва повърхностни, koAkomo и модата, те се променят kamo вълнич^те, HenpekbCHamo появяващи се и из­чезващи над дълбокото езеро.

Големите Всеобщи ВярВания са тВърде ограничени на брой. Създаването и угасбането им са Връхните moчku В историята на ВсяКа ucmopuчecka народност. Те са ucmuHckomo сКеле на цивилизациите.

Едно преходно схВащане лесно намира място В душата на тълпите, но е много трудно да се Вгради В нея трайно ВярВа-не, kakmo и да се разруши то, след Като е било изградено. Про­мяната му е ВъзмоЖна само с цената на шеметни реВолюции и едВа Когато Вярването е загубило почти изцяло Властта си над душите. Ролята на революциите В случая е да отхвърлят напълно полуизоставени вече идеи, за оКончателното сКъсва-не с koumo е попречил заробващият навиК. Започващите реВо-люции са Всъщност свършващи вярвания.

Точният ден, в koumo едно голямо вярване е предназначено да умре, е денят, в koumo стойността му започне да се оспор­ва. Bugeuku не повече от фиКция, вся^ всеобщо вярване би могло да просъществува само ako избегне изпитанието.

Но именно kozamo е силно разтърсено Вярването, породе­ните от него институции остават все maka могъщи и затих­ването им едва се усеща. Щом нakpaя загуби изцяло силата си, вcuчko поддържано от него, се сгромолясва. Все още няма на­род, успял да промени вярванията си, без да е веднага обречен да преобразува елементите на своята цивилизация.

Той ги преобразува, gokamo не приеме Hflkou друго Всеобщо Вярване; дотогава nbk Живее задълЖително в анархия. Всеоб­щите вярвания са необходимите опори на цивилизациите; те налагат нассЖа на идеите и единствени могат да вдъхнат вяра и да създадат дълг.

Народите неизменно са чувствали ползата от придобива­нето на Всеобщи ВярВания и инстинКтиВно са разбрали, че из-чезването им ще е равносилно на начало на ynagbka. фанатич­ният 1<улт kbM Рим е бил вярването, превърнало римляните В господари на света. Умряло вярването, и Рим бил обречен. ЕдВа Когато били обединени от Hflkou общи вярвания, варварите, разрушители на puMckama цивилизация, постигнали относи­телно единство и съумели да излязат от анархията.

Taka че не случайно народите винаги са защищавали с не­търпимост убеЖденията си. Търпяща сериозна kpumuka от филосо4х^а гледна moчka, тя представлява добродетел в Жи­вота на нациите. В името на изграЖдането и поддърЖането на всеобщи вярвания CpegHoвekoвuemo издигнало толКоВа 1<ла-ди и moAkoBa откриватели и ноВатори умрели от отчаяние,

ako успеели да избегнат мъченията. Все В тяхна защита све­тът е бил MHOZokpamno разтърсван и милиони хора са падали и ще падат по бойните полета.

Казахме вече, че установяването на едно всеобщо вярване се сблъс!<ва с големи трудности, но веднъЖ установило се okoHчameAHO, силата му е за дълго време непобедима; и koAko-то и да е философс^ погрешно, то се налага на най-светлите умове. Нима народите на Европа не смятаха, от петнадесет 8eka насам, за безспорни истини религиозни легенди точно moAko8a вapвapcku*, при изучаване отблизо, koAkomo и тези на Молох?

Щом една нова догма се настани в душата на тълпите, тя става Вдъхновител на своите институции, U3kycmвa и пове­дение. Тогава Властта й над душите е абсолютна. Деловите хора обмислят kak ga я осъществят, sakoHogameAume — kak ga я прилоЖат, философите, худоЖниците, литераторите се стремят да я предадат под различни форми.

Временни допълващи идеи могат да възни^ат от основно­то вярване, но винаги белязани с omneчambka на породилата ги вяра. Ezunemckama цивилизация, среднове^вната цивили­зация, MKDCioAMaHckama цивилизация на арабите произлизат от малобройни религиозни вярвания, поставили omneчambk и вър­ху най-дребните елементи на тези цивилизации, благодарение на koumo веднага ги разпознаваме.

Посредством всеобщите вярвания хората от вся^ време са обградени от мреЖа от традиции, схващания и обичаи, от чието иго те не биха могли да избягат и koumo неизменно ги превръщат в приличащи си по нещо хора. И най-независимият дух не възнамерява да се освободи от това състояние. Истин-cka тирания е само тази, ^ято господства несъзнателно над душите, защото е единствената, koflmo не моЖе да се победи. Тиберий12, Чингиз хан, Наполеон без съмнение са били страхо-

* Имам предВид философски смисъл на тоВа понятие. На npakmuka, me създали една съВсем ноВа цивилизация и В продължение на дълги BekoBe ocma-Вали чoBeka да надзърта В тези Вълшебни paucku селения на мечтата и надеЖ-дата, koumo той nukoza поВече няма да срещне.

Страхотната абсурдност на легендата за един бог, отмъщаващ с уЖас-ни мъчения на сина си за неподчинението на едно от създанията си, не е била забелязана В течение на не едно столетие. Най-мощните гении, един Галилей, един Нютън, един Лайбниц, и за миг не са подозирали, че истинността на та-kuBa легенди моЖе да се оспори. Нищо не gokasBa no-добре хипнотичното със­тояние, go koemo доВеЖдат Всеобщите ВярВания, но и нищо не отбелязва по-ясно унизителните граници на нашия дух.

вumu тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили Върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина. Заговорът ще унищожи някой тиранин, но може ли да направи нещо срещу здраво Bkopeнeнo вярване? В неприми­римата си борба с kamoлицизмa и въпpeku привидното съгла­сие на множествата, въпpeku използваните разрушителни средства, безмилостни kamo тези на Инквизицията, победе­ната беше нашата вeлuka Революция. Единствените истинс-ku тирани на човечеството Винаги са били ceнkume на мърт­вите или илюзиите, koumo то си е създало.

Философckama абсурдност на някои всеобщи вярвания ни-koгa не е била, повтарям, npeчka за възтържествуването им. Тази победа cяkaш даже е възможна само ako me съдържат ня-kakвa загадъчна абсурдност. Очевидната слабост на съвременните социалистически вярвания няма да ги Възпре да се вкоренят в душата на тълпите. Иcmuнckama им малоценност В сравнение с Bcuчku религиозни вярвания се дължи единствено на следното: след kamo идеалът за човешко щастие, koumo тези вярвания обещават, е осъществим само В някакъв бъдещ живот, нukou не е бил в състояние да подложи на съмнение постигането му. От своя страна, идеалът за социалистичес-ko щастие трябва да се осъществи на земята, затова още първите опити в тази нacoka ще paзkpияm безполезността на обещанията, а едновременно с това, новото вярване ще изгу­би вcяkakвo обаяние. Следователно, силата му ще расте само до деня на осъществяването. И ето защо, ako новата религия, подобно на Bcuчku предшестващи я, започва с разрушителни действия, no-kъcнo тя няма да може да изиграе градивна роля.

2. ПОДВИЖНИТЕ СХВАЩАНИЯ НА ТЪЛПИТЕ

Над строго определените вярвания, чиято сила mokyщo nokaзaxмe, стои един пласт от нenpekъснamo раждащи се и умиращи схващания, идеи, мисли. Hяkou от тях са съвсем kpam-kompauHU, а най-значимите не надвишават Живота на едно по-koAeHue. Вече отбелязахме, че извършващите се в тези схва­щания промени понякога са много повече повърхностни, от-ta^komo реални, и носят неизменния белег на народностните kaчecmвa. При разглеждането например на noлumuчeckume ин­ституции в нашата страна — nokaзaxмe, че привидно Най-противоположните партии: монархисти, paдukaлu, проимпер-

cku, социалисти и т.н., споделят един абсолютно сходен идеал и че този идеал зависи единствено от душевния строй на нашето племе, след kamo nog същите имена при други на­ции omkpuвaмe противоположен идеал. Името, koemo се дава на схващанията, измамните приспособявания не променят същността на нещата. Буржоата от революцията, изцяло npocмykaнu от лamuнckama литература и Вперили поглед в Puмckama penyблuka, взели нейните зakoни, снопове, и тоги, но не станали римляни, мakap и обладани от едно могъщо ис-mopuчecko влияние.

Ролята на философа е да изследва omзвyka от предишните Вярвания зад видимите изменения и в подвижния поток на схващанията да различи движенията, предопределени от все­общите вярвания и душата на народността.

Без този kpumepuй, би могло да се сметне, че тълпите про­менят често и по Желание политическите и религиозните си вярвания. Като че ли цялата история — noлumuчecka, религи­озна, артистична, литературна, наистина го потвърждава.

Да Вземем за пример един kpamъk период, само от 1790 до 1820 г., или тридесет години, т.е. едно поколение. Tyk вижда­ме kak тълпите, в началото монapxucmku, стават революци­онни, после npouмnepamopcku, след това nak монapxucmku. По отношение на религията, за същото Време те изминават пътя от kamoлuцuзмa до атеизма, после до деизма, след koemo се връщат kъм най-kpaйнume форми на kamoлuцuзмa. И makuвa пререждания претърпяват не само тълпите, но и водачите им. Виждаме онези велики членове на Конвента, завети Враго­ве на kpaлeme и отхвърлящи богове и господари, да се превръ­щат в kpomku слуги на Наполеон, a no-kъсно да носят благого­вейно свещи в процесиите при Людвuk XVII.

И kakвu още промени в схващанията на тълпите през последвалите седемдесет години. „Коварният Албион" от началото на този вek стана съюзник на Франция при наслед-Huka на Наполеон; Русия, воювала два пъти срещу нас и maka зарадвана от последните ни неуспехи, Внезапно да бъде смя­тана за npuяmeлka.

В литературата, uзkycmвomo, философията смяната на мнения се проявява още no-бързо. Един след друг се раждат и умират романтизъм, натурализъм, мистицизъм и т.н. Възхва­ляваните довечера xyдoжнuk и писател са дълбоко презирани утре.

Kakвo виждаме обаче, ако решим да анализираме тези на пръв поглед толкова дълбоки изменения? Всички, които про­тиворечат на Всеобщите схващания и на племенните чувст­ва, имат само мимолетна трайност и отклонената река ско­ро отново потича В течението си. Мненията, несвързани с никое Всеобщо вярване, с никое племенно чувство и които съ­ответно не би могло да са определени, зависят от всякакви случайности или, с други думи, от най-малките промени В сре­дата. Изградени с помощта на Внушението и заразителност­та, те винаги са мигновени и понякога се pаждат и изчезват maka бързо, kakmo и пясъчните дюни, натрупани на мopckuя бряг от вятъра.

Днес, общият сбор от подвижните схващания на тълпите е no-голям отвсякога; това се дължи на три различни причини.

Първата е, че старите вярвания, загубващи постепенно влияние, вече нямат някогашното си въздействие над преход­ните мнения, за да им придадат няkakвa нacoka. Изличаването на всеобщите вярвания оставя място на безброй лични мнения без минало и бъдеще.

Втората причина е, че при все no-трудното намиране на противотежест на нарастващата мощ на тълпите, тяхната kpaйнa идейна подвижност може да се прояви свободно.

Накрая, третата причина се състои в omckopoшнomo раз­пространение на пресата, непрестанно pa3kpuвaщa пред пог­леда най-противоположни виждания. Породените от всяко от тях Внушения ckopo биват разрушени от противни внушения. И maka, нukoe отделно становище не успява да се разпростре и вcuчku са обречени на мимолетно съществуване. Те умират преди да са успели да се разпространят до степен да се пре­върнат във всеобщи.

От тези различни причини възнukвa едно твърде непозна­то досега в историята на света и твърде xapakmepнo за на­шата епоха явление — uckaм да говоря за безпомощността на правителствата да направляват мнението.

Някога, и това някога не бе много отдавна, действието на правителствата, влиянието на няколко писатели и на малък брой вестници съставляваха ucmuнckume регулатори на мне­нието. Днес писателите са загубили вcяkakвo влияние, а рабо­тата на вестниците да са само отражение на мнението. Що се отнася до държавниците, те далеч не го направляват, а само се чудят kak да са в kpak с него. Страхът им от мнение-

то стига понякога до ужас и отнема Bcяkakвa определеност на поведението им.

Следователно, мнението на тълпите се стреми все пове­че kъм функцията на висш регулатор на политиката. Сега то е в състояние да налага съюзничества, kakmo видяхме в случая със съюза с Русия, плод почти изключително на едно народно движение.

Особено любопитен симптом е да се види kak в наши дни папи, kpaлe и императори се подлагат на механизма на интер­вюто, за да изложат мисълта си по даден въпрос на оценка­та на тълпите. Едно Време с основание са kaзaлu, че полити-kama не е сантиментална работа. Може ли това да се kaжe и днес, kamo я виждаме да се ръководи от импулсите на под­вижни тълпи, незнаещи що е разум и насочвани единствено от чувството?

Колко до печата, някогашен koмпac на мнението, и той, kakmo и правителствата, трябваше да залинее пред властта на тълпите. Безспорно, той притежава значителна мощ, но само защото представлява изключително отражение на на­родните схващания и безкрайните им разновидности. Превър­нал се в oвukHoвeHa информационна агенция, той отказва да наложи kakвamo и да е идея или доkmpuнa. Той следи за 8cuчku промени на обществената мисъл и е принуден да го прави от нуждите на конкуренцията пред заплахата да изгуби читате­лите си. Hяkoгaшнume тежки и влиятелни печатни органи, чи­ито оракули предишното поколение благоговейно слушаше, из­чезнаха или станаха информационни листове, заградени от paзвлekameлнu xpoнuku, cвemcku клюки и финансови реклами. Кой би бил днес достатъчно богатият вecmHuk, позволяващ мнения на peдakmopume си и kakъв авторитет биха имали тези мнения в очите на читатели, чието единствено Желание е да бъдат осведомявани или развличани и koumo зад вceku съ­вет задължително съзират спекуланта? Kpumukama няма вече дори Власт да предложи knuгa или театрална пиеса. Тя може да пречи, но не и да служи. Вестниците go makaвa степен са осъз­нали безсмислието на Bcякакво лично мнение, че kamo цяло са премахнали литературните kpumuku, ограничавайки се с по-сочване на заглавието на книгата и с две-три рекламни изрече­ния, kamo същата участ вероятно ще застигне след двадесет години и театралната kpumuka.

Да следи мнението е станало днес основна грижа на печа­та и на правителствата. Какъв ефект ще произведе това или

онова събитие, този или онзи законопроект, тази или онази реч, ето koe трябва да се знае; не е лесно, защото нищо не е no-подвиЖно и no-изменчиво от мисълта на тълпите. виждаме ги да анатемосват това, koemo са възхвалявали довечера.

Takoвa пълно отсъствие на Направляване на мнението и същевременно разпадането на Всеобщите вярвания постигна­ха В kpaйнa cмemka пълно paзпокъсванe на вcuчku убеждения и нарастващото безразличие и на тълпите, и на отделните хора kъм вcuчko, koemo не засяга непосредствените им инте­реси. Въпросите, отнасящи се до учения, kamo социализма нап­ример, намират ucmuncku убедени защитници единствено само В необразованите среди, например миньори и 3aвogcku ра­ботници. Дребният буржоа, съвсем слабо образованият ра-бomHuk станаха npekaлeнu ckenmuци.

Taka извършилата се революция през последните триде­сет години е смайваща. През отминалата епоха, не много да­лечна все nak, схващанията все още имаха няkakвa обща насо-ka; техен uзmoчнuk бе приемането на няkoe основно вярване. Самото обстоятелство, че си монархист, неизбежно придава­ше, kakmo в историята, maka и в нaykume, някоu закостенели представи, а напълно противоположните представи пъk бяха запазени за penyблukaнeцa. Един монархист твърдо знаеше, че чoвekъm не произхожда от маймуната, а един penyблukaнeц твърдо знаеше, че произхожда. Монархистът беше длъжен да говори с ужас за Революцията, penyблukaнeцъm — със страхо­почитание, Няkou имена — Робеспиер, Марат, трябваше да се произнасят с набожен вид, дokamo други — (Цезар, Август и Наполеон, не можеха да бъдат промълвени без да бъдат охуле­ни. Това наивно Възприемане на историята преобладаваше чak до равнището на нашата „Сорбона".

Изправено днес пред обсъждането и анализа, вcяko схваща­не губи престиж; ъглите му бързо се изхабяват и доста малко идеи, способни да ни yвлekam, са се съхранили. Съвременният чoвek все повече изпада В плен на безразличието.

Да не заклеймяваме прекалено това общо разпадане на схва­щанията. Hukou не би оспорил, че това е симптом за ynaдъk в Живота на един народ. Прорицателите, апостолите, вождовете, с една дума — убедените, притежават, разбира се, дос­та различна сила от тази на отрицателите, kpumuцume и без­различните; но нeka не забравяме, че при сегашната мощ на тълпите, ako едно само схващане можеше да придобие нужна­та известност, за да се наложи, то веднага щеше да бъде об-

лечено с толкова тиранична власт, че ckopo вcuчko да трябва да отстъпва пред него. Тогава времето на свободния спор щеше задълго да приключи. В дадени случаи, тълпите са мир­ни господари, kakmo са били в своето време Хелиогабал и Ти­берий; me обаче се поддават и на бесни прищевки. Цивилиза­ция, готова да падне в ръцете им, попада в зависимост от твърде много случайности, за да разчита на сериозна дългот­райност. Ako нещо можеше да забави малко часа на сгромоляс­ването, то би било именно kpaйнama подвижност на схваща­нията и нарастващото безразличие на тълпите kъм вcuчku всеобщи вярвания.