Древен Египет 1 Печат

Древен Египет

Египет е една от най-древните цивилизации, съществуваща толкова отдавна, че паметниците й са били древни още в гръцки и римски времена.

Египетското летоброене се измерва в периоди наречени династии. Династия е продължителноста на управлението на една царска фамилия.

Египетските династии са били общо тридесет, след тях са дошли две гръцки.

През IV в. Египет бил покорен от римляните, а през 642 г. от арабите.
През IХ в. Халифството се разпада и Египет става независима страна.

  • 4000 г. пр. Хр. - зараждане на египетската цивилизация. Смесване на племаната протосемит, бербери и кушити
  • 3500 г. пр. Хр. - образуване на две царства - Горен и Долен Египет
  • 2500 - 2000 г. пр. Хр. - започва строежът на пирамидите - гробници на фараоните
  • 1312 г. пр. Хр. - война с хетите и завоюване на Сирия и Палестина
  • 525 г. пр. Хр. - персийският цар Камбис завоюва Египет
  • 331 г. пр. Хр. - Александър Македонски завоюва Египет. Основан е град Александрия
  • 30 г. пр. Хр. - става римска провинция

Наименованието, което се употребява за владетел на Древен Египет е фараон. Той осъществява връзката между хората и боговете и е едновременно главен управник, командир на войската, първи магистрат и върховен жрец в Египет. Фараоните лесно се различават от другите хора, представени на барелефите и картините от Древен Египет, тъй като носят отличаващи знаци, символи на тяхната обществена позиция.

Немес: забрадка със сини и жълти райета и с краища, падащи отпред, от двете страни на главата.

Бяла корона: короната на южното царство, под закрила на бог Сет.

Червена корона: короната на северното царство, под закрила на бог  Хор.

Кобра: женска кобра, изобразявана със слънчев диск на главата, която предпазва фараона от враговете му.

Фалшива брада: запазена е за фараона и боговете.

Опашка на бик: трофей, закрепен за колана на фараона, за да му дава силата на свещеното животно.

Кепреш: Корона на победата. Тя е платняна или кожена синя шапка, украсена с бронзови или златни дискове.Синята корона е носена в битки, както и на церемонии.

Древно-египетското изкуство датира от 5000 години. То е представено в рисунки и скулптори.

Множество от големите произведения на Древен Египет изобразяват богове, богини и фараони.

Цветът е бил водещ в египетското изкуство. синият и зеленият изобразявали Нил и живота, жълтото било за бога-слънце; червеният представлявал силата и жизнената енергия.

Древно-египетското изкуство е силно реалистично.

Йероглифът е символ от писмената система на Древен Египет, използвана за писане на египетски език.

Според древните египтяни йероглифите и самото изкуство на писането на думи им е дарено като знание от бог Тот. Умението да се пише е било високо ценено в древен Египет, обучението е започвало с писане на йероглифи с пръчица върху глинени плочки, след което се преминава към писане с тръстиково перо и мастило върху папирус

Залезът на йероглифното писмо настъпва при византийския император Константин Велики, който през 313 г. налага християнството като официална религия в рамките на Римската империя, в чиито граници по това време е и Египет.

Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли:

  • цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин,
  • годишният цикъл с приливът на река Нил,
  • цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане).
  • Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно.

Сфинксът е митично животно, което се среща в египетската и гръцката митология. При древните египтяни Сфинксът е представен като скулптура лежаща на земята, обикновено с глава на мъж и тяло и лапи на лъв.

Той символизирал царят на Египет – фараона, като въплащение на бога на слънцето. Хиляди сфинксове били построени, най-известният от които бил в Гиза (Египет) изваян от скала.

Древните египтяни са политеисти. Египетските богове са персонификация на природни стихии, събития от живота, чувства.

Египетският пантеон е един от най-внушителните. Боговете живеят на земята (в храмовете) и те трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове — храна и скъпоценни предмети.

По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, египтяните разделят деня и нощта, всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. В ежедневния живот различните моменти се отбелязват с по-общи понятия: сутринта, „мигът на нощта“, или по-поетичното „часът на вечерното ястие“, „часът на здрача“.

В Египет, култът, свързан с почитането на живи представители на фауната, наричан зоолатрия, е развит до такава степен, че се е превърнал в един от основните белези на египетската религия.

Не се знае какъв точно е произходът му. Според някои не може да става въпрос за нищо друго, освен за развитие на първоначалния тотемизъм. Животните, за които се е смятало, че са въплъщения на бога, са имали светилища .

Под „Египетски пирамиди“ често се има предвид само трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в една линия. Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) (147м.), има площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена. Липсва й мраморната облицовка и върха. Пирамидата на Хафрен е по-малка, а тази на Менкауре е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има част от оригиналната си мраморна облицовка.

Мумия е добре съхранено мъртво човешко тяло.

В естествено състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите - изключително ниската влажност , излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. "торфени мумии" - тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури и др.