Понятие търговко право Печат

1.  Понятие търговко право.

Правото се дели на публичко и частно. Разграниченията межу тях кои интереси защитава правото. Имеративният подход е за публичното право а за равнопоставност на частното. Чаното пваро има 2 основни дяла гражданско и търговско. Обективно основания за разделянето на ТП от ГП са предмета на пвано регулиране. ТП урежда правни отношения , които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитал. ТП е отедлен самостятелен клон в системата на частнити право. Който се е обособил исторически от ГП. ТП съдържа публично правни елементи и това е една от особенностите му С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за една общастопанска цел.

2. Търговско качеств. Видове търговци.

Физическите лица могат да придобият търговксо качество да станат търговци по 3 начина: чрез съдебна регистрация в окръжния съд – чрез фактическо извършване на търговска дейност сключване на търговски сделки – чрез фактическо образуване на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят търговски начин. По правило физическите лица стават търговци чрез тяхното вписване в регистъра като ЕТ. ЕТ не е юридическо лице с рег. в съда освен гражд. дееспособност и правоспособност се прибавя и търговската правоспос и дееспос. Може да извършва определени сделки след получаване на лиценз. ЕТ отговаря за сделките с цялото си имущество. Едно физ. Лице може да придобие търговско качество ако от свое име, за своя сметка и по занятие извършва някои деиности посочени в чл 1 ал 1 ТЗ.

3. Процедура за регистрация на ЕТ.

ЕТ изразява своето волеизявление като подава: заявление за вписване в окръжния съд по местожителство; представя нотариално заверен образец от подписа си;

такса; писмена декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност -  На основание на чл. 57 “Декларирам, че не съм обвинен в производство по несъстоятелност....”Въз основа на заявлението + 2-та документа и таксата, съответният окръжен съд постановява съдебно решение. ЕТ не се обнародва в “Държавен вестник”. Счита се възникнал ЕТ в момента, в който той започва да извършва дейност Чл. 4а

Вписване, което изрично законът го обявява за конститутивно, т.е. обстоятелствата се считат за възникнали от момента на вписване в ТР.

4. Търговска фирма и седалище

Уредбата на търговската фирма е в чл.  7 – 11 тз ал 1 Фирма е наимменованите под което търговеца упражнява занятието си и се подписва. Като всяко име търговското име се определя от търговеца., но закона има някои изисквания при формирането на името. Законът предвижда за търговската фирма необхопдимо съдържание. Името трябва да е на кирилицаи така да се вписвав търговския регистър. Седа лишетое уредено в в чл. 12- 13 тз седалищетое  населеното място в което се намира управлението на дейноста на търговец, ако търговеца има клон може да се говори за главно седалище и седалище на клона. Седалището има правно значение в различни насоки, място на изпълнение, месна подсъдност – искът се предявява под седалишевто на ответника вписване в регистърния тъд по седалище.

5. Търговско предприятие

Търговското предприятие по смисъла на чл. 15 е организация на дейността на търговеца. По нашето право търговско предприятие е обект, а не субект на правото, за разлика от други правни системи. Елементи на търговско предприятие:1) То е съвкупност от права, които могат да са имуществени (вещни, облигационни, права върху нематериални блага) и неимуществени, които са свързани с търговската дейност (право на търговска фирма). Има и други неимуществени права, които се включват в търговското предприятие (авторски права: право на публикуване, право на авторско име и т.н.) Заради неимуществените права понятието “търговско предприятие” е по-широко от “имущество”. 2) В търговското предприятие се включват задължения. Задълженията могат да бъдат, както деликтни така и договорни, както частни така и публични. 3) На последно място се включват и фактически отн. (владение, клиентела, репутация и т.н.)

6. Правно положение на клоновете.

Клонът е уреден в чл. 17- 20 ТЗ. Той заема междинно място между правните субекти и подчинените неправосубектни поделения на търговеца.Клонът е обособяване на част от дйноста на търговеца  различно от населеното място окоето е различно от населеното място на търговеца.но не е нов правен субект. Клонът е в известна степен зависим от главното предприятеие на търговеца.впсиването на колона се предпоставя от вписването на търговеца. Прехвърлянвто на предприятието на търговеца води до прехвърляне на колона. При обявяване на несъстоятелност активите на клона се причисляват към масата на несъстоятелнсот.Клонът има някаква имуществена самостоятелност Търговеца води търговски книги за клона. По спорове произтичащи от преки отношение с клона, исковете могат да се могатда се предявяват къ,м търговеца у седалището на клон

7. Обща характреистика на на търговските дружества

Участници в търговсото дружество могат да са физически и юридически лица за физиче3ско лице е изисква да е дееспособно. Не е нужно да притежава търговско качество. Едно лице може а участва в повече от едно Тър. Друж. Едно друж. Се смята за търговско на основание пред на дейност. – извършване на търговски сделки.Тр дружества са признати от закона Юр. Лица,със пважни последици. Орфаните на тър. Др. са различни според вида на др. Тър. Др. участват  в търговския оборо с своите органи.Тър др. Подлежат на вписване в търговския регистър. Участниците в тър. Др. Могат да не са търговци. Члеовете на органите а управление на др. Отговарят личн, неограничено и солидарно за с длъжника за неизпълнение задължение на дружеството.

8. КАПИТАТ И ИМУЩЕСТВО НА ТД

капиталът е правно технически термин с установено судържание. Капиталът при търговските дружества осначава число или стйност конкретна величина.която счетоводно се отбелязва като пасив, капиталът е вземането на вноските на съдружниците. Вноските се възтановяват при прекратяване на дружеството.капитала се смята за гаранция пред кревдиторите. За оод мин капитал е 5 000.  дялове това са частите, на койито се разделя капиталасумата от дяловете трябва да е равна на капилата дяловете се записват в книгата на дяловете, която се води от управителя на ООД. Основните дялове са само числа и немогат да са предмет на сделка. Когато дружествения дяла е запсиан на няколко лица се упваляват съвместо дяловете мога да се делят да се наследяват. Дружеството неможе да придобива собствени дялове.

9. КОНСОРЦИУМ И ХОЛДИНГ

Консорциум – е уреден в чл. 275 и 276. Консорциумът може да бъде търговско или граждансо дружество. Заразлика от отсналите търговски и граждански дружества членовете на консорциумът мога да бъдат само търговци . консорциумът може да  бъде и гражданско и търговско дружество. Може да се създаде с вреемна цел. Консорциумът е обедиянване на търговци с определена цел. По хоризонтал. Холдингът е уреден в чл. 277 – 280. легалното определение се съдържа в  чл. 277ал 1. Холдинговото дружество е акционежно дружество командитно дружество с акции и с ограничена отговорност. Което има за це под каквато и да е форма а участва в други дружества и в тяхното управление, със или без д извършва собствена производстена или търговска дейност. Холидингът може да е само капиталово ТД. Холиднгът може да предоствя заеми само на дружества в който има пряко у1астиер или ги контролира. Холдинговото дружество е акционерно дружество.

10. СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

СД носи родовите белези на ТД : то има статут на юридическо лице; корпоративен характер; подлежи на режима на ТЗ. Спада към групата на персоналните ТД; определящо е личното участие и качества. СД е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Минималното съдържание на дружествения договор индивидуализиращите белези на СД : фирмата, седалището и предмета на дейност на дружеството;- вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им;- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;- начина на управление и представителство на дружеството. Вписването в търговския регистър става в окръжния съд; няма обнародване в Държавен вестник

11. КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО

КД има два вида съдружници:- с неограничена отговорност: комплементари;- с ограничена отговорност: командитисти. Комплементарите имат правата и задълженията на членовете на СД - отговарят лично, неограничено и солидарно за задълженията на КД. Командитистите отговарят ограничено, т.е. до размера на направената дялова вноска. Командитистите отговарят с вноска, а комплементарите - с цялото си имущество. Нормативна уредба: специални правила в ТЗ. За неизяснени въпроси се препраща към СД. Учредяване: КД е договорно - създава се чрез договор с участието на всички видове съдружници. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Възниква от момента на вписване в търговския регистър, което трябва да бъде изискано от комплементарите. Не се обнародва в Държавен вестник.

12. ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ – образуване права и задължения

При него всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството: само с направената от тях дялова вноска. Учредяване - най-прости изисквания. ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. капиталово дружество. процеса на учредяване трябва да е набрана някаква част от капитала. Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТР, след което ООД вече възниква. Необходимо е вписване в Държавен вестник, но това няма правно действие. Съдружнически правоотношения.

Има само един тип съдружници. ООД Чл. 113. ООД се образува от 1-но или повече лица. ООД е договорно Дружество, защото възниква въз основа на дружествен договор м/у съдружниците.

13. ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

Най-разпространеният вид търговско дружество у нас. Всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството: с направената от тях дялова вноска. Ако са направили цялата си вноска, не могат повече да бъдат задължени. Учредяване - най-прости изисквания. ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. То е още капиталово дружество. При процеса на учредяване трябва да е набрана някаква част от капитала. Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТР, след което ООД вече възниква. Необходимо е вписване в Държавен вестник, но това няма правно действие. Съдружнически правоотношения. Има само един тип съдружници.

14. АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

АД е търговско дружество, чийто капитал е разпределен на акции и което отговаря за задълженията си със своето имущество.  Белези на АД: ® корпоративно юридическо лице. ® капиталово търговско дружество ® ограничена отговорност на АД за задължения на ТД ® особен състав на капитала - разпределен е на равни по размер акции.® устройственият договор е устав. Той не се преподписва от акционерите, но те са длъжни да се съобразяват с него. Начини за възникване на АД: Преобразуване на вече съществуващо юридическо лице. Създаване на ново ТД. Учредяване: по нормативната система. Съществуват две системи: 1.Симултанна - учредителите се събират и подписват изявления за вноските. 2. Сукцесивна - фактическият състав се съставя по-дълго време. Набирането на капитала става с подписка.

15. АКЦИИ И ОБЛИГАЦИИ

АКЦИЯ: ® книжен еквивалент на съответната част на капитала, който е изразен върху номиналната стойност на акцията; ® документ, който удостоверява членството в АД;

® ценна книга - документ, който материализира определени права, които са свързани с фактическото притежание на акцията Акциите са еднакви по номинал и са неделими. Те имат няколко стойности: Видове акции - поименни, на приносителя и привилегировани. Начините за увеличаване на капитала са:® издаване на нови акции ® увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции ® конвертиране на облигации в акции. Промяна в размера на капитала се записва в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник. Видове облигации: - конвертируеми; - неконвертируеми.

16. КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ

Хибридна форма между КД и АД, прилагат се три групи правила:1. директно уреждащи КДА 2. уреждащи правилата на АД 3. уреждащи правилата на КД Понятие: Подобно на КД, в КДА има две категории съдружници : неограничено отговорни (комплементари) и ограничено отговорни, за чиито дялове са издадени акции (командитни акционери). Те имат статут на акционерите в АД. Учредяване: учредяването на КДА става по най-сложен начин. То минава през два етапа : ® само с участието на комплементарите.® с участието на командитисти. 1. Сключване на договор на комплементарите. Формата на действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Няма изискване за минимален брой комплементари. 2. Командитистите се набират съгласно правилата на АД- с подписка или без подписка: На учредителното събрание участват бъдещите командитни акционери с право на глас, а комплементарите не участват с право на глас.

17. КООПЕРАЦИИ

Кооп. е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Кооп. е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, който чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооп. е юридическо лице. Учредяване на кооперациите – става само по симултантната система. Фактическият състав има 2 елемента: 1) Провежда се УС – чл. 2 (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет. (2) Управителният съвет избира своя председател. 2) Кооп. се вписва в търговския регистър.Кооп. се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие. Вписването се обнародва.

18. Имущество на коопераците.

Имуществото на кооперацията . ЗК  има те които гласи какви обекти може да се включват в имуществото си – всички без ограничения. Баче неможе да се придобие по давност вещ на кооперацията – в кооперацията неможе да се апортира собственсот или вещшни права върху земеделска земя. Кооп. мож да ползва земя на членове само по догово за наем или аренда. Капитала в кооп. Е прометнил и е разделен дялове между членове Имуществето и капитала се сформират на базата на вноски, който са няколко вида- встъпителни, дялови, Друг източник  за формиране на имущество е заемите на член кооп. Заеми се поемат с решение на ОЦ който определят лихвите по заемите. Чл кооп. Отговарят за действита на кооп само до размера на дяловете си.

19. ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ

чл. 56 е дадено опр. на ЕТ: Като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Особености на ЕТ: 1) ЕТ могат да бъдат само физ. лица, като няма ограничение за гражданството 2) Търговци могат да бъдат дееспособни физ. лица. Когато търговец почине, наследниците трябва да продължат дейността му. Но непълнолетните наследници не могат да продължат търговската дейност. 3) Физическото лице трябва да има местожителство в страната. ЕТ не е нов правен субект – при него независимо, че има обособяване на търговското предприятие от останалото имущество, той отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговското предприятие. Едно физическо лице да регистрира повече от 1 ЕТ.

20. Понятие за търговска сделка (ТС).

Правната уредба на ТС се съдържа в част 3 от ТЗ. ТС е вид сделка по смисъла на ГП, ТС, като ги разделя на 3 вида: субективна ТС - това е сделка, която е сключена от търговец и е свързана с упражняваната от него дейност.- двустранна субективна ТС – ако и продавача и купувача са търговци;- едностранна субективна ТС – само едната страна е търговец. обективна ТС – това са сделките, уредени в чл. 1 (1) на ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват - от търговец или не от търговец. Тези сделки са търговски по смисъла на закона. презумптивна ТС – принципът е, че всяка сделка, която един търговец сключва по презумпция, се сключва с оглед осъществяването на търговската дейност на търговеца до доказване на противното (оборима презумпция).

21. Договор за търговска продажба

Пвавна уредба  чл. 318 ТЗ договорът е двустранен, възмезден, консенсулане, комутативени т.н.Сиъдържа всичи особенности на обикновенната продажб има облигационно вешно действие, субсидирано се прилагат правилата на ЗЗД. Търговка продавба е тази коятао сподер ТЗ е търговска сделка. Сделаката може да е едностранна. Цената трябва да бъде определяна или поне определяемапо общите правила. Цената ако няма отклонениия се сцита че страните са се поразомяли и се плаща по време на сключването на продажбата. Клогато цената се определя според теглото на стоката теглото на опаковката се приспяада чл. 319 съзадава правила коиуто уреждат предаването на стоката. Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или докуметите , кйо му дават пвао да я получи, освен ако не е уговорено друго.

22. Видове договори за търговска продажба.

Транзитна продажба чл 329 страните могат да уговоря продавача да предаде стоката на почено отр купувача 3 то лице. Продавачът е длъжен да съощи на купувача за изпращането на стоката сключва се договор за покупкопродажба между купувача и продавача възможно е купувача дасе яви продавачвъв второ продажно правоотношениев което той сключва договор за покукпопродажба с 3 то лице Дистанционна продажба – чл. 330 тя е 2 вида същинска продавачът и купувачът имат различни населени места но местоизпълнението е едно несъщиунска е в случай местопредаването не съвпада с местоизпълнениетов договорът продавачът ще изпълни задълженията си даде стоката на спедитора. Продажда с уговорка за иакупуване продажда на изплащане. Продажба чрез прехвърляне на ценна книга

24. Комисинен договор

Комисионния договор те са модификация на договора за поръчка. Ком дог. Е дог , по силата на който едно лице се задължава срещу възнагравдение да извърши от свое име и за сметка на доверителя една или няколко сделки. Преавоотношенията са между две страни комисинер и комитент, по необходимост и едно трето лице. Договора за поръчка и дог за комисинона общото е че са за сметка на довереника и правните последци настъпват в неговта аправна сфера свързани са с различия между комисионера и доверите: Комисиоония договор е двустранен. Комисионерът е търговец а довереникът е субект на гражданскот право. Комисионерът се задължава от свое име срещу възнаграждение да сключи сделки това е предмета на договора.

25. Спедиционен и превозен договор

Страни по договора са спедитор и доверител може да участва и превозвач. По сила на дог. Спедитора се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име но за мсетка на доверителя договор за превоз на товар.договора е възмезден и двустранен.има и клаизи прои които спедитора се упъномощава да сключи сделката от името на доверителязадължение на спедитора е да сключи сделка за превосз от свое име но за сметка на доверителя, да съхраняваж товара от омента в които го е получил, да предаде товара на превозвачча ако се забави да поеме разноските за това, да изпълнява нарежданията на доверителя. Спедиторъ е длъжен да спазва  указанията на доверителя за посоката и начина на превоз. Длъжен е да застрахова товара по желание на доверителя. Доверитя дължи възнаграждение на спедитора да възмзди спедитора за всикчи направени разноски. При хипотеза за множество спедитори между тях съществува солидарна отговорност

26. Договор за лизинг

Правна уредба чл. 342-347 ТЗ+ данъчни закони, които под „лизинг” разбират нещо различно. Няма специално изисквания за страните,, те се наричат лизингодател и лизингополучател. Договорът е двустранен, възмезден,консесуален, неформален  но в ЗОЗ е предвидена възможност за противопоставяне на дог. За лизинг на дог за залог- лизинго получателя може да залага стоката коятао получава. Тогава може да възникне конфликт в интереса на лизнгодателя и  За да се избегне тази възможност се правис вписване . Предмет на договора са вещи по начало непотребими. Няма ограничения в  срока. Предплащането на лизинга се различава от договора за наем най- голямата разлика е че сроктъ на веща с срока за полезно действие. При лизинга е възможно собственсота на веща да мине възрхиу лизинго получателя за разлиа отдог за наем.

27. Договор за влог на стока в публичен склад

Това е договор , с кйто влогоприемателя срещу възнаграждение приема стоки със задължение д аги пази и върне на влогодателя или на дуго овласно от него лице. Страните по договора са влогоприемател и влогодател. За вловоприемателя има специални изисквани и законитрябва да има качества на публичен склад., както различните търговци трябва да се лицензират. Договора е двустранен, възмезден, и формален. ТЗ предвижда че дог трябва да се впие в складовия регистър.Влогоприемателя се задължава да пази стоката с грижата на добрия търговец, извършва фактически и правни действия, да допуска в работно време влогодателя да си нагледа стоката, ако в стоката настъпят забележителни изменения, кйто ще я приеме или влогодателя. Да застрахова стоката наиме и за сметка на жлогодателя. Да издаде складова разсписка. Да върне вложената стока. Здължение на жлогодателя да даде указаняи за съхранение на стоката.

28. Застрахователен договор Видове.

Според чл. 380 , с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определн риск и при натсъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на 3 то лице застрахователно обещетение или сума а застрахования се задължава да заолати премия. Дог. е двустранен възмезден формален.Алеаторен договор обемът на престацията не е ясен предварително. По дог за застраховка страните извъшват задълженията си по различно време. Застрахователят няма право да на друга дейност вкл/чително охрана. Застраховки и имущество не се склучват от един застраховател по занятие.видове застрахователни договори. Според предмета, вида благото кйито се покрива с застрахователния договор. Според това дали съществува задължения за застраховане. По принцип застраховките са доброволни.

29. Банкови сделки. Договори за банков влог и банков кредит.

Банковите сделки са абсолютни обективни сделки има две положения при тези сделки или едната или и двете страни са банкиосновното задължение е за парична престация. Банокивите сд. Се делят на изключитени и неизключителни. Изключителните могат да се сключват само от банка а другите и от друг субект. Банк. сд. се делят и на пасивни активни и посреднически. Договора за влог е най-старата и разпространена пасивна сделка. Има две основни разновиднсти.  Договор за обиконовен влог и договор за паричен влог. Договорът  за банков кредит е формален, консесуален, двустранен, възмезден, срочен, целеви и обезпечен. Договора се се сключва в писмена мформа. Дог. Е двустатне тъи като учежда задълженията и на двете страни. Паричната сума при догоовора за бан. Кр. Винаги се отпуска за определена цел.

30. Акредитив

Като сделка акредитивът е едностранно писменно изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посочено от акредитива лице сума по акредитива, ако то предаде на банхката описаните документи в пределен срок и изпълни другите условия, изискването за предоставяне на необходимите документи  сделката е документален акредитив. Като форма на плащане акредитивът вклучва три правни отношения; между наредител и получател на плащането(бенефициент); наредител и издател; между издател и бенефициент. В изпълнение на споразумението наредителя склучва договор за откриване на акредитив с банка. В акредитивните отношения може да участва и друга банка, на която банката – издател да възложи получаването на документъите, тяхната проверка и плащане на сумата. Издател на акредитив е едностранна сделка и може да бъде само банка. Ак. е срочна сделка срокут е  елемент съдържанието. Ак. Се дели на отменяем и неотменяем. Ак може да прехвърляем и непрехвърляем.

31. Менителница  - съдържание, форма, издаване, приемане.

Менен. право е  търговското право. Това са отношения по повод издаването, приемането, плащането протестирането, авалирането, прехвърлянето, и т.н. на Мен. и записа на заповед. Менителницата - (записна заповед). Мен. е особен вид движима вещ. Мен. е частен писмен документ. От икономическа страна тя е кредитно средство. Мен. е ценна книга. Характеристики на Мен. – като движима вещ, документ, кредитно средство, ценна книга, Мен. е абсолютна търговска сделка. Мен. поставя  3 правоотношеня- межу 3 субекта -  издател, поемател и платец. Основание за издаването може да не е изпълнение изпънениена парично задължение, може да се издаде с дарствено намерение или с даване (получаване на заем). основане за издаване на  Тя трябва да се издаде в писменназ форма, Приемането на Мен. е едниостранна сделка.

32. Менителница- поръчителство, и посредничество. Запис на заповед

Менителничното поръчителство (авалът) е уреден в чл. 483 – 485 ТЗ, То има обезпечителна функция. Авалист може да е 3 то лице който вече е поел задълженията по менителницата. Лицето, за  което се пъчителства, се нарича авал.  Авалът може да е изтаелят платеца или някой от джирантите. Авалистър отговоря като лицето за което поръчиръчителства. Авалът  се дава върху менителницата или допълнително пикрепен лист. Авалът задължително се подписва от поръчителя неможе да се авалира върху недействителна менителница.отговорноста на авалиста може да бъде реализирана при съшите предпоставки както тези на авала. Менителното посредничествое два основни вида. При нужда и за чест. Те могат да бъдат за приемане или за плащане на менителницата.Кредиторът (приносителят е длъжен да приемепостредничество при нужда.

33. ЧЕК

I. Понятие - в нашето право чекът е безусловно нареждане на издателя си, адресирано до банка или небанкова финансова институция, имаща право да извършва плащане на чекове, с които й се нарежда да плати определена парична сума. Чекът може да бъде два вида : - на преносител - името не е посочено - на заповед - името на лицето, което ще получи паричната сума е посочено в самия документ. Елементи на издаването на чек :- волеизявление на издателя - в писмена форма и съдържащо определени от закона реквизити: - предаване на документа на лицето. Чекът се плаща в сравнително кратки срокове.Чекът на преносител се прехвърля с предаването. Може да бъде и джиросан. В такъв случай джирантът отговаря за регресно вземане. 2. Чек на заповед - прехвърля се по правилата за менителницата. Предявяване на правата : чекът се учредява от легитимирания преносител на съответния платец. Банката, посочена за платец на един чек, маже да откаже да го плати. Тогава преносителят на чека не може да има искане към банката

34. ТЪРГОВСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Търговската несъстоятелност е  начини за прекратяване съществуването на търговците като субекти на търговското право. Този статут до голяма степен е процесуално право.: 1.При уредбата на несъстоятелността се изхожда от принципа след производството по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца. Несъстоятелността е един нормален възможен изход за приключване на търговската дейност. 3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за стабилизиране, оздравяване на предприятието, за да може длъжникът да върне дълговете си. Несъстоятелонстта е различна от : Фалит - синоним, но се употребява в неправна лексика. Банкрут - Производството по несъстоятелност е различно от производството по ликвидация

35. НЕПЛАТЕЖОСП.  НЕ ПЛАЩАНИЯТА И СВРЪХ ЗАДЪЛЖЕНОСТ.

Длъжникът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни свое парично задължение , което е изискуемо, безусловно и ликвидно, произтича от търговеска сделка или има публично правен характери е свързано търговска дейност на длъжника. За неплатежоспособностна не се изисква минимален брой на неизпълнените задължения или минимален брой на кредиторите. Неизпълненото задължение трябва да е парично. Неможе да се открива производство по несъстоятелност за длъжник, който не изпълнява свое непарично задължение (да достави стока), да извърши определени работи или услуги. Поне едно от тези задължения трябва да се трансформира в парично – неустоика или обезпечение за вреди. Паричното задължение трябва да е изискуемо – да е насъпил неговия падеж.

36. ОРГАНИ И МАСА НА НЕСТЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Маса на несъстоятелността е част от имуществото  на длъжника. включва само активите правата, а не и задълженията(пасивите). Несъста. маса вклучва  само неговите имуществени права. Това са права, чийито обект е пряко оценим в пари. В не състоятелната маса не влиза неимуществени те права на длъжника(нап. правото на фирма) въпреки че могат косвено да получат парична оценка. Но в масата на несъстоятелността не се включват и всички имуществени права на длъжника. Извън нея са т. наречените несеквестеруемите права.. В масата на несъстоятелност се вклучва както имуществените права на длъжника , който тои притежа към датата на обявителното съдебно решение, така и имуществените  права които са придобити и след тази дата. Органи по несъстоятелнсотлност са: съда по  несъстоятелноста, синдикът (временния синдик), събранитео на кредиторите  и комитетът на кредиторите

37. ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.

Нашият ТЗ предвижда модерна процедура - възможност при откриване производство по несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както икономическа, така и в търговски смисъл - сливане, вливане), специален ред за осребряване на имуществото или извършване на други действия и сделки (напр. разпродажба на имуществото изцяло вместо на части). Право да предложат план за оздравяване имат: 1. длъжникът; 2. синдикът; 3. кредиторите, които притежеват най-малко 1/3 от общия размер на обезпечените вземания;  4. кредиторите, които притежават 1/3 от необезпечените вземания; 5. сътрудници или акционери, с повече от 1/3 от капитала; 6. всички неограничено отговорни сътрудници;