Социално подпомагане Печат

Социално подпомагане

Известно е, че под социална политика се разбира  съвкупната, специфична дейност на правителствени и неправителствени органи и организации за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Този подход към изясняването на социалната политика се  нарича още функционален и по същество разглежда социалната политика като дейност за регулиране на отношенията на равенство или неравенство в обществото. Той дава възможност да се търсят неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка със собствеността, труда и условията за труд, разпределението на доходите и потреблението, социалното осигуряване и здравеопазването, да се търсят източниците за тези неравенства и тяхната социална оправданост или неоправданост.

Оттук произтича и въпросът за социалното подпомагане. Този въпрос е породен от равенството или неравенството в обществото.  В зависимост от осъществяваната идейна платформа за развитие на обществото равенството може да се разбира като създаване на равни обществени условия и шансове, а може да се разбира и като равенство в разпределението на доходите и потреблението на жизнените блага.

Подпомагането в държавата може да  има различни функции. Последните могат да бъдат обособени в следните направления:

Като първо направление може да се определи защитната му функция. В случая, тази функция  може да носи и други названия: подпомагаща, съхраняваща, гарантираща и т.н., но винаги смисълът й е един: чрез определени социалнополитически действия да се създадат условия за отделния индивид, социалната група, професионалната или териториалната общност, или на обществото като цяло да излязат или да преодолеят затрудняващите ги обстоятелства. Защитната функция може да се заключава в най-елементарните комунални дейности, като например предоставянето на помощ за хората без средства, но може да означава и защита на обществото като цяло от социална дезинтеграция, от социален конфликт с тежки последици за нацията.

Защитната функция е най-старата и първична функция на подпомагането.

Два са основните й компоненти: екзогенен и ендогенен. Екзогенната защитна функция се свързва с необходимостта да се защити човекът и в частност работникът от външни причини. Подпомагането  трябва да защитава трудещите се от външни въздействия и преди всичко от онези въздействия, свързани с осъществяване на икономическата  дейност.  В по-ново време тази функция се свързва плътно с идеята за “хуманизиране на трудовия свят”. Макар че ендогенният компонент означава защита на човека от причини, коренящи се в него самия, исторически тя се е развила като функция, закриляща човека не заради самия него, а защото е фактор на производството. От това следва, че подпомагането  участва в запазването на човешкия фактор, занимава се  с икономиката на хората и е своеобразен регулатор при процеса на управление на човешките ресурси в икономическите единици. Здравословното състояние, семейното положение, социално-психическата структура на индивидите са все фактори, които могат да се  определят като ендогенни и които изискват социална защита.

Второто му  направление е при осъществяване на производствено-икономическата функция. Тя изразява както преки, така и косвени въздействия на подпомагането  върху икономиката. От една страна, подпомагането  оценява човека и неговите способности като агент на производството. От друга страна производствено- икономическата функция на подпомагането  се свързва с осигуряването на макро- икономически ефекти.

Става въпрос за това, че социалното подпомагане  съдейства за общата икономическа резултатност в страната.

Третото направление е обществено - политическата функция на социалното подпомагане. Най-важния израз на тази функция е преобразуването на социалната структура на обществото. В зависимост от характера и целите си подпомагането  може да предизвиква разместване на съществуващите класи и социални групи, да съдейства за тяхното сцепление в името на национални интереси и ценности, или да действа дезинтегриращо. Това направление се свързва непосредствено със следващата функция.

Четвъртото направление на социалното подпомагане  се отъждествява с разпределителните отношения в обществото.

С други думи, трябва ли пазарът да бъде “невидимата ръка”, която отрежда, че справедливото разпределение на доходите се осъществява съобразно приноса на факторите на производството, или тази “справедливост” трябва да бъде коригирана посредством общоприети морални ценности, или в крайна сметка държавата да поеме изцяло функциите по разпределението на собствеността, създадените доходи и да определя нормите на потреблението. В условията на пазарното стопанство, това решава пазарът и пазарните механизми, а ролята на държавата е да следи да се спазват установените законови принципи и правила.

При социалното подпомагане, най – общо могат да бъдат разграничени три вида стратегии:

-за предотвратяване на рисковете;

-за смекчаване на последствията;

-справяне с последствията;

Стратегиите за предотвратяване на риск са насочени към намаляване на вероятността от неговото възникване. Това означава да се създават перманентни условия за икономическа и институционална стабилност на държавата, да се изгражда и спазва адекватна законова и нормативна база. Това, разбира се, в България беше непостижимо в началото на прехода, предвид общата стопанска конюнктура, финансовите кризисни моменти и общата макроикономическа дестабилизация.

Стратегиите за смекчаване целят намаляване на потенциалния негативен ефект от риска. За целта индивидите трябва да бъдат стимулирани да спестяват, да се осигуряват в държавни и частни фондове, да сключват застраховки, за да могат сами да ограничат негативните последствия на рискове.

Стратегиите за справяне са насочени към постигане на поносим резултат от рискове, които не са предвидени в стратегиите за смекчаване, т.е. попадат извън осигурителните рискове. Примери за обществена намеса в тези случаи са прякото социално подпомагане в пари или натура,  както и социалните грижи за бездомните. В началото на прехода това бе основния начин за справяне със социалните рискове, на които беше  изложено населението в България.

Често срещана практика е да се определят различни видове помощи, отговарящи на различни потребности при борбата с бедността. Известни са например: помощи при безработица, помощи за ученици, помощи за деца инвалиди, помощи за наем на жилище, еднократни или периодични помощи при финансови затруднения и други. В последно време започват да се утвърждават помощи, които се предоставят на безработни и бедни срещу ангажимента да търсят активно работа или да участват известен брой часове в комунални дейности, организирани от общините. Целта е помощта да няма характер на подаяние и да съдейства за реактивирането на личността.

Може да се каже, че в България вниманието на социалната политика е съсредоточено преди всичко върху мерките за пряко подпомагане на бедните семейства. Това е обяснимо, тъй като в сравнение с предпазните мерки, целящи предотвратяване на масовата бедност, последващите помощи струват по-малко на страната. За по-радикално решаване на въпросите за бедността обаче е нужно провеждането на активна социална политика, която, съчетавайки се умело с икономическите мерки, да ограничава причините и факторите за възникване на бедността. В последните няколко  години, у нас масово се заговори за програми от типа “От социални помощи към заетост”. Една заетост обаче, която генерира ниски доходи не може да бъде решение на проблема. Ето защо социалната политика трябва да бъде насочена не просто към заетост, а към добре платен труд. Оттук следва изводът, че решаването на проблема за бедността изисква социално партньорство и съвместни действия както от страна на държавата при разпределянето на доходите, така и от страна на работодателите, обществените организации, териториалните и други общности.

В обобщение, може да се заяви, че социалното подпомагане се изразява  в предоставянето на средства за съществуване на лица, които са изпаднали в нужда и не са в състояние на друго законно основание (трудова дейност, социално осигуряване или обезпечаване) да придобият такива за себе си и своите семейства. Социалните плащания, предоставени от подпомагането под формата на помощи (парични или натурални), имат предназначението да гарантират съществуването им в настоящето, а не в бъдеще време. Към социалното подпомагане в широкия смисъл на понятието се  отнасят и предоставянето на обществено организирани услуги под формата на: осигуряване на храна и почистване на домовете, медицински услуги и други на инвалиди и възрастни самотни хора,  настаняването и обслужването на възрастни и инвалиди от различни възрастови групи в домовете на системата “Социални грижи”. Подпомагането на хора, изпаднали в затруднено материално положение или нуждаещи се от обслужване, които не могат да използват друга форма на социална защита се осъществява за сметка на държавни бюджетни средства (от местните бюджети и субсидии от републиканския бюджет). В преходния и постпреходния период, поради затруднения на местните бюджети, в България започна изграждането на специализирани централизирани фондове за нуждите на подпомагането. Такива са: фонд “Целева социална защита”, фонд “Подпомагане на семейството”, фонд “Рехабилитация и социална интеграция”.