Дразнимост и реакции при животните Печат

Дразнимост и реакции при животните

Живите клетки се намират в непрекъсната връзка с околната среда. Параметрите на средата се изменят непрекъснато и клетките трябва да се адаптират към тези промени. Така се развива едно основно жизнено свойство – дразнимост.

Съществуването на организмите зависи от ориентирането им в околната среда. Те притежават свойството дразнимост – способността да възприемат и реагират на различни въздействия от изменящата се среда, наречени дразнители. Реакциите на организмите при действие на дразнители имат приспособително зна4ение.

Дразнимостта е свойство на вси4ки живи организнми и на техните клетки.

Дразнители могат д бъдат разли4ни промени в средата – физи4ни , физико- хими4ни, хими4ни. За да бъдат дразнители измененията трябва да са достатъ4но силни, да възникват достатъ4но бързо и да действат достатъ4но дълго време.

Движението – най-4есто проявяваща се реакция. При едноклетъ4ните , растенията и животните дразненията предизвикват най – 4есто двигателна реакция. При животните движението се осъществява с у4астието на специализирани клетки- мускулни , които съдържат специфи4ни съкратителни белтъци ( актин и миозин ). Други специализирани клетки – нервните , възприемат действието на дразнителите, преобразуват го в нервни импулси и го провеждат до мускулните клетки. Възприемането на дразненията и реакциите на тях с помощта на специализирани клетки протичат много бързо. Това не трябва да се схваща като по- високо качество на приспособителната реакция приживотните в сравнение с тази при растенията, където отсъстват такива специализирани клетки. Хетеротрофния тип на хранене при животните го изисква, докато автотрофния при растенията не налага високо усъвършенстване на двигателните реакции и техните ускорения.

Възбудими клетки. С диференцирането на клетките в многоклетъ4ния организъм , в разли4ните типове клетки се развива разли4на дразнимост. При животните с развитието на сложен двигателен апарат това свойство се е развило с много висока степен.

Сетивните клетки, нервните клетки и мускулните влакна са специализирани да възприемат дразненията и да реагират на тях. За тези клетки общобиологи4ното свойство дразнимост се е развило във възбудимост – способност да се възбуждат при действиена дразнители.

При възбуждане тези клетки генерират възбудни импулси – поток от биоелектри4ни колебания, които преминават по клетъ4ната мембрана с високо скорост. Чрез тях се увеличава скоростта на реагиране при действие на дразнителите. Ето защо нервните и мускулите клетки се нари4ат възбудими клетки.

Видове реакции. Животните осъществяват свободно основната реакция – движение в пространството. Движенията им са разнообразни по характер и възникват в резултат от дразнение от дразнители, свързани с осигуряването на храна, намирането на полов пъртниор и размножаването, избягването на опасности и прочие. Но връзката с околнатата среда е двустранна – често животните също въздействат върху средата като я променят.

Свен 4рез движение 4есто животните отговарят на дразненията от външната и вътрешната среда и с друг тип реакция – секреция. Благодарение на реакцията на екзокринни и ендокринни жлези се отделят разли4ни по хими4ен състав секрети , с 4иято помош също се постига приспособяване, например храносмилане 4рез храносмилателните сокова , откриване на противоположния пол 4рез феромони, защита от врагове или добиване на пля4ки 4рез отровни секрети, хормонално регулиране на основни жизнени процеси като растеж , развитие , размножаване , метаболизъм и др.

Тези два типа реакции на дразнение се осъществяват с у4астието на нервната система – апарата за връзка между сетивните органи , приемащи информация , и основните изпълнителни органи – мускулите и жлезите. Тази връзка се постига 4рез нервни импулси.

Възприемане на дразненията и формиране на реакция. Разли4ните по характер дразнители от средата въздействат на високоспециализирани нервни клетки , наре4ени сетивни или рецепторни. Едни от тях възприемат светлинни дразнения, други – звукови , трети – хими4ни и т.н.т. много слу4аи сетивните клетки от един тип са събрани в сетивни органи – око , ухо и др. В рецепторните клетки дразнението се преобразува в достъпен за вси4ки клетки „ език” –поредица от нервни импулси. Тези импулси се провеждат до центрове по нервните влакна. Отделните дразнения – разли4ни по природа, разли4ни по сила , пораждат потоци от импулси с разли4на 4естота, 4рез които дразненията се кодират.

Кодирането на информация от средата 4рез 4естотата на импулсите е основен принцип в дейността на нервната система.

Импулсите възникнали в разли4ните рецепторни клетки , се провеждат до централната нервна система. В нейните центрове те се обработват, т.е нервните клетки сложно си взаимодайстват, при което може да се промени първона4алната 4естота на импулсите. След това се образуват нови импулсни потоци , които се провеждат към мускулите и жлезите. От тези импулси и от състоянието на изпълнителните органи зависи каква реакция ще се осъществи.

Описаният път на импулсите , в който се включват рецептори , сетивни неврони, нервни центрове, двигателни неврони и изпълнителни органи, се нари4а рефлексна дъга. Реакциите на организма , осъществявани с у4аастието на централната нервна система, които възникват в резултат от дразнение от средата са рефлекси.

Рефлексите са много разнообразни. Енди са вродени, характерни за вси4ки организми от даден вид и се проявяват по един и същ на4ин през целия живот на индивида. Нари4ат се безусловни. А други са условни – формират се според условията в индивидуалния живот, лесно се променят и са типи4ни за индивида.

Безусловен рефлекс проти4а при попадане на храна в устната кухина. Дранзителите – хими4ни съставки на храната, коли4еството и , температурата и – въздействат върху разли4ни рецепторни клетки, разположени в лигавицата.формират се нервни импулси, които преминават по рефлексна дъга и предизвикват реакция – слюнкоотделяне.