Спори Печат

Спори

Някои видове микроорганизми могат да образуват при определени условия и на даден етапа от своето развитие ендоспори. Това структурни форми които садаржат ядрен апарат,и които са устойчиви на действието на факторите на ваншната среда.при благоприятни условия спорите прорастват и образиват вегетативни клетки. Ендогенните спори образуват прачковидните бактерии от сем.Basilaseae. от коките спорите магат да обарзуват само  sarcina ureae от спиралите spirillum amyloferum а от вибрионите vibrio desulfuricans. В групата на прачковидните бактерии по голям брой спорообразуващи видове се установяват при сапрофитиите и по малак при патогенните форми. Кам морфологията-при отделните видове МО спорите имат различна големина. Обикновено техният диаметар е по малак от клетката поради което тя запазва формата си. Но има и други случаи при които диаметарат на спората е по голям от диаметара на клетката,поради което формата на последната се деформира. Това се наблюдава най често при спорообразуващите анаеробни бактерии. В зависимост от мястото кадето са разположени деформиращите се спори,се различават два вида спорообразуване:клистридиален и плектридиален. При клостридиалният тип спората се разполага централно и в резултат на това клетката придобива формата на вретено. Когато ендоспорите са разположени терминално или субтерминално тогава се наблудава плектридиален тип спори. Микробната клетка заедно сас спората получава формата на барабанна палка или ракета за тенис. Ендоспорите имат най често сферична форична или овална форма. Тяхната повархност може да баде гладка,наганата,ръбестаи др. Спорообразуване-ендоспорите се обарзуват от актериалната ендоплазма. Тяхното изграждане започва с натрупване на белтаци,поади което кето мястото кадето те започват да се формират започва да пречупва светлината. При спорообразуването се наблюдава изразходване на запасите от хранителни вещества. Перз парвите 5h от началото на спорообразуването се преустрйват 75% от бектаците на майчината клетка. Образува се дипоколинова киселина,която е специфична сас тавана част на спората и я няма при вегетативните органи. Дипоколиновата киселина се среша само при термоустойчивите спори. По формата на калциеват сол тя влиза в састава на обвивката на спората. Спорообразуването протича в няколко етапа. При правият етап се наблюдава неравномерно делене на клетката. Чрез инвагинация в цитоплазмената мембрана част от протоплазмата се отделя от майчината клетка. По нататак в между двата протопласта не с еобразува клетчна стена а протопластата на бадещата спора се обхваща от цитоплазмената мембрана на майчината клетка. В резултат на това последният се покрива от две цитоплазмени мембрани-ваншна и ватрешна. След което ватрешната мембрана започва да секретира материал които посвоя састав наподобява материала от който е изградена клетачната стена. По този начин се появява клетачната стена на спората. Протопластата на майчината клетка образува внашната здрава обвивка на спората която е наречена екзина и ваншна по танка обвивка която е наречена интила. Пространството между клетачната стена и интилата се нарича кортекс. При образуването на спората се изразходва само една част от протоплазмата но в някои случаи може да се използва и цялата. Различните клетачни включения не преминават в спората а я използват като източник на енергия. След обарзуването на спората,клетачната стена ,включенията и протоплазмата които не са взели участие при спорообразуването започват да се разпадат. Индукция кам спорообразуването-спорообразуването при бактериите се наблюдава през определен етапа от тяхното развитие и обикновено това става при неблагоприятни условия. При наличие на достатачно хранителни вещества бацилите могат да не образуват спори неограничено време. Този процес се индуцира само когато има недостиг на хранитени вещества или се натрупва излишак от разпадни продукти. Спорообразуването се регулира от  факторите на средата. Химичен састав и физико-химични свойства- по химичен састав спорите се различават от вегетативните клетки. В сравнение с протоплазмата на майчината клетака спорите имат по платна консиситенцият  и пречупват по силно светлинните лачи. Ендоспорите притежават голяма устойчивост кам редиза химични и физични фактори. Те издаржат продалжително време на загряване до над 100 градуса. Спорите bac.cereus издржат на термична обарзботка при темп.100 гр,bac subtilis на 180 мин. Установено е че спорите могат ада понасят известно време ваздействиета на силно отровни в-ва като сублимат,спирт. Голямата резистентност на спорите се далжи на дебелата и труднопропусклива ваншна обивика и намаленото водно садаржание. Прораставане на спорите-представляват форми на живат материя при които всички ф-ции са сведени до минимум. Понижените обменни процеси продалжават докато ги има неблагоприятните условия. Когато спорите попаднат в благоприятна среда те могат да прорастнат и от тях да се обарзуват нови жизненоспособни вегетативни клетки. Кам проастване са способни само физиологични зрели спори. При прорастването спорите поемат голямо количество вода и набабват ,при това  настапват далбоки физологични промени.дишането се осилва и активноста на езнизимите нараства. Прорастването сн апорите става чрез разкасване на ваншната обвивка полярно,латерално и екваториално. В мястото на ракасването се появява разрежна трабичка която е оградена от много танка клетачна стена. В последствие от тази трабичка се оформя вегетативната клетка.

Жизненоспобност на спорите-ендоспорите предтавляват определен стадий от развитието на МО ,при който се намират в покой и намалена жизнена дейност. При актинимицетите и габите спорообразуването е сврзано с размножаванеи затова те образуват само една спора която може да се разглежда като биологична форма за преживяване на неблагоприятните условия за запазване на вида.