СЪЕДИНЕНИЯ НА РЕБРАТА Печат

СЪЕДИНЕНИЯ НА РЕБРАТА

Всички ребра с изключение на последните две са свързани чрез задния си край с гръдните прешлени, а чрез предния — с гръдната кост (фиг. 63).

Свързването на ребрата с гръдните прешлени става посредством две стави — става на главата на реброто и ребрено-напречна става.

В ставата на главата на реброто (art. capitis costae) главата се свързва посредством двете си ставни фасетки със ставната ямка, образувана от два съседни прешлена. Гребенчето, което разделя став­ната повърхност на ребрената глава, се допира до междупрешленния хрущял, като се свързва с него чрез вътреставна връзка. Вътреставна връзка липсва в ставата между I ребро и I прешлен и между XI и XII ребро и XI и XII прешлен, тъй като ставите се образуват от цели ставни повърхности. Ставната капсула е къса и се подсилва на пред­ната страна със здрава връзка, влакната на която имат радиарна по­сока. Отзад тя е подсилена от по-слаба връзка.

Ребрено-напречната става (art. costotransversalis) се образува между ставните повърхности на ребрените пъпки и ставните ямки на напречните израстъци. Свързвания липсват само между XI и XII гръден прешлен и съответните ребра. Ставната капсула е подсилена от здрава ставна връзка, разположена на горната й страна.

Описаните две стави се под­силват и чрез ставни връзки, разположени между шийката на ребрата и напречните израстъ­ци на прешлените.

Първите 7 чифта ребра се свързват с гръдната кост посред­ством хрущяли. Ребреният хру­щял на първото  ребро сраства с гръдната кост, а  всяко от останалите шест  чифта  ребра образува става със ставните из­резки на гръдната кост. За став­на капсула обикновено служи надхрущялницата  на  ребрения хрущял,   която минава   върху гръдната кост. Отпред и отзад ставната капсула е  подсилена със   ставни връзки,   влакната на които  вървят радиарно  от ребрените хрущяли  към гръд­ната кост.

Следващите три чифта ре­бра (VIII, IX и X) се свързват едно с друго, като образуват хрущялна дъга.

Гръдният кош като цяло

В кухината на гръдния кош (фиг. 64) се поместват много важни за живота вътрешни органи (сърце, бели дробове, аорта и др.). Фор­мата на гръдния кош наподобява двойно пресечен конус, обърнат с върха нагоре, или по-точно — на двойно пресечено яйце, по-тесният край на което е обърнат нагоре, а по-широкият — надолу. Освен това на него се различават предна стена, образувана от гръдната кост и ребрените хрущяли, задна стена, изградена от гръдните прешлени и задната част на ребрата, и две странични стени, образувани от ребре­ните тела. Гръдният кош е сплеснат в предно-задна посока и стените му преминават една в друга без рязка граница.

Горният отвор (apertura thoracis superior) е по-малък от долния. Той се ограничава назад от I гръден прешлен, встрани от двете първи ребра и напред от горния ръб на гръдната кост. По-големият долен отвор (apertura thoracis inferior) се ограничава отзад от XII гръден преш­лен, отстрани от последните ребра и от ребрените дъги, а отпред от   мечовидния  израстък   на гръдната кост. Плоскостта на горния, е наклонена напред и надолу а на долния – напред и нагоре.

Във формата на гръдния кош при човека се наблюдават различни колебания, които имат голямо значение. Различават се обикновено три форми: плосък, цилиндричен (астеничен) и конусовиден.

Вариациите във формата на гръдния кош се обуславят от степента на развитието а мускулите, а също така и от социалния фактор. Така например при дадени условия на живот и работа може да се получат различни форми :а гръдния кош, като например т. нар. птичи гърди, при които гръдният кош е стеснен и изострен напред подобно на птичия гръден кош. Продължителният натиск в областта на гръдната кост (напр. при обущари) предизвиква вдлъбване и такива гърди се наричат обущарски гърди.

Механика на гръдния кош. Движенията на гръдния кош се определят  от формата на ставите между ребрата и гръдните прешлени. Описаните две ставни свързвания имат различна форма на ставните повърхности. Ставите между главичките   на ребрата и телата на прешлените имат сферични ставни повърхности, а ставните повърхности на  ребрено-напречните стави са цилиндрични. Двете стави са свързани във функционално отношение и имат една обща ос. Тази обща ос преминава през цен­зовете на главата, шийката и вържицата на ребрата. Осите на движение на ставите от двете страни се разполагат в различните части на гръдния кош в различно съотношение една спрямо друга. В първия чифт ребра те са разположени напречно в челната равнина.  При следващите ребра двете оси се отклоняват назад и се пресичат под ъгъл в тялото на прешлена или пред него. При  по-нискостоящите ребра този ъгъл намалява. Същевременно осите са наклонени назад и надолу; наклонът се увеличава при всяко следващо ребро. Тези особености на ставите обясняват разширяването i стесняването на гръдния кош при дишането.