ЕМБРИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА Печат

ЕМБРИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА

Подробното изучаване развитието на зародиша е предмет на ембриологията. Анатомията разглежда най-общите данни за отделните етапи на ембрионалното развитие — от оплождането на женската полова клетка до оформянето на тъканите и органите.

По-голямата част от организмите в природата се размножават по полов начин,  чрез сливането на женските и мъжките полови клетки.

Половите клетки се образуват в половите жлези. В своето раз­витие те преминават през няколко последователни етапа — размноже­ние на половите клетки, период на растеж, период на зреене и период на оформяне. В различните етапи в половите клетки се извършват сложни промени както в ядрото, така и в протоплазмата, които правят клетките годни за оплождане и способни да дадат началото на заро­дишното развитие.

Женските полови клетки — яйцеклетките (фиг. 10), се формират в женската полова жлеза — яйчника. Първоначално те се развиват в зародишевия епител на яйчника и се наричат овогонии. Овогониите се делят и получените от тях нови клетки нарастват, като се превръщат в т. нар. овоцити от I разред. Всеки овоцит от I разред е заобиколен от епителни клетки.

Овоцитите по пътя на сложното деление се делят неравномерно, в резултат на което се получават овоцити от II разред и т. нар. полярно телце. Овоцитът от II разред претърпява също деление, наречено редукционно, в резултат на което се получават яйцеклетката и второ полярно телце. При редукционното деление на овоцита от II разред хроматинът в яйцеклетката намалява наполовина, но значително се увеличават протоплазмата и намиращите се в нея хранителни вещества.

Мъжките полови клетки — сперматозоидите (фиг. 11), се фор­мират от зародишевия епител в навитите каналчета на мъжката полова жлеза — семенника. Първоначално образуващите се мъжки полови клетки се наричат сперматогоний. Сперматогониите се делят неколкократно и получените нови клетки след известно нарастване се превръ­щат в сперматоцити. От сперматоцитите след двукратно сложно деление се получават от всеки един по четири нови клетки — сперматиди. Сперматидите имат двойно по-малко хроматин и след сложни промени в протоплазмата им те се оформят като сперматозоиди.

На всеки сперматозоид се различават задебелена част, наречена главичка, по-тясна — шийка, и опашка (фиг. 12). В главичката се разполага ядрото, заобиколено с протоплазма. В шийката се намира центрозомата на клетката. Опашката извършва особени спираловидни движения, чрез които става придвижването на мъжката полова клетка.

Както вече беше споменато, развитието на човешкия организъм започва с оплождането на женската полова клетка от мъжката. След проникването на мъжката полова клетка в яйцеклетката се получава една единствена клетка, съдържаща в себе си наследствени признаци както от страна на майката, така и от страна на бащата

Оплодената яйцеклетка представлява зародишът в най-ранния стадий на развитие. Ембрионалното развитие на гръбначните животни и човека може да се раздели на три стадия : стадий на деление, стадий на гаструлация и стадий на образуване на тъканите и органите.

През първия стадий (фиг. 13) оплодената яйцеклетка се дели на две нови клетки, наречени бластомери, които се делят и се получават 4, 8, 16, 32 и т. н. клетки. В резултат на множество по-нататъшни деления на бластомерите се получава клъбце от клетки, разделени помежду си посредством бразди, наречено м о р у л а, тъй като прилича на черничев плод. Впоследствие в морулата се появява кухинка, изпълнена с теч­ност. Кухинката постепенно нараства и се превръща в еднослойно ме­хурче, наречено бластула, с което завършва и първият стадий.

Стадият на делението протича различно за различните гръбначни животни главно поради нееднаквото количество и разпределение на жълтъчното вещество в клетките. В женските полови клетки, в които жълтъчното вещество е малко и разпръснато равномерно (ланцетника), делението протича равномерно, вследствие на което се получават ед­накви по големина бластомери.

В оплодената клетка на ланцетника жълтъчното вещество се пре­мества към единия полюс, наречен вегетативен, а към противоположния, наречен анимален, се изместват ядрото и останалата част на протоплаз­мата. При земноводните животни делението е подобно, с малки разлики. При птиците и пълзящите гръбначни животни вследствие голямото ко­личество жълтъчно вещество се извършва деление само на зародишевата протоплазма, разположена на единия полюс на жълтъчната маса.

При човека първият стадий от ембрионалното развитие протича по-особено. Полученото вследствие на делението на оплодената клет­ка клъбце се нарича стереобластула, при която се обособяват централно и периферно разположени бластомери. Централно разполо­жените бластомери имат по-тъмна протоплазма и образуват т. нар. ембриобласт, който дава по-нататъшното развитие на зародиша. Периферно разположените бластомери имат по-светла протоплазма и образуват т. нар. трофобласт. При тази степен на развитие заро­дишът идва до матката и се загнездва в лигавицата й при активното участие на трофобласта. От него по-нататък се развива плацентата

(фиг. 15).

През стадия на гаструлацията вследствие на неравномерното раз­витие на бластодермата еднослойното мехурче се превръща в двуслойна чашка — гаструла, в която се различава стена, образувана от два листа — външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). По-късно между двата листа се появява и трети, наречен мезодерма. По такъв начин през стадия на гаструлацията се формират трите зародишеви листа — ектодерма, ендодерма и мезодерма, от които по-нататък възникват различните тъкани (фиг. 14).

Стадият на гаструлация на човешкия зародиш се извършва след загнездването на оплоденото яйце и развитието на зародиша до стадий на стереобластула. По време на имплантацията от вътрешните бласто­мери — ембриобласта, се обособяват двата зародишеви листа — ектодермата и ендодермата. От ектодермата се развива амниотичното (водното) мехурче, а от ендодермата — жълтъчното. Амниотичното и жълтъчното мехурче са обърнати едно към друго. На мястото на допирането им се намира ембрионалният възел, от който се развива зародишът. От клетките, намиращи се в заградената от трофобласта кухина, се развива третият зародишев лист — първичната мезодерма. На такава степен на развитие човешкият зародиш се намира приблизи­телно към 13—14-ия ден от оплождането на яйцеклетката (вж. фиг. 15).

По време на гаструлацията на задната страна на зародиша от ендодермата възниква зачатъкът на тръбната струна, а на предната страна — храносмилателната тръба. По срединната линия на задната страна на зародиша от ектодермата се обособява нервната плочка, а от останалата част на ектодермата — епидермисът на кожата и него­вите производни. При по-нататъшното си нарастване зародишът се удължава и добива цилиндрична форма. Нервната плочка дава началото на нервната система. От ендодермата възникват епителът на по-голя­мата част на храносмилателната система и жлезите към нея. От мезодермата се развиват скелетните мускули, обвивките на телесните кухини и зачатъците на половите жлези и бъбреците.

От нея се развива и мезенхимът, от който по-нататък се обособяват тъканите на вътреш­ната среда — съединителната тъкан, кръвта, лимфата, кръвоносните съдове и др.