КОСТНИ РИБИ Печат

КОСТНИ РИБИ

Клас Костни риби се отнася към гръбначни­те животни и включва около 96% от позна­тите ни съвременни риби. Обхваща 2 подкла­са — Ръкоперки и Лъчеперки, с много раз­реди и общо около 19 000 вида. Най-харак­терната им особеност е наличието на костен скелет.

Ръкоперките се появили през девон, а днес повечето видове са измрели (познати са само 7 съвременни вида).

Най-богат на видове е клас Лъчеперки — към него се отнасят около 90% от всички ри­би, живеещи днес на Земята. Едни от тях се появили през палеозойската, а други — през мезозойската ера.

Костните риби населяват различни по еко­логични условия водни басейни и във връзка с това са рязко специализирани. Като приме­ри на приспособяване към условията на жи­вот ще разгледаме два съвсем различни в екологично отношение вида — обикновена тинеста скачаща риба и син тунец.

Скачащата риба е своеобразен вид. Живее в устията на австралийските, азиатските и африканските реки, в лагуните, където има мангрова растителност. Гръдните й плавници, на които рибата скача и пълзи, са дълги със силно развита мускулатура в основата. По-голямата част от живота си прекарва извън водата и често лови насекоми по корените на мангровите дървета. Поради това, освен че диша с хриле, тази риба има и особен надхрилен орган за поглъщане на атмосферен въз­дух. Има и коремно смукало, помагащо й да се задържа за корените на дърветата. Обхва­щайки клонката с гръдните си плавници и като се опира на опашката, рибата може да се изкачи доста високо (понякога повече от човешки ръст) и не пада дори от отвесни клони.

Съвсем друг тип приспособления има си­ният тунец. Този вид е хищник на океанските простори и извършва значителни сезонни миграции за търсене на храна. Плува с голяма скорост (до 90 km/h), което се дължи на особеност в кръвоносната му система. Обяс­нението е, че видовете от род Тунци имат уникална система от подкожни кръвоносни съдове, снабдяващи с кръв страничната мус­кулатура. Благодарение на това до мус­кулите, които извършват най-усилена ра­бота, бързо достига кислород. Освен то­ва при тези риби е по-висока и способно­стта на кръвта за насищане с кислород. Тялото е много добре приспособено за бързо движение — то е почти идеално об­текаемо (хидродинамично) и като плу­ва, рибата изпитва минимално съпроти­вление от водата.

Подобни примери за специфични приспо­собления на отделните видове са много, но има редица особености, които са присъщи на всички костни риби. Една от най-характер­ните е наличието на плавателен мехур. Този орган е почти универсален — изпълнява мно­го функции: дихателна, възприемане на из­мененията на атмосферното налягане и др., но най-важна е функцията му като хидростатичен орган. Плавателният мехур е изпълнен с въздух. При едни видове костни риби въздухът, който рибата поглъща от по­върхността на водата, преминава по специа­лен канал до хранопровода. При други ви­дове (по произход по-млади) няма свързващ канал и газовете навлизат в мехура чрез спе­циална система от кръвоносни съдове. Плава­телният мехур служи на рибите преди всичко за създаване на оптимални условия за плува­не — когато рибата потъва, количеството на газовете намалява, а когато изплува, то се увеличава.

Отстрани на тялото и на главата на костни­те риби обикновено се забелязват порите на страничната линия, която е орган за ориен­тиране във водата. Така например пещерни риби без очи плуват отлично в тъмнината на пещерата и избягват препятствията.

Окраската на костните риби има главно защитно значение. Сладководните видове са предимно кафяво-зелени, а морските видове са по-разнообразни. Тези, които живеят в повърхностните пластове (летяща риба, селца, тунец), са двуцветни (принцип на противосянката) — гърбът е тъмносин или виолетово-син, а коремът — светъл. Видовете, които обитават дълбочини до 100 — 200 m, обик­новено са сребристи, а тези, които обитават по-големи дълбочини (до 500 m), са червени­кави. В най-големите дълбочини се появя­ват кафяви, черни или виолетово-черни риби. Окраската на дънните плитководни видове е много разнообразна — при някои видове тя се променя в зависимост от заобикалящия фон. Писията може да е сива върху пясък и на петна върху чакъл. Калканът наподобява не само цвета, но и рисунъка на дъното. Дълбоководните риби не са оцветени, а по-скоро са осветени чрез специални светещи ор­гани — фотофори. По този начин индивидите се разпознават помежду си и намират инди­видите от противоположния пол.

По отношение на храненето костните риби са също много разнообразни. Изчислява се, че храната, която една риба изяжда за един ден, е от 4 — 7% до 23 - 25% (при хищните) от собствената маса. През зимата много видо­ве (обикновено разпространените в умере­ните области) не се хранят, а някои видове (много есетрови, шаранови, сомове) изпадат в състояние на хибернация. Ежегодните гла­дувалия се отбелязват върху люспите и във вид на по-плътни зони на костите. Така по напластяванията може да се определи въз­растта на всяка костна риба.

Някои видове костни риби (електрическа змиорка и електрически скат) имат елек­трически органи, генериращи електричен ток, който служи за защита, нападение, вътревидова сигнализация, за ориентация и търсене на плячка в мътна вода. При змиорката електрическият орган е двоен и се намира в коремната половина. Големината на електричния ток е от 0,5 до 0,75 А. Напрежение­то може да достигне 650 V, но обикновено то не е повече от 350 V. Електричният ток за­шеметява жертвата или отблъсква неприя­теля.

Как общуват рибите помежду си? Те си сигнализират при търсене на партньор, при наличие на храна, при опасност. Сигналите те подават чрез пози, движения, багра и светли­на, химични вещества, електрични полета и звуци. Ние не ги чуваме, защото много от техните звуци не се възприемат от човешкото ухо  без специални апарати  (хидрофони).

Младите костни риби всяка година хвър­лят хайвер. Плодовитостта им не е еднаква и е свързана с начина на живот. Някои видове попчета и познатата на всички бодливка (в България се среща по крайбрежието и дол­ното течение на Камчия, Караагачка, Ропота­мо и Резовска) хвърлят само няколко десет­ки до стотина хайверни зърна; писията и треската — до 300 млн. хайверни зърна. Огромният брой хайверни зърна е необходи­мо условие, за да се осигури запазването на вида, тъй като се излюпват само част от яй­цата, а оцелелите малки са единици. За разли­ка от тях бодливката и аквариумните цихли­дови рибки пазят хайвера си и се грижат за малките и затова броят на яйцата е малък.

Костните риби били и продължават да са важен източник за храна на човечеството. Всяка година в света се лови десетки милио­ни тона риба. Милиони хора са заети с риболов, с развъждане и обработка на риба, с изработване на рибарски принадлежности. Освен за храна костни риби се използват и за получаване на лекарства (рибено масло), фураж за селскостопанските животни (рибе­но брашно), торове, технически масла, ле­пила, кожи и други продукти, които намират приложение в хранителната и леката промиш­леност.

Безразборният улов в редица райони до­вел до силно намаляване на определени ви­дове риби. Уловът и замърсяването на води­те трябва да се контролират строго. Необ­ходимо е да се поставят под закрила редките видове риби, да се развива рибовъдството.

В „Червена книга на HP България" са включени 22 вида костни риби, между които езерна цаца, лупавец, сирман, пъстро попче, черноморска скумрия и др. От фауната ни е изчезнало дългоопашатото попче (преди сре­щано само в Белославското ез. и в устия на реки, които се вливат в него).