Home Педагогика Педагогическа психология (13 - 14 тема)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Педагогическа психология (13 - 14 тема) ПДФ Печат Е-мейл

ТРИНАДЕСЕТА ТЕМА 

СЕНЗОРНАТА ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Първото равнище на психично отражение както у животните и човека е равнището на сетивното познание. Това именно равнище в педагогическата Психология е означено като сензорна ориентация. От самото си название сензорна ориентация показва че става дума за психологически израз на ориентирането на субекта в ситуации на непосредствено взаимодействие с предметите и явленията от заобикалящата го действителност, а такъв тип взаимодействие представлява съдържание на сетивното познание. Психологически сензорната ориентация произлиза от психичното отражение на предметите и явленията от субекта в условията на непосредствено взаимодействие с тях а това съдържателно сензорното ориентиран включва сетивни образи на два психични феномена-усещане и възприятие. Главният факт които характеризира сензорното ориентиране е в това че то се осъществява от психични образи които възникват и функционират в хода на взаимодействието на субекта с предметите и явленията. Сензорната ориентация е образна ориентация тя се осъществява по отношение на сигнали са придобили допълнително значение или са придобили биологичен смисъл за животните и човека. Сензорната ориентация е обща за животните и човека, а в животинският свят тя се свързва с поведението на елементарните животни/насекомите/. Сензорната ориентация е единствената форма на активно поведение за което имат значение само отделните свойства на предметите и явленията и такива свойства които са придобили сигнално значение с биологична необходимост. Осъществяването на сензорната ориентация е свързано с няколко основни свойства произлизащи от спецификата на усещанията и възприятията:

-Сензорната ориентация е образна, това означава че тя е резултат от психичното отражение на заобикалящата индивида обективна реалност, особеното е в това че тя функционира само при непосредственото взаимодействие на субекта с предметите и явленията

-Начинът по които тя се осъществява, в едни случаи сензорната ориентация се осъществява от разстояние а в други случаи тя се осъществява контактно.

--Дистанцията е сензорна ориентация от зрително и слухово естество,

зрителната ориентация е дистанционна в това има както предимства така и недостатъци. Зрителната ориентация е преобладаваща в сензорната ориентация. Тя представлява широко поле на ситуации в които субекта възприема себе си . Затова сензорната ориентация се отличава с много широк диапазон на търсене и на ориентиране в заобикалящата действителност. С тази си особеност зрителната ориентация осигурява в най висока степен познавателната активност на субекта. Но зрителната ориентация се осъществява дистанционно от възможни за субекта разстояния. Зрителната ориентация се влияе от обективните условия в които е даден предмета и така също и от субективните условия на възприемащият.

--Контактните въздействия това е сензорика която се осъществява от непосредственият контакт на субекта с предметите и явленията. Тази ориентация има много тесен диапазон което води до ограничаване на ориентацията. За разлика от зрителната ориентация контактната ориентация отнема много повече време, това прави контактната ориентация по бавна и неефективна но затова пък контактната ориентация е по точна и по надеждна за субекта.

--Осмислеността на сетивната ориентация тази особеност е закрита за животинският свят защото произлиза от езика/езиковото общуване/. За човека всички предмети и явления които той изечава сензорно са представени в адекватните имена в неговият език. Самата дума с която е обвързан предмета се възприема заедно със самият предмет, за човека те са не отделими. Осъществяването на опознавателната активност на равнището на сензорната ориентация е носител на качествено нов тип сензорна ориентация за човека, чрез думата сензорната ориентация в човека се превръща в сензорно обучение. Сензорната ориентация покрива изходното начало в познавателната активност на човека. Нейното осъществяване, осигуряват и подържат няколко основни параметри в познавателната активност у човека. Сензорното ориентиране е свързано преди всичко с разбирането на процесите и явленията към които се осъществява. Тази характеристика на сензорното ориентиране е пълна алтернатива на пробата и грешката. Самото сензорно ориентиране в учебната дейност вече означава ориентиране чрез разбиране. Мотивацията е социално детерминиране и обвързване с езика и се осъществява чрез него. Мотивацията в сензорното ориентиране произлиза непосредствено от обвързването на първичните познавателни потребности на субекта с адекватни предмети на учебната дейност. Мотивацията в човешката сензорика се изгражда и в това е една от формите на познавателна активност на човек.

Аперцепцията в сензорното ориентиране в Психологията

В Психологията перцепцията се дефинира като налични у човека нагласи при възприемане на нещата, всеки предмет които човека възприема се осъществява в условията на определено равнище на аперцепция.

Избирателност тя се осъществява чрез езика. Сензорното ориентиране в познавателната дейност на човека се свързва непосредствен с опознаването и овладяването на продуктите на човешката дейност, на тази основа се изгражда сензорната култура на човека, затова сензорното ориентиране има и личностни измерения. В полето на сензорното ориентиране влизат всички продукти на обществената дейност на човека. Сензорната ориентация е процес на формиране на личността заедно с познавателната активност която сензорната ориентация покрива без остатък, в нейният обсег влизат и личностните измерения разбирани като личностни висши психични функции. Основното предназначение на сензорната ориентация е изграждането на непосредствения индивидуален опит на подрастващият от най ранна възраст. С това си значение сензорната ориентация е неотменен феномен.

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ТЕМА 

ПРЕДСТАВНА ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Психичният анализ на ориентацията в дейността насочва към форми които са обвързани с представите на субекта възникнали в непосредственото взаимодействие, общуване с предметите, явленията и хората. Представната ориентация се дефинира като равнище на познавателната активност на човека която се осъществява посредством впечатленията за предметите и явленията натрупани в индивидуалният опит на човека, това дефиниране изисква да се обърне внимание на две неща:

1. Представното равнище на ориентацията се подготвя в сензорното равнище това е така защото само на сензорното равнище се натрупват впечатления за заобикалящата ни действителност.

2. Отнася се до факта че познавателният субект/човекът има способност да запазва въ времето във вид на индивидуален опит придобитите по рано впечатления за явленията. Такива именно запазени в опита и в съзнанието впечатления се наричат представи.

Най важната особеност на представната ориентация е в това че тя осигурява познавателната активност на човека без наличието на предметите и явленията. В случая се установява че представната ориентация сама по себе си означава че е познавателна активност на субекта посредством запазените впечатления за обектите а не чрез тях самите. Както сензорната така и представната ориентация са психична активност на субекта, това означава че и в двата случая познавателната активност се осъществява посредством образи, но докато сензорната ориентация се осъществява от образите за предметите които в момента се възприемат, то в представната ориентация образите вече функционират като относително самостоятелни познавателни структури. В такъв смисъл представната ориентация е само образна ориентация. Относително самостоятелното функциониране на представната ориентация създава нови условия за осъществяване на познавателната дейност на човека, проследяването на тези условия открива специфичните особености на този вид ориентация, тези особености са:

1. С представната ориентация в познавателната дейност на човека за първи път се появява нов психичен феномен наречен-памет. Всъщност установената вече относителна независимост на представните образи от предметите се детерминира тъкмо от появата на феномена наречен памет. Самият факт че представната ориентация се осъществява чрез придобитите преди това впечатления на субекта за предметите и явленията вече показват че те се запазват по някакъв начин от субекта, и тъкмо момента на запазване на впечатленията е и задействане на паметта. Акта на запазване на впечатленията означава запомняне на тези впечатления, а такава психична операция като запомнянето е елемент на този психичен феномен наречен памет. С представната ориентация започва функционирането на паметта в познавателната активност на човека.

2. Функциите на езика в познавателната дейност на човека, по принцип всеки познавателен акт е обвързан и с адекватните думи на езика, този факт е установен още на равнището на сензорната ориентация, но докато на сензорното равнище думата като че ли само присъства за да се обвърже с образа на предметите и явленията то на представно равнище думата има нови функции:

-на представно равнище думата вече заменя предметите и явленията което тя означава.

-на равнището на представната ориентация, обрания характер на ориентацията се състои в това че думата започва да функционира като единствената опора за осъществяване на реакцията. Представната ориентация е образна но опора за нейното осъществяване са думите в които са вплетени впечатленията на субекта за предметите и явленията. Затова от представната ориентация почва и началото на словесният начин за осъществяване на ориентацията.

3. Представната ориентация е конкретно познание, за конкретни предмети и явления. Няма въобще представа, по тази причина представната ориентация с една част се вписва в сензорната ориентация но тя не е сетивно познание, но представната ориентация не е и абстрактно познание. Представната ориентация е образно познание за конкретните предмети, явления и ситуации, впечатленията за които са закрепени в адекватните думи за тях.

4. Представната ориентация се отнася/обхваща само част от образите за предметите и явленията, но понеже представата е познание за конкретни предмети всяка част от познанието за него е достатъчна за да бъде представата вярна. Актуализирането на представата никога не може да обхване предмета в неговата цялост.

5. Представната ориентация винаги съдържа в себе си и елементите на обобщеност в рамките на конкретното познание. Това е така защото представният образ е обвързан непосредствено с думата и закрепен в нея и се актуализира и възпроизвежда пак чрез думата. Тази тройна обвързаност на представния образ с думата носи и елемента на обобщеност в конкретното. Елементите на обобщеност в границите на част от конкретното познание отрежда особено място на представната ориентация в познавателната активност на човека и това място се дефинира като преход между сензорната ориентация и по висшите етажи на ориентацията в познавателната дейност на човека, затова представната ориентация не е сетивна, не е и абстрактна, тя е преход между сетивното познание и абстрактното обобщено познание.

Равнищата на пълната ориентация са от следното естество:

А/Отнася се до произхода на образите, в едни случаи представата се отнася до отделни свойства ва явленията, а в други се отнася за цялостни явления.

Б/Отнася се до степента на обобщеност на образите, в едни случаи представната ориентация се осъществява във вид на единични представи /за един конкретен предмет/, а в друг случаи когато представата обхваща група предмети, но и в този случаи става дума за конкретни образи на група предмети.

В/Схематизирани представни образи, това са случаите когато явленията се представят във вид на схеми, диаграми и т. н.

Г/По принципа на модалността, тази разновидност произлиза от спецификата на преобладащият анализатор в познавателната дейност на човека, на тази основа представната ориентация се установява като зрителна представна ориентация. Специално място заемат двигателната и рече двигателната представна ориентация. Особеностите на психомоторното представно ориентиране е че тя подържа сигурност, точност и пълнота в движенията на човека на равнището на представите.

Всички от разновидностите на представната ориентация има място в познавателната активност на човека. Общото във функциите на представната ориентация е в това че с нея се подготвя прехода на познавателната активност на човека към обобщено и абстрактно познание.

 

WWW.POCHIVKA.ORG