Home Педагогика Педагогическа психология (15 - 16 тема)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Педагогическа психология (15 - 16 тема) ПДФ Печат Е-мейл

ПЕТНАДЕСЕТА ТЕМА 

МИСЛОВНА ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Една от най важните особености на познавателната дейност на човека е че тя единствено за човека достига равнището на абстрактното и обобщеното познание. Психичният феномен с които се осъществява абстрактното и обобщеното познание е мисленето. Общо психологическото дефиниране на мисленето го отделя като психичен процес на отражение на природната и обществена действителност посредством обобщен, опосредстван и абстрактни психични образи. Теоретичната основа върху която се изгражда психичната интерпретация на мисленето като феномен е концепцията за културно историческото психично развитие на човека и заедно с това теорията за дейността. Мисловната ориентация се покрива изцяло от абстрактното и обобщено познание, от мисленето, както и на предходните равнища така и на това равнище ориентацията е образна но ако на предходните равнища ние установяваме образно конкретни. . . . . . . . . то на мисловно равнище имаме пред себе си абстрактно обобщена ориентация, тази особеност на мисловната ориентация идва само от езика. Ето защо Психологическият анализ на мисловната ориентация в учебната дейност задължително ни води към произхода и същността на езика. Основният факт е в това че езикът е исторически възникнала система от изкуствени знаци/стимули за означаване на предметите и явленията. Констатацията че познавателната дейност на човека на което и да е равнище е обвързана с думата и езика, на равнището на мисленето придобива съвършено ново измерение. Главната функция на думата е в това че тя е носител на значения, всеки предмет, явление за човека се означава с точна дума. Особеното в мисловното познание е в това че думата вече обхваща значенията на група предмети, за разлика от представата където думата се отнася само за един конкретен предмет и е носител на едно значение. В мисловната ориентация думата изпъква с функцията на носител на общи значения за предмета от група или клас, с тази си именно функция на носител на общи значения. Думите пораждат абстрактно и обобщено познание, такъв тип познание е мисловната ориентация. Затова мисловната ориентация е винаги езикова, мисловната ориентация е и абстрактна и обобщена защото се осъществява от думи които носят общите значения на предметите и явленията. Функцията на езика в мисловната ориентация се осъществява от членоразделната реч, в Психологията е описан процесът на обособяване на думата и езикът като оръдие за общуване, в познавателната дейност езикът изпъква с функцията си на носител на значенията. С тази си функция езикът е материалната основа чрез която човекът осъществява мисловната ориентация. Една от най важните особености на мисловната ориентация идва от това че мисленето е висша психична функция. Това означава че мисленето възниква и се формира по късно в психичното развитие на човека следователно мисловната ориентация е психичен феномен които възниква по късно в индивидуалното развитие на човека. Съгласно Виготски и теория за културно историческо развитие в ранното детско развитие, развитието на мисленето и на езикът вървят паралелно. Първите форми на мисловна ориентация при малките деца са още без език и само напомнят за онези процеси които тепърва има да се развиват. Особеното е в това че в развитието на детското мислене започва да се вмъква и овладеният език. На даден етап тези два процеса се срещат и се преплитат. С овладяването на езика, мисленето и езикът вървят в единство. Богатството на езика стимулира положителното развитие на мисленето а като цяло и на мисловната ориентация. Мисленето обаче не е език, то не е просто съвкупност от думи, мисленето е психично отражение на обществено историческите отношения посредством психични образи/ абстрактни и обобщени/закрепени в думите. Мисленето е по късен продукт на развитието на човека, неговото развитие и като цяло на мисловната ориентация се благоприятства от овладяването на речта/езика. Но и самото овладяване на езика се влияе благоприятно от онези равнища на мисленето. Развитието на мисленето е непосредствен продукт на взаимодействието на индивида с другите хора, затова мисловната ориентация е социален процес. Мисловната ориентацие се изгражда у човека върху основата на активното му взаимодействие с другите хора, на тази основа се отделят най общите параметри на мисловната ориентация, те се описват така:

1. Мисловната ориентация е обобщен тип познавателна дейност на човека. Тази особеност/параметър възниква и функционира от обобщаващите функции на езика. Думата е оръдието посредством което възниква и се подържа обобщената познавателна активност на човека.

2. Опосредствеността на мисловната ориентация. Тя е двойно опосредствана: първо от езика и второ от общественият тип взаимодействие на човека с другите.

3. Абстрактността на мисловната ориентация се изразява в способността на човешкото мислене да дефинира явленията така че да останат само ония които по нататък осигуряват ориентирането на субекта.

4. Умствените действия. Мисловната ориентация се осъществява като отделена система от действия в умствен план. Затова мисловната ориентация не е пасивно осъзнаване на заобикалящата ни действителност във вид на изграждане на умствени действия.

Мисловната ориентация е съзнателен психичен феномен, на всички равнища психичната ориентация е съзнателен процес но на равнището на мисленето съзнателността на мисловната ориентация е типичен признак защото в нея се обособяват значенията на предметите и явленията. Мисловната ориентация е съзнателен процес защото в нея субекта отразява обществените отношения на субекта с другите хора. Мисловната ориентация е дълбоко съзнателен процес защото се осъществява в условията на разделението на операциите в единната структура на дейността. Тези особености/признаци представляват съдържанието на съзнателността на мисловната ориентация. Но съзнателната линия в мисловната ориентация поражда личностният смисъл на предметите и явленията за субекта. Мисловната ориентация е носител на личностният смисъл на явленията за субекта. Изходното начало на възникването на мисловната ориентация е проблемът, появата на задача , появата на необходимост от търсене в този смисъл Рубинщеин дефинира проблемната ситуация като поле в познавателната активност на човека което дава тласък към мисловната активност. Проблемността е само активното поле върху което възниква и се осъществява мисловната ориентация, но проблемната ситуация не създава мисленето, тя само го активизира. Само по себе си проблемната ориентация не изгражда мисловната ориентация, изграждането и се осъществява като процес на построяване на нейните структури, и те са формите на мисловната ориентация, следователно да се формира мисловна ориентация на човека това ще рече да се изграждат формите на мисленето и адекватната за тях форми на мисленето.

Подчертаването на проблемната ситуация като източник на мисленето създава впечатлението за едва ли не като условие за изграждане и на самата мисловна ориентация. В този именно пункт се създаде впечатление за преувеличаване на проблемната ситуация. В тази ситуация човек се включва с изградени форми и средства за мисловна ориентация. Мисли този които знае, за да се стимулира мисловната ориентация чрез проблемната ситуация у човека трябва да са изградени адекватни форми на мислене. Мисловната ориентация е специфична с това че тя е единствената която има свои форми. Този факт отрежда особено място на мисловната ориентация в психичното развитие на човека и в неговото мислене. Да се формира мисленето ще рече да се изграждат форми и адекватни на тях действия. Без тези два елемента не може да се изгражда и осъществява мисловна ориентация. Формите на мисловна ориентация са три:понятие, съждение и умозаключение. Адекватните оръдия за осъществяване на мисловната ориентация са само умствените действия. В съвкупността на мисловните форми се съдържат три неща:понятия; съждения; умозаключения. Психологията взема от логиката онова което се отнася до формите на мисленето което се отнася като логическа структура. Психологията изучава формите на мисленето само като средство за осъществяване на мисловната ориентация.

-ПОНЯТИЕТО е основна форма на мисловната ориентация. То е всеобща универсална форма за мисловна ориентация, то е абстрактно и обобщено знание, но то е и опосредствано. В крайна сметка понятието снема всички характеристики на мисловната ориентация. Функциите на думата като носител на значението се осъществява под формата на понятието, но то е обобщен и абстрактен образ закрепен в думата, но понятието не е думата, нито обратното. Думата е оръдие за общуване. Понятието е и мисъл за предметите и явленията затова мисловната ориентация се осъществява чрез понятие, а то се формира от човека. Психичното развитие на човека се свързва най вече с формирането на понятията, човекът се учи на понятия, но само в рамките на обучението. Да се формира понятие у човека означава той да бъде обучаван. Без обучение неможе да се формират понятия.

-СЪЖДЕНИЕ във формалната логика съждението се дефинира като форми на мислене чрез която се утвърждава или отрича нещо за нещо. Съждението има тази особеност че то се осъществява в основата си с помощта на понятието, то има и други елементи които поставят понятието в определена връзка и му придават друг начин на функциониране. Съждението има това предимство че то конкретизира понятието, отнася го към определен вид явления затова съждението е форма на мисленето която издига мисленето на по високо равнище и превръща мисловната ориентация в устен и точен процес. На равнището на мисловната ориентация съжденията придобиват значения на форми в които мисловното. . . . . . изразява връзки, насочва закономерността, открива причинно следствените връзки с което прави мисловната ориентация обобщена, абстрактна но и точна и ясна. За съждението няма значение дали се отрича или се утвърждава нещо, истината е съждение точно толкова колкото и неистината затова чрез съждението мисловната ориентация придобива яснота, пълнота и точност. За Психологията на обучението изходно значение има формирането на понятията но от първостепенно значение е изграждането на точни, верни и пълни съждения у обучаемите. В познавателната дейност съжденията са източник на истина, на верни знания, закони затова изграждането на мисловна ориентация на равнището на съжденията освен че поставя понятията в движение издига мисловната ориентация на по високо равнище.

-УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ то се дефинира като форма на мисленето при която от две или повече съждения свързани помежду си и съподчинени се извежда трето съждение наречено умозаключение, затова основният признак на умозаключението, е че то следва от истините които се утвърждават или отричат в съжденията от които то произлиза. Логическите структури от които произлиза умозаключението се наричат силогизми. За Психологията е важно това че съждението е носител на истината, на закономерни връзки които следват логично от предпоставките на силогизма. Във формалната логика е доказано че умозаключението може да се направи само от две съподчинени предпоставки. За мисловната ориентация значение има това че умозаключението има доказателствена сила и с това мисленето добива като цяло доказателствена сила, то става аргументирано мислене. Осъществяването на мисловната ориентация посредством умозаключение е показател за високо равнище на мисловно развитие, затова умозаключението като форма на мислене са по късен продукт в развитието на индивида. За Психологията на обучението стават факт, имат значение това че като форми на мислене умозаключенията се изграждат чрез обучение в умозаключения. Учащите придобиват опит, обучават ги да правят верни и точни умозаключения, затова в умозаключението се проявява най високо равнище на формиране на мисловното познание. По умозаключенията се установява картината на личностното му развитие. Посредством умозаключенията се установява равнището до което е достигнал подрастващият в своето развитие. По принципа на умозаключенията се установени три равнища на личностно развитие: ниско; средно и високо. Формите на мисленето са висши психични функции в смисъла на Виготски и затова мисленето като цяло е висша психична функция. Мисловната ориентация се характеризира с определени начини за осъществяване, те са:анализ; синтез; сравнение; класификация; идентификация; екстраполация. Това са логически операции. Независимо от спецификата си начините за осъществяване на мисловната ориентация са мисловни феномени и се осъществяват на мисловно равнище.

В мисловната ориентация АНАЛИЗЪТ е мисловен начин за разчленяване на предметите и явленията на техните части, на тази основа мисловната ориентация за даден предмет придобива аналитичност/става подробна/. Главното в случая е че анализът на елементите на цялото става само по мисловен начин. В учебната дейност анализът създава условия за задълбочаване на познанието, за ориентиране на обучаемият в по голяма дълбочина така че в неговото познание освен цялостното явление да намират място и елементите от които то се състои.

СИНТЕЗЪТ е логическа операция която предполага мислено съединяване на елементите в цяло. Синтезът не е просто механично свързване на частите на цялото, особеното е откриването на нови връзки и взаимоотношения, свързване в цялото на нови структури, затова синтеза съдържа елемента на новост и това се нарича иновация.

СРАВНЕНИЕ е логическа операция на съотнасяне на две близки или различаващи се предмета по определени признаци. Предимството на сравнението е в това че чрез него субекта открива ново нещо, страни или се ориентира в значимостта на отделните признаци. Затова сравнението прави ориентацията пълна, точна и доказателствена, установява се истината.

КЛАСИФИКАЦИЯ като логическа операция тя има предимството че позволява да бъдат подреждани явленията по определен знак, признак затова тя прави познанието обхватно.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ е мисловен процес на отнасяне и установяване на признаците на дадено явление по отношение на класа към които то се отнася, тя е разпознаване на явленията.

ЕКСТРАПОЛАЦИЯ е начин на мислене при които се прави предположение, изразяват се допускания за развитието на изследваното явление в недалечно бъдеще. Тя е начин на ориентиране в бъдещото поведение на една система. В такъв смисъл тя е и предвиждане, затова тя е вероятностен начин за ориентиране в явленията.

Така както формите така и начините на мисленето са продукт от овладяването на дадена дейност. Формалната логика изучава въобще логическите операции но Психологията отчита специфичните особености на формите на мисленето за всяка разновидност на дейността. От позицията на Психологията мисловната ориентация се отнася до конкретна дейност и се осъществява с точни понятия за тази дейност. Мисловната ориентация се осъществява във различни области по различен начин, тя има своите разновидности които произлизат от спецификата на дейността и нейното значение.

 

ШЕСТНАДЕСЕТА ТЕМА 

ВИДОВЕ МИСЛОВНА ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Психологията и в частност педагогическата Психология установяват различни модуси на мисловната ориентация в познавателната активност на човека. В Психологията на обучението разновидностите на мисловната ориентация се отнасят главно до обхвата, пълнотата и спецификата на мисленето като начин за ориентиране в заобикалящата ни действителност. На тази основа са установени няколко разновидности на мисловната ориентация:нагледно образно мислене; нагледно действено; творческо; алгоритмизирано; оперативно; възпроизвеждащо мислене. На равнището на мисловната ориентация с особена сила се открояват и различните видове дейност, спецификата на даден вид дейност детерминира и подържа облика и на мисловната ориентация в нея. На тази основа в Психологията са известни разновидности на мисленето като:математическо; техническо; литературно и т. н. мислене. От тук следва че спецификата на дейността детерминира и адекватен тип мислене на субекта. За мисловната ориентация има значение това в какъв тип дейност човек се ориентира. За Психологията на обучението особено място заемат два от видовете мислене:възпроизвеждащо и творческо мислене, те се отнасят за всяка дейност.

Възпроизвеждащо мислене е равнище на мисловната ориентация на субекта в което основното съдържание на мисленето е актуализиране на понятия, категории и закони които са вече установени в познавателната дейност и затова то се нарича така. В преобладаващата си част познавателната активност на човека върви като възпроизвеждане на установени понятия, категории и закони. Във възпроизвеждащото мислене се установява това което субекта е овладял от това което човечеството е установило и се възпроизвежда като собствени понятия, категории и закони. За Психологията значение има това подрастващите да овладеят необходимите понятия и по такъв начин те да са в състояния да ги възпроизвеждат точно и ясно. Това е смисълът на учебната дейност, всеки обучаван да е в състояние точно да възпроизвежда необходимите понятия и категории и на тази основа да осъществява за даден случаи мисловна ориентация. Възпроизвеждащото мислене обхваща преобладаващата активност на учащите . В учебната дейност главното е обучаваният а бъде доведен до възможност безпогрешно да възпроизвежда нужните научни понятия. Психическото развитие на човек разбирано в културно историческата теория на Виготски означава формиране на висши психични функции, на понятия и категории и на действия които подрастващият да възпроизвежда безпогрешно в каквато и да е ситуация.

Творческото мислене в Психологията се свързва със създаването на нови продукти, понятия, категории. В обсега на творческото мислене влизат онези продукти на обществената дейност които остават и се утвърждават в практиката на човечеството.

 

WWW.POCHIVKA.ORG