Home Педагогика Педагогическа психология (17 - 18 тема)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Педагогическа психология (17 - 18 тема) ПДФ Печат Е-мейл

СЕДЕМНАДЕСЕТА ТЕМА 

ФАНТАЗНА ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Психологически фантазното ориентиране се осъществява от особен род психични образи които в Психологията се наричат фантазни. Произходът на фантазното ориентиране е добре известен в Психологията не зависи от различните подходи към този феномен. Психичният феномен които осигурява фантазното равнище на ориентацията е въображението. В общата Психология то се дефинира като психичен процес на отражение на обективната реалност от човека чрез създаване на нови психологически конструкти от наличните образи върху основата на активното въздействие с действителността. За фантазното ориентиране имат значение няколко подхода към въображението. Трябва да се вземе под внимание подходът на Рибо и Вунтд, според тях въображението е психичен феномен способен да създава многобройни нови образи, комбинации от образи, но въображението не създава нито един нов образ освен комбинация от образи, затова те интерпретират въображението като възпроизвеждане на съчетаните налични образи. С особено значение за Психологическият анализ на фантазното ориентиране е концепцията на Фройд за въображението, той свързва въображението с два основни принципа на психичната дейност: принципа на наслаждението и принципа на удоволствието. От тях той

извежда фантазната психична реалност на човека. Въображението е основата на сънищата зад която се открива реалността на безсъзнателното. Близко до тази концепция са интерпретациите на Пиаже за фантазното ориентиране с разликата че Пиаже обвързва въображението с егоцентричното мислене. Докато Фройд извежда фантазната ориентация от безсъзнателното, Пиаже отнася фантазната ориентация към егоцентричната реч и поведение което като че ли е малко по друга форма на проява на подсъзнателната психика. Психологическият анализ на фантазната ориентация отчита значението на тези подходи като начален опит за обясняване на една психична реалност каквато е въображението и фантазията. За диалектико материалистическата Психология фантазното познание е част от познавателната активност на човека и е толкова значимо за поведението както всички други форми на психичната активност. Фантазното познание представлява съдържание на фантазната ориентация, възниква и се осъществява посредством фантазните образи. Психологическата специфика на тези образи детерминира спецификата на фантазната ориентация. Фантазният образ се отличава с няколко особености от другите психични образи и те са:

1. Те са психични образи за предмети и явления които реално съществуват но са недостъпни за визуален контакт и всъщност човек достига до тях, опознава ги само като създава психични образи от естеството на своето въображение.

2. Те са психични образи за явленията които никога не са наблюдавани от човека, единственият достъп до такива ситуации и явления е фантазното ориентиране.

3. Те могат да бъдат образи за явления и ситуации които се само че не са наблюдавани от човека и които не само че не съществуват но които е изключено да могат да съществуват.

Тези особености детерминират и особеностите на фантазното ориентиране и те са:

1. Психичната дейност е обвързана непосредствено с развитието на речта и с овладяването на език. Въображението е психичен феномен присъщ само на човека поради това че е обвързано непосредствено с езика. Фантазното ориентиране е присъщо само на човека защото основният образуващ компонент при него е думата.

2. Фантазното ориентиране е висша психична функция на човека и поради това има изцяло обществено исторически произход. Във фантазното ориентиране непосредствено, ясно и категорично се осъществява единството на психика и език.

3. Фантазното ориентиране е винаги непосредствено познание различно от сетивното познание. Фантазните образи носят познание за явленията такива каквито са но това е фантазна сетивност различна от перцептивната. Фантазната сетивност е присъща на фантазното познание.

4. Фантазното ориентиране е винаги носител на конкретно познание, то е отражение на конкретни неща, но фантазната ориентация е фантазен образ за конкретни неща, с конкретността си фантазният образ изпълнява регулативна функция.

5. Обобщение чрез типизация, фантазната сетивност има елементи на обобщеност но не чрез абстракция а чрез типизиране. Тази особеност открива познавателните страни на фантазната ориентация. Чрез типизацията се представя тенденцията в развитието на обществото но в близък план чрез средствата на художественото претворяване на действителността.

6. Свобода на построяване на образа/екзистенциалност на познанието/ това позволява на субекта да проникне в явлението и ситуацията по начин по които с нищо друго не би успял. На тази основа човекът създава омайващи съзнанието образи които никога не забравя.

7. Свобода на съчетаване на елементите на цялото/аглутинация и т. н. /   Тези особености на фантазната ориентация се проецират и проникват в познавателната дейност на подрастващите. Фантазното ориентиране е присъщо на познавателната активност на човека, човекът обича фантазните образи. Във фантазното ориентиране има и малко лъжа. За учебната дейност има значение две разновидности на фантазното ориентиране:възпроизвеждащо фантазно ориентиране и творческо фантазно ориентиране.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩО ФАНТАЗНО ОРИЕНТИРАНЕ представлява активизиране в съзнанието на човека на фантазните образи създадени от човечеството в неговата история и придобили обществена значимост в познавателната дейност на човека. Само фантазните образи дали отговор и удовлетворили потребностите на хората остават в историята. Тя се осъществява в две посоки на учебната дейност:

1. Включва анализирането в съзнанието на субективно съществяващите фантазни образи смисълът на това е в това обективните преди това фантазни образи да станат достояние на субекта/подрастващият/ а това означава да ги опознаят, овладеят и да намерят точно място в съзнателната познавателна дейност. Познанието на човека е изпълнено с голямо количество фантазни образи, психичното развитие на подрастващите изисква приобщаването им към определено количество фантазни образи. Културно историческото психично развитие на човека предполага овладяването на един минимум на фантазните образи с общочовешко значение. Нейното осъществяване е една от сериозните бариери в психичното развитие на човека. Всеки обучаван трябва да възпроизведе в съзнанието си необходимият минимум на фантазни образи които носят историята на човешкото културно развитие.

2. Отнася се до активизиране в съзнанието на обучаваният на онези вече възникнали в съзнанието на подрастващият фантазни образи, това предполага овладяни фантазни образи от субекта. Тази посока се осъществява като активизиране във вътрешен план на вече съществуващите в съзнанието фантазни образи. Тя е точен израз на развитието на фантазните образи на човека, тя е израз на културното психично развитие на човека.

Двете посоки се намират в непрекъснато единство. Активизирането на фантазните образи в съзнанието като израз на човешкото културно развитие е функция от първата посока на възпроизвеждащата фантазна ориентация. Втората насока на възпроизвеждащата фантазна ориентация освен че е функция на първата тя е и точен показател за културното психично развитие на индивида. За педагогическата Психология отправно значение има изграждането на фантазната ориентация в подрастващите като процес на възпроизвеждане на обективно съществуващите образи и заедно с това като процес на активизиране на вече овладените фантазни образи.

ТВОРЧЕСКО ФАНТАЗНО ОРИЕНТИРАНЕ е психичен процес на създаване и изграждане на нови не съществували и неизвестни дотогава фантазни образи. Затова творческото въображение не може да се установява в подрастващите изключения се установяват само в отделни случаи. Творческото въображение като процес на създаване на нови образи не е достъпно за малките деца, това е така защото създаването на нови фантазни образи предполага преди всичко огромен индивидуален опит. Този процес като условие изисква овладяване на огромна част от историческият опит на човечеството. Творческото въображение в смисъл на създаване на общозначими за човечеството фантазни образи но в гаранциите на своя все още ограничен индивидуален опит, децата безпрепятствено създават фантазни образи които удовлетворяват тяхната познавателна активност. Отсъствието на творческо фантазно ориентиране у децата е показател за отклонения в психичното развитие на детето.

 

ОСЕМНАДЕСЕТА ТЕМА 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В УПРАВЛЯВАНЕТО НА УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Подхода към учебната дейност от позицията на управлението на дейността произлиза от кибернетичният подход в човешкото познание. С появата на кибернетиката в научното познание бе открита нова страница,  страницата на управляването на процесите. Кибернетичният подход към научното познание намери и своето място в Психологията. Особено определено беше изразен този подход в началото на 60-те. В педагогическата Психология и специално в Психологията на обучението този подход към учебната дейност е разработен в теорията поетапното формиране на умствените действия на П. Я. Галперин. Но Проблемите на управлението на учебната дейност се свързват с нова група понятия /кибернетични/които без да са психологически са необходима основа и за Психологическият анализ на учебната дейност. Основните кибернетични понятия са:управление, система, информация, обратна връзка.

-УПРАВЛЕНИЕ-като кибернетично понятие най общо се дефинира като превеждане на системите в ново състояние посредством въздействие върху нейните променливи. Процес на подържане на параметрите на една система при непрекъснато съотнасяне с изходните и състояния и със задачите които тя осъществява. Научният анализ показва че съществуват три типа управление:

обект-обектно-една техническа система управлява друга техническа система.

субект-обектно-човек машина.

субект-субектно-човек-човек.

Учебната дейност е типична с третият тип управление, това че обучението и възпитанието на децата е процес на управление от типа субект.

-СИСТЕМА това понятие се дефинира като определена или специфична структура на вътрешното обвързване и логически подредени елементи в дадена цялост. С понятието система се означава факта че всяко явление е определена структура от елементи или компоненти поставени в строго определена последователност и вътрешна зависимост. С това понятие се разработва идеята че всяка структура може да бъде обект на управление. Всяка система има своето специфично поведение чието подържане на определени параметри всъщност представлява съдържание на управление. Психологическият анализ показва че учебната дейност е също специфична със свои измерени система. Учебната дейност се осъществява във вид на учебен процес с определена структура, предназначение, цели, задачи, обхват и изходи. Установява се че като система учебният процес включва два субекта:обучаван и обучаващ. Това са двата компонента без които не може да има учебна дейност и представляват негова структура. Те са две под системи на системата учебен процес които се намират в определена връзка и взаимодействие от типа на управлението. За разлика от всички други системи учебния процес се отличава с определената си тенденция към превръщане на обучаемия в само обучаващ се.

-ИНФОРМАЦИЯ-Според американските психолози съобщението е определена съвкупност от събития което осведомява за някакво положение или дейност. С това понятие се осъществява количествената оценка на събитията. От гледна точка на информацията става ясно че всяко събитие е носител на някакво съобщение. Понятието информация има две смисъла: единия е математически /количествен/ смисъл, а вторият е семантичен смисъл. В Психологията на учебната дейност и специално в анализа на живите системи/субект-субект/ водещо значение има семантичният смисъл на понятието. Този смисъл има водещо значение в социалното управление и системи затова Психологията и педагогическата Психология са ориентирани преди всичко към семантичният смисъл на понятието информация.

-ОБРАТНА ВРЪЗКА е всъщност в точният смисъл на думата кибернетично понятие. Обратната връзка се осъществява посредством обратната информация. Установено е че всеки завършен психомоторен акт включва момента на обратната аферентация. Установено е че всеки психичен акт включва в съдържанието си предварителен модел които предстои да се осъществява. Този именно модел осъществява изпреварващо отражение на предстоящата ситуация, това е акцептора на действието. Това е психофизиологически апарат които се формира в индивидуалният опит на индивида и функционира като предварителен модел за предстоящото поведение. Акцепторът на действието има две функции:

1. Да подготвя субекта физиологически и психически за осъществяване на адекватен, точен психомоторен акт. В тази функция акцептора на действието осигурява на индивида възможност за изработване на адекватни ходове и решения.

2. Е в това да приеме, да оцени, да удобри или коригира извършеният психомоторен акт и при необходимост да осигури повторението, извършването на този акт докато се постигне предварително зададената програма.

Психологическият анализ на учебната дейност върху основата на тези понятия показва че обучаваният човек е сложна динамична система с определени информационни структури, с определени познавателни и психомоторни функции. Кибернетичният подход към познавателната дейност на обучаваният позволява той да бъде разглеждан като елементарен кибернетичен модел с определена информационна структура на своята познавателна дейност такава структура се представя така:

 вход на системата -- > алгоритъм за обработване ---> психомоторен

                                             на информацията               изход на системата

                                               обратна връзка

 

Познавателната дейност е една информационна структура с определено взаимодействие между нейните компоненти. Входа на системата се представя от онази съвкупност от информация която се приема в учебната дейност. Изхода на системата е всички възможни овладени от обучаемият знания, понятие и т. н. които обучаемият реално осъществява. Между изхода и входа има определена зависимост най важен факт е че изхода е функция от сензорният вход. Връзката между изхода и входа се опосредства от апарата за обработка на информацията и частност от акцептора на действието. Основният факт се отнася до това че акцепторът на действието се формира в процесът на овладяване на знанията. В резултата на това в последствие акцептора на действие придобива относителна самостоятелност като модел за извършване на определена психомоторна активност. Едва след неговото изграждане той започва да функционира относително самостоятелно и започва да осъществява оценки, одобрявания или корекции. Този функция на акцептора на действието предполага необходима обратна информация за извършващите се психомоторни актове. Такава именно обратна информация постъпва в акцептора на действието с този акт се осъществява обратната връзка. Управлението на учебната дейност представлява непрекъснат процес на приемането на информацията, преработването и изграждането на адекватни акцептори на действието на извършваният психомоторен акт и на обратната връзка посредством обратната информация. Осъществяването на тази структура на познавателният акт всъщност открива пътя за Психологическият анализ на управлението на учебната дейност. 

 

WWW.POCHIVKA.ORG