Home Педагогика Педагогическа психология (21 - 22 тема)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Педагогическа психология (21 - 22 тема) ПДФ Печат Е-мейл

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ТЕМА 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ИЗОСТАВАНЕТО В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

Психологическите основи върху които се установява някаква степен на изоставане в познавателната дейност е най напред в спецификата и функционирането на самите психични образи. В Психологията е установено че психичните образи на сетивно и абстрактно равнище са отражение на явленията с които човекът взаимодейства Те са огледално отражение на явленията. Психичните образи които се формират в познавателната активност на човека са на три равнища:сензорно; представно; мисловно и фантазно. Важна особеност е че те винаги са обвързани с езика, освен това те се актуализират и функционират чрез думите. Основните параметри на психичният образ са:адекватност; цялостност; стабилност; смисленост;  яснота; прегледност; обхватност. Психичният образ макар и устойчиво закрепен посредством думата в съзнанието има непреходна тенденция да се променя, разширява и обогатява. Но в промените на психичният образ влиза и определена степен на отслабване, избледняване в резултата на това възникват гностични промени в психичният образ и тези промени са главно по посока на избледняването им. Тази тенденция е точно толкова закономерна както и формирането на образите, следователно в обсега на промените на образите със значение за познавателната дейност влиза и момента на гностичното отслабване и намаляване на ефективността. Всяка проява на гностично отслабване на образа намира израз в някакво затруднение за словесно на актуализиране на този образ. В резултата на тези промени всъщност отслабва връзката на психичния образ с езиковият еталон - опора. Тази е най дълбоката основа на тенденцията на познавателната дейност към изоставане. Психологическият анализ на тези процеси изискват насочване към времевите измерения на познавателната дейност, психичният образ. В Психологията е известно че естествената тенденция на психичният образ към отслабване е функция на времевият контекст на тези образи. Всеки психичен образ в съзнанието на човека е разположен във времето. Анализът показва че тъкмо времевият контекст на психичните образи покрива тенденцията към отслабване, което безспорно резонира в общата познавателна активност на човека. Във времевият контекст на познавателната дейност и психичният образ се обособяват две измерения:зададен темп на познавателна дейност и индивидуален темп на познавателна дейност. Тези измерения имат определено място в учебната дейност. С понятието ЗАДАДЕН ТЕМП на познавателна дейност в Психологията на обучението се означава времето което обществото определя за овладяване от обучаемия на определените предварително знания и т. н. . С оглед на културно историческото психично развитие на подрастващите обществото определя съвкупността от научни знания върху чиято основа се формира културно историческото психично развитие на човека но заедно с това обществото определя и времето за овладяване на обществено историческият опит, и това именно време наричаме зададен темп на познавателната активност. Естествено е да се приеме че зададеният темп е обобщен и еднакъв за всички от определена възраст на физическо развитие. С ИНДИВИДУАЛЕН ТЕМП се означава онова време което всеки обучаван сам формира и покрива изискванията на зададеният темп, следователно ако зададеният темп е функция на обществените изисквания то индивидуалният темп е функция на индивидуалните характеристики на човека. Психологически познавателната дейност на човека винаги е функция и от времето. Конкретизирането на тази закономерност показва че познавателната дейност е функция на едновременното действие на зададеният и индивидуалният темп на познавателната дейност. В най общ план се установява че обучението е функция от съотношението между зададеният и индивидуалният темп на познавателната дейност. Психологическият анализ показва че познавателната дейност на човека е винаги някакво съотношение между зададеният и индивидуалният темп на познавателна дейност. В едни случаи се установява, че индивидуалният темп благоприятства и се явява равен на зададеният темп. Втори тип съотношение е това при което индивидуалният темп е по ускорен от зададеният, има и обратно съотношение при което индивидуалният темп е по бавен от зададения. Има и ситуации на приблизителност при което индивидуалният темп те изпреварва ту изостава но средно се доближава до зададеният. Основният психологически факт се отнася до анализа на причините които пораждат и подържат даден тип съотношение. За обособяването на съответният тип съотношения има редица причини. В реалните условия на учебната дейност в най голяма степен се поражда възможност за изоставане в познавателната активност когато индивидуалният темп изостава от  зададеният. В Психологията на обучението се отделят и проследяват четири типа причини за изоставането:физиологически; социални; психологически; педагогически.

1. Физиологически причини се проследяват в две насоки:Физиологическите причини за по бавният индивидуален темп се проследява по посока на възникването на функционални нарушения в здравният статус на организма. Установено е че и при най малкото нарушение възниква психични бариери в познавателната активност, тези бариери придобиват силно влияние ако са удължени във времето, ако дисбалансът в здравното състояние продължи дълго придобие остри форми.

Втората насока е по отношение на типологичните особености на човека/типове висша нервна дейност/. Индивидите с преобладаващи меланхоличен и флегматичен темперамент показват по силно изразени предразположения към изоставане на познавателната дейност. Отчитането на това обстоятелство е особено необходимо в учебната дейност. Но ако здравословното състояние е нещо временно то типологичните особености са относително устойчиви за индивидуалният темп а това може да води до устойчиво изоставане в познавателната активност.

2. Социални причини:познавателната активност по отношение на училищното обучение е точно функция от социалните измерения на обществото, групите към които се числи учащият. Културно историческото психично развитие на човека е всъщност доказателство че неговата познавателна активност е изцяло продукт на обществено историческата действителност и следователно социална действителност. В цялата история на човека социалните групи имат ясно изразени различия по отношение на познавателната дейност. Социалните причини имат своя обществено исторически произход.

3. Психологическите причини:преобладаващата област за изоставането в познавателната дейност се свързва с психологическите причини защото познавателната дейност на всеки човек е преди всичко област на психичното развитие. Но психологичните причини познавателната дейност на учащите изостава най напред по отношение на пълното и точното построяване на ориентировъчната основа на действията и понятията които са обект на изучаване. На тази основа в познавателната дейност на учащите се обособяват бели полета, тези полета са носители на изоставането и негов признак. Изоставането по посока на мотивацията има главно значение и се отнася до непълната или липсващата мотивация за учебна дейност. Пропуските в мотивацията идват от разбирането че тя възниква от само себе си и от това че учащият трябва да дойде в училището с готова мотивация за учене. Това е голяма заблуда, а неадекватната мотивация е първото и достатъчно психологично условие за изоставане. Предположението че обучаемият ще дойде в училището с готова мотивация за учене е голямо заблуждение, всъщност няма друга институция за формирането на мотивите за учебна дейност освен училището. Психологическото измерение на училищната институция е формирането и подържането на мотиви за учебна дейност. Съществен източник са дефектите в управлението на познавателната дейност, появата на неразбиране има особеността че с натрупването си познавателната активност има тенденция да намалява. Степента на отработеност на действията и понятията в психологически план този източник на изоставане се представя като дефект в акцепторите на действието, недостатъчната обработеност на действието на различни равнища води до дефекти в акцептора на действието. Изследването на психологическите причини за изоставане в учебната дейност е особената дейност в Психологията на обучението.

4. Педагогически причини:Тези причини за изоставането не са предмет на психологически анализ те са изцяло в полето на педагогиката. От групата на тези причини Психологията взема под внимание индивидуалният подход към учащите се. Учебната дейност е определен начин на общуване, на взаимодействие с учителите. Учебната дейност се осъществява като субект субектно взаимодействие. Управлението на учебната дейност е тъкмо този вид отношения, такъв тип отношения и управление предполага социално общуване и се осъществява като социален процес, а в такъв тип общуване взаимодействието вече включва и индивидуалният подход към обучаваните. Психологическият смисъл на индивидуалният подход в своите основи се обвързва с безспорният факт че овладяването на научни знания, понятия изграждане на умствени действия, се осъществява в мозъка на всеки отделен субект и е предмет на познавателната дейност на всеки обучаван, процесът на ученето е строго индивидуален. Крайният резултат от обработването на изпълнителската и контролната част на познавателното дейност е усвояването на понятията от всеки обучаем а това е строго индивидуален процес, той се разгръща в съзнанието на всеки отделен учащ се, това изисква подържането на индивидуален подход към всеки обучаем. Пропуските в тази посока всъщност постепенно водят до изоставането на учащия в неговата познавателна дейност. Учителите трябва да знаят че едно от основните противоречия в учебната дейност идва тъкмо от класно урочната система, на учителите трябва да се внуши че в условията на тази система всеки обучаван остава сам за себе си що се отнася до обработването на действията, тъй като това е индивидуален процес и изисква индивидуален подход, а такъв подход изисква висока научна подготовка на обучаващият. С формиране в учителя на способност да вижда, опознава и знае състоянието на всеки обучаем във всеки един момент само на тази основа може да се осъществява индивидуален подход.

Към изоставането в учебната дейност са възможни два психологически подхода:Преодоляване на възникналото изоставане и предотвратяване.

ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ИЗОСТАВАНЕТО е вече точен показател че то вече е на лице. Възникналото изоставане е предмет най напред на опознаване, идентификация на причините и това е една от специфичните функции на Психологията на обучението. Идентифицирането на причините създава благоприятни условия за тяхното категоризиране и за изработване на точно определена система от практически действия за извеждане на обучаемия от състоянието на изоставане. Преодоляването на изоставането всъщност означава интервенция в познавателният статус на обучавания, условията в които се осъществява неговата познавателна дейност. В такъв смисъл преодоляването на изоставането означава извеждане от това състояние.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЗОСТАВАНЕТО тук става въпрос за своевременно откриване на първичните признаци на една развиваща се изостаналост. Всъщност предотвратяването е подход които е по скоро профилактика с оглед на своевременното отстраняване на вероятността за възникване на изоставане, затова от гледна точка на психическото развитие предотвратяването има предимство, то изпреварва появата на изоставането и в точа е неговото предимство. Главният проблем за Психологията на обучението е своевременното преодоляване на възникналото изоставане и възможно най пълно проследяване на познавателната активност на обучавания с оглед на най пълното предотвратяване на възможностите за възникване на изоставане. Осъществяването на познавателната дейност в учебната дейност е свързано непосредствено с формирането на висшите психични функции от различно естество, но в краина сметка от два порядъка:Познавателни висши психични функции и Личностни висши психични функции. Като цяло познавателната дейност се разбира винаги в контекста на управлението на познавателната дейност. Осъществяването на този процес на формирането на висшите психични функции се свързва непосредствено с две психологически условия и те са:внимание и памет.

 

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ТЕМА

ВНИМАНИЕТО КАТО ПСИХОЛОГИЧЕСКО УСЛОВИЕ НА УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ 

В Психологията е прието вниманието да се дефинира като психичен феномен на съсредоточаване на познавателната дейност към заобикалящите го предмети и явления от природната и обществената действителност. Като психичен феномен вниманието е еднакво присъщо както на човека така и на висшите животни, следователно вниманието има двойнствена природа, то възниква като елементарна психична функция и тук то е общо за човека и животните, но в човека при специфичните условия на неговото психично развитие вниманието придобива формата на висша психична функция. Най дълбоката физиологическа основа на психичното съсредоточаване на субекта към предметите и явленията е дефинирана от Павлов като безусловен ориентировъчно изследователски рефлекс, от тук следва че психичната съсредоточеност на индивида има най дълбока инстинктивна природа. Условието на взаимодействието на индивида с околната среда създава условия за възникване на условно ориентировъчно изследователски рефлекс. Основният факт е в това че познавателната дейност на човека и животните има и това специфично измерение - психологическа съсредоточеност. Ориентировъчно изследователският рефлекс е всъщност само най дълбоката физиологическа основа на психологическата съсредоточеност. Това е едно моментно състояние според Павлов към насочване към опредметени предмети и явления. Този рефлекс се нарича "рефлекс що такое", всеки акт на съсредоточаване на психическата активност е вече организиране на познавателната дейност на индивида. Сравнителната психология има множество наблюдения върху поведението на животните от които се вижда че психическата съсредоточеност е дълбоко присъща на познавателната дейност на животинският свят. Този факт има и особено значение за познавателната дейност на човека , още от първите дни на раждането новороденото показва и първите прояви на психологическа съсредоточеност. Познавателната дейност в ранно детство е много силно обвързана с психологическата съсредоточеност в този смисъл разглежданият феномен на вниманието осигурява на субекта ориентиране, опознаване на заобикалящите го предмети, всъщност акта на психологическа съсредоточеност е вече страна на познавателната дейност а като цяло и на психичният акт. Осъществяването на каквато и да е познавателна дейност като минимум предполага най напред психологическа съсредоточеност. Този факт показва че познавателната дейност на субекта започва именно с психологическата съсредоточеност. В преобладаващата си част вниманието е вплетена в познавателната дейност на човека и животните, но то има своето място и в психичните свойства на личността. В Психологията почти по традиция вниманието се свързва само с познавателната дейност и почти не се забелязваше що се отнася до психичните свойства и качества на личността. За учебната дейност водещо значение има психологическата съсредоточеност в познавателната дейност на човека това е факт и трябва да се вземе под внимание но би било грешка заради отчитането на този фаст да се пренебрегват проявите на вниманието в психичните качества на личността. Вниманието като психичен феномен е вътрешно присъщо на познавателната дейност на човека, осъществяването на познавателната дейност на каквото и да е равнище включва като необходим момент психичната съсредоточеност. Осъществяването на елементарният сетивен акт включва като необходим елемент психологическата съсредоточеност. Съществува закономерна зависимост и тя е в това че колкото е по силна и устойчива психологическата съсредоточеност на субекта толкова е по точен и сетивният акт. Психологическата съсредоточеност има тенденция да съкращава латентния период на реакцията. Психологическата съсредоточеност има тенденция да повишава перцептивното действие , тази зависимост се установява още по точно в абстрактните и обобщени познавателни действия. На тази основа се извежда основната характеристика на вниманието и тя е:Вниманието/психологическата съсредоточеност е дълбоко присъща на познавателната дейност на човека, то не е отделен познавателен процес а е присъщо на всеки познавателен процес на познавателната дейност. В психологията вниманието не се дефинира като познавателен процес а като психичен феномен присъщ на познавателната дейност и процеси. В преобладаващата си част психологическата съсредоточеност е вътрешно присъща страна на познавателната дейност и процеси но не е отделен познавателен процес. В този смисъл психологическата съсредоточеност е вмъкната в структурата на познавателните процеси, то им е вътрешно присъщо и в такъв смисъл психологическата съсредоточеност е психично условие за осъществяване на адекватни познавателни действия. Установено е че всеки познавателен акт носи вътре в себе си момента на психичната съсредоточеност и тъкмо то поражда и подържа оптимални условия за осъществяване на усещането, възприятието и представата, мисленето и въображението, това е закономерна страна на познавателната дейност. Но тази закономерност по особен начин се проявява и функционира в управлението на познавателната дейност. Учебната дейност е типична, предназначена е да овладяване на научни знания и т. н. , за построяване на предметни действия. Психологическата съсредоточеност като вътрешно присъща на познавателната дейност на учащия изпъква в случая като психично условие на познавателната дейност на учащия. В Психологията на обучението е доказано че овладяването на научни знания и т. н. е активен познавателен процес на субекта към предметите и явленията. А това означава съсредоточеност на субекта към предметите и явленията. Психично условие за пълното осъществяване на познавателната дейност на човека е именно психологическата съсредоточеност. Този феномен има три разновидности в учебната дейност:случайна психологическа съсредоточеност /не волево внимание; целенасочена психологическа съсредоточеност/ волево внимание; След волево внимание.

СЛУЧАЙНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ е точен израз на неговата наи дълбока основа-ориентировъчно изследователският рефлекс, но в познавателната дейност на човека, случайната психологическа съсредоточеност покрива огромна част от познавателната дейност на човека. Тази разновидност се детерминира от случайния контакт на човека със заобикалящите го предмети и явления, такива контакти създават широко поле на познавателна дейност на човека. В това именно поле на случайна психологическа съсредоточеност се осъществяват множество познавателни актове, човекът научава характеристиката на множество явления и т. н. Но всичко това е не волево, при две обстоятелства има преобладаващо значение случайната психологическа ориентация:ранно детско психично развитие и научното знание.

-Датското внимание/3-4/е преобладаващо не волево, то е стихийно, така детето придобива индивидуален опит. Тъкмо не волевото внимание прави ученето у децата неограничено, не волевото внимание е психична основа на присъщото на ранното детско психично развитие любознателност.

-Научно знание-редица явления и факти в науката са станали достояние на науката благодарение на случайната психологическа съсредоточеност, защото новите неща се появяват неочаквано и така попадат в полето на случайната психологическа съсредоточеност.

ВОЛЕВОТО ВНИМАНИЕ:специално за учебната дейност преобладаващо място заема волевото внимание, тази особеност произлиза от спецификата на учебната дейност и тя е в учебната дейност познавателната дейност на учащият е насочено към овладяването на предварително определени научни знания и т. н. като необходими за психичното развитие на подрастващите. Овладяването на такъв тип знания не може да се остави на не волевото внимание това изисква като правило волево внимание но в такъв случаи тук се намесва нов феномен-волята, вплитането на волята в познавателната дейност поставя началото на нов тип внимание присъщо само на човека, това вече е висша психична функция присъща само на човека. Учебната дейност е разчетена преди всичко на волевото внимание, но това се формира в подрастващите в непосредственото взаимодействие с околната среда. За да овладее научното знание обучаемият трябва да включи волевото внимание а това е вече висш тип познавателна активност.

СЛЕД ВОЛЕВО ВНИМАНИЕ:става дума за психична съсредоточеност която се осъществява без волевата активност. Това е внимание от друг порядък. При определени условия на учебната дейност възниква възможност за постепенно утихване, отпадане на волевата активност и осъществяване само на познавателна дейност. Такива измерения на познавателната дейност настъпва само след автоматизацията на този акт. Всъщност, автоматизацията на познавателната дейност свидетелства за това:, че волевата активност е от. . . . . . и познавателната дейност се осъществява без нея; че феноменът вече се осъществява на под съзнателно равнище. След волевото внимание всъщност е подсъзнателен тип психична съсредоточеност, а волевото внимание е предмет на съзнателна активност. Този процес на преход но познавателната дейност от съзнателен към подсъзнателния контрол е също съдържание на процеса на автоматизация на познавателната дейност. Най силно се установява нази закономерност в областа на двигателната познавателна дейността на човека.

 

WWW.POCHIVKA.ORG