Home Педагогика Психологически особености на ранното детство

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психологически особености на ранното детство ПДФ Печат Е-мейл

Психологически особености на ранното детство

Първата крачка е символ на началото на автономността на детето. Прохождането радикално променя неговия жизнен свят. То може да изследва множество предмети без помощ и да прави самостоятелни избори за придвижване в пространството. В следващите две години малкото момиче (момче) има да решава следните задачи на развитието:

  •   да се научи да манипулира умствени образи;
  •   да усвои масивна част от родния си език;
  •   да се усъвършенства общотелесния контрол;
  •   да обогати репертоара на своите игри и да усложни съдържанието им;
  •   да се прояви ядрото на личността си във вид на декларирано “Аз”.

Разрешаването на тези предизвикателства при здраво дете и стимулираща среда не е особено трудно, защото децата в тази възраст са изключително дейни; ако не спят те постоянно са заети с предметни игри, говорят си на глас, задават въпроси, скачат, тичат и изобщо се отдават на удоволствието да упражняват тялото си.

През ранното детство се извършва интензивен преход от външни форми на активност към вътрешни форми на боравене с образи, спомени и мисли. Така според Жан Пиаже се заражда пред-операционалният интелект на детето.

В резултат у детето се възникват подражание в отсъствие на образец, символната игра, въображението и речева саморегулация на по-сложни форми на поведение.

Първо (според Л. И. Божович съвсем в началото на ранното детство) възниква подбудителната сила на спомените. Така детето може да почерпи стимулация от ментални подбуди и да бъде по-свободно от обкръжението си. Появява се т. нар. пред-операционална (символична) мисъл, която позволява предметите на света на детето да приемат множество предназначения “науж”. Пред-операционалната мисъл е общ предходник, както на мисленето, така и на въображението. В нея детето открива света на възможностите и то започва да си играе с тях, като свободно преминава от наличното към фантазното и обратното. Детската игра се обогатява на символност. Един предмет може да представлява, символизира друг предмет, напр. една пръчка да стане кон! Пиаже забелязва, че децата се опияняват от символната си способност и той нарича това “всемогъщество на детската мисъл”. На тях им се струва, че със силата на желанието могат да направят от всичко.

До 2 год. възраст децата подражават на живи образци в действие, предимно на своите родители, но подбудителността на спомена и символната способност им дадат възможност да подражават на образци и при отсъствието им в реалната ситуация.

През 2-та и 3-та година на детството ускорено се усвоява структурата и функциите на родния език. Бързината и лекотата, с която се извършва това карат Е. Ленебърг и Н. Чомски да предположат, че универсалната езиковата структура е вродена и само се разгръща при съответна езикова среда. През първите години от живота си децата разбират значително повече, отколкото могат да изкажат. Овладяването на отделните езици от децата изисква различно време в зависимост от сложността на съответната езикова система. Базовата езикова компетентност за английски език се придобива от децата за 48 месеца (4 години). Има основание да се мисли, че за българския език това време би трябвало да е по-дълго, защото неговата граматична структура е по-сложна от тази на английския (Великолепни наблюдения върху речевото развитие на български деца се съдържат в Б. Блажев и В. Попова “Чудесата на детската реч”, С., Тилия, 1995).

Усвояването на езика предизвиква “обективиране” на детското преживяване. Чрез речта детето “превежда” своите мисли в общоприета система от знаци и правила. За целта то трябва непрекъснато да координира своята гледна точка с тази на другите. Това на 2-3 годишна възраст, а дори и по-късно, трудно му се отдава, затова неговата реч е егоцентрична (Пиаже, Виготски). Егоцентризмът на детето не бива да се схваща в нравствен смисъл. Той означава неспособност на детето да се децентрира от собствените мисли и представи,  да се постави на мястото на другия и да “види” ситуацията през неговите очи. Но и така, егоцентричната реч изпълнява важна функция - да регулира практическите действия на детето (Л. С. Виготски).

След втората година игрите на детето вече не са с предмети и с възрастни, както дотогава, а се обогатяват на фантазни елементи. От възникването си фантазната игра не е само проективно удовлетворяване на детските желания и развлечение. В нея те експериментират със своето обкръжение и опознават един широк свят чрез свободно приписване на предназначения и свойства на предметите и на своите действия и разширяват хоризонта на преживяването си отвъд всекидневното. Ранните форми на детското въображение се отличават с размитост на границите между реално и фантазно. За това объркване спомагат и желанията на децата. Малките деца имат склонност да вземат желаното за действително. Затова докато не изкристализират сферите на реално и фантазно не съществува и феномена детска лъжа. Често децата започват своя разказ като небивалица, а после се увличат и сами са убедени, че говорят за реално събитие. Установено е, че докато 3-годишните деца са уверени, че всичко, което си въобразяват, съществува реално, година по-късно те вече разбират, че не всеки предмет на въображението има реално битие.

През третата година от живота си децата все повече осъзнават себе си като причинители на действия. Те изпитват удоволствие да противоречат на възрастните и да правят обратното на техните указания. Последното съставлява известния негативизъм на 2-год. деца. В противопоставянето се заражда едно чувство за субектност. По-късно започва и позитивното самоутвърждаване на детето. Някъде към 3-годишна възраст то започва не просто да предпочита да прави нещата само, а настоява за това. Тогава може да се чуе знаменитата фраза: “Аз сам(а)!” Тя символизира раждането на детската личност. На три години декларирайки потребността си от самостоятелност, детето става личност. С това завършва  ранното детство и започва нов възрастов период.

 

WWW.POCHIVKA.ORG