Home Туризъм Договори за управление в българското хотелиерство и ресторантьорство

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Договори за управление в българското хотелиерство и ресторантьорство ПДФ Печат Е-мейл

Договори за управление в българското хотелиерство и ресторантьорство

1. Правна характеристика на договорите за управление

Преценката, дали един договор е трудов или граждански следва да се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната воля на страните при неговото сключване. Когато между гражданскоправните субекти се уговори престирането на определен резултат (веществен труд), сключеният договор е граждански и неговата правна регламентация се урежда от общите разпоредби на гражданското право и в частност от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори.

При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения.

Следователно, предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя, а не определен трудов резултат. С други думи, този вид договор е неприложим при управлението на туристическа стопанска единица.

По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължението да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При евентуално нарушение на правата или неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по изпълнение на трудовото законодателство. Трудовите договори в туризма обикновено  регламентират отношения при управление на  по –малки стопански единици- например заведения за обществено хранене до определен лимит на места и други.

Договорите за управление в туризма се сключват и поради самата собственост на имуществото или правната форма на туристическото предприятие.

Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението (мениджърски договор).

Според Закона за туризма, за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност в регистъра се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. има персонал с подходящо образование, езикова квалификация и стаж;

3. лицето, осъществяващо функциите по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, има подходящо образование, езикова квалификация и стаж;

4. е осигурило подходящо помещение за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

5. е сключило предварителен договор за застраховка по чл. 42, ал. 1;

6. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност;

7. не е извършвало туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация през последните 12 месеца;

8. не е с отнет лиценз/заличена регистрация за извършване на съответната дейност през последните 12 месеца.

Правната теория и съдебната практика разглеждат този договор като подвид на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. До приемането на това изменение в Търговския закон съществуват някои аргументи в полза на принципната допустимост на трудовия договор като форма на уреждане на правните отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител, произтичащи от общия принцип на свободното договаряне, означаващ, че страните могат да решат по какъв начин да уредят определени свои правни отношения, освен ако изрична разпоредба на закона предписва задължително съдържание на сключвания договор. Преобладаващо е становището, изразено и в писма № 26-00-711 от 04.12. 2001 г., № 26-00-125 от 04.04. 2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) и писмо № 26/59 от 08.04.2002 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения. Поддържа се тезата, че нормите на трудовото право не намират приложение спрямо собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и управителя на еднолично търговско дружество. Множество разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не се прилагат или не са със задължителен характер в отношенията между управителя и дружеството. Такива са текстовете за трудовата дисциплина, задължителното работно време, по-широката по обхват имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството.

Кодексът на труда предвижда ограничена имуществена отговорност в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, освен в случаите на липси, когато отговорността е до пълния размер на вредата, докато Търговският закон регламентира пълна имуществена отговорност на управителя за всички, причинени от него, вреди на дружеството.

Съдружникът в дружество с ограничена отговорност е длъжен да полага лични усилия и грижи за дружествените дела и да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност. Той има нормативно-установено в Търговския закон (ТЗ) задължение за участие в управлението на търговското дружество. Това задължение съществува независимо и извън всички трудови правоотношения и не възниква по силата на трудов договор.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени (договор за договор за управление или друго основание). В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 10, т. 15 от същия закон визира като облагаеми доходи, получените възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации, но не представлява правно основание за тяхното заплащане.

Следователно при сключен договор за управление се прилага реда по чл. 22 ЗОДФЛ като разходите за дейността са 25 на сто и съгласно чл. 36 ЗОДФЛ, се дължи авансово данък в размер 15 на сто, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. Като заключение следва да обобщим, че отношенията между туристическата единица  и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. При сключване на този вид договор би трябвало да се определи и базисното възнаграждение, което да се дължи от туристическата единица  всеки месец и което да /не/ зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие. Свободното определяне на съдържанието на договора позволява то да се доближи максимално до режима на трудовите правоотношения .

2. Разлики между трудов договор и договора за управление в туризма

Трудови са тези договори, които се сключват съобразно Кодекса на труда. Те се подписват в писмена форма и съдържат задължителни реквизити определени в Кодекса на труда. Договорът  за управление в туризма е вид  граждански договор.

Важна разлика е, че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място, а за гражданските договори се определя само срок за изпълнение на възложената работа.

Разликата в осигуряването е, че гражданските договори се разделят на два типа такива които са за управление и контрол и такива които са за извършаване  на услуги с личен труд.

При първия тип размерът на осигуровките е както при трудовите договори.

При договорите за управление и контрол осигуровките се дължат върху не по-малко от съответния осигурителен праг по икономическа дейност.

При договор с личен труд не се внасят осигуровки за фондове Безработица и Общо заболяване и майчинство, но пък за това и не могат да се ползват правата предлагани от тези фондове. Също така трябва да се знае, че при договор с личен труд чиято сума, върху която се изчисляват осигуровките, е по-малка от минималната месечна работна заплата за годината  и лицето не е осигурявано на друго основание, осигуровки за социално осигуряване не се дължат. Осигурителен стаж не се признава в описания случай по-горе. Разлики има и когато лицето се самоосигурява, тогава при изплащане на сумата не се удържат осигуровки, а когато лицето подава годишната си декларация по чл.41 от Закон за облагане доходите на физическите лица трябва да попълни приложението на НОИ, където ще се определи дали следва да довнасят осигуровки. Здравни осигуровки също се дължат върху сумата върху която се изчисляват осигуровките.

Осигуровките и в двата случая се изчисляват върху изплатената сума, намалена с нормативно признатите разходи определени в Закона за облагане доходите на физическите лица, която не може да бъде по-голяма от максималния облагаем месечен доход за годината. Нормативно признатите разходи за услугите с личен труд са 35%, а за управление и контрол 10%.

Договорът за управление и контрол не се регистрира в НОИ, както трудовите договори. Единственото което трябва да се направи е да се изкара осигурителна книжка на управителя по договор за управление и контрол, където да се вписва полагаемия му се осигурителен стаж. Няма срок за това кога да се извади осигурителната книжка.

Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), т. е. за всички осигурени социални рискове.

Съгласно чл. 6, ал. 4 осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя от възнагражденията им след намаляване с нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Разпределят се в съотношението по чл. 6, ал. 3 КЗОО (75 на сто за сметка на осигурителя и 25 на сто за сметка на осигуреното лице).                 Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на дружеството.

Здравноосигурителните вноски се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване и са в размер 6 на сто от полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи. внасят се от дружеството, но са изцяло за сметка на лицето.

На основание чл. 4, ал. 6 КЗОО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5. Тъй като изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 КЗОО, независимо от това, че са пенсионери и независимо от вида на пенсията, която получават, следва да внасят вноски както за държавното обществено осигуряване, така и здравноосигурителни вноски.

3. Практика  на управление в българския туризъм

Договорът за управление и контрол на туристическа единица  на практика е договор за прокура по Търговския закон,  т.е. тип граждански договор. Това означава, че работещия по граждански договор няма работно място и работно време, той е назначен да свърши точно определена работа, за която получава възнаграждение. За извършването на тази работа се предполага, че лицето ще има разходи, но за да не се натоварва данъчната система с изчисляването на неговата чиста печалба е избран процент на разходи, който не е необходимо да се доказва документално. Осигуровките по договор за управление и контрол не може да се изчисляват върху по-малка сума от определената за управител доход в съответния отрасъл независимо, че лицето може да получава по-малко пари в действителност..

Когато самият  собственик на туристическото  дружество получава възнаграждения за управление на дружеството, подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове по реда, определен за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества в чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване. Внасят се осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване. За лицата, родени след 31 декември 1959 г., се правят и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица” се внасят в определеното за съответната година съотношение за сметка на дружеството и на осигуреното лице с един платежен документ. В същото съотношение се внасят и вноските за универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест” са изцяло за сметка на дружеството и се внасят с отделен платежен документ. Осигурителните вноски се изчисляват върху полученото възнаграждение, намалено с нормативно признатите разходи по Закона за облагане на доходите на физическите лица, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната професия (в случая за ръководни служители) по основната икономическа дейност на дружеството.

За да отпадне задължението за осигуряване на собственика на туристическото дружество, при положение че дружеството има дейност, е необходимо:

  • да има упълномощено друго лице, което от негово име да управлява дружеството
  • да преустанови дейност в дружеството си и да подаде декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице

Задължително условие е упълномощеното лице да бъде вписано в Търговския регистър като прокурист. Когато собственикът на туристическото дружество наеме лице да управлява дружеството по трудов договор или по договор без трудово правоотношение (граждански договор), без да е вписано като прокурист в Търговския регистър, задължението му за осигуряване не отпада. Търговският пълномощник осъществява само търговската дейност и не може да упражнява правата на работодателя. Търговският пълномощник не може да бъде нито изпълнителен директор, нито управител на фирмата, тъй като съгласно чл.26, ал.4 от Търговския закон при осъществяване на представителната власт той се подписва, като задължително трябва да добави към фирмата на търговеца своето име и да отбележи, че е пълномощник.

Прокуристът като управител на туристическа единица  има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие, както и да представлява търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия (чл.22 от Търговския закон). Съгласно чл.21, ал.1 от Търговския закон прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи. Търговецът заявява упълномощаването за вписване в Търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.

Специфични са особеностите при управление на дружество, което има договор по франчайзингова схема.  Легално определение в българското законодателство на термина франчайз  липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.

Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.
Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за туристическа дейност. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Източници:

  1. Закон за задълженията и договорите, Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г.; попр., Изв., бр. 2/51 г.; изм., бр. 69/51 г., бр. 92/52 г.; ДВ, бр. 85/63 г., бр. 27/73 г., бр. 16/77 г., бр. 28/88 г., бр. 30/90 г.; изм. и доп., бр. 12 и 56/93 г., бр. 83/96 г.; изм., бр. 104/96 г., бр. 83/99 г. и бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г.; доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. доп. ДВ бр. 42, изм. бр. 43/2005 г.)
  2. Закон за туризма, Обн., ДВ, бр. 56 от 07.06.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 94, изм. ДВ бр. 99, бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 34/2006г
  3. Кодекс на труда, от 1990 г., (Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1.04.1986 г.; доп., бр. 6 от 1988 г.; изм., бр. 21 от 1990 г., бр. 30бр. 94 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.; доп., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 104 от 1991 г.; доп., бр. 23 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г.; доп., бр. 88 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.; бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 от 20.07.1995 г. по к.д. № 15 от 1995 г.; доп., бр. 87 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1996 г.; изм., бр. 12 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; доп., бр. 22 от 1998 г.; бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1998 г., бр. 83 от 1998 г.; доп., бр. 108 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 133 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева, бр. 20 от 5.03.1999 г.; бр. 51 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 110 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 2002 г., бр. 105 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 30.09.2003 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 52 от 18.06.2004 г. - в сила от 01.08.2004 г., изм. доп. ДВ бр. 19 и изм. ДВ бр. 27, доп. ДВ бр. 46, изм. ДВ бр. 76, изм. доп. бр. 83, бр. 105/2005 г., изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.)
  4. Средкова, Кр., Осигурително право, С., 2005

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG