Home Туризъм Въведение в туристическото предприятие

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Въведение в туристическото предприятие ПДФ Печат Е-мейл

Въведение в туристическото предприятие – определение, основни понятия,  връзка с другите икономически науки

Дейността на туристическото предприятие се регламентира от редица законови и подзаконови регламенти. Такива са например актовете, които конкретно регламентират дейността в сферата на туризма, като Закона за туризъм, актовете ,които регламентират дейността  на туристическото  предприятие от данъчна и счетоводна гледна точка   като Закон за ДДС, Закон за счетоводството, Данъчно- процесуален кодекс и други.

Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ  са:

-             туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;

-             хотелиерството и ресторантьорството;

-             предоставянето на допълнителни туристически услуги.

Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга . Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги. Хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери.

За да има хотелиерска дейност, обектите следва задължително да бъдат категоризирани или да са в открита процедура за категоризиране. Хотелиерството реализира преобладаващата част от приходите в туризма. Голяма негова заслуга е глобализацията на икономиката на туризма, създаваща възможност за увеличаване на инвестициите в туризма в целия свят, развитието на нови туристически региони в света, създаването на нови форми за организация на туристически прояви.

Ресторантьорството  е  дейност за предоставяне на услуги в категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения или в процес на категоризиране, а ресторантьор е лицето, извършващо тази дейност. Ресторантьорството също е основна туристическа дейност, която създава условия за привличане на туристи чрез кулинарната и сладкарската продукция. По дефиниция заведенията се делят на заведения за хранене и заведения за развлечения.

Туризмът е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участие в културни прояви, форми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.

Туризмът, според закона за туризма може да бъде:

-             ваканционен;

-             културно-исторически;

-             екологичен;

-             здравен и балнеоложки;

-             спортен;

-             селски;

-             конгресен;

-             друг.

В производствен смисъл туристическият продукт е съвкупност от производствени стоки и услуги за нуждите на туризма. В икономически смисъл доминират понятията туристическа дейност, туристическа индустрия. Дава се предимство на икономическите показатели и резултати на туризма. В географски смисъл акцентът е върху понятието туристически ресурси. Дава се предимство на природните, географските и рекреационните възможности на държавата и отделните райони. В социален смисъл на преден план са изведени социалните дейности в туризма. Отчита се приносът на туризма за осигуряване на прехраната на хората.

Съгласно чл. 17 от ЗТ, туроператорите и туристическите агенти работят само на основа на издаден лиценз от Министерството на икономиката, който е безсрочен.  Понастоящем понятието “туроператор”  е свързано с обема на работата  и с предоставянето на комплекс от пакет услуги на туристите при определени условия, права и задължения на основата на сключен договор между туроператора и потребителя (туриста). Туристическият агент е посредник, който за предлагане и реализация на услуги получава комисионни от туроператора и хотелиера. Туроператорите могат да извършват и туристическа агентска дейност.

Основните задачи на туроператора се определят и систематизират съобразно специфичните му функции в зависимост от неговия вид (голям, среден или малък), профила на дейност (за организиране на рекреативни, делови, познавателни, лечебни и др. видове туристически пътувания), от използвания вид транспорт при пътуването, дестинацията и т.н. Повечето от задачите на туроператора, обаче, имат универсален характер, което дава възможност те да бъдат групирани в следните основни групи:

-             по снабдяването, респ. доставката на необходимите материали и услуги за организирането на туристическото пътуване;

-             по “производството” на собствения продукт;

-             по реализацията (пласмента, продажбата) на продукта;

-             по подпомагане потреблението на продукта, т.е. по провеждането на туристическото пътуване.

В закона за туризма са определени понятията за основните туристически услуги- настаняване, хранене, транспорт; за допълнителните услуги- всички останали (спортни, развлекателни, културни и т.н.). Разбира се, при точното определяне на видовете услуги следва да се имат предвид и предлаганите форми на туризъм от хотелиерите и туроператорите.  При определяне на услугите всеки обект и фирма следва да изпълняват разпоредбите в закона, като същевременно отделят по-голямо внимание на печелившите форми на туризъм, услуги и стоки.

Туризмът се свързва на първо място с маркетинга и комуникациите.

Комуникациите, осъществявани от организациите, предлагащи туризъм пък предоставят възможност тези мотиви да бъдат задоволени по –най  -адекватен начин за самия потребител. Следователно, може да се каже, че чрез комуникациите се предоставя възможност потребителите да задоволят своето търсене.

Целта на туристическото търсене се изразява главно в ценности, които нямат стоков характер – релаксация, психическо и физическо освобождаване от ежедневното напрежение на живота, опознаване на нови места  и т.н. Заради това, необходимо е съвременните организации да предоставят информация по отношение на услугите, които предлагат в туристическия сектор.

Задоволяването на туристическата потребност се постига чрез пътуване и временно пребиваване извън постоянното местожителство. Туристът едновременно избира условията за транспортиране, пребиваване и развлечение, предложени му от различни туристически предприятия. За да избере туристът обаче, необходимо е да има информация. Тази информация се постига чрез комуникацията.

Нещо повече, необходимо е тази комуникация да бъде сегментирана, което се налага от следното: освен че  търсенето на туристически услуги е преди всичко търсене на услуги, то е и социално детерминирано. Мнението на купувача при  търсенето на едни или други туристически услуги и стоки се основава на неговите средства и потребности. Оттук следва изводът, че социално-икономическата характеристика на туристическото търсене се определя от исторически обусловилите се обществени условия за живот на хората и отразява тези условия. Комуникациите на организациите,   предлагащи туризъм пък трябва да са насочени съобразно социално – демографските характеристики на съответния потребител на туристическа услуга.

Използване на комуникациите за насърчаване на туристическото търсене се предопределя и от следното: туристическата потребност, която стои в основата на определен вид и обем туристическо търсене, е вторична потребност.

Поради това, търсенето на туристически услуги и стоки лесно се поддава на заместване, ако няма подобаващ информация за туристическата услуга.  То се наблюдава във вертикален и хоризонтален аспект. Едно туристическо пътуване може да бъде отказано и заменено с покупка от друг вид (облекло, кола) или да бъде променено по отношение на транспортната услуга, периода и начина на временното пребиваване, развлеченията и др. (хоризонтално заместване)

Заместването на туристическото търсене с търсене от друг вид се засилва и от самия характер на туристическото потребление, като местожителство на туриста. При това той взема решението си да осъществи пътуването си без напълно да познава услугите и  стоките в мястото на тяхното предоставяне –особено ако липсва комуникация.  Туристът получава известна представа за тези услуги и стоки от средствата на туристическата комуникация - пропаганда и реклама или от информацията на близки и познати, посетили съответното туристическо място.

Разбира се, дейността на туристическото предприятие се свързва и науки като логистика, планиране и прогнозиране, отчетност и други.

 

WWW.POCHIVKA.ORG