Home Туризъм Въведение в туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Въведение в туризма ПДФ Печат Е-мейл

Въведение в туризма

1. Курортно- туристическо райониране на Република България- обща характеристика.

България разполага със значителни туристически ресурси, което определя и благоприятните перспективи пред развитието на туризма в страната. Туристически ресурси са обекти и явления /природни или дело на човека/, които са предпоставка за извършването на туристически пътувания. Българските туристически ресурси се отличават с голяма атрактивност. Те изискват малки капиталовложения и дават възможност за многократно ползване. Всичко това ги прави привлекателни за туристите. Ресурсите биват природни и антропогенни.

Природни туристически ресурси са възможностите, които предоставят природните компоненти /релеф, води, климат, растителност, животински свят/. Могат да бъдат разкрити три  природно- териториални комплекса в България: Черноморско крайбрежие, планини, равнини и низини.

Планинският природно- териториален комплекс има площ 30000 км2. Нископланинските територии са 17000км2, само 2800км2 заемат териториите над 1600м височина. Спецификата на климатичните условия в планините определят развитието на климатотерапия, рекреация и познавателен туризъм, пещернячество, скално катерене и др.

Най-важни за развитието на туризма природни ресурси в българските планини са климатът и релефът. Слабо се експлоатират възможностите на останалите природни компоненти /растителност, животински свят, води и др./. За развитието на туризма в планините пречи и неразвитата туристическа инфраструктура. Това важи преди всичко за Стара планина, Осогово, Пирин и Средна гора.

Другият  природно- териториален комплекс включва равнините, низините и хълмистите земи в България. В климатично отношение те се характеризират с температурни инверсии /горещо лято и студена зима/, което ограничава възможностите за развитие на туризъм. По-добри възможности има за краткотраен семеен туризъм. В комплекса не се използват рационално възможностите на реките и язовирите за развитието на риболов и водни спортове /гребане, плуване и др./. С по-добри възможности се отличават крайградските рекреационни зони и паркове. Те се използват за краткотраен туризъм.

Другият природен ресурс е Черноморието и районите около него .

2.  Природни и антропогенни ресурси на Северен черноморски туристически под район

2.1.  Природни ресурси

Основните елементи на Черноморското крайбрежие като природно-териториален комплекс са морската вода, климатът, особеностите на брега, флората и фауната. Бреговата ивица е дълга 378 км, от които 28% са заети с плажове. Общата площ на плажовете и пясъчните дюни зад тях е около 16млн.м2. Добруджанското крайбрежие се отличава с белезникав цвят на пясъка, поради многото примеси в него /черупки и др./. Най-фин е пясъкът по плажовата ивица между Балчик и Несебър. Между Несебър и Созопол той е с примеси на магнетит, поради което има тъмен цвят. В пясъка по Странджанското крайбрежие има примеси от кварцити, магнетит, карбонати и др., поради което цветът му е с различни нюанси.

Морската вода е основният ресурс на Черноморското крайбрежие. Тя се отличава с по-ниска концентрация на соли (около 18%) в сравнение със Световния океан. Средната й температура през месеците юли и август е от 160 до 270С, а през зимните месеци се задържа около 30-40. Почти 50% от годината повърхностният воден слой има температура над 150.

Климатът по Черноморското крайбрежие със своите особености превръща региона в балнеоклиматична зона. Продължителността на слънчевото греене е около 2100-2250 часа, или около 50% от дните през годината. През периода от май до септември над 75% от дните са топли, докато едва 10% от този период се отличава с мрачно и дъждовно време. Друга климатична особеност на Черноморското крайбрежие е по-хладното лято и по-топлата зима в сравнение с вътрешността на страната. Основна причина за това е топлообмена между морската вода и въздуха.

През зимата по крайбрежието често духат ураганни ветрове, придружени с обилни валежи от дъжд, което пречи на туризма.

Залесените площи също са природен ресурс за развитието на туризма. Те допринасят за регулирането на микроклимата. В крайбрежната зона се включват лонгозните гори по реките Камчия, Велека и Ропотамо. Посочените реки са плавателни в устията си, което увеличава тяхната атрактивност. Важен ресурс са природните феномени “Побити камъни” край Варна, лечебната кал в Поморие, водните лилии в устието на Ропотамо и др.

От посочените природни ресурси на Черноморското крайбрежие най-важни са морската вода, плажовите ивици и климатът. Това определя тясната му специализация в морски туризъм.

2. 2.  Антропогенни ресурси

Към антропогенните ресурси се отнасят всички прояви на материалната и духовна култура на населението в България. Атрактивността им не се влияе от климатичните условия, което дава възможност за целогодишната им експлоатация. Антропогенни туристически ресурси са архитектурните паметници, археологическите находки, религиозни обекти /черкви, манастири, джамии, медресета и др./, музейни експозиции, културни институции /театри, оперети, опери, хорове, балет, състави/, индустриални обекти /АЕЦ, ВЕЦ, язовири и др./, спортни обекти /стадиони, мототрасета, хиподруми, колодруми и др./, циркови представления, концерти, кинопрожекции и др.

Антропогенните ресурси спомагат за развитието на рекреативен /морски, планински, балнеолечебен, пешеходен, спортен и др./ и познавателен /маршрутно-познавателен, конгресен, делово-познавателен и др./ туризъм.

От тях с най-голяма атрактивност са културно-историческите паметници, архитектурните резервати и музейните експозиции.

Българските културно-исторически паметници имат висока атрактивна стойност. Такива са манастирите, крепостите, църкви, барелефи, архитектурни и етнографски музеи и резервати, гробници и други археологически находки. Някои от тях се посещават главно от специалисти / скалните манастири в Иваново, Мадарският конник, погребални и селищни тракийски могили и др./. Обект на масови посещения са Преслав, Мадара, и др.

Най-атрактивните музейни експозиции са Варненското златно съкровище, Военния музей в Шумен  и др.

С най-голяма атрактивност сред културните прояви са концертите на ансамблите за народни песни и танци, представленията на водещите циркови трупи, концертите с участие на световноизвестните български оперни певци и др.

Към антропогенните туристически ресурси се отнасят и особеностите на населението /етно- културен облик, народните носии, особености в храната на хората от различни региони от страната и др./. Тези ресурси все още не се използват пълноценно за развитието на алтернативния туризъм.

3. Природни и антропогенни ресурси на Шуменския район

Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.     Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

Шуменският драматично- куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.

В Шумен се намира и паметникът1300 години България“, единственият в света изобразяващ историята и развитието на една държава от нейното създаване до сега (има се предвид, че паметникът се достроява всяка година в зависимост от най-важните моменти от българската история). Паметникът е изграден от няколко огромни бетонни блока, като отвътре е украсен със скулптури и мозайки. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.

На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. На 20 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.

В центъра на града се намира православният катедрален храм "Св. Три Светители". Друг посещаван храм е базиликата "Св. Възнесение Господне". В Шумен се намира и Томбул джамия - най-голямата джамия в страната и втора по големина на Балканския полуостров. Построена е през 1744.

Освен регионалния исторически музеи, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите- музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.

Шумен е част от Стоте национални туристически обекта

4. Русенски микрорайон

Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната й отвореност на североизток към Руската равнина, разнопосочният атмосферен пренос и сравнително еднообразния в морфографско отношение релеф.

Най-ниските зимни средномесечни температури се проявяват през м. януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата в равнината се установява за дълго студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. За това дори и при малка надморска височина /100-200 м/, януарските температури са отрицателни. Например станция Образцов Чифлик /Русенско/ има средна януарска температура - -2,2оС, а станция Кнежа - -3,3 Со. Най-високите летни температури се проявяват през юли, като в западната част на равнинната те достигат 23о-24о С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда /25оС/. Прави впечатление нейното повишаване от запад на изток и отчасти от юг на север. Това подчертава нарастване на континенталността на климата в тази посока.

Русе е първият европейски град след Освобождението у нас, това предполага като туристически ресурси да са обособени редица къщи –музеи, операта в града, театър, читалища и пр.

5. Силистренски микрорайон

Специфичните почвено -климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства /в места непригодни за земеделие/. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи.

Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайбрежните низини, където нивото на подземните води е високо. В състава на тези гори влизат главно влаголюбиви видове - върба и топола. От дървесните видове най-разпространени са някои видове дъб /цер и по-малко благун/, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, карагана, перуника и др.

Фауната е представена от средноевропейски и степни видове, като на запад преобладават средноевропейските фаунистични видове. Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица и др.

Крайбрежните низини, блатата, островите, както горите по поречието на Силистра се обитават от повече от 200 вида птици. Типични представители са дивите патици, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна - къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.

Природните условия в Дунавската равнина са позволили заселването й от дълбока древност.

Равнинно- низинният и платовиден релеф в съчетание с континенталния климат и плодородните черноземни почви благоприятстват за развитието на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство.

Водите на р.Дунав създават предпоставки за изкуствено напояване, производство на електроенергия и рекреация, и като евтин воден път.

Качеството и количеството на полезните изкопаеми в областта определят развитието на някои промишлени отрасли, като порцеланово- фаянсова, стъкларска промишленост, химическа промишленост, промишленост за строителни материали - цимент, тухли, керемиди, облицовъчни скални материали и др.

Природните условия са позволили развитието на специфична селищна мрежа още от древността. Тук са възникнали селища- крепости и градове.

Равнинно- хълмистият характер на равнината и р.Дунав позволяват развитието на транспорта в областта - жп, шосеен, въздушен, речен.

Река Дунав е важна предпоставка за развитието на речния товарен и пътнически транспорт.

Значителни са туристическите и рекреационни ресурси на равнината. Това са коньоновидните долини на реките Русенски Лом, Тученица, Чернялка, пещерата Орлова чука, дунавските острови, езерото - резерват Сребърна и др.

Заключение

Хилядолетното използване на територията на Дунавската равнина дава съществено отражение върху съвременното състояние на природната среда. Горските и степни пространства са превърнати в обработваеми земи. Крайречните заблатени пространства са осушени и също се обработват.

В резултат на неправилно използване на почвите в редица части на равнината се установява деградация /в резултат на ускорена ерозия и засоляване/ и замърсяване с тежки метали на почвите. Това води до намаляване на тяхното почвено плодородие. Обширни площи са превърнати в неизползваеми и пустеещи земи.

Не са редки случаите, когато в резултат на човешката дейност се активизират свлачищните процеси, които са и природно обусловени. Особено активни са тези процеси в районите на градовете Оряхово, Никопол, Тутракан, Свищов.

Профилът на релефа е нарушен от прокопаването на напоителни канали, в речните долини са изградени микроязовири. При открития добив на полезни изкопаеми се нарушават значителни територии в резултат на изземването и натрупването на земни маси. Поради това възникват нови форми на релефа /котловани, табани, терикони/.

Развитието на промишлеността и химизацията на селското стопанство водят до сериозно замърсяване на всички компоненти на природната среда. Почти всички долни течения на реките протичащи в равнината /Огоста, Вит, Янтра, Русенски Лом и др./ са с критично замърсяване. Основни замърсители се явяват химическата промишленост, животновъдните ферми и селищата. Сериозен проблем е и замърсяването водите на р. Дунав.

В Дунавската равнина се отделят редица територии с особено сериозни екологични проблеми. На първо място това са селищата разположени по р.Дунав, където екологичната обстановка се усложнява освен от местните източници на замърсяване и от транс граничния пренос на замърсители /Видин, Никопол, Русе, Силистра/. Основният проблем при всички тях е значителното замърсяване на въздуха. Освен по р. Дунав такива територии с екологични проблеми има и във вътрешността на равнината /Плевен и др./.

За опазване на природната среда в Дунавската равнина са създадени редица резервати - “Сребърна”, “Ибиша”, “Бели Лом” и др.

Въпреки това,  счита се че районът има база за развитие при оптимално съчетание на рекламна политика и опазване на ресурсите на региона.

 

WWW.POCHIVKA.ORG