Joomla Software solutions Template

Payday loan

Правителство на Александър Цанков

1923 – 1926

След референдума от края на 1922 г. правителството на БЗНС пристъпва към подготовката на нови парламентарни избори. Намеренията са те да бъдат спечелени с голямо мнозинство. Гласуван е нов, недемократичен избирателен закон, облагодетелстващ БЗНС. Възможностите за публични изяви на буржоазните партии и на комунистите са парализирани чрез насилие.

Изборите са проведени през пролетта на 1923 г. и дават очакваните от БЗНС резултати. Чрез доста терор земеделците спечелват абсолютно мнозинство – 52 % от гласовете на избирателите.На второ място остава БКП, а на трето – Конституционния блок.

Опиянен от голямата си победа, БЗНС продължава курса към диктатура. Не престават арестите на буржоазни политици и на комунисти.

За опозицията остава единствен пътя на конспирацията. Решаваща роля тук играе Военният съюз, който се заема с подготовката на въоръжен преврат. Земеделците получават предупреждения за готвещия се удар, но не им отдават нужното внимание. Военният министър Константин Муравиев, зет на Ал. Стамболийски, уверява своите колеги, че армията ще застане на страната на законната власт. По това време министър-председателят се намира в родното си село Славовица, където на 7 юни е посетен от цар Борис ІІІ. Това посещение внася известно успокоение у Ал. Стамболийски.

А призори на 9 юни 1923 г. превратът е извършен бързо и ефектно. Столицата е овладяна от заговорниците без жертви. Земеделските министри са арестувани. Обезоръжени са намиращите се в София части на Оранжевата гвардия. Сутринта на 9 юни е оповестено новото правителство, начело с проф. Александър Цанков от Народния сговор. В деня на преврата БКП обявява неутралитет и забранява на своите членове да се намесват в подкрепа на земеделците.

Ожесточена съпротива срещу деветоюнските превратаджии е организирана в провинцията. Особено масово е селското въстание в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и на други места. Въстанието в Пазарджишкия край са ръководени лично от Ал. Стамболийски. Липсва им обаче както оръжие, така и боеприпаси. След тежки боеве армията установява свой контрол и в този край. Стамболийски е заловен и след дълги мъчения зверски убит в собствената си къща в Славовица (14 юни 1923 г.). Съпротивата на народа срещу преврата е жестоко смазана, въпреки че в т. нар Юнско въстание участват над 100 000 души. Стотици селяни са избити. Много от оцелелите попадат в затворите. Успехът на деветоюнците се крие в създалото се лъжливо впечатление, че БЗНС контролира изцяло политическия живот в страната. Но лидерите на буржоазните партии имат голям политически опит, бързо успяват да се организират и съберат силите си в нужния момент. На тяхна страна се оказват армията, дипломатическия корпус, държавните служители, интелигенцията и изобщо градовете. Това обяснява защо толкова лесно земеделците загубват властта.

Почти всички политически сили одобряват преврата, след който БЗНС е разгромен. БКП го оценява като “борба на градската срещу селската буржоазия”. Извършителите на преврата – Военният съюз и Народният сговор – създават свое правителство, като се опитват да внушат на народа, че то има националноспасителен характер. Новите властници публикуват Манифест към българския народ, в който се забелязват някои смущаващи постановки. Казва се, че редът в страната ще бъде запазен “на всяка цена”. Армията и полицията получават заповед всеки опит за борба срещу правителството да бъде потушаван “бързо, решително и неумолимо”.

Новата власт няма широка социална база и не се ползва с почти никаква народна подкрепа. Ето защо тръгва към създаването на голяма дясна коалиция. За нейна основа деветоюнците използват Конституционния блок. След дълги преговори и взаимни компромиси се стига до създаването на Демократичния сговор (10 август 1923 г.). В него влизат повечето от старите традиционни партии: Демократическата, Радикалдемократическата, Народната, Прогресивнолибералната, Народния сговор. Извън тази голяма коалиция остават БРСДП (об.) и Националлибералната партия. С създаването на Демократическия сговор буржоазният лагер стяга редиците си и се подготвя да посрещне новите политически бури.

Междувременно ръководството на БКП получава острото недоволство на Коминтерна за своето пасивно поведение на 9 юни 1923г. От Москва настояват за решителни действия. Част от членовете на ЦК на БКП възприемат коминтерновските внушения и почват да подготвят въстание. Сред тях са Георги Димитров и пристигналия от Съветска Русия генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов. На 5-7 август 1923 г. е организирано съвещание на ЦК на БКП (т. нар. Витошка конференция) и се взема решение за организиране на въоръжено въстание срещу правителството на Демократическия сговор. Постигнато е споразумение между БКП и ВМРО. Комунистите обещават да не вдигат въстание в Пиринския край, а ръководството на ВМРО гарантира своя неутралитет в предстоящите събития.

Въстанието е подготвено набързо и доста несръчно. Най-големите местни комунистически организации не възприемат натрапената им идея за въоръжена борба. Само левицата на БЗНС установява съюз с комунистите. Правителството научава за подготвеното въстание и на 12 септември арестува 2500 най-дейни комунисти в цялата страна. Това се оказва тежък удар за БКП. Но въпреки всичко, в пълен разрез с конкретните условия, ЦК преценява, че въстанието е неизбежно. Наистина, още на 13-14 септември 1923 г. започват локални бунтове в Новозагорско, Казанлъшко и Чирпанско, както и на някои други места в Южна България. На 20 септември Главният революционен комитет (Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов) оповестяват началната дата на масовото въстание – 22 срещу 23 септември. За свое седалище комитетът избира гр. Фердинанд (Монтана). Не се знае от какви съображения за център на борбата е избрана Северозападна България. Въстаниците успяват да завземат Фердинанд, Берковица, Оряхово, Бяла Слатина, Кнежа и няколко десетки села. Ожесточени боеве се водят край Бойчиновци, в Лом и другаде. За няколко дни обаче правителството смазва въстанието и се разправя сурово с победените си противници. Загиналите през септемврийските дни и нощи на 1923 г. надхвърлят 5000 души. Пролятата кръв по време и след Септемврийското въстание прокарва дълбока бразда между различните групировки в българското общество. Властта нанася силен удар върху левите сили. Това проличава най-вече на парламентарните избори на 18 ноември 1923 г.

Ал. Цанков постига желаната изборна победа. Правителствената коалиция получава 640 000 гласа срещу 90 000 на т. нар. единофронтовци (комунисти и леви земеделци) и около 133 000 за БЗНС. Много гласове получава Националлибералната партия – 121 000 . БРСДП (об.) участва в изборите заедно с Демократическия сговор.

На 4 януари 1924 г. правителството прокарва в Народното събрание Закон за защита на държавата (ЗЗД). Това е един опит да се установи ред и спокойствие в страната чрез забраняване на дейността на тези противници на режима, които не се стесняват да използват оръжие за неговото сваляне. Това автоматически поставя извън закона БЗНС и БКП. Правителството, което е вече напълно легитимно след изборната си победа, има право да заздрави властта си, но едва ли ред и законност могат да се постигнат чрез толкова строги забрани. Жесток удар се стоварва и върху българското книгоиздаване и журналистика. Всяка книга или статия, описващи събитията от септември 1923 г., се разглежда като подстрекателство към бунт и авторът попада под ударите на ЗЗД. Такава е съдбата на Антон Страшимиров, Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и др. майстори на перото.

През 1924 – 1925 г. настъпва стабилизация в икономиката на страната. Селското стопанство достига равнището на довоенното производство. Увеличават се земеделските площи чрез разораване на пасища, пресушаване на блата и т.н. Въвеждат се по-продуктивни селскостопански растения, увеличава се отглеждането на технически култури, появяват се нови породи животни. Тютюнът става най-важния артикул в българския износ. Настъпва подем и в българската промишленост. Ежегодното нарастване на индустриалното производство е 11%. Наред с традиционните хранително-вкусова и текстилна промишленост, възникват и нови отрасли: каучукова, стъкларска, порцеланова и др. Значително нараства енергодобивът. Разширява се железопътната мрежа и се подобрява нейният подвижен състав. И все пак този подем не бива да се абсолютизира, тъй като българската икономика е обременена с изплащането на тежки репарации и други външни дългове. България е лишена от най-плодотворните си земи – добруджанските. Все още съотношението селско стопанство – индустрия е в полза на селското стопанство – 67 : 33 в края на 20-те тодини на ХХ в. През 1929 г. страната изпада под влияние на тежката международна икономическа криза.

Правителството на проф. Ал. Цанков е посрещнато с неодобрение от съседните държави, които се опасяват от евентуалната реваншистка политика. Това е просто смешно, тъй като България няма армия. Освен това правителството одобрява Нишката спогодба между България и СХС – кралство, сключена по време на Ал. Стамболийски. Известно сближение кабинетът на Демократическия сговор постига с Италия. Б. Мусолини обещава на Цанков съдействие по въпроса за репарационните плащания. Международното положение на Цанковия кабинет обаче се усложнява от неговата репресивна вътрешна политика. От това се възползва съседна Гърция. През есента на 1925 г. гръцки войски нахлуват в Петричкия край под предлог, че преследват частите на ВМРО. Обезоръжена България е заплашена с откъсване на още една част от нейната територия. Налага се намесата на съглашенските държави. По тяхно настояване Обществото на народите осъжда действията на гръцкия агресор. Гърците са принудени да се изтеглят от южните български земи и да изплатят на България обезщетение от 30 млн. лева.

През 1925 г. конфликтът между Цанковото правителство и комунистите придобива чертите на истинска гражданска война. подбуждана от Коминитерна, БКП продължава курса на въоръжена борба-. От Съветския съюз пристигат пратки с оръжие и боеприпаси за комунистическите бойни групи, действащи в различни райони на страната. На 13 април 1925 г. една комунистическа чета устройва засада на цар Борис ІІІ в Арабаконашкия проход. Запазвайки хладнокръвие, царят успява да избегне смъртта. Това не се удава обаче на ген. Коста Георгиев., едни от основателите на Военния съюз, който е прострелян в София няколко часа след покушението срещу Борис ІІІ. Опелото му е насрочено на 16 април в църквата “Св. Неделя”. Там идва голяма част от политическия и военния елит на страната. Комунистите монтират в тавана на църквата взривно устройство, което събаря централния купол върху присъстващите. От министрите убити няма, но загиват 160 мирни жители на София. Атентатът в църквата “Св. Неделя” през 1925 г. е един от най-ужасяващите в света за своето време.

Реакцията на правителството е страшна. Арестувани са 13 000 души, половината от които са осъдени. Трима от заловените атентатори са публично обесени. Разгромен е военният център на БКП, начело с Коста Янков. Много са извършените без съд и присъда убийства, при които загиват и доста невинни хора. Сред тях са поетите Гео Милев, Хр. Ясенов, С.Румянцев, журналистът Й. Хербст.

Наскоро след атентата е изменен ЗЗД. Смъртно наказание се налага вече не само на тези, които извършват “обществено опасно престъпление”, но и на техните помагачи и укриватели.

БКП е принудена формално да се откаже от курса на въоръжена борба през 1925-1926 г., но след като железните клещи на властта са я лишили от всякаква възможност за действия.

Жестоките изстъпления в България сриват и без това ниския престиж на правителството както в страната, така и извън нея. Ал. Цанков става неудобен дори за своите съперници. От Демократическия сговор излизат демократите и радикалите, начело с Ал. Малинов. напускат го и социалдемократите. От лятото на 1925 г. в Сговора се засилват позициите на групата около Андрей Ляпчев и Атанас Буров. Постепенно те изместват компрометиралите се привърженици на “кървавия професор”. Натиск за смяната на Ал. Цанков оказва и Англия.

На 4 януари 1926 г. Ал. Цанков подава оставката на своя кабинет.