Home История Другата европа

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Другата европа ПДФ Печат Е-мейл

’’Другата’’ Eвропа

Социализмът на съпротивата (1945-1989)

Народните демокрации, създадени в края на Втората световна война в страните от Югоизточна и Централна Европа,представляват специфични режими през първите следвоенни години с опити за реформи и политически плурализъм. Това е пряко следствие от настъплението на Червената армия ,която фактически окупира в съответствие с военновременните договорености цяла Източна Европа и част от Балканите (без Гърция,Албания и Югославия). Етническите,икономическите и социалнополитическите условия в тези държави са доста различни. Някои от тях са се отличават с добре развита промишленост,докато в други преобладава аграрната икономика.Демократичните традиции(без Чехословакия), не са достатъчно силни и съществуват партии и групировки,склонни към авторитарни и диктаторски форми на управление.Войната нанася изключително големи икономически и демографски поражения на Източна Европа.Голям е броят на убитите,също така биват нанесени и значителни разрушения .Унгария,Румъния и България биват третирани като съюзници на Германия и са принудени да плащат репарации.

Установява се еднопартиен режим на комунистическите партии във всички страни ,в които е влязла Червената армия.Политическото развитие в отделните страни следва общ модел.Първоначално се създават общи коалиции ,в които не участват фашистки и други крайно десни  забранени групировки.След година две, съвместно управление комунистите ,които и дотогава държат основните силови министерства ,успяват да изолират отстранят или вкарат в затвора лидерите на противопоставящите им се партии и така превръщат  участващите в правителствата политици в свои марионетки.Еднопартийното  управление на комунистите заменя националните фронтове.Ликвидирането на опозицията продължава.Редът на вътрешнопартийната опозиция идва-жертви стават съответно Ласло Райк(Унгария),Рудолф Слански(Чехословакия),Владислав Гомулка(Полша).Тези чистки,по инструкции на Москва,са най-често с цел разправа с местните комунисти.

Преди войната в Чехословакия е съществувала силна комунистическа партия,която печели около 1/3 от гласовете през 1946 година.Комунистическите партии претендират,че са начело на национални фронтове ,тръгнали да изграждат нов модел на обществено развитие-‘’народната демокрация’’.Постигането на политическата хегемония на комунистическите партии става по различен начин-част от политическите противници са спечелили с постове,докато други са арестувани или ликвидирани,трети пък са отстранени като неприемливи за съветския съюзник.В Полша и Унгария комунистите успяват да превземат отвътре социалдемократическите партии и да ги унищожат посредством обединението.

Зависимостта от Москва е голяма.Идеологическият диктат се осъществява и по линията на т.нар. международно и комунистическо движение.КИ е разпуснат през 1943година.През септември 1947 година Сталин създава коминформбюро-със седалище в Букурещ.

Настъпва коренна промяна в икономическата структура на Източна Европа.Налага се съветския икономически модел.Повратна е 1955година.Тогава започва колективизацията на село(най-слабо засегната в Полша).Икономиките на източноевропейските страни допринасят за възстановяването на Съветския съюз .Създаден е т.нар. Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949година.Страните в него обаче не са равноправни. Въпреки това икономическото развитие е относително стабилно –Чехословакия и ГДР удвояват обема на производството си за периода 1948-1955година.Това обаче е нормално за страни ,тръгнали по пътя на индустриализацията.Икономическия растеж обаче е изключително бавен.

При управлението на Хрушчов , продължава развитието на сътрудничеството в рамките на СИВ.Националните икономики се обвързват все по-тясно със съветската и стават силно зависими от доставката на суровини и технологии за своята индустриализация.

Появява се надежда за промени в социалистическия лагер .Първо недоволствата избухват в Полша.Партийното ръководство е разединено,в следствие на което полското ръководство се опитва да либерализира режима.Недоволствата са масови.Ситуацията става критична,след като започват масови демонстрации по улиците на Варшава.В тези условия за партиен ръководител е назначен Владислав Гомулка,символ на съпротивата срещу Москва.Въпреки сериозните си резерви,съветските ръководители дават своето съгласие,което предотвратява евентуални сблъсъци между съветските войски и местното население.Гомулка прекарва специфичния за Полша икономически модел.

Много по-драматични са събитията в Унгария през 1956година,където се стига до въоръжено народно въстание.Кулминацията на събитията е когато през втората половина на октомври  силите за сигурност ,изпратени да разгонят демонстрантите,преминават на страната на протестиращите.Така се стига до Унгарските събития от 1956година,когато съветските войски брутално потушават стихийно избухналото народно въстание.Човекът натоварен да нормализира положението е Янош Кадар.Имре Рад бива екзекутиран през 1958година.Много от населението напуска страната.Общественото мнение е неутрализирано с икономическата либерализация през 60-те години,което Кедар постига чрез безпрекословно следване на съветската външна политика.

Недоволството се усеща и в ГДР.След 1948 и 1953година,то най-често се изразява чрез бягство зад граница.Броят на успелите да избягат нараства драстично през лятото на 1961година-за една седмица над 10хил емигранти.В отговор на комунистическото ръководство се издига Берлинската стена-символ на ‘’Другата Европа’’.С нея Източна Германия е отделена.

Последният опит за либерализиране на ‘’реалния социализъм’’е Пражката пролет в Чехословакия през пролетта на 1968година.Десталинизацията там значително по-бавна.Когато на чело на ЧКП застава Александър Дубчек ,той прокарва своята линия на изграждане на ‘’социализъм с човешко лице’’.След няколко предупреждения ръководителите на Варшавския договор решават да се намесят срещу ‘’контрареволюцията’’.Войските на СССР,Полша,ГДР,Унгария и България навлизат в Чехословакия на 21 август 1968година. И смазват всякакви надежди за либерален социализъм.Символ на съпротивата срещу интервенцията става студентът Ян Палах,който се самозапалва на 16.01.1969година.

Развитието на Източна Европа след 1968година е пряко свързано с това на СССР.Съветския контрол е стабилен.Съществуват различия в начина на управление.В Чехословакия и Румъния преобладават репресивните методи,докато в Унгария Кадар следва умеренореформаторски курс.С изключение на Албания липсват чистки и убийства от сталински тип.След 1976година в Полша се допуска известна дейност на десидентски групи ,докато в ГДР на най-влиятелните опоненти на режима често се разрешава просто да напуснат страната.В България такова движение не се създава.

Търговията в рамките на СИВ се осъществява по изкуствено определени цени.Срещу предоставените съветски суровини източноевропейските страни получават гарантиран пазар на нискокачествени промишлени стоки.Във външнополитически план Източна Европа служи като буфер в момент на изострено военнополитическо противопоставяне между НАТО и Варшавския договор.

Корените на социалното недоволство в Полша са в икономическите трудности и в спомена за убитите демонстриращи работници през декември 1970година.Замяната на Владислав Гулка е Едвард Герек през 1971година.води до надежди за промяна.Забелязва се известен икономически растеж вследствие на външни заеми.Но впоследствие това води до финансов банкрут на страната.През 1980година опозиционните сили се обединяват около новосъздадения профсъюз ‘’Солидарност’’.Бива избран Папа Йоан 2.Но напрежението ескалира през 1980година в доковете на Гданск,където стачката се разраства впоследствие в цялата страна и се стига до преговори с правителството за промяна в ръководството.В следващите 18 месеца икономическата ситуация се влошава.На 13.12.1981година генерал Войчех Ярузелски обявява извънредно положение и установява военна диктатура.

В сравнение с другите държави населението на Унгария живее спокойно и осигурено.Начело на правителството 32 години е Кадар.Той прави изключителен план за подем в стопанско отношение.Във външнополитическо отношение Кадар следва линията на СССР,но поддържа добри отношения с Австрия и има сериозен враг в лицето на Чаушеску,заради репресиите над унгарското малцинство.Не са добри и отношенията с Чехословакия.

ГДР и Чехословакия не изпитват сериозни сътресения през 70-те години.Начело на Чехословакия е Густав Хусак,а на ГДР-Ерих Хонекер.Икономическата ситуация и в двете страни е относително задоволителна.ГДР е най-проспериращата държава в съветския блок .Докато в Чехословакия чистките и политическите репресии след Пражката пролет сковават интелектуално и психологически обществото.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG