Home История Съединение на Източна Румелия с Княжество България

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съединение на Източна Румелия с Княжество България ПДФ Печат Е-мейл

Съединение на Източна Румелия с Княжество България – обединение на Северна и Южна България, извършено на 6 септември 1885г..

Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878 г. , създава препядствия за тяхното политическо и икономическо развитие. Поради това борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на българския народ. Тя започва от първите дни след освобождението 1878 и се разгръща наред с усилията за изграждане и утвърждаване на Княжество България и защита на българския характер на Източна Румелия. Общонароден идеал е пълно национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които по Берлинския договор остават под османска власт.

Първият опит за съединение е направен през 1880 г. във връзка с изостряне на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора.

През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Ив. Ст. Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел организиране борбата за обединение на България. По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включителни и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия , се обявява и либералното правителство на Др. Цанков.

През следващите години подготовката за съединение се извършва чрез установяване на тесни връзки между княжеството и автономната област и национална консолидация на българското население в Източна Румелия.

В края на 1884 и началото на 1885 г. общественосста в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на З. Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК).

На 25 юли в Дермендере (дн. С. Първенец, Пловдивско) е свикано събрание на БТРЦК, на което е избран нов ЦК. Без да се отказва от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно на спечелването на войските в Източна Румелия.

Според плана, отвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации, като най-масови са в с. Голямо Конаре(дн. Съединение), където действа Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която служи като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни масови протести се провеждат дори в селища, в които няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Северна и Южна България. То се посреща с ентусиазъм от българския народ.

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя съсредоточава войски към българската граница.Сръбския крал Миланович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите сръбския крал, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната довежда до закрепване на съединението.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция 1885-86 Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба 1886.

Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на капиталистическото развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.

 

WWW.POCHIVKA.ORG