Home История История на град Пловдив

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История на град Пловдив ПДФ Печат Е-мейл

1. Географско положение

Град Пловдив е център на Пловдвивска област, заемаща 5928 кв. километра и е на 4-то място в страната, сред 28-те области на РБългария. Областта обхваща централната част на Южна България. На север включва южните склонове на Стара планина и централната част на по-ниската планинска верига на Средна гора.
Пловдив е разположен на 42° и 9' северна ширина и 24° и 45' източна дължина и се намира на 160 м надморска височина. Градът се простира на територия от 53 кв. км в равната Горнотракийска низина по двата бряга на р. Марица. Населението на града е около 340 000 души. Административно Пловдивска област е разпределена на 16 общини, в които има 215 селища, от които 16 градове. Населението е около 730 000 души. Северната част на областта е с предимно равнинен характер, с развито интензивно земеделие, а южната е планинска с развито животновъдство, дърводобивна промишленост и туризъм. В Пловдивска област се намират известни природни и културно-исторически забележителности, курорти, балнеолечебни центрове, като живописната Долина на розите, алнеолечебните центрове в Хисаря, Нареченски бани, средновековната Асенова крепост, Бачковския манастир, Араповския манастир и др. Благоприятните климатични условия и географското положение на Пловдив са съдействали за неговото възходящо развитие през всички исторически епохи. През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Шестте сиенитени хълма му придават неповторима и живописна красота. Богатото историческо и културно наследство отдавна са го утвърдили като основен туристически център. Днес Пловдив е вторият по големина град в България, голям и стратегически важен промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център.

2. История

Пловдив е един от най-старите градове  не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол.

Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.

Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото въстание в Римската империя, е от Тракия.

Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус. Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ ­ Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател.

Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ­ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.

Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец).

През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип).   Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.

Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3  и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия ­ на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.

Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно  Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит.

В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна ­ Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий).

Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация.

За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум.  Това  била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки величествените очертания на Родопите и Балкана.

За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ­ Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол. Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града.

VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в  тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце ­ и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик.

От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци.

След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II,  България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име ­ Филибе.

Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на  важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Правителството решава, че Филибе не е изложено повече на опасността от внезапна атака и разрешава разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки, са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия.  Пазарът се простирал между площада на Улу (днес Джумая) джамия и реката, където се намирали над 800 магазина. Още 300 можели да се преброят на каменния мост и оттатък реката. И днес пространството е най-оживеното търговско място на града.

Националното възраждане събужда българския дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния; тя разбира огромното значение на науката и образованието.

През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души. Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот. Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи.

Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. Доктор Стоян Чомаков като представител на българската църковна общност прекарва повече от 10 години в Истанбул, за да се бори за църковна независимост.

Той имал много познанства, посещавал видни фамилии и домове и представял на великия везир дълги петиции, носещи стотици печати и хиляди подписи.

Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г.  била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за  църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално  признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на  славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение. Тук е основан първият литературен читателски клуб и първата женска асоциация.

Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална  независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция.

След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.

Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.

Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава.

София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.

Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се провежда Първият конгрес по стенография...

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града.

През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.

3. Забележителности

Останки от античността, Средновековието, Възраждането и модерна култура съжителстват, вплетени в неустоимата красота на този вечен град.Пловдив е съхранил в себе си изключително ценни паметници на културата ­ Римски стадион, театър на античния Филипопол, великолепни цветни мозайки, Античния форум и крепостните врати, римския акведукт, разкопки на първите тракийски поселища. На Трихълмието грее цял живописен квартал с най-ярки представители на българската възрожденска архитектура. За изключителни заслуги в опазването, реставрацията и консервацията на паметниците на културата Старият град бе отличен със златен медал на ЮНЕСКО.

Хилядолетната история на Пловдив започва в най-северната точка на Трихълмието. В археологическия комплекс “Небет тепе” останки от предисторическо селище съжителстват с руини от римски и елинистични крепости, които защитавали града до завоюването му от турците.

Крепостните стени

Останките от двете крепостни стени с техните врати са най-многобройни и видими сред монументите от римския период. Една разходка по Трихълмието дава представа за древните укрепления, датиращи от времето на римляните и Византия. Безспорно сред крепостните врати най-колоритната и запазената е Хисар капия, построена по време на императорите Траян и Марк Аврелий. Останките от втората крепостна стена на Тримонциум показват, че тя е имала солидни кули и бойници, била е висока 8 м и дебела 2,3 м, направена от огромни каменни блокове, хоризонтално свързани с метални сглобки. Открит е таен вход към крепостта, който свързвал акрополиса с брега на р. Марица чрез тунел и стълбище, вдълбано в скалите на Небет тепе.

Античният форум

Жилищният район, открит при полагането на основите на хотел “Тримонциум”, обхваща площ от 0,6 хектара. Улиците в този квартал са покрити с големи сиенитени плочи. Интересен е фактът, че жилищните сгради се издигат направо от бордюрите на улицата. Частите от форума, отворени за посетители, показват ясно различните нива в строителството на тракийската агора от пясъчник и добре запазените римски останки от мрамор. Кварталът се е намирал извън пределите на града и вероятно е разрушен от пожар през средата на 3 в.

Римският стадион

Под днешния търговски център на града лежи фантастичен римски стадион, чийто трибуни били построени на склоновете на Сахат тепе и Таксим тепе. Стадионът има формата на подкова, с дължина 180 м и места за 30 000 зрители, което говори за големината на града по това време. Има основания да се приеме, че провежданите тук игри датират от времето на император Септимус Северус (193-211 г.). Най-бляскавите състезания били т. н. Питиани и Александрийските игри, които били организирани по модела на гръцките олимпийски игри. Основните спортни дисциплини били хвърляне на диск и копие, бягане, скокове, борба, стрелба. Игрите се провеждали на всеки 4 г. и продължавали няколко дни.

Античният театър

Oткрит случайно при укрепителните работи по южната крепостна стена, е най-впечатляващата постройка от римско, време дошла до нас. Близо 10 години отнеха разкопките и разчистването на обекта, при които трябваше да се отстрани 15 метра дебел земен пласт. Театронът или местата за зрителите са амфитеатрално разположени и са разделени на два пръстена от 14 реда всеки. Театърът е имал капацитет от около 7000 зрители. Имената на градските квартали са били издълбани на пейките на всеки сектор и всеки зрител е заемал място в съответния сектор. Сцената с две нива разкрива архитектурното и декоративно богатство на постройката. Високото качество на използваните материали и художественото изпълнение недвусмислено доказват огромното социално значение, което се е придавало на театъра.

В Пловдив са разкрити и много римски мозайки. По художествено изпълнение те могат да се сравняват само с мозайките в прочутата базилика в гр. Сандански. Римското градоустройство придава голяма важност на водоснабдяването и канализациятана града. От непресъхващи извори в подножието на Родопите водата е отвеждана чрез глинени тръби до голям водообем в с. Марково. Останките от акведукта показват, че наклонът му е насочвал водата точно към Таксим тепе. Римляните познавали принципите на скачените съдове и ги изпозвали в строителството. Когато части от акведукта бяха разкрити в центъра на града през 1983 г., водата вътре бе абсолютно годна за пиене.

Безбройни исторически монументи и археологически реликви от периода на Второто българско царство са достигнали до нас. На Небет тепе бе открит средновековен воден резервоар с обем 300 тона. раморни релефи, глинени съдове и други обекти с украса, като на тези, открити в Търново (столицата на Второто българско царство) разкриват силното влияние на България върху живота и културата на тракийската столица през онова време.Няколко важни архитектурни паметници, достигнали до нас, говорят за облика на Филибе. Улу джамия, една от най-големите в България, била наречена Джумая (тур. петък), защото религиозната служба била в петък. Има сведения, че джамията е строена по времето на султан Мурад II (1359-85). Тя е масивна постройка с дебели стени, направени от камък и тухла, с приблизителни размери 33х45 м. Кубето е покрито с олово. Многоъгълното минаре, което се издига в североизточния край, е изградено от червени тухли върху бял хоросан като елементи на украса. Прекрасният слънчев часовник, който може да се види и днес, отбелязвал, както се вярвало, вечното, или часовете на царуването на султана. Имарет джамия се издига на десния бряг на р. Марица. В двора на джамията до края на 19 в. е имало хан (имарет ­ оттук и името на джамията). Ханът е бил построен по поръчка на султан Баязид. Тук не само настаняването, но и храната за пътниците е била безплатна. Волята на Баязид се спазвала повече от 4 века. Самата джамия е построена през 1444-45 г., както гласи надписът над входа.

Силуетът на Часовниковата кула, която се издига на Сахат тепе, може да се види от почти всяко място в града. Точната година на строителството на този момумент не е известна, но се счита, че това е една от най-старите часовникови кули не само в България,но и в цяла Европа.Филибе е първият град в Изтока, който имал механичен часовник. Кулата представлява октогонична каменна призма, висока 17,5 м. С течение на времето архитектурата на кулата търпи известни изменения, най-сериозното от които според надписа на турски над входа е през 1812 г.

Като във всеки ориенталски град, и във Филибе имало много бани. Една от оцелелите постройки до неотдавна беше баня. Нарича се Чифте (Двойка) защото има мъжко и женско отделение. Работи се по проект за превръщането й в Център за модерно изкуство.

Пловдивската къща

Къщите в архитектурния резерват Старинен Пловдив, с тяхната романтична аура, отвеждаща посетителя повече от век назад, са ценни архитектурни паметници от периода на националното Възраждане.За съжаление много от съществуващите някога къщи са изгорели по време на големите пожари през 1815, 1846 и 1898, унищожили цели квартали. Но дори малкото оцелели дават достатъчно добра представа за българския строителен гений. След мащабна рестраврационна и консервационна дейност през 60-те години, къщите са възстановени за бъдещите поколения, а много от тях са обявени за паметници на културата. С впечатляващия си външен вид, пищна вътрешна украса, уют и фамилен дух те са квинтесенция на духа на времето си. В своето историческо развитие Пловдивската къща е представена от два ясно разграничими типа постройки. Първата е от ранния период на турския феодализъм. Това е двуетажна, рядко едноетажна, несиметрична къща, съхранила модела от българските високопланински селища. Тя се отличава със своята отворена чардак, която се поддържа от дървени колони и се подава над улицата или по-рядко над двора. Къщата се състои от две или три (рядко 4) стаи, разпределени на един или два етажа. В началото на 19 в. се появява нов тип жилищна постройка, известна като симетрична къща. Тя възниква спонтанно и не се разглежда като продължение на несиметричната. Характерни черти на този нов тип къща са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. Неотменни елементи са салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Жилищните помещения са разпределени около приемната. В тези къщи могат да се видят изключителни по майсторството си дърворезби по таваните; линеарни или орнаментални стенописи, често включващи медалиони с архитектурни пейзажи; дърворезби, които приличат на дантели или цветя, направени от оцветено дърво; прекрасно изписани ниши, вградени гардероби, килери, шкафове, поетични малки наблюдателни кулички, гледащи към улицата, тераси и павилиони и много други. Важен елемент от цялостния ансамбъл на Стария град е и широчината на уличките. Водещ принцип по онова време било да има достатъчно място, за да се разминат два коня с ездачите или две натоварени мулета. Релефът на Трихълмието също помага за общото впечатление. Височината на хълмовете (Небет тепе ­ 204 м, Джамбаз тепе ­ 200 м, и Таксим тепе ­ 186 м) е подходяща за жилищни сгради и за амфитеатралното разположение на Стария Пловдив.

Църквите

Старите църкви са неразделна част от архитектурния ансамбъл на Трихълмието. Повечето от тях съществуват в сегашния си вид от средата на 19 в. Но още през 1578 г. богословът Стефан Герлах, описвайки Пловдив, споменава църквите “Св. св. Константин и Елена”, “Св. Марина”, “Св. Петка”. По време на османското иго българите строели църквите вкопани дълбоко в земята, за да не дразнят турците. В описание на старата църква “Св. св. Константин и Елена” се казва, че тя е “нещо изгнило и порутено, с малка врата, през която дори нисък човек трудно минава”. Живописно разположена в центъра на Стария град, църквата в сегашния си вид датира от 1832 г. и е типичен пример за църковната архитектура на 19 в. Тук се намира и много по-старата икона на св. св. Константин и Елена, за която се вярвало, че е чудодейна, както и други чудодейни икони.Пловдивската митрополитскацърква “Св. Марина”, разположена в подножието на Таксим тепе, се споменава още през 16 в., но е построена в днешния си вид през 1853 г. По всичко изглежда, че строителите й са познавали законите на акустиката. Благодарение на изобретателния начин по който е направен куполът, църквата притежава изключителен резонанс. Олтарът, тронът на митрополита и амвонът са украсени с дърворезби с огромна художествена стойност. Дървената 6-етажна камбанария, висока 17 м, е много оригинална като концепция. Катедралната църква“Св. Богородица” е представителна трикорабна базилика без купол. Построена е по идея на братя Чалъкови. Двукрилата порта от ковано желязо на стената, опасваща църквата от запад, със своето архитектурно решение, пластика на детайла и майсторска изработка е скъпоценен камък на българското изкуство. През 1859 г. в тази църква българският език за първи път се използва по време на богослужение. Църквата “Св. Неделя”, построена през 1835 г., също е била свидетел на важни събития от църковните борби. Най-ценното притежание на църквата е иконостасът от 18 части, издигнат върху мраморна основа, бисер на майсторите-дърворезбари от дебърската школа. Майката на Борис III, последния български цар, е погребана в католическата църква “Св. Лудвиг”, чийто огромен кръст се извисява в южното подножие на Трихълмието.

Други забележителности на града

Квартал “Капана” внася особен колорит в централната градска част. Тесните и криволичещи улички оправдават името на квартала, който и днес е една от най-оживените търговски части на града. Градската градина, първата обществена градина, създадена в България след Освобождението от придворния градинар на Наполеон III, е любимо място за отдих на пловдивчани. В източната част може да се види красив шадраван, построен по повод първото търговско изложение в Пловдив през 1892 г. Гребната база е модерен спортен комплекс, където се провеждат национални и международни състезания, а през почивните дни е предпочитано място от пловдивчани за разходки и спортуване. Главната улица “Княз Александър I” има свой особен колорит. Всички стари сгради на тази улица с малки изключения са проектирани от пловдивски архитекти.

Oсновни маршрути извън града

Хисаря е един от най-известните балнеолечебни курорти в България. Тук извират 22 извора с лечебна минерална вода, около които е изграден модерен балнеосанаториум и туристически комплекс.Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м. Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега. Бачковският манастир (29 км южно от Пловдив), един от най-старите манастири в България, е построен през 1083 г. от грузинците Григорий и Абасим Бакуриани, които били военни пълководци на служба при византийския император Алексис Комнин. Малката църква в центъра на просторния двор датира от 1604 г. Особен интерес представляват гробницата и иконите. Иконата на дева Мария е иконописвана около 1310 г. Манастирът е вторият по големина в България след Рилския и тук традиционно се погребват българските патриарси. С живописното си разположение и стари икони Араповският манастир също привлича много туристи. Долината на розите безспорно може да предложи незабравими гледки и преживявания, особено ако отидете там през юни, когато розите цъфтят и се провежда традиционният Празник на розите. На юг, в подножието на Родопите, около Асеноград се отглеждат не само най-ароматичните ориенталски тютюни, но и тежките, сухи червени вина Тракия и Мавруд. Асенова крепост, която живописно се издига се над Асеноград и р. Чая, е построена в края на 10 в. В това внушително и недостъпно средновековно укрепление най-добре е запазена църквата. Пампорово (около 90 км от Пловдив) е модерен зимен курорт, който привлича туристи и през лятото.

4. Икономика

П ловдивска област е основен аграрно-промишлен икономически район на България. В нея са съсредоточени 1/7 от обработваемата земя, 12% от материалните дълготрайни активи и 14% от трудовите ресурси на страната ни. Тя произвежда 15% от селскостопанската, 11% от промишлената продукция на страната и създава 13% от брутния вътрешен продукт (БВП). Един от основните показатели, даващи характеристика на икономическата инфраструктура в региона, е нейната многоотрасловост. Своя дял за това дават фирми и промишлени предприятия, които работят в общо 16 бранша. Най-висок дял има хранително-вкусовата промишленост, която дава 26% от промишленото производство на града и областта. Следват цветната металургия, включваща както добив, така и преработката на руди ­ 12%, производството на електро- и топлоенергия ­ 11%, машиностроенето и металообработването ­ 10%, целулозно-хартиената промишленост ­ 5%, добивът и обработването на дървесина ­ 9,5%, и т. н. Промишлеността осигурява 70% от произвежданата продукция на областта и 11% от националното промишлено производство. 62 на брой са предприятията с национално значение в Пловдивския регион, в които държавното участие е над 33% (според информация на областната администрация от януари 1998 година). 45 от тези предприятия се намират на територията на самия областен град. С абсолютно 100-процентово участие на държавата от този брой са 26 предприятия, като 18 от тях се намират на територията на Пловдив. В рамките на националната промишленост в областта успешно работят много фирми от текстилната, обувната, шивашката, електротехническата, химическата промишленост, машиностроенето, цветната металургия и редица други ­ почти от целия спектър на индустриалните подотрасли. Ето някои от тях: “Новотекс”, “Флавия”, “Стара река”, “Брилянт”, “Димана”, “Алена-Р”, ЕАЗ, “Елхим-Искра”, българо-руско предприятие “Автоелектроника”, “Асела”, “Целхарт”, Завод за хартия ­ Белово, “Тракия папир”, “Химик”, “Асенова крепост”, “Каучук”, “Агротехника”, “Руен”, “Асарел-Медет” и редица други фирми, които са само с частен капитал. Обликът на икономическата инфраструктура на града не би бил пълен без придобилия световна известност Международен панаир ­ Пловдив, който съществува вече 105 години и е единствен по рода си в страната. От 1933 година провежда ежегодни есенни издания, а от 1981 година и пролетни. Това са многобраншови изложения, като пролетното е за стоки за широко потребление, а есенното ­ техническо.  Международен панаир ­ Пловдив, е член на Съюза на международните панаири (ЮФИ) от 1936 година. През 1995 година за член на съюза е приета и специализираната изложба “Агра”. Панаирното градче е разположено на 510 000 квадратни метра, от които 165 000 кв. м са изложбена площ. Освен за панаири и изложения, той е специализиран и за провеждането на семинари, конференции и научно-технически прояви от различен характер. Ежегодно се провеждат и специализирани изложби за пивоварство, винарство и лозарство, селско стопанство, хляб и хлебни изделия, хранителни стоки и кулинария, отбранителна техника, банково дело, клинично оборудване, стоматология, фармацевтика и други. На пролетните изложения участват средно по 35 държави, а на есенните ­ 45 от всички континенти, представени от 1200-1500 фирми изложителки. Мястото на Свободната безмитна зона ­ Пловдив, сред институциите, даващи облика на града, е безспорно. Тя е създадена през 1987 година. СБЗ предоставя условия за монтаж, демонтаж или производство както на чужди, така и на смесени фирми, дистрибуция и реекспорт, съхранение, складиране и обработка на стоки и много други. В Пловдив вече е изграден и митнически терминал, специализиран основно за обработка на тежкотоварни камиони и железопътни вагони до 50 тона. През 1990 година в града е възстановена и дейността на Пловдивската търговско-промишлена камара, основана през 1895 година. През последните години тя активизира международната си дейност, създавайки контакти с подобни камари от Великобритания, САЩ, Гърция, Турция, Израел, Франция, Германия и Италия. В града функционират и Стопанска камара, Транспортна камара, Стокова борса и др.

5. Туризъм

Богатото културно-историческо наследство и артистичната атмосфера на Пловдив отдавна са го превърнали в атрактивна дестинация в туристическите маршрути. Голямото разнообразие в релефа и богатите природни дадености на Пловдив и региона, наличието на многобройни геотермални извори с национално и международно значение са добра база за развитието на летния и зимния планински и балнеоложки рекреационен туризъм, главно в Хисаря, Баня, Красново, Велинград, Наречен и др. На основа на разработените находища на топли минерални води в района функционират 13 балнеолечебни заведения с около 2000 легла, които могат да се използват целогодишно. Допълнителен леглови фонд осигурява частният сектор в местата, където има балнеоложки заведения. В момента в Пловдив и региона има 48 хотела с общо 7672 легла, 5 къмпинга с 212 легла, 2 квартирни бюра с 277 легла, 50 хижи с 3248 легла. Само в град Пловдив има 9 хотелски комплекса с около 3000 места. Между най-известните хотели в града са “Тримонциум”, “Новотел Пловдив”, “Парк-хотел Санкт Петербург”, “Марица”, “Лайпциг” и др. Фирмите “Старият Пловдив” ЕАД и “Ритон” ЕАД стопанисват голяма част от ресторантите в града; има и няколко десетки много добри частни ресторанти и друг тип заведения. Ежегодно в различните туристически бази и комплекси в града и региона отсядат над 150 000 чуждестранни туристи от Гърция, Франция, Германия, Италия, Полша, Унгария, Чехия, Русия и страните от бившия Съветски съюз. Особени грижи се полагат за развитието на планинския туризъм в уникалния масив Родопите в туристическите агломерации Пампорово-Смолян, Велинград-Юндола, Девин- Доспат.

6. Култура

Духът на Пловдив, този вечен град, ражда творческата сила и дава вдъхновение на художници, музиканти, писатели и поети. Пионерската роля и традициите на града във всички сфери на изкуството и културата имат своите достойни продължители.

В Пловдив се провеждат престижни фестивални прояви ­ международни музикални, кино, театрални, фолклорни и др. фестивали, пленери, срещи.

През последните години особено активна роля играе Сдружение “Старинен Пловдив”, което се очерта като естествен културен център. В Стария град се провеждат едни от най-престижните и крупни културни прояви.

Активна дейност развиват и поделенията на творческите съюзи на територията на града ­ Дружествата на пловдивските художници, на писателите, на преводачите, на журналистите от печата, Съюза на архитектите, Асоциация на фотографите в България и др.

В Пловдив са представени много културно-просветни организации и фондации: фондация “Отворено общество”, Център за срещи на федерална провинция Саксония-Анхалт, Алианс франсез, Немско-българско дружество, Сдружение за арменска култура и изкуство, Македонско културно-просветно дружество, еврейска културно-просветна организация “Шалом”, Тракийско дружество, Дарителски фонд “13 века България”, фондация “Иван Спасов”, фондация “Изкуството днес”, фондация “Св. св. Кирил и Методий”, Център на нестопанските организации в Пловдив, Сдружение за възраждане на Пловдив, Сдружени пловдивски творци. Представени са и Ротари клуб, Лайънс клуб и др.

Административната структура в областта на културата е представена от зам.-кмет по хуманитарната политика и отдел “Култура” в община Пловдив.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG