Home История Възникване на новия тип град през Х-Х¶¶¶ в. в Западна Европа

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Възникване на новия тип град през Х-Х¶¶¶ в. в Западна Европа ПДФ Печат Е-мейл

Въведение

В цивилзацията на западния средновековен свят изцяло е залегнало наследството от разпадналата през 4в. Римска империя на Източна (Византия) и Западна част, като едновременно с това то се явява и основен контрапункт на бъдещото й развитие.

Римската история е белязана от Ромул със затвореност, изразаяваща се в града, който организира около себе си завзетото пространство, като го затваря в лимес - защитаваща го крепостна стена, около която завладяното пространство се разширява само дотам, докъдето то може да бъде отбранявано от нападатели. Градът се осъвършенства в областта на самосъхраняването, т.е. дори когато политиката му изглежда завоевателна, тя всъшност е отбранителна. А държавата е тази, която осигурява сигурност в запазването на стабилност на институциите.  С настъпването на Средновековието обаче консерватизмът се разклаща и настъпва време на промени, обуславящи характеристиките на целия Средновековен период.

В тази кратка разработка ще бъдат разгледани по-конкретно  причините за възникване на новите градве, също както и предпоставките за така бързото им развитие, промените, настъпили в организацията им, и ролята, която изиграва църквата в тези изцяло светски процеси, проникнати от нова ценностна система и променящи с бавни, но сигурни темпове структурата на обществото.

Възникване на средновековния град

Между Х и ХІІІв. протича така наречената „аграрна революция”. Управляващата класа се превръща в класа на едри поземлени собственици, а васалитетът от подчинен се превръща в привилигирован. Започват да се раздават награди за всякакви заслуги под формата на земя, с което допълнително се поощрява земеделието. Подобряват се начините за отглеждане на земеделски култури и в резултат на това населението се увеличава (вероятно в рамките на Х-ХІVв. почти двойно). Овладяват се запустели земи и на свой ред биват аграризирани. От друга страна, християнският свят насочва ескпанзията си и навън – израз на този процес са Кръстоносните походи – първообраз на европейската колонизаця, чието начало ще постави Христофор Колумб няколко века по-късно.

Паралелно с този аграрен и религиозен подем на Запад започват да се възраждат градовете, повечето от които водят началото си още от Античността. Дори във варварските държави, възприели по-късно християнството (скандинавци, германци, славяни), средновековните градове биват издигани върху руините на древни селища (северните wilks, славянските grodis), почти никога върху земя, която не е била зеселена в предишни векове1. Това обаче съвсем не означава, че функциите на новоизградените селища биват идентични с тези на старите римски градове. Ако в Рим те основно са били политически, административни, военни и на последно място икономически центрове, то сега са на първо място, както доказва Анри Пирен, център на икономиката.

Градът възниква в резултат на възродилата се търговия, в помощ на която се явява именно тази аграрна революция. Благодарение на  нея градските центрове се снабдяват все по-добре и по-добре с хранителни

1Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на Средновековния Запад, гл.ІІІ, с.92

продукти. Увеличението на населението от своя страна предоставя нови хора, които са привлечени от желание за по-лесна и бърза печалба от тази, която им носи земеделието,  и монаси, откъснали се от избраното призвание. Все пак е трудно да се установи кое е причината и кое - следствето от тези два процеса – аграрната революция и възраждането на градовете. От една страна последните се нуждаят жизнено от продуктите, които земеделието им предоставя, но от друга - самото земеделие не би имало такова голямо развитие, ако няма кой да консумира произдоството му. Затова и около всеки град обработваемите земи се разширяват право пропорционално на нуждите му от храна, но и от хора,които да се присъединят към новото гражданско общество. Така се засилва емиграцията от селата, която е един от най-важните процеси в християнския свят в периода Х-ХІVв., защото градът е този, който изгражда новите социални елементи на обществото.

Всъщност градът е изграден по прототипа на феодалния строй. Самоопределя се като сеньория, в чийто владения се намират земеделските предградия, с които се развива  успоредно. Феодалите все още имат силно влияние върху него, някои от тях строят в укрепения град жилища за отбрана и складиране на припаси - символ на престиж (ето защо и градските първенци започват да правят същото). Без съмнение е, наистина, че феодалите продължават да контролират икономическото развитие на града, защото именно те чрез таксите си забавят обмена и производството на стоки. Но  вече не доменът е този, който поема всички производствени функции. Наблюдава се разделение на труда в голямата работилница, наречена град. Създават се голямо количество занаяти, които се отделят от земеделието. Както казва Жак Льо Гоф: „Занаятчията престава да бьде селянин,а „буржоата” – земеделски собственик.”2.

2Льо Гоф, Цивилизацията на Средновековния Запад, гл. ІV, с.98

Създават се занаятчийски цехове или корпорации, в които са организирани новите занаяти. Но тъй като икономиката все още не е толкова добре развита, те се ограничават само в задоволяване потребностите на собствения си град. Все още малко са градовете, произвеждащи и за износ, като например текстилните работилници  във Фландрия и Северна Италия, които почти успяват да развият истинска индустрия с фино сукно, коприна и багрилни растения.

Както беше споменато в самото начало, градът се възражда и благодарение  на развиващата се търговия. Той става основен търговски възел на покупко-продажбата на луксозни продукти (подправки, тъкани, багрила) и стоки от първа необходимост (напр.сол). Тази статут на дребна търговия продължава дълго време, тъй като намесването на стоки с по-голямо тегло (напр.жито) става много бавно. През ХІІ и ХІІІ в. основни съперници в едрата търговия стават сформиралата се през 1161г. конфедерация - Ханзата (на север) и  италианските градове-пристанища (на юг). Те установяват пряка и постоянна връзка по море, като главен център на търговията и мястото, където се срещат, става Шампан.

Ханзата създава фактории в Лондон, Стокхолм, Новгород. Но най-преуспяващи се оказват Венеция и Генуа, които надхвърлят рамките на обикновената търговска колонизация и я превръщат в истинска експанзия на изток. Създават фактории на о. Крит, Йонийските и Егейските острови, Кипър, дори в Мала Азия и по северното Черноморие (Кафа). Това са важни центрове не само за търговия с хранителни и други стоки, но и за сдобиване с домашни роби.

Растящият едър стокообмен изиграва и важна роля за развитието на монетарната икономика. Постепенно монетите са признати дори от селяните (които неусетно изиграват важна роля за абсолютното навлизане на парите на пазара) за много по-лесен начин на търгуване от натуралното. ХІІІ век е векът, в който и френски, и германски, и английски владетели, редом с Венеция и Генуа започват да секат монети – най- напред сребърни, а после златни, за да се стигне до първата девалвация на парите в началото на ХІVв. по времето а Филип Хубави (Филип ІV).

Градовете изиграват важна роля и за развитието на интелектуалния живот през тези векове. Дори манстирите отстъпват пред новосъздадените градски училища. Разбира се, преподавателите са произлезли от епископални средища, но успяват чрез различни методи да извоюват свободата на градските училища. Схоластиката е основният похват, с който си служат в градското образование, не само в училищата, но и в съвсем нововъзникналите институции, наречени униреситети 3.

От друга страна именно градовете са и тези, които променят изкуството, като най-ярък пример за това може да бъде приложена архитектурата. Ако до ХІІв. романското изкуство, наложено от християнската култура, е било водещо, то сега се обръща поглед към готическото – започват да се строят  високи и остри катедрали с камбанарии, извисяващи се над града.

В тези процеси на създаване на новите градове и техния просперитет главна роля играе и църквата. Макар и Жорж Дюби да твърди, че монасите нямали отношение към завземане и увеличаване на обработваемата площ, защото повечето от тях били скотовъдци и се стремяли към запазване на своята „пустиня”4 и така да умаловажава ролята й, всъщност тя е тази, която давала кредит, след като евреите спрели да го

3universitas – корпорация; universitas magistratorum et scolarium – корпорация от преподаватели и студенти

4В християнската религия пустинята е мястото, където Сатаната има най-голяма сила и затова монасите бивали подлагани именно там на изпитания на вярата си. Тъй като в Европа истински пустини не съществуват, за Стария континент такава роля играят горите.

правят, а самите търговци нямали тази възможност. През целия този период тя покровителствала търговците и влагала ресурси в строителството на катедрали. Едновременно с това тя се приспособява към промените в обществото като непрекъснато издига лозунги, подходящи за появилата се страст към парите и натрупването на имущества, като от една страна успокоява успелите5, а от друга – дава надежда на бедните. Това от своя страна става предпоставка за  връщане съм евангелската простота (vita vere apostolica), довело до промени в духовенството. Обновена е институцията на канониците, създадени са нови монашески ордени (пример за които италианските монаси, живеещи в Лациум, Калабрия и Сицилия), които осезаемо проповяднат връщане към „пустинята” като единствено начин да се преоткрият истинските ценности, постепенно изчезващи в новоформиращото се общество. Паралелно с това се поощрява и физическия труд със същата цел в съчетание с новите методи на земеделие (най-вече тригодишното редуване на посевите), скотовъдство и тесктилна „промишленост”, т.е. църквата се включва към настъпващата занятчийска революция.

Но градската „революция” изтласква на заден план монасите и отшелниците, свързани в феодалното общество. Биват създадени ордените на просещите монаси, разбира се, не без трудности, защото живеенето на просия, когато именно трудът е основната ценност на обществото, не е много лесно. Тяхното начало поставя Пиер Валдо, наречен Водоазеца (по чието име последователите му са наречени водоазци) от Лион през 1170г., който стига дори до отричане от църквата в обвиненията си към нея, която се обявява против трупането на богатства, а същевременно забогатява и получава все нови и нови

Според Евангелието богатият няма да бъде допуснат в Небесното царство

средства за нужните й реконструкции и строежи6, които оправдава с Божи чудеса.

В същото време се ражда и орденът на миноритите (св. Франциск), а заедно с  тях и  малкото група проповедници на знатният испански каноник Доминик де Гусман, които проповядват практикуване на бедността с цел до върнат еретиците към правата вяра. Те създават основата на просяшките ордени, които през ХІІІв. застават  в основата на църквата. Те, в целта си да извършат поверената мисия, се връщат в градовете и, създавайки нови училища, конкурират схоластичното градско образование. Въпреки това обаче царквата постепенно от ръководеща заема ръководена роля в развитието на обществото. Тя следва новите тенденции и се съобразява с тях, променя се по техен образ.

6Например, Раул Глабер разказва как малко преди 1000г. епископът на Орлеан Арнул, когато пожелал да реконструира църквата „Сент Кроа”, бил „облагодетелстван” от Бог. Докато зидарите проверявали дали почвата е достатъчно стабилна, за да може тъм да бъде построена базиликата, открили случайно голямо количство злато, достатъчно да покрие разноските по бъдещата реконструкция. Откритите средства били оправдани с предвидливостта на един от предишните епископи – Св. Еварций, който ги бил скрил там, защото предвиждал тази рекострукция

Криза на феодалността

Според Марк Блок феодалната „епоха” се дели на две – първата е до средата на ХІв. и е стабилна организация, в която монетата почти не играе роля, а наемният труд рядко се среща; втората е следствие от гореизброените промени. Жорж Дюби представя същото разделение, но отнася втората част към 1160г (век по-късно). Вторият период постепенно подкопава феодалното общество, като от една страна сеньорите губят властта си над селяните, а от друга – собствената им власт бива иззета от князете и най-вече – от краля. Тази икономическа революци помага на голяма част от селяните да получат нови привилегии. През ХІІІв. се разпространява движение за освобождаване на селяните по цялата Западна Европа, което променя юридическото им положение, а от там им дава и шанс за подобрение на материалното. Устната клетва за вярност (hommagium) на васала към неговия сеньор и обещанието на сеньора за покровителство вече се изразяват писмено, с което се ограничава ангарията и допълнителните данъци от страна на сеньорите се премахват с ежагоден фиксиран данък, наречен „ценз”.

Дребните и средни рицарите започнали да задлъжняват и единственият им изход бил разпродаване на земите. От това печелели само най-могъщите сеньори. Те забогатявали, забогатявали и църквите (най-вече градските) благодарение на подаянията, забогатявали и някои от простолюдието, най-често буржоата. Това е първата крачка, която след няколко века ще доведе до напърно подкопаване на федалността от бързо забогатяващите хора от обществото, а  по-точно – до буржоазните революции през ХVІІ и ХVІІІв.

Заключение

В периода Х-ХІІІв. в западното общество се случват важни икономически промени, които в последствие повлияват и на социалната структура на обществото. Нововъзникналите градове се превръщат в център на икономическото развитие, обусловено от бързите темпове, с които се развива търговията благодарение на множеството контакти с Изтока, които се осъщаствяват чрез Кръстоносните походи. Паралелно с този процес протича и аграрната „революция”, благодарение на която става отделянето на различните занаяти от земедлието и обособяването им,  като за всеки един от тях се създават сдружения, в които се практикуват конкретните занаяти пооделно, феодалният строй започва постепенно да се променя. Образованието също бележи напредък. То се изнася извън манастирите и намира убежище в града, където става по-достъпно за предприемача. В изкуството на мястото на романския стил навлиза готиката.

Всички тези процеси са взаимносвързвани и е трудно да се опридилят кое е причина и кое последтвие от друго. Едно обаче е

най-важно – това е периодът, в който за първи път западният човек от селската класа получава правото на повече права и свободи, това е периодът, в който вече не църквата е господстваща, а вярата в просперитета, в икономическия прогрес. Това е периодът, в който се случва първото и най-осезаемо навлизане на монетарната икономика, и периодът, в който макар и трудно забележимо, се поставя началото на бъдещия капитализъм.

 

 

 


 

WWW.POCHIVKA.ORG