Home История България през Балканските войни(1)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
България през Балканските войни(1) ПДФ Печат Е-мейл

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

УВОД. Проблемът за националното обединение на България. Успехът на Съединението. Националноосвободителното движение в Тракия и Македония и Илинденско-Преображенското въстание. Балканските държави и наследството на Турция. Великите сили и националния въпрос на Балканите. Курс към подобрявене на отношенията с Русия и споразумение с балканските държави.

I. БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912–1913)

Дипломатическа подготовка на Балканската война. Отказ от принципа за неделимост на Македония и курс към образуване на военни съюзи за разделяне териториите на Европейска Турция. Отношение на Съглашението (с водещата роля на Русия) и Тройния съюз (с водещата роля на Австро-Унгария) към Балканския съюз. Итало-турска война за Триполи и Киренайка (1911–1912).

Образуване на Балканския съюз. Преговори между България и Сърбия от есента на 1911 г. – българската позиция автономия, а при невъзможност –  дележ на Македония с предвиден руски арбитраж. Сключване на таен съюзен договор през февруари 1912 г. Териториални и военни клаузи на договора. Т. нар. “спорна зона“ – ядро за бъдещи противоречия между съюзниците. Съюзен отбранителен договор между България и Гърция от май 1912 г. без договореност по териториални проблеми – основа за бъдещ конфликт. Устна спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя.

Недостатъци на договорната система на Балканския съюз – България нарушава принципа на неделимост на Македония и приема нейната подялба с останалите балкански държави; съюзът е изграден на основата на двустранни договори на България с останалите балкански държави; България поема основната тежест на войната срещу турските сили в Източна Тракия; в Македония, за чието присъединяване тя има най-силни претенции, остават да воюват нейните съюзници; липса на ясни териториални клаузи за бъдещото разделение на завзетите територии; неясна позиция на Румъния, която отклонява участие в съюза, но има свои претенции за компенсации. В системата на Балканския съюз са заложени много противоречия; българската дипломация не успява да изгради стабилен съюз, с който да осигури своите териториални цели.

Начало на войната. Мобилизация на българската армия (17 септември)(първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души). Нота на съюзниците до турското правителство с искане за реформи в европейските вилаети. Турското правителство отхвърля исканията и скъсва дипломатическите си отношения със съюзниците. На 26 септември Черна гора започва военни действия срещу Турция. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя на 5 октомври. Българската общественост и войната.

Първа фаза на войната (5 октомври – 20 ноември 1912 г.). Военни сили, състояние и планове на противостоящите противници. Първоначално България мобилизира 600 000 души, разделени в три армии, начело с ген. Васил Кутинчев (I армия), ген. Никола Иванов (II армия) и ген. Радко Димитриев (III армия). Родопският отряд под командване на ген. Ст. Ковачев заедно с Македоно-Одринското опълчение (12 дружини) под командването на ген. Никола Генев настъпва към Беломорска Тракия. Седма пехотна Рилска дивизия с командващ ген. Г. Тодоров трябва да действа по долината на р. Струма под сръбско командване. Сформират се около 50 доброволчески чети от македонски и тракийски бежанци, които с действащите в Македония 34 чети на ВМОРО оперират в тила на турската армия. Върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, а общото военно ръководство е поверено на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и на началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев. Главната квартира се установява в Стара Загора.

Според плана България действа в Източна Тракия срещу основните турски сили и двете крепости Одрин и Лозенград. Сърбия действа на по-слабо защитеното Македонско направление. Гърция напредва на север към Солун и трябва да обсади и превземе силната турска крепост Янина в Епир, а гръцкият флот да блокира Дарданелите и превземе турските острови в Егейско море. Черна гора действа в Косово и Новопазарския санджак и трябва да обсади силната крепост Шкодра в Северна Албания.

Начало и ход на военните действия. 5 октомври – българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Бърз разгром на турските сили, което се превръща в бягство. Лозенград пада без бой, обсадена е Одринската крепост. Нова турска  отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар. След неколкодневни боеве и тази отбранителна линия е разбита. Турците отстъпват до укрепената Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Втора армия затяга обсадата на Одрин.

Седма пехотна Рилска дивизия, под сръбско командване, подкрепена от четите на ВМОРО, напредва бързо по Кресненското дефиле и на 26 октомври предните й отряди влизат в Солун. Един ден преди това турският комендант предава без бой града на гърците. Бързо настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение на Южния фронт и освобождаване на Западна Тракия. След битка при Балкан Тореси  командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава. Българският торпедоносец “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя. Българската авиация подпомага военните действия и за първи път от самолет са извършени бомбардировки на противника при Одрин.

Сръбската армия напредва без значителни усилия по долината на р. Вардар. Гръцката армия напредва успешно на север, влиза в Солун, обсажда крепостта Янина. Черногорските сили навлизат в Косово, Новопазарския санджак и обсаждат крепостта Шкодра. В Македония сръбските и гръцките власти установяват своя администрация, разпускат и преследват четите на ВМОРО, започват денационализаторска политика.

Гръцки териториални претенции и Турско искане за примирие на 30 октомври. Български отказ и атака срещу Чаталджанската позиция. Провал на атаката и сключване на примирие.

Лондонска мирна конференция. Начало на мирните преговори между воюващите с посредничеството на великите сили. Искания на съюзниците – всички европейски територии на Османската империя на запад от линията Мидия (на Черно море) – Родосто (на Бяло море), островите в Егейско море, независимост на Албания, отказ на Турция от Крит, военна контрибуция. Турската делегация проявява неотстъпчивост. Противоречия между делегациите на съюзниците. България иска Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Сръбската страна отстоява принципа на “фактическа окупация“, вкл. “спорната зона“. Гърция иска Егейска Македония. Румъния – искания за компенсация – граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик. Противоречия и на посланическата конференция – Германия и Австро-Унгария се обявяват срещу руската подкрепа на победилия Балкански съюз. Нота на великите сили до турското правителство за предаване на териториите западно от линията Мидия – Енос. Преврат в Цариград на комитета “Единение и прогрес“. Новото турско правителство отказва исканите отстъпки. Прекъсване на преговорите.

Втора фаза на войната (17 януари – 31 март). Възобновяване на военните действия. Турците набират нови сили и правят десант при Булаир и Шаркьой на полуостров Галиполи. След неколкодневни боеве българските войски отхвърлят турския десант. Неуспешен опит на турците да пробият при Чаталджанската линия. Атака и превземане на Одринската крепост в началото на март. Съюзниците превземат Янина и Шкодра. Турското правителство е принудено да иска отново примирие. Разногласия сред съюзниците за дележ на новите територии в Македония и Беломорска Тракия.

Възобновяване на Лондонската мирна конференция. Нови противоречия при изработването на договора, Румъния иска Южна Добруджа, но след руски натиск се задоволява със Силистра и околността. Подписване на мирния договор на 17 май. Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на останалите егейски острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили. Друга международна комисия трябва да определи контрибуцията от Турция и взаимните териториални отстъпки между държавите-победителки. Значение на победата над Османската империя за България и нейните съюзници.

II. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА (1913 Г.)

Противоречия между България и съюзниците й. Засилване на териториалните искания на Сърбия и Гърция, настояващи за принципа на “фактическа окупация“. Сърбия оспорва териториалните клаузи на договора с България, като иска компенсация срещу неосъществения от нея излаз на Адриатическо море поради създаването на независима Албания и окупира области на юг от “спорната зона“. Гърция иска Егейска Македония. Престрелки и сблъсъци между гръцки и български части. Румъния е недоволна от направената компенсация в Силистра и настоява за още отстъпки поради голямото териториално разширение на България и живеещите в Македония т. нар. куцовласи. Османската империя е готова за реванш в Източна Тракия. Проявява се несъвършенството на българската дипломация при изграждане на договорната система на Балканския съюз. Оформяне на сръбско-гръцки антибългарски съюз (19 май 1913 г.).

Политически промени в България. Оставка на правителството на Иван Евстр. Гешов, ново правителство на д-р Стоян Данев (1 юни – 4 юли). Окуражени от големите български военни победи и териториални придобивки в Тракия, част от крайно настроените политици и военни не отчитат новата обстановка, в която България се оказва изолирана. Личните амбиции на цар Фердинанд. Издига се лозунгът: “Всичко или нищо!“ Ролята на емоционалните фактори сред българската общественост. Влиянието на елита на македонските бежанци върху българската външна политика. Настроения за война с бившите съюзници.

Великите сили и противоречията между балканските държави. Германия и главно Австро-Унгария се стремят да разрушат Балканския съюз, като подкрепят крайните искания на Фердинанд и десните кръгове. Русия се опитва да запази съюза. Руски предупреждения към България и Сърбия за запазване на мирните отношения – телеграма на руския император Николай II до цар Фердинанд и крал Петър. Ново предупреждение към България от руския министър на външните работи Сергей Сазонов. България губи руската подкрепа и се оказва изолирана.

Междусъюзническа война (16 юни – 4 юли). Засилване на националистическата пропаганда в Сърбия и Гърция. Антисъюзнически настроения в България. Предупреждения на част от българските висши военни и политици за опасността от война срещу съюзниците. Решението на цар Фердинанд и ген. Михаил Савов. Устната заповед на Фердинанд от 16 юни за атака срещу Гърция и Сърбия. Начало на Междусъюзническата война.

Военно превъзходство на съседните балкански държави. Липса на ефективен план на България. Военните действия започват само две български армии (II армия срещу гръцките войски и IV армия срещу сръбските войски). След началото на настъплението колебания сред политици и военни. Заповед на правителството за спиране на военните действия и смяна на ген. Савов с ген. Р. Димитриев. Гърция и Сърбия се възползват и започват настъпление. Включване на другите български армии в сраженията. Гръцките войски са спрени и обкръжени в Кресненското дефиле, сръбските атаки са отблъснати. Намеса на Румъния и Османската империя във войната. Окупация на част от Северна България и Одринска Тракия. България е обкръжена. Оставка на правителството на д-р Ст. Данев и ново правителство начело с д-р Васил Радославов. България иска примирие.

Букурещки мирен договор. На мирната конференция в Букурещ България е изолирана. Слаба подкрепа на Австро-Унгария за българските искания в Западна Тракия. Русия не се застъпва за България. По Букурещкият мирен договор Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Западна Тракия. Несправедливият характер на Букурещкия мирен договор.

Цариградски мирен договор. България отстъпва почти цяла Одринска Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.

Преместване седалището на Българската екзархия в София. Ликвидиране на български училища и църкви в Македония и Одринско.

Уредба и управление на новите български земи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Последици от Балканските войни. България не успява да постигне целите си. Убити са около 66 000 души, около 110 000 са ранени. Икономиката губи около 2 млрд. лева. Извън пределите на България остават над един милион българи. Нова бежанска вълна от Тракия и Македония – около 250 000 души. Въпреки военните успехи, слабата дипломация и неразумната политика на управляващите кръгове водят до първата национална катастрофа.

ХРОНОЛОГИЯ

1908 г. 22 септември. В църквата “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново в тържествена обстановка България е обявена за независимо царство.

1910 г. 10–19 февруари. Посещение на цар Фердинанд, Александър Малинов и външния министър ген. Ст. Паприков в Петербург. Неуспешни преговори за сключване на съюзен договор.

1911 г. 16 март – 1 юни 1913 г. Русофилско правителство на Народната и Прогресивнолибералната парти начело с Иван Евстр. Гешов.

1911 г. юни. Промени в Търновската конституция. Заменят се “княжество“ и “княз“ с “царство“ и “цар“. Особено важна е промяната на чл. 17, съгласно която царят има право да сключва тайни международни договори от името на правителството без да се допитва до Народното събрание.

1911 г. 16 септември – 2 октомври 1912 г. Итало-турска война за Триполи и Киренайка (днешна Либия). През октомври 1912 г. в Лозана е подписан договор, по силата на който на Триполи и на Киренайка е дадена автономия и турските войски са изтеглени. На практика двете провинции стават италианска колония под името Либия. Тази война отслабва Османската империя и стимулира създаването на Балканския съюз.

1911 г. 21 ноември. Атентат на ВМРО до джамията в Щип. Клане на българи в града – 23 убити и 423 ранени. Вълнения сред българите в Македония и в България.

1912 г. 11 януари. Погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, Скопско.

1912 г. 29 февруари. Съюзен договор и тайна военна конвенция (29 април) между България и Сърбия за война с Османската империя и подялба на Македония с руско посредничество. Двете страни поемат задължението да си окажат взаимна помощ в случай на нападение от трета държава. България трябва да участва в евентуален конфликт с 200 хил., а Сърбия – със 150 хил. войници. След успешна война срещу Турция в българските граници трябва да влязат всички земи на изток от долното течение на р. Струма и Родопите, а Сърбия получава териториите на север и запад от Шар планина (Косово и Новопазарския санджак). Идеята за автономия на Македония е приета половинчато, като в случай на невъзможност да се осъществи, се предвижда нейната подялба. България получава земите на югоизток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Териториите между тази линия и Шар планина се определят като “спорна зона“, чието притежание трябва да се  реши след войната. При неразбирателство ще се търси решението на руския император Николай II.

1912 г. 16 май. Сключва се съюзен отбранителен договор, а по-късно, на 22 септември и военна конвенция между България и Гърция за срок от три години. Договорът не разглежда териториални проблеми и с това става основа за бъдещ конфликт.

1912 г. 19 юли. Атентат на ВМОРО в Кочани. Ново клане на българи.

1912 г. август. Спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя. България оказва финансова помощ на Черна гора от 750 000 лв. месечно до края на войната.

1912 г. 16 септември. Турция обявява обща мобилизация.

1912 г. 17 септември. Нота на балканските съюзници до турското правителство с искане за реформи в срок от 6 месеца по член 23 от Берлинския договор, включващи административна автономия с изборни областни събрания в европейските вилаети, генерал-губернатори чужденци, жандармерия, свобода на образованието, местна милиция, висш съвет по реформите при великия везир с участието на християни и под надзора на посланиците на великите сили. Едновременно с това съюзниците мобилизират армиите си. България мобилизира 606 636 войници и офицери (първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души), Сърбия – 190 000, Гърция – 120 000 души.

1912 г. 22–24 септември. Извънредна сесия на ХV обикновено народно събрание за войната. Всички партии с изключение на БРСДП (т.с.) одобряват курса на правителството. Дадени са извънредни финансови пълномощия на правителството.

1912 г. септември. Македоно-одринската емиграция създава доброволчески отряди, от които се образува 15 дружини на т.нар. Македоно-одринско опълчение.

1912 г. 25 септември. Нота на великите сили до противостоящите страни с искане да решат проблемите по мирен път.

1912 г. 26 септември. Черна гора скъсва дипломатически отношения с Турция и й обявява война.

1912 г. 2 октомври. В Лозана, Щвейцария, е сключен мирен договор между Италия и Турция.

1912 г. 3 октомври. Турското правителство отхвърля нотата на балканските съюзници и скъсва дипломатическите си отношения с тях.

1912 г. 5 октомври. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя.

1912 г. 5 октомври. Българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Поражение на турците при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Ериклери, Петра, Кайпа и др. Турското отстъпление се превръща в бягство.

1912 г. 11 октомври. Крепостта Лозенград се предава без бой, Одринската крепост е обсадена. Хасковският отряд влиза в Кърджали, а Родопският в Смолян.

1912 г. 13 октомври. Сръбската армия превзема Скопие, Куманово, Велес и Щип.

1912 г. 16 октомври. Първа въздушна бомбардировка на обсадения Одрин от български летци.

1912 г. 18 октомври. Преодоляна е турската отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар, на която са съсредоточени около 130 000 турски войници. Турските войски отстъпват на последната укрепена Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Пълна обсада на Одрин от втора армия на ген. Никола Иванов.Освободен е Неврокоп.

1912 г. 5–27 октомври. Настъпление на Седма пехотна Рилска дивизия по Кресненското дефиле към Солун. На 26 октомври Солун е предаден без бой на гърците. На 29 октомври след споразумение с гръцкото командване две български дружини влизат в града.

1912 г. октомври – ноември. Успехи на съюзниците. Освободени са почти всички части от Македония, Беломорска Тракия и Албания, без обсадените крепости Янина и Шкодра от гръцки и черногорски войски.

1912 г. 30 октомври. В телеграма до цар Фердинанд великият везир Кямил паша иска примирие и започване на преговори за мир. По заповед на Фердинанд правителството отказва примирието и е дадена заповед за атака на Чаталджанската позиция с надежда, че българските войски могат да влязат в Цариград.

1912 г. 4–6 ноември. Двудневна неуспешна атака при Чаталджа. Турците са докарали нови сили от Мала Азия. Българските войски са уморени, върлува холера. Атаката се проваля. Фердинанд е принуден да приеме примирието.

1912 г. 7 ноември. Торпедоносецът “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя.

1912 г. 5–15 ноември. Настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение в Родопите и Западна Тракия. На 15 ноември командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава.

1912 г. 13 ноември. Българските войски влизат в Дедеагач.

1912 г. 12-20 ноември. Преговори за сключване на примирие. България, Сърбия и Черна гора подписват примирие с Османската империя. Гърция отказва да се включи в него.

1912 г. 26 ноември. Румъния заявява, че иска като компенсация промяна на границата до линията Силистра – Балчик, впоследствие за граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик.

1912 г. 28 ноември. Обявена е независимостта на Албания.

1912 г. 3 декември. В Лондон започва мирна конференция на участващите във войната. Ръководител на българската делегация е председателя на Народното събрание д-р Стоян Данев.

1912 г. 4 декември. В Лондон започва конференция на посланиците на великите сили.

1913 г. 4 януари. Нота на великите сили до Турция за предаване на територията западно от линията Мидия – Енос на съюзниците и островите в Егейско море под контрола на великите сили.

1913 г. 10 януари. Националистическият комитет “Единение и прогрес“ извършва преврат. Новото правителство отказва да приеме исканията на Лондонската конференция.

1913 г. 17 януари. Преговорите в Лондон са прекъснати. Възобновяване на военните действия.

1913 г. 26-28 януари. Турски десанти на полуостров Галиполи при Булаир и Шаркьой. Десантът е отблъснат от българите. Неуспешен турски опит за пробив при линията Чаталджа.

1913 г. 16 февруари. Сърбия иска ревизия на съюзния договор. Гърция настоява за по-големи части от Беломорска Тракия.

1913 г. 20 февруари. Гръцката армия превзема крепостта Янина.

1913 г. 11–13 март. Атака на Одринската крепост от Втора армия на ген. Никола Иванов. В действията участват и две сръбски дивизии с тежка обсадна артилерия. След двудневни тежки боеве крепостта се предава.

1913 г. 31 март. Турското правителство иска примирие.

1913г. 15 април. Черногорци и сърби превземат крепостта Шкодра.

1913 г. 18 април. Конференцията на посланиците на великите сили завършват работата си върху проекта за мирния договор между Турция и балканските съюзници.

1913 г. 22 април. В Солун гръцкият принц Николаус и сръбският престолонаследник Александър подписват секретен протокол. Той задължава Сърбия и Гърция да сключат в десетдневен срок договор за приятелство и отбранителен съюз, гарантиран и с военна конвенция.

1913 г. 26 април. След подписването на специална конвенция в Петербург, град Силистра с  околността в радиус от 3 км. са предадени на Румъния.

1913 г. 2 май. Сърбия официално иска ревизия на съюзния договор с България. Гърция иска обща граница със Сърбия.

1913 г. 9–10 май. Сражение между български и гръцки части при р. Ангиста.

1913 г. 17 май. В Лондон е подписан мирен договор. Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на егейските острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили.

1913 г. 17 май. Правителството на Ив. Евстр. Гешов подава оставка.

1913 г. 19 май. Договор между Сърбия и Гърция за обща граница в Македония. Фактическо ликвидиране на Балканския съюз и оформяне на антибългарски съюз.

1913 г. 26 май. Телеграма на руския император Николай II до цар Фердинанд и крал Петър: “Държа да установя, че страната, която би започнала тази война, ще бъде отговорна пред славянството и че си запазвам всичката свобода на действие на Русия по отношение на една тъй престъпна борба.“

1913 г. 1 юни. Правителство на Прогресивнолибералната и Народната партия начело с д-р Ст. Данев.

1913 г. 2 юни. Русия кани балканските съюзници на конференция в Петербург за изглаждане на противоречията.

1913 г. 5 юни. Министерският съвет решава да отклони руската покана за проектираната конференция.

1913 г. 8 юни. Ген. Савов иска правителството в десетдневен срок да реши дали ще демобилизира или ще започва военни действия.

1913 г. 9 юни. Коронен съвет решава да се участва в конференцията в Петербург, ако се спази сръбско-българския договор.

1913 г. 14 юни. Ултимативно искане на руския външен министър С. Сазонов до балканските съюзници за започване на конференция в Петербург. Д-р Ст. Данев решава да пътува за Русия на 16 юни.

1913 г. 16 юни. Цар Фердинанд дава устна заповед за атака срещу гръцки и сръбски части в Македония.

1913 г. 16–18 юни. Части от II и IV армия нападат гръцките позиции, но поради липса на достатъчно сили не развиват настъплението. Бавни действия срещу сръбските войски. Сърбия, Гърция и Черна гора скъсват дипломатическите отношения с България. Начало на Междусъюзническата война.

1913 г. 18 юни. По нареждане на правителството военните действия са спрени. Ген. М. Савов е заменен с ген. Радко Димитриев.

1913 г. втората половина на юни. Гръцки и сръбски войски започват настъпление. В сраженията се включват и останалите български армии, които блокират настъплението на гърци и сърби.

1913 г. 27 юни. Румъния се намесва във войната, войските й преминават в Северна България, един румънски отряд стига на 30 км от София.

1913 г. 30 юни. Турция се намесва във войната, нейни войски преминават линията Мидия – Енос и окупират почти цяла Одринска Тракия.

1913 г. 2 юли. Правителството на д-р Ст. Данев подава оставка.

1913 г. 4 юли. Правителство на Либералната партия начело с д-р В. Радославов; Н. Генадиев – министър на външните работи, земеделието и държавните имоти, Д. Тончев – министър на финансите, П. Пешев – министър на правосъдието и управляващ Министерството на народното просвещение, Ж. Бакалов – министър на търговията, промишлеността и труда, П. Динчев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Б. Морфов – министър на железниците, пощите и телеграфите, ген. Г. Вазов – военен министър. България иска примирие.

1913 г. 10 юли. След настъпление в Източна Тракия турските войски превземат отново Одрин.

1913 г. 17 юли. Начало на мирната конференция в Букурещ.

1913 г. 28 юли. Подписан е мирен договор в Букурещ. Румъния получава Южна Добруджа до линията Тутракан – Екрене на Черно море, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Беломорска Тракия.

1913 г. 12 септември. Неуспешно въстание на ВМРО в Охрид, Струга и Дебър, съвместно с четите на Христо Чернопеев и Павел Христов. Сръбските войски подлагат на опустошение Охрид.

1913 г. 16 септември. Мирен договор между България и Османската империя. България връща Източна Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.

1913 г. 27 ноември. Екзарх Йосиф пристига в София. Тук е преместено и седалището на Българската екзархия. Това представлява своеобразен символ на националната катастрофа в Балканските войни.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG