Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Икономика на труда |
![]() |
![]() |
![]() |
Индустриалните отношения се определят като взаимоотношения между работници, работнически организации от страна и управляващите, работодателите и техните организации от друга. Те са система от принципи, норми, правила, процедури правомощия, инфраструктура на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и за провеждане на консултации му правителството, организациите на работниците и на работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения. Тези отношения са обект на изследвания в Европа и САЩ. Съвременните индустриални отношения се характеризират с голяма разнообразие в отделните страни-резултата от историческото развитие , култура, различна икономика и социални отношения. Съществуват редица общи принципи, които присъстват във всяка отделна страна. Те са следните:
Професионалните съюзи като субект на индустриалните отношения са дълготрайно сдружаване на наемни работници с цел запазване и усъвършенстване условията на техния живот. Техни характерни черти са:
Функциите на професионалните съюзи биха могли да се посочат така:
Познаваме няколко вида профсъюзи- квалификационни съюзи, общи съюзи, отраслови съюзи и съюзи на служители (за хора на умствения труд). Правата на професионалните съюзи се свеждат до:
В основата на тези права стои идеята, че професионалните съюзи представляват работниците и че това представителство е универсално, общо за всички. Професионалните съюзи вероятно имат някакви уставни задължения към своите членове. Проблемът е в това, че тези членове, а и обществото и избирателите, няма как да си съставят мнение на въпросните задължения биват изпълнявани.Това е така поради обстоятелството, че, за разлика от всички останали фактори в обществения живот, за професионалните съюзи, били те на национално-представителни или не, не се прилагат нормални изисквания за публичност. Такива изисквания не се издигат нито от членовете, нито от законодателството уреждащо политическия процес. Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. Според Кодекса на труда представителни синдикални организации са тези, които имат най-малко 50 000 членове; поне 50 организации в повече от половината отрасли на икономиката, местни органи в повече от половината общини на страната и национален ръководен орган. За представителни работодателски организации се признават тези, в които членуват най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души персонал; организации в повече от една пета от отраслите и местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган. Организациите, желаещи да получат представителност, да представят комплект документи в Министерски съвет. В двумесечен срок от постъпването на документите министърът на труда внася в Министерски съвет доклад с проекторешение. Работниците и служителите участвуват чрез избрани от общото събрание на работниците и служителите представители в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи. Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание. В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането. Численият състав по се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време. Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации. Общото събрание определя реда за провеждане на избора, включително начина на гласуване. Общото събрание приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите. Представителите на работниците и служители се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа. Представителите на работниците и служителите имат право:
Представителите на работниците и служителите са длъжни да:
Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя. С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други. Конфедерацията на независимите синдикати в България е най-голямата представителна синдикална организация в страната, представляваща интересите на близо 400 000 работници и служители в България. Към конфедерацията има Институт за синдикални и социални изследвания и няколко неправителствени организации:
Основните сфери на дейност на КНСБ са:
КНСБ участва в редица европейски и международни проекти, целящи изграждането и утвърждаването на европейския социален модел, гражданското общество и т.н. Чрез своите структури и мрежи Конфедерацията ще привлече към проекта IMWI мигрантки и жени от различни етнически групи. КНСБ има голям опит в транснационални проекти и в брошурата "Жени, отвъд границите" ще бъдат представени два успешни международни проекта, в които тя е участвала като партньор.
|