Home История Формиране и развитие на старобългарската култура (VII - Х век)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Формиране и развитие на старобългарската култура (VII - Х век) ПДФ Печат Е-мейл

Формиране и развитие на старобългарската култура

(VII - Х век)

Езически етап в развитието на старобългарската култура

Езическият етап от изграждането на старобългарската култура обхваща времето от създаването на българската държава до средата на IX в. Той се характеризира със силата на езическата традиция, с все още неизживените различия между прабългари и славяни, с липсата на собствена писменост. През този етап можем да говорим за съществуването на две отделни култури - прабългарска и славянска, намиращи се в процес на взаимно проникване и влияние. В този процес свое място има и културното наследство от тракийската и римовизантийската епоха.

Столицата Плиска

От езическия етап до наши дни са достигнали предимно паметници на материалната култура. Като главен културен център на младата българска държава постепенно се оформя столицата Плиска. Археологическите разкопки показват, че първите жилища и отбранителни съоръжения в града възникват не по-късно от началото на VIII в. Първоначално дворцовият център се състоял от дървени постройки, а обширното пространство на града било оградено от землен ров и вал, подсилен с дървена ограда. В края на VIII и началото на IX в. в Плиска постепенно се налага монументалното каменно строителство. Все по-ясно се оформят двете части на града - „вътрешен и „външен. Вътрешният град, в който се намирали резиденцията на хана и други важни стопански и култови постройки, бил ограден от внушителна каменна стена, изградена от големи дялани каменни блокове. Тя била подсилена от кръгли и петоъгълни бойни кули. Във вътрешния град първоначално се издигал т. нар. Крумов дворец, който просъществувал до нашествието на император Никифор I Геник. След опожаряването на града върху руините на двореца хан Омуртаг построил друг, но с по-малки размери. Неговата основна част представлява Тронната зала, дълга 52 м и широка 35 м. В непосредствена близост до нея се издигал и т. нар. Малък дворец, който служел за жилище на българските ханове.

Доказателство за строителните умения на старобългарските архитекти представлява сложната отоплителна система, открита под пода на Малкия дворец, а също и изградените тайни подземни проходи, които в случай на опасност отвеждали владетеля извън крепостната стена на вътрешния град.

Каменна летопис

Съществено място в духовната култура на езическа България заемат каменните надписи. Традицията да се изсичат била донесена и утвърдена по нашите земи от прабългарите. Едни от тези надписи свидетелстват за значителната строителна дейност по българските земи през първата половина на Х в., други ознаменуват важни битки и политически събития. Открити са също надписи, които били поставяни над гроба на приближени хора на хана. Утвърдена била и практиката клаузите на сключваните договори с Византия да бъдат съхранявани върху камък. Повечето надписи са на гръцки език, който бил официалният в ханската канцелария, но са запазени и фрагменти от надписи на прабългарски език с гръцки букви.

По-известни надписи от първата половина на IX в. са Хамбарлийският надпис на хан Крум, който разказва за войните на българите в Тракия, Чаталарският надпис на хан Омуртаг, ознаменуващ строителството на укрепен аул на р. Тича, Търновският надпис на същия владетел, съобщаващ за изграждането на дворец на р. Дунав, Маламировата летопис, надписът на хан Пресиан от гр. Филипи и др. Предполага се, че върху камък е бил първоначално изсечен и най-старият летописен пра-български паметник - т. нар. “Именник на българските ханове. До наши дни той е достигнал в три късни руски преписа и вероятно не в цялостния си вид. Именникът представлява списък на прабългарските ханове, в който първите две лица Авитохол и Ирник имат легендарен характер. Последният споменат хан е Умор (766), управлявал само 40 дни. Именникът представлява изключително ценен паметник на домашната летописна традиция, който е несъмнено свидетелство за формиращото се историческо съзнание у средновековния българин и желанието му да потърси своето място в хода на световната история.

Мадарският конник

Едно от най-впечатляващите произведения на старобългарското изкуство през езическия период, което няма аналог в ранносредновековна Европа, е скалният релеф край с. Мадара. Той е изсечен на 23 м височина и представлява конник, зад който тича куче. Под конника е изобразен лъв, промушен с копие. Непосредствено до релефа са разчетени и три надписа от времето на българските ханове Тервел, Кормесий и Омуртаг, които се отнасят до събития от българо-византийските отношения. Мястото, където е изсечен релефът, не е избрано случайно. Край с. Мадара се намирало най-значителното култово средище на прабългарите, за което свидетелстват останките на откритите езически капища. Най-ранният надпис от времето на хан Тервел дава основание да се заключи, че именно по негово време е бил изсечен Мадарският конник.

Християнизация на България - нов етап в развитието на старобългарската култура

Покръстването поставило началото на нов етап във формирането на старобългарската култура. Християнската религия спомогнала за преодоляване на различията между прабългари и славяни в областта на материалното и духовното творчество. Новата религия била неизчерпаем източник на непознати дотогава теми, идеи и сюжети, които допринасяли за оформяне облика на старобългарската култура като християнска култура. Същевременно благодарение на славянската писменост и победата на славянския елемент старобългарската култура се превърнала в неразделна част от културата на средновековния славянски свят. Върху нейното развитие значително въздействие оказала и съседна Византия. Византийското влияние се проявило в различни области на духовния живот на българското общество - философско-религиозни схващания, правни норми, литература, живопис и др.

 

WWW.POCHIVKA.ORG