Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Стопанско управление – спец. МТ; ММБ ИСТ-1 |
![]() |
![]() |
![]() |
Стопанско управление – спец. МТ; ММБ ИСТ-1 (за студенти изучавали информатика 1,2 1. ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ - ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ 1. Същност и функции – понятието се използва от 80-те години в САЩ, като от институционална гледна точка с него се обозначава управленската структура, в която се съсредоточават компоненти за информационна технология. От функционална гледна точка ИМ препокрива класическите управленски функции, при разработването на стратегия за планиране и контрол, контролиране и усъвършенстване на организацията и ръководството. ИМ обхваща също и използването на тази информация като осигурява знания, облекчаващи изпълнението на класическите мениджърски функции. Различават се 3 функционални равнища на ИМ: - Стратегически - Административни - Оперативни Стратегическия ИМ обхваща следните области:
Различават се 3 равнища на базиращи се на техниката за използване, на информацията, които лежат напречно на по-горе изброените.
ИМ обхваща мениджмънт на вътрешно и външно използване на информацията. Мениджмънт на структурите и изграждането на информационни системи; мениджмънт на информационните и комуникационните технически информационни структури. 2. МЕТОДИ НА ИНФОРМАЦИОННИЯ МЕНИДЖМЪНТ В методологично отношение ИМ се насочва към изготвяне на сценарии, за да се определи стратегическата роля на информацията. АДМИНИСТРАТИВНАТА КОМУНИКАЦИОННА СИСТЕМА /АКС/ (заб. Тук под АКС ще разбираме ИНФОРМАИОННА СИСТЕМА) състои от 3 компонента:
Модерните АКС се отличават коренно от класическата обработка на информацията и се изграждат информационни структури, които се характеризират с:
НЕДОСТАТЪЦИ:
Други проблеми: да се избягва голямото разпростиране на проблеми във времето.
Планирането на АКС представлява колективен интерес – 3 групи с различни интереси:
АКС имат и социални аспекти – те са социотехнически системи. При планирането на такива системи: - пренебрегва се решаващото равнище за използване на информацията; - структурата на работа и организация се приема като даденост; - не се отчита изцяло потенциала на информационните технически устройства на фирмата. 3. КОМУНИКАЦИИ В ПРЕДПРИЯТИЕТО Комуникационен процес – елементи, същност; ВИДОВЕ: - между организацията и обкръжаващата среда - вертикална комуникация - комуникация по възходящ ред - хоризонтална комуникация - ръководител – подчинен - ръководител – общо събрание (екип) - неформални комуникации КОМУНИКАЦИОНЕН ПРОЦЕС /КП/ - обмен на информация между двама и повече участника. ОСНОВНА ЦЕЛ – гарантиране, разбиране на информацията, явяваща се предмет на съобщението (обмяната).
- Получател - Шум – изкривяване на информацията Много важна е обратната връзка – повишава ефективността от обмена на информация. 4. МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КОМУНИКАЦИИ Прегради – възникват в сферата на компетенциите между изпращача и получателя; от натрупан опит; социална среда. - Семантични бариери – начин за използване на думите и значенията, предавани с тях; - Невербални прегради – изражение, маниер, интонация и пр.; - Лоша обратна връзка; - Неумението да се слуша.
- Емпатия и откритост /Емпатия – внимание към чувствата на хората/ - Установяване на обратна връзка. 5. ОРГАНИЗАЦИОННИ КОМУНИКАЦИИ Прегради:
Подобряване на комуникациите:
Информационен бюлетин – свързан е с реклама и популяризиране на предприятието. Използване на съвременни информационни технологии – навсякъде. 6. ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ. ВИДОВЕ ПОДХОДИ РЕШЕНИЕ – избор на алтернатива. Решението носи отговорност, която зависи от нивото на ръководителя. ОРГАНИЗАЦИОННО РЕШЕНИЕ – избор на ръководител, за да изпълни задължения, обособени от неговата длъжност. ВИДОВЕ РЕШЕНИЯ:
Подходи при вземане на решения:
Етапи при рационални решения: 1. Диагностика на проблема. 2. Анализ на вътрешната и външна информация.Проблем – ситуация, при която поставените цели не са достигнати или когато има възможност да не бъдат достигнати. Релевантна информация – включва данни, касаещи конкретен проблем (цел, период от време) – чрез т.нар. информационен филтър. Формулировка на решенията (алтернативите) (ограничение) Ограниченията варират и зависят от ситуацията и конкретния ръководител, както и от неговото ниво на управление. Има законови ограничения, външни фактори и реалистичност. 3. Избор на алтернатива – търси се оптималното решение или допустим минимален стандарт. 4. Оценка на алтернативата и окончателен избор. 5. Реализация и оценка на решенията – изключително голяма е ролята на обратната връзка. Други фактори, които влияят: 1. Личностна оценка на ръководителя – субективно ранжиране на системата от ценности. 2. Средата за вземане на решение: а) среда на определеност (детерминираност) – точно се знае решението от всяка алтернатива. б) среда в условията на риск – вероятността за всяка алтернатива се знае и тя може да бъде обективна, може да се определя с математически методи или статистически анализ, с натрупания опит, или субективна вероятност – при липса на достатъчна информация. в) среда на неопределеност – бързо, променящи се обстоятелства. г) време и изменяща се среда – когато с течение на времето се променят и ситуацията, и критериите. 3. Информационни ограничения. 4. Поведенчески ограничения – личните качества. 5. Негативни последствия – трябва да се търси ефективният компромис. 6. Взаимозависимост на решенията – винаги едно решение води след себе си редица маловажни решения. 6. ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА Информация – разяснение това, което съдържа някакво съобщение. Според Марк Донаут критерий за възникване на информация се счита нейното използване в процеса на вземане на решения. Всички данни, участващи в процеса на вземане на решение се разглеждат като информация, т.е. информацията е продукт на обработката на данни при вземане на решение. Данни – съобщения, които са на разположение на вземащия решения, но до настоящия момент тяхната важност за конкретна ситуация не е оценена, т.е. данните са потенциална информация. Съобщение – определено известие, състоящо се от знаци (символи).
Информационната система е една от подсистемите в организациите, чиято задача е получаване на информация за решенията на управляващите. Задачи на информационната система:
7. СВОЙСТВА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ
Потребителски – те гарантират ефективното изпълнение на изискванията на потребителя на информационната система.
Функционални свойства – гарантират начините и ефективното функциониране на информационната система в процеса на управлението.
Организационни свойства – касаят организацията и регламентиране дейността на информационната система.
Конструкционни – те характеризират стабилните параметри, позволяващи изпълнението на съответната дейност.
Показатели за оценка ефективността и производителността.
8. ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ, КЛАСИФИКАЦИЯ Функционална структура – включва разделянето на информационната система на модели, в съответствие на функциите на управление:
Структури на информационните системи, в зависимост от типа на информацията и важността на отделните подсистеми:
Класификация на информационните системи а) според степента на автоматизация 1. неавтоматизирани 2. напълно автоматизирани 3. частично автоматизирани б) степен на комплектност
в) според интензивността на връзка с процеса на вземане на решения
г) според степента на централизация
д) според характера
9. СИСТЕМЕН АНАЛИЗ (СА). СЪЩНОСТ, ПРИНЦИПИ И ЕТАПИ Системният анализ на сложни системи, каквито са информационните системи, се основава на комплексния системен подход за решаване на проблемите, гарантиращ приемането на решения близки до оптималните. Същност на оптималния подход – решаването на частични проблеми се подчинява на решаването на проблеми общи за цялата система. Общи характеристики на системния подход:
Същност на системния анализ – възниква в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Характерни черти:
Главният критерий е съотношението загуба-резултат. Системният анализ има максимални предимства при решаването на мащабни и сложни системи. Системният анализ използва широко принципа на обратната връзка. За получаване на максимален положителен резултат следва да се спазват следните основни принципи: а) принципът на общност (цялостност) на системата – малки изменения на входа не трябва да предизвикват съществени промени в системата. б) принципът на „Черната кутия” – две системи с еднакъв вход и изход са еднакви, независимо от трансформацията вход-изход. в) принципът на относителност на целите – при описание на сложна система не е необходимо тя да се описва в подробности. По-лесно е да се създадат няколко модела на системата, в зависимост от необходимостта за решаване на типове задачи. г) принципът на единия критерий – главен критерий за всяка част на задача е реактивността на системата като цяло. д) принципът на правилната формулировка на проблема. е) принцип на системната насоченост – винаги системата се обхваща като едно цяло, независимо от нейното разчленяване. ж) принцип на максималното използване на стандарти за управление. Етапи на системния анализ:
10. СИСТЕМЕН АНАЛИЗ НА ПРОЦЕСИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ Основни задачи:
Особености: а) липса на подходящи методи за изследователски анализ и синтез. б) голямата сложност и разнообразност на системите от гледна точка на техните организационни методи, инструменти и други. в) липса на сравнително точни критерии за оценка на ефективността. г) значителна роля на човека в процеса на управлението. д) не достатъчно изучени и формално описани в процеса на управление. Основни проблеми:
Методите са икономически и организационни.
(Алгоритъм – последователност от краен брой елементарни действия и стъпки, които водят до решаване на определена задача или клас задачи.)
Включва:
11. ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИЯ Класификация:
Свойства на информацията:
Кумулативност – информацията да се натрупва и сумира
Източници на информация:
Първичните преобразователи (датчици) дават възможност за непосредствено въвеждане на стойностите на измерваните величини в компютъра за последваща обработка. Датчиците са честотни и аналогови. За въвеждането на информацията се използва допълнителна периферия, която включва: а) за въвеждане на аналогови сигнали АЦП (ADC) б) за въвеждане на честотни сигнали се използват т.нар. броячи, които дават възможност за осреднено въвеждане на броя на импулсите за единица време. в) binary I/O – входно-изходни устройства. 12. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ Появява се през 70-те години. Под технология се разбира набор от знания, умения и оръдия на труда за извършване на целенасочена човешка дейност. Информационните технологии обхващат знанията и уменията, методите и начините, технически и програмни средства за събиране, съхраняване, обработка и предоставяне на управляващите информация. Съвременните информационни технологии в управлението използват методите и средствата, предоставени от постижението и развитието на други технологични направления. Те са телекомуникациите, компютърната техника и микроелектрониката. Етапи от развитието на комуникациите от технологична и управленска гледна точка: I. 1.Биологическа информационна технология. 2.Сигнална информационна технология – за куриери. 3.Документална – започват да се използват символи върху материален носител. 4.Развитие на печатарската технология през 1448 година. Гутенберг създава първата печатна машина. 5.Телекомуникациите – използват енергиен, вместо материален носител на информация
II. 6.Компютърни технологии – през ХIХ век – сметачни машини, използване на паметта за съхраняване на информацията (данни и програми, развитие на операционните системи; потребителски; въобще много потребителски и пр.) 7.Автоматизация на програмирането, включително и алгоритмични езици. Използването на външни запомнящи устройства. Вече 50 години се развиват поколения изчислителни програми. Съхраняване и използване на база данни. III. 8.Микроелектроника:
Интеграцията се извършва като се използват общи възли, детайли и многофункционални устройства. - Интеграцията на каналите за връзка: а) физическа интеграция – използват се многофункционални широколентови канали; високочестотни и оптични канали; УКВ спътникови връзки. б) логическа интеграция – извършва се чрез използването на стандартни протоколи за връзка. - Цифрово кодиране на информацията. - Компютърни мрежи – INTERNET. Влияние на информационната технология:
Отрицателни черти:
13. БАЗА ДАННИ (БД) Започват развитие през 60-те години. През 70-те е развитието на релакционните бази данни. База данни е съвкупност от файлове, запомнени във външна памет и използване в режим ON-LINE. Всеки запис се състои от един или няколко ключа и данни. База данни представляват интегрирана съвкупност от данни за различни приложения (потребители). Основни характеристики на база данни:
Системи за управление на база данни (СУБД) – организира управлението на данните, включва търсене и обработка на данните и тяхното актуализиране. СУБД осигуряват: - разделянето на описанието на данните от тяхната обработка - осигуряване логическата и физическата независимост на данните - минимални излишества в база данни - осигуряване на удобен за ползване потребителски интерфейс - ефективна обработка на заявките - логическа непротиворечивост в база данни (цялостност на данните). Модели на данните:
За описание на тези релации се използват методите и възможностите на релационната алгебра. За по-оптимална и бърза работа в база данни се използват индексни файлове. Индексът е таблица с помощта, на която може да се създаде процедура за достъп до записите от основния файл. >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> 14. ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ ОПЕРАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ WINDOWS XP И VISTA Виж informatics.vfu – два файла, съдържащи slide show и видеоурок >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> От старите лекции
14. HARDWARE – на компютърни системи за изграждане на информационни системи. Съвременно състояние (двуядрени процесори, тактов честота, памет – RAM, външна памет) 15. Методи за защита на информацията, вкл. компютърни вируси 16. КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ (КМ) – Локални и глобални 17. WORD – вкл. циркулярни писма 18. EXCEL – вкл. работа с бази данни (филтри) 19. POWER POINT Допълнително понятие: UPS – устройство, което осигурява непрекъснато захранване на компютъра за определен интервал от време, след прекъсване на мрежовото захранване. Задължително за сърверите в информационните системи (локалните мрежи).
|