Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност и специфика на парламентарната риторика

Съществуват многобройни схващания по отношение на  парламентарната риторика: например, това е вид политически маркетинг, който позволява  намаляване степента на неопределеност по отношение на платформите на отделните партии; създаване на определени политически и политологически стандарти, налагане на собствено мнение и такова по определени обществено значими проблеми  и т.н.

Парламентарната риторика е  и съвкупност от техники, имащи за цел да внесат съответствие между платформата на дадена партия, да разграничат идеите от конкурентите и пр .

От тази позиция парламентарната риторика се определя като съвкупност от взаимосвързани елементи, използвани за задоволяване потребностите на определен политически пазар или негов сегмент, като се изхожда от състоянието и характеристиките на обкръжаващата среда- политическа, икономическа, социо-културна и институционална. От голяма важност е обратната връзка, за да се определи ефективността на избраната стратегия.

Интересна е гледната точка на немския политолог Е. Ванген, който внася още един компонент в определението си за парламентарната риторика

Той я  дефинира като стратегико-инструментална концепция на лидерите, които в интерес на партийните цели (или на личните политически цели на лидерите) насочват своите функции системно и планомерно към изискванията на политическия спектър като обръщат внимание на съществуващите и потенциални нужди на гражданите- избиратели.

Наличието на толкова много и различни подходи в определянето на парламентарната риторика свидетелства за завършения процес на формирането й  като самостоятелна научна система, което обаче помага  в обществения живот да се издигат непрекъснато лидери.

Три основни характеристики следва да притежава лидерът на дадена партия, за да е ефективен ритор:

• идеологията му  на първо място трябва да пронационална, т.е. да отговаря на националните интереси и цели, на общо приетите  приоритети и задачи, на традициите  и перспективите. Тя следва да произтича от партийния феномен, да се вписва в него и да му осигури достойно място в новоформиращия се свят.
• политиката на дадена партия неизбежно трябва да е съобразена с глобалния лидер, т.е. да е в координатната му система, да не противоречи или да не се конфронтира в основната си идеология.

Успехите на всяка политическа партия, включително и  ангажирането и във властта, зависят от два основни фактора:

• умението на лидерите на партиите да се налагат на политическата сцена, пропагандирайки и отстоявайки  определена политическа идеология;
• стабилизиране на партийните структури- ръководни органи и низови партийни звена. Постоянните политически борби дестабилизират партиите и реално водят до отслабване на тяхното влияние в обществото. При такива условия се дестабилизира и властта, ако партията е  ангажирана пряко в държавно  управление.

Редица  изследователи, политолози и политически психолози, свързват влиянието на политическите  лидери с тяхната политическа  харизма, която те могат да демонстрират от парламентарната трибуна. Авторитетът им се определя не само от тяхната дейност, но и от  съчетанието на личностните качества, които имат.

Разбира се, риториката на лидера на дадена политическа  формация до голяма степен е проекция на социални условия и обстоятелства. Затова и моделите на риториката на  трябва да се търси там, където се движат не  капитали, а идеологии  и идеи.

Разбира се, трябва да се отбележи, че   процесът на риторическо общуване на парламентарната сцена не е толкова елементарен, колкото изглежда на пръв поглед. Понякога механизмът на общуване е толкова сложен и несъвършен, че той може лесно да се развали или да не се получи никакъв контакт. Политическите спорове са обвързани здраво с вербалните умения, с риторичните техники и похвати, с прилагането на способности за убеждаване на политическия  партньор и електората, с различните логически и емоционални средства за влияние и за формиране на определено мнение.

Методологичният апарат на политическото  ораторското изкуство е способ, с помощта на който се осигурява постигането на поставената цел. Основните методи са убеждението, риторическо доказателство, отношението, подражението и психическо заразяване. Убеждението е най-сложния метод на речево въздействие и стой между доказателството и внушението. Има два вида  доказателствено убеждение. При първия вид, известно като  внушаващо убеждение се убеждава противника, доказвайки тезата чрез логически доводи.

При втория вид се въздейства, внушавайки върху емоционалната среда на слушателя. Доказателството е процес на извеждане на логически изводи - привеждане на доводите в защита на даден тезис, като доказателството има най силно убеждаваща сила,  ако  обаче вярно следва законите на мисленото внушението и е насочено към чувствата на слушателите, към техните страсти и настроения.

Друго, което е характерно за парламентарната риторика е, че чрез нея се овладяват различни кризисни ситуации. Кризисната ситуация представлява екстремално състояние на комуникацията и дестабилизиране на вътрешното състояние и структура на отделните субекти, като участници в обществения живот. Именно разгледано по този начин състоянието на криза подлежи на корекции, преоформяне и преодоляване, чрез използване на моделиране.

Спецификата на различните по вид кризи налагат определянето на два вида кризисни ситуации:

1.     Реална кризисна ситуация. При този вид кризисна ситуация са налице действителни условия, които формират основата и рамките на кризата. Субектите и обектите на реалната кризисна ситуация са подложени на натиска на реални последици, които по своята същност са деконструктивни.  Основните методи на въздействие тук са:

-                            пасивно поведение;

-                            тотално насищане на публичното пространство от трибуната на Парламента с информация по отношение на тематиката на кризисната ситуация;

-                            субектът да успее да вземе инициативата на принципа на „Добрият съгрешил с признатия грях“.

2.     Преживявана кризисна ситуация. Характерното тук е това, че се наблюдава предварително изработен сценарий за създаване и протичане на кризата. Целта на кризата е ясно очертана и фиксирана във времето. Този тип кризисна ситуация се наблюдава тогава, когато основната задача е постигане на тесни корпоративни интереси.

Основните методи на въздействие тук са:

-            овладяване на информационния поток;

-            насочване  извън рамките на информационната манипулация.

Методите за риторическо въздействие могат да се класифицират и от различни гледни точки:

Силов (агресивен) тип стратегия - Този тип стратегия се използва единствено при наличието на усвоен властови ресурс от страна на даден субект (политическа партия). Използването му се определя тогава, когато партийния лидер  не е в състояние да убеди другите участници в риторическия  процес в правотата и ефективността на своите намерения по отношение на обществения интерес.

Комуникационен тип стратегия - при този тип,  методът на  риторическата конструкция се гради върху основата на адаптивност на комуникационните механизми и предварително заложен позитивизъм по отношение лансираната същност на посланията. Характерно за комуникационния тип е, че той може да се използва не само когато е усвоен властови ресурс, но и когато субектът навлиза в политическото  пространство.

Разбира се, парламентарната риторика има и други елементи:

Като род на красноречието, докладът е устно изказване. Докладът е универсална форма на риторическо общуване. Обикновено се използва при необходимост от политически мониторинг и оценка на извършеното.

Политикът  дава точни факти, обобщава ги и ги оценява, анализира ги  и прави изводи от тях. Докладът не е просто наслагване на факти.  Именно, коментарите към фактите в доклада дават възможност на слушателя да се ориентира в същността на тяхното значение. Само при своевременен и обстоен коментар, информацията събужда в слушателя на доклада истински интерес. Един доклад обикновенно не съдържа една тема или ако е една,  то той третира няколко подтеми и следователно  е богат на проблеми. Всеки доклад започва задължително чрез  огласяване на темата. Елементи на встъплението могат да бъдат цитирани източници, актуалност и пр. на избраната тематика.

Дискусията е теоретичен спор на две или повече становища по някакъв въпрос, като крайната цел на диалога е обща платформа по предмета на спора, когато се търси оптимално решение на нещо, когато се уточнява стратегията и тактиката на някакви действия по пътя на равнопоставеността, различната информация и мнение по даден въпрос. Разговорът може да бъде с дискусионен характер, само ако се води между приблизително равно в служебно, обществено и образователно отношение партньори. Това осигурява еднакъв език, еднакви средства за общуване.

Диспутът е също творчески спор, който обаче цели да наложи като единствено правилно и вярно дадено мнение. Диспутът е борба за победа в спора, опит за  разгром на опонента. Целта на диспута е да се постигне победа. Победата във диспута пък,  ще привлече нови привърженици за защитаване на каузата.

За успешна риторика  се счита тази, която въздейства в течение на време. Обикновено, тези  кампании са ориентирани към това да пробудят гражданите, избирателите да встъпят в обмен на гласове за обещания.

Съвременната политическа риторика  обаче, в условията на пазарно организирано общество се ориентира към дълговремени политически и свързаните с тях икономически програми. Тя се нуждае от стабилност, прозрачност и прогнозируемост. Това, също така е вид  съвременното пропагандно  консултиране. Ако желаят успешно  -или бързо да манипулират общественото мнение или да отстояват своите позици, лидерите трябва да се изучат потребностите на аудиторията, мотивите им, стереотипите, предпочитанията, типологическите характеристики на масата, необходими за по-доброто удовлетворение на обективните нужди и потребности в определената сфера. Всички   риторически въздействия в такъв случай се приорентират не към моделиране на волята на аудиторията, а към управляване на вземането на решение относно избора  - или приемането на дадена идея.

Може да се обобщи: за успешна риторическа манипулация е важно: рецептивната активност по отношение на настройката към информационните съдържания, източника на информация и медиума зависи от типа култура, от вътрешнокултурните етностни и религиозни формирования и от отношението към властите.