Home География Ролята на темите за дейност за формиране на практически умения и знания в обучението по География

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ролята на темите за дейност за формиране на практически умения и знания в обучението по География ПДФ Печат Е-мейл

І Увод

Целта на настоящото изследване е да се анализира и изтъкне ролята на темите за дейност за формиране на практически умения и знания у учениците в обучението по География и Икономика за 10 клас. Това е извършено на базата на сравнението на три различни учебника за 10 клас със следните авторски колективи:

1.  " География и Икономика" - Нено Димов, Люсила Цанкова, Христо Ганев, Емилия Лазарова, изд. "Просвета"

2.  " География и Икономика" - Петър Петров, Дончо Дончев, Стефан Карастоянов, Марин Русев, Маруся Кирилова, изд. "Анубис"

3.  " География и Икономика" - Румен Пенин, Веселин Бояджиев, Мариана Султанова, Тони Трайков, изд. "Булвест 2000"

Целта е постигната чрез решаването на следните задачи:

  • посочване на целите и структурата на курса " География и Икономика"
  • извършване на сравнителна характеристика на темите за дейност в посочените по-горе учебници по следните показатели: брой на уроците; тематика; степен на съответсвие с ДОИ; възможност за формиране на практически умения;
  • посочване на основните изводи от извършеното изследване
  • определяне ролята на темите за дейност за формиране на практически умения и знания у учениците

Оснвният използван метод в разработката е сравнителният анализ.

Мотивацията на изследването произтича от факта, че Географията е наука, в която практическите умения и знания имат голямо значение за разбирането на процесите и явленията, които протичат на земната повърхност. Освен това, основната форма на обучение в българското училище (а именно лекционната) не е съвършена и напълно достатъчна за придобиване на практически умения у учениците. Затова темите за дейност имат огромна роля за разбирането на материята и прилагането на придобитите умения и знания на практика.

ІІ Цели на обучението по " География и Икономика" в 10 клас. Структура на курса.

С курса "География на България" в 10 клас завършва формирането на географската култура на учениците чрез изучаване на природата, населението, административното устройство, стопанството и географските региони на родната страна.

Главната цел на обучението по География и Икономика в 10 клас е: да се изгради у учениците научно-обективна географска картина на родната страна чрез овладяване на система от научни знания за природата и обществото на България. Като част  от главната цел (или подцел) се явява следното условие: да се създадат у учениците познавателни способности и качества за самостоятелна дейност чрез анализиране, интерпретиране и коментиране на документи, текст, илюстрации, работа със статистически материали, подбор на информация от различни източници, разкриване на причинно-следствени връзки. Постигането на тази подцел може да се осъществи в процеса на цялото обучение по География, но най-голямо значение за нейното изпълнение имат практическите уроци, упражненията и дискусиите.

Структурата на учебното съдържание по "География и Икономика" в 10 клас най-общо е следната:

  • Географско положение и граници на България
  • Природна среда на България - изучават се всички компоненти на природната среда
  • Природогеографски области на България
  • Население и селища на България
  • Стопанство на България - първичен, вторичен и третичен сектор
  • Регионална География - регионална подялба на България

ІІІ Сравнителна характеристика на темите за дейност

1.Брой на темите за дейност

Н. Димов и колектив - 6

П .Петров и колектив - 3

Р. Пенин и колектив - 8

Според броя на темите за дейност, учебникът с най-много такива е този на Р. Пенин и колектив с 8 урока за практическа дейност. На второ място с 6 урока е учебникът на Н. Димов и колектив, а учебникът на П. Петров е на последно място само с 3 урока за дейност.

По този показател най-добър е учебникът на Р. Пенин и колектив.

2.Тематика на темите за дейност

 

Н.Димов, Л.Цанкова, Хр.Ганев, Е.Лазарова

ПетърПетров, Дончо Дончев, Стефан Карастоянов, Марин Русев, Маруся Кирилова

Румен Пенин, Веселин Бояджиев, Мариана Султанова, Тони Трайков

2.(9). Работа с климатограми, хидрограми  и статистически материали. Поведение при наводнения и поледици.(44/45стр.)

2.(28). Териториални различия в основните демографски показатели. (101стр.)

2.(7). Характеризиране на климатична област. (29стр.)

3.(17). Работа с туристическа карта. Поведение при лавини и гръмотевични бури. (66/67стр.)

3.(41). Икономическо развитие и жизнено равнище на населението.  (143/144стр.)

3.(17). Решаване на географски казус. (62стр.)

4.(28). Изработване, четене и анализиране на полово-възрастова пирамида. Изчисляване на темпа на възпризводство. (100/101стр.)

 

4.(18). Четене и анализ на комплексен природогеографски профил. (62стр.)

5.(45). Маркетингово проучване. (144стр.)

 

5.(28). Изработване на географска (демографска) прогноза. (95стр.)

6. (48). Прилагане на придобитите знания в дял "География на областите". (175стр.)

 

6.(31). Извършване на географско проучване: "Демографските и социалните проблеми на моето селище". (103стр.)

 

 

7.(36). Четене и анализ на географски текстове по проблемите на промишлеността в България. (123стр.)

 

 

8.(43). Характеристика на административна област. (147стр.)

Забележка: 1.(6).     1 - номер на урока за дейност

6 - номер на урока в учебното съдържание

Изводи:

  • Темите за дейност почти не съвпадат в различните учебници. Това се дължи на свободният избор, който имат авторите при съставянето на уроците за практическа дейност и разбира се на различните виждания на отделните авторски колективи за това кое е най-важното да се усвои практически от учениците.
  • Единствената тема, която е застъпена в два (Н. Димов и кол. и Р. Пенин и кол.) от трите учебника е : Изработване на полово-възрастова пирамида. В учебника на Н. Димов и кол. това е тема 4.(28) - 100/101стр., а в учебника на Р. Пенин и кол. това е тама 5.(28) - 95стр. Изработването и анализирането на такава пирамида е заложено в ДОИ (Ядро: География на България; Стандарт 3; Тема 1: География на населението на България). Учебникът на П. Петров и колектив не отговаря на това изискване, защото липсва такъв практически урок.
  • В учебника на Н. Димов и колектив има най-голямо разнообразие на практическите умения, които учениците трябва да усвоят, докато в учебниците на Пенин и Петров преобладават темите за дискусии.
  • Единствено в учебника на Н.Димов и колектив в темите за дейност е застъпена и реализирана идеята за получаване на знания от страна на учениците за поведение при опасни природни бедствия (наводнения, поледици, лавини, гръмотевични бури), което е изключително необходимо да се знае от всеки човек.
  • В учебниците на Н.Димов и кол. и Р. Пенин и кол. са заложени практически уроци за самостоятелна работа, което е твърде полезно за натрупването на опит у учениците по отношение събиране на географска информация. Това са темите: 5.(45). - Маркетингово проучване и 6.(31). - Извършване на географско проучване: "Демографските и социалните проблеми на моето селище".
  • Учебникът на Петров и кол. се отличава с изключително бедна тематика на уроците за дейност: сравнение на природогеографски области; проследяване на териториалните различия в основните демографски показатели; разкриване на връзките между икономическото развитие на страната и жизненото равнище на населението. Липсват теми за изработване, анализиране на карти, картосхеми, диаграми, профили и др., което би повишило от една страна картографската култура на учениците, а от друга - техните географски познания (в този случай на България).
  • Учебникът на Пенин и кол. се отличава с няколко особености: единствено в него има урок за дейност след темите Географско положение, граници и големина на България. Само тук има и практически урок за това как се решава географски казус (проблемна ситуация).

Разпределение на темите за дейност по дялове в учебното съдържание:

Дял

Н.Димов и кол.

П.Петров и кол.

Р.Пенин  и кол.

1. Географско положение, граници и големина на България

_

_

1.(3)

2. Природна среда

1.(6)

2.(9)

_

2.(7)

3. Природогеографски области

3.(17)

1.(20)

 

3.(17)

4.(18)

4. География на населението и селищата

4.(28)

2.(28)

5.(28)

6.(31)

5. География на националното стопанстно

5.(45)

3.(41)

7.(43)

6. Регионална география

6.(48)

_

8.(43)

От изложените данни в таблицата се вижда, че темите за дейност в различните учебници са различни като количество. Недопостимо е обаче в учебника на П.Петров и кол. в дяловете Природна среда и Регионална География (където има най-голяма необходимост от практически умения) да няма нито един урок за дейност.

3. Степен на съответсвие с ДОИ

В ДОИ не съществуват специални изисквания за темите за дейност, от което произтича и нееднаквата тематика на тези уроци в различните учебници. Според автора е необходимо да има определени изисквания най-малкото за броя (а може и за характера) на уроците за дейност. Все пак ДОИ в някаква степен регламентират какви умения трябва да придобият учениците по време на обучението си в курса "География на България". Трудността обаче по определяне спазването на тези изисквания произтича от факта, че учениците усвояват различни умения не само по време на уроците за дейност, но и по време на всички останали уроци (за нови знания, за проверка на знанията).

Все пак автора се е опитал да определи по своя собствена (субективна) преценка степента на съответствие на разглеждания проблем с ДОИ и резултатът е следният:

Н. Димов и колектив -   висока

П .Петров и колектив -  ниска

Р. Пенин и колектив -    висока

4. Възможност за формиране на практически умения

В този случай се разглеждат само темите за дейност, но трябва да се направи уточнението, че практически умения у учениците се формират в целия учебен процес по География.

4.1. В учебника на Н. Димов и колектив

От темите за дейност в този учебник има възможност за формирането на следните практически умения:

- разкриване на причинно-следствени връзки между геоложкото зазвитие, видовете скали и формите на релефа

- изчертаване на схематични геоложки профили и тяхното анализиране

- разкриване на връзката: скали - тип релеф - полезни изкопаеми

- анализиране на климатограми и хидрограми; изчертаване на хидрограма

- разкриване на причинно-следствени връзки между режима на валежите и речния режим

- получаване на знания и практически умения за поведение при земетресения, наводнения, поледици, лавини и гръмотевични бури

- получаване на знания за същността на туристическата карта и умения за ориентиране по нея

- изработване, четене и анализиране на полово-възрастова пирамида

- запознаване със същността и значинието на маркетинговото проучване и извършване на такова по определена тема в съответното населено място

- изработване на карта на по-големите градове в България; ориентиране по картата по предварително зададен маршрут

4.2. В учебника на П. Петров и колектив

От темите за дейност в този учебник има възможност за формирането на следните практически умения:

- извършване на сравнителна стопанска оценка на природогеографските области чрез метода на балната оценка

- графично изобразяване на особеностите на населението е селищата и тяхното анализиране

- разкриване на връзките между икономическото развитие на страната и жизненото равнище на населението чрез анализиране на статистически данни

4.3. В учебника на Р. Пенин и колектив

От темите за дейност в този учебник има възможност за формирането на следните практически умения:

- провеждане на дискусии по следните теми: Географско положение и съдбините на България; Географското положение на съвременна България я приобщава към света; България и световното културно наследство;

- характеризиране на климатична област

- решаване на географски казус

- четене и анализ на комплексен природогеографски профил

- извършване на географско проучване на тема: "Демографските и социалните проблеми на моето селище"

- четене и анализ на географски текстове по проблемите на промишлеността в България

- характеристика на административна област

ІV Изводи и заключение

От извършеното проучване могат да се направят следните изводи:

  • Темите за дейност имат голямо значение в обучението по География, защото дават възможности за формиране на практически умения у учениците, което е от голяма полза за обогатяване на географското им познание
  • Поради факта, че в България няма ДОИ специално за темите за дейност, в различните учебници тяхната тематика е много различна
  • От извършеното сравнение на учебниците се установява следното: учебникът с авторски колектив Пенин и др. се отличава с най-гоям брой теми за дейност, но учебникът с авторски колектив Н.Димов и др. съдържа най-голямо разнообразие на уменията, които трябва да усвоят учениците. Това е постигнато в по-малко на брой теми (за разлика от Пенин и кол.), но чрез голямо разнообразие на задачите и темите във всеки един практически урок. Учебникът на Петров и кол. не предоставя възможности за формиране на много и различни практически умения, особено в дял Природна среда, който е най-подходящ за това.

В заключение трябва да се изтъкне, че ролята на темите за дейност за формиране на практически умения и знания в обучението по География е огромна, поради същността на науката  География. В този смисъл за по-бързото и качествено усвояване на учебния (географския) материал от страна на учениците е необходимо да се обръща все по-голямо внимание на темите за дейност.

 

WWW.POCHIVKA.ORG