Joomla Software solutions Template

Payday loan

Филип АРИЕС ИСТОРИЯ НА МАНТАЛИТЕТА*

Люсиен Февр разказваше една история, която излагам тук по памет, без да я сравнявам с текста, защото такава, каквато е останала в спомена ми - деформирана, опростена, това е без значение, - тя винаги ми е изг­леждала поразително приложение на трудната идея за манталитета...В ед­на ранна утрин крал Франсоа I напуснал леглото на своята любовница, за да се прибере инкогнито .в замъка си. Тогава минал покрай някаква цьрква, точно в момента, когато камбаните биели за служба. Развълнуван, той се спрял, за да участва в литургията и да се помоли набожно.

Днешният човек, учуден от това съчетание между една грешна любов и една искрена, набожност, трябва до избира между две интерпретации.

Първа интерпретация: камбаната от храма пробужда у краля угризе­ния за неговия грях и той се моли, за да иска от Бога опрощение за грешка­та, която току що е сторил. Невъзможно е да не е лицемерен - едновремен­но грешник през нощта и. благочестивец в ранната утрин. При което дейст­ва като днешния човек, най-малко, подобно на човека с някакъв тип рацио­налност, който не е чел Достоевски или не се доверява на Фройд, действа подобно на съдията или на съдебния заседател от углавните съдилища. Той е убеден, че моралната последователност е естествена и необходима. Чо­вешките същества, у които тя е нарушена, биват преценявани като ненор­мални и изключвани от обществото. Тази нормалност е неизменна ценност; на известно ниво на дълбочина и общност човешката природа не се про­меня. Подобна ще бъде интерпретацията на един класически историк, скло­нен да разпознава във всички епохи и във всички култури - поне цивилизова­ните и а fortiori християнските - постоянстването на едни и същи чувства. Другата интерпретация, напротив, е тази но историка на манталите-

* Преводът е направен no: Philippe ARIES, .L'Histoire des mentalites", в : La Nouvelle hlstoire. sous la dlr. de J. Le Goff. P.. 1988, £d. Complexe. pp. 167-190.

Филип Ариес (1914-1984). Специалист по демографска история, история но семейс­твото, история на детството, история на народните религии и нагласите към смьргга. Автор на .Раждането на детството', Времето на историята", Човекът пред лицето на смъртта", съиздател (с Ж. Дюби) на петтомната .История на частния живот".

Следователно на­шият съвременен манталитет, който можем да наречем модерност винаги се оказва в дъното на любознателността на историка и във възприемането на различията. Без съзнанието на модерността, вече не биха съществували различия, а оттук - и история, и дори не различията, тоест постоянствата, не биха били възприемани.

ЗАЩО ИСТОРИЯ НА МАНТАЛИТЕТА?

И така, историята на манталитета е по- скоро история на някогашните, на не актуалните манталитети. Очарованието, което тази история изглеж­да, че упражнява днес, и то от неотдавна, може би се обяснява, чрез една сериозна увреденост на нашия, днешен манталитет. Човекът от класическите епохи, от Просвещението, от времето на промишления прогрес, тоест за­падният човек от XVIII до началото на XX век, бил убеден в трайността и пре­възходството на своята култура. Той не приемал идеята, че тя не е съществу­вала винаги, дори ако периоди на упадък изглежда прекъсвали постоянстванвто й. Тя се появявала отново с периодите на възраждане. Позитивистка­та историография от XIX и началото на XX век  приемала съществуването на технологически, икономически неравенства, изоставания, дължащи, се на недостатъчни познания, на упадък, но не и различи на нивото на възприятието и сетивността. Тези вярвания отслабнали. Днешният човек вече не е така убеден ни­то в превъзходството на модерността, нито в пре­вьзходството на културата, която изглежда е подготвила модерността от епохата на изобретяването на писмото. Там  където класическият историк разпознаваше една- единствена цивилизация варварски култури той вижда различни и еднакво интересни култури. Следователно класическият ис­торик бе no-скоро изкушен да търси приликите един универсален модел. Днес, напротив, търсенето на различия взема връх над търсенето  на подобия. Ето защо преобразуването на историографията, което описахме в предшестващите страници и което има средновековни модврнистки произход, известно време е тъпчело на прага на съвременната история, последната е била всъщност една рефлексия на човека над времето, в което той живе­ел – временно. Прекалено много подобия и на недостатъчно  различие. Ала дълбочината на този отрязък история намалява и все по- близък става моментът , когато миналото ми се разкрива като различна от моето време възхитителен реванш на историчността. Следователно ние виждаме как нашата днешна история може да откъсне цели маси от това, в което довчера все още вярвахме, и да потъне в океана на различията, важащи за традиционните общества. Като последица, отсега нататък те зависят от периодите за психологическо и екологическо разграничаване на историята, манталитета - и тя допринася на свой ред за ускоряването на тяхното връщане в •миналото. Пример за тази подривна дейност на съвременната история, осъществявана чрез подходите на историята на манталитета, дава творчеството на М. Апольон, .който превръща XIX век в своеобразна цивилизация благодарение на неговите анализи може би също толкова на нашата, колкото тази на Стария режим, с присъщи нейни форми социабилност като кафенето, кръга.21. От своя страна. Р: Жирарде илюстрира добре как историкът снове пред-назад между две близки и все пак разграничаващи се епохи. Той по­показва как, a XIX век френският военен национализъм е преминал отляво на­ясно, как в друг един случай, в XX век, грижата за етническите особености преминала от колониалистката "тузмна" десница на Лиотеу или на Дьо-Зйнет към. революционната антизападна левица на Фанон. Анализът на м преноси на идеи и сетивност позволява да бъдат откъсвани от настоя­ло отрязъци от минало и настоящето да изтънява чак до превръщането си прозрачно.

Така миналото, времето на различието, се приближава до нас и става по- трудно да бъде пренебрегвано, както вече не ни е възможно да пренебрегваме негьрското, индианското или предколумбовото изкуства: то ри пръстите ни. Различията на всички епохи ни обсаждат и при все това нашето наивно, непосредствено възприятие остава винаги възприятие за соб­веното ни настояще единствена точка на закотвяне във времето. Не е ли неотдавнашното сближаване на настоящето и миналото истинското основание за историята на манталитета.

Възприемането на настоящето като постоянна точка на съотнасяне е много въпреки смисъла на различията и отхвърлянето на неравенството между  културите, до направи историята склонна към съвсем простото схващане наедна възхитителна и дълга акултурация, която (от втората половина на средновековието насам щяла да замени традиционните култури с нашата Модерност - постепенно, но без спиране стигнало се дотам да се приви модерността, както класическата история бе привилегирована “западната цивилизация”.

та. В своята молитва кралят е бил така спонтанно и непресторено искрен, както и в своята любов, и все още не е усещал тяхното противоречие. В цър­квата, както и в леглото на любовницата си, той е пристъпил с един и същ чистосърдечен порив. Непрестореността на неговата молитва не е била на­кърнена от принизените миризми на кревата. Часът на угризенията ще нас­тъпи по-късно.

Днес квазиедновременността на противоречащи си емоции вече не се толерира от общото мнение. Въпреки усилията, целящи нейното прие­мане, чрез дълбинната психология мнението в крайна сметка винаги я отх­върля, дори когато си дава вид, че се съобразява с нея. Напротив, някога това явление изглеждало напълно естествено. Не става дума само за ня­какво различие между едно твърде чувствително, изпълнено с предразсъ­дъци християнство и едно морално по-взискателно, по-рационално, по-пос­ледователно християнство. Различието идва no-отдалече и религиозните ре­форми от XVI и XVII век не са негова причина, макар че несъмнено са ед­на от проявите му.

Следователно някои неща са били разбираеми, приемливи в някак­ва епоха, в някаква култура и са престанали да бъдат такива в друга епоха и в друга култура. Фактът, че днес вече не можем да се държим в същи­те ситуации със същата искреност и същия натюрел, както тези две крал­ски особи от XVI век, посочва точно, че между нас и тях е_иастьпило изменение на манталитета. Причината не е толкова в това, че ние нямаме вече същите ценности, а че елементарните рефлекси вече не са същите. Ето какво приблизително разбираме от Люсиен Февр насам под ,нагласи на манталитета'.

РАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИСТОРИЯТА НА МАНТАЛИТЕТА

Пионерите на вана различна история

Тук бе подходящо идеята за манталитета да бъде въведена с помощта на примери от творчеството на Люсиен Февр. Всъщност историята на ман­талитета вече не е нова. Тя_се ражда сред група историци, като французите Люсиен Февр и Марк Блок, белгиеца Анри Пирен, географи като А. Дьоманжон, социолози като Л. Леви-Брюл. М. Халбвалс и т.н. - група, която ще вдъхнови от 1929 г. насетне прочутите „Анали по икономическа и социална история". Често казват “школата Ана­ли". Но ако групата на “Анали" е била no-добре организирана, по-борбе­на, тя не е била единствената. Към нея трябва да бъдат присъединени независими и самотни личности, които са имали сьщата роля на пионери.

Всички тези автори, независимо дали принадлежат към групата на “Анали", или са й чужди и маргинални, признават на историята една област, различна от областта, в която тя била ограничавана преди това облстта на съзнателните, ориентирани  към политическо решение дейности, разпространяването на идеите, поведението на хората и сьбитията.

Така че по онова време съществувала, от една страна, традиционната история, а от друга - социалната история, която включвала едновременно ( икономическата и културната история, наричана, оттогава нататък история  на манталитета.

Традиционната история се интересувала почти единствено от индивидите. от висшите слоеве на обществото, от неговите елитни (крале, държавни мъже, велики революционери) и от събитията (войни, революции ) или от институциите (политически, икономически, религиозни...), в които господствали тези елити. Напротив, социалната история се интересувала от обществената маса, останала далече от властта, от онези, върху които тази власт се упражнявала, впрочем тази ориентация важала не само за изследванията на миналото. Тя предизвикала и възникването на нови науки за настоящето, родени от същия интерес към това, над което се господства, което бива пренебрегвано от следващите се един друг елити, и което, освен това, е анонимно, колективно, но в което били все по-склонни да разпознават действителни сили. На френски език щв наричаме хуманитарни науки: социология, психология, етнология, антропология. Те се присъединили към своята по-голяма сестра, старата икономия. Английският език смесва всички тях под общото название: social sciences. Във Франция отделянето на старата, икономия и на по-младите хуманитарни науки съответства на два раздела от историята на “Анали” от тридесетте години на нашия век, открито се нари­чаха “Анали” по икономическа и социална история. Разбира се, тези два раздела бяха доста разграничени и ние видяхме по-повод на Франсоа I и Маргарита Наварска - колко познат е бил на Люсиен Февр психологичес­кият факт на манталитета, същото би могло да бъде казано за Марк Блок и за неговото изследване на кралете-чудотворци.

Все пак разделът на манталитета все още не бил ясно отделен в това първо поколение на “Анали” от раздела на икономиката или на социо-икономиката. От последните две се градяла всеобхватната или смятаната за всеобхватна история.

„~M.,^/v-iu или още социалнотикономическа история и която вече си представяли като всеобхватна - но тогава всеобхватността се пос­тигала във1 и чрез1 икономиката. Именно тази история била противопоставе­на като цяло на политическата, сьбитийната история. Тъкмо и все така под името social history  е позната и практикувана в Англия и в Съединените щати. Така че по онова време съществувала, от една страна, традиционната история, а от друга - социалната история, която включвала едновременно икономическата и културната история, наричана оттогава нататък история на манталитета.

Традиционната история се интересувала почти единствено от индиви-дите от висшите слоеве на обществото, от неговите елити (крале, държавни мъже, велики революционери) и от събитията, (войни, революции) или от ин-ститщше (политически, икономически, религиозни...), в които господствали тези елити, Напротив, социалната история се интересувала от обществената маса, останала далече от властта от онези, върху които тази власт се упражнявала. Впрочем тази ориентация важала не само за изследвани­ята на миналото. Тя предизвикала и възникването на нови науки за настоя­щето, родени от същия интерес към това, над което се господства, което бива пренебрегвано от следващите се един друг елити.и което, освен това, е анонимно, колективно, но в което били все по-склонни да разпознават действителни сили. На френски език ги наричаме хуманитарни науки:психология, етиология, антропология. Те се присъединили към своята по-голяма сестра, старата икономия. Английският език смесва всички тях под общо название Вьв"Франция отделянето на старата икономия и на по-младите хуманитарни науки съответства на два раздела от историята на “Анали” от тридесетте години на нашия век, които се нари­чаха “Анали” по икономическа и социална история. Разбира се, тези два раздела бяха доста разграничени и ние видяхме - по-.повод на;франсоа Ги Маргарита Наварска - колко познат е бил на Дюсиен Февр йе^хологичес-кият факт на манталитета. Същото би могло да бъде казано за Марк рлок и за неговото изследване на кралете-чудотворци,                          -      .

Все пак разделът на манталитета все още не бил ясно отделен в това първо поколение на “Анали" от раздела на икономиката или на социо-икономиката. От последните две се градяла всеобхватната или смятаната за всеобхватна история.