Joomla Software solutions Template

Payday loan

Правно – институционална рамка на европейската интеграция

1. Основополагащи договори на ЕС – първично европейско право:

а) международните договори /МДо/ имат предимство в националното законодателство на страните – членки;

б) те са резултат на междуправителствени конференций /интерговерноменталически подход/;

в) те се приемат и ретифицират от всяка страна – членка според нейната процедура, ако ли не те се провалят / договор за Конституцията на Европа/;

г) Парижки договор /18 април 1951 год/:

- западна Европа /руини и мъки на след военното възстановяване/;

- Франция /родина на Е интеграционна идея/;

- успехи на Е „бащи” на интеграцията /Инт/ във Франция /шест държави създават първата Инт/;

- групировки в западна Е /ЕОВС/;

- делегиране на държавен суверенитет във въгле – и стомано добива;

- създава се Върховен орган /претеча на Е Комисия/;

- Парижкия договор макар с изтекла юридическа давност има голямо значение за икономическата Инт в западна Е. За пръв път страни, които са воювали една срещу друга намират общи интереси. Шесте страни решават да тръгнат по пътя на свободната конкуренция вместо към картелното споразумение. При него всяка от страните договаря квоти за производство и реализация за да се поддържат високи цени в тези отрасли. Евентуално картелно споразумение значи по – високи цени за независимите отрасли от въгле – и стомано добива и висока безработица. Обединяват се пазарите за реализация на този отрасъл. Това е предпоставка за бързо след военно възстановяване в допълнение на плана Маршал на САЩ за финансова помощ на Е.

д) Римски договор /25 март 1957 год/:

- учредява две нови Инт групировки /ЕИО и ЮРАТОМ всяка със свой управленски органи/;

- въвежда за пръв път идеята за „четирите свободи”;

- нови общи политики /селско стопанство, транспорт/;

- начертава етапите на Е Инт /митнически съюз, хармонизация на националните законодателства, координация на микроикономическата политика/;

- учредява ЕСФ и ЕМБ;

- Римския договор дава почти съвършенна визия и стратегия за развитие на икономическата Инт в западна Е. Не търпи изменения и допълнения цели 30 години. Има два етапа при него:

● еврооптимизъм /края на 50 год до средата на 70 год. Към 60 год завършва изграждането на митническия съюз чрез премахване на границите за преминаване на продукция, количества мита при стокообмена междъ шесте страни членки. Има обща митническа тарифа в търговията им с всички извън ЕИО. Митническия съюз поражда два ефекта на създаване и на унищожаване на търговията. При този на създаване се предполага, че в рамките на този съюз има ориентация към най – евтините и конкурентно способни доставчици, което довежда до специализация, разделение на труда, ниски цени и висок излишък за потребителя. Унищожаването на търговия с прилагане на общи мита прави относително ефективните и качествени производители изкуствено по – скъпи, от което следва, че те стават неконкурентно способни на пазара на шесте страни и стоковите потоци се ориентират към ЕИО, които далеч не са качествени и ефективни/;

● европесимизъм /евросклероза от средата на 70 год до края на 80 год. Дължи се на външни шокове за икономиката на шесте страни на ЕИО. От това следва, че:

► затварянето на т. нар. „златен прозорец” /американската валута не може евтино да се конвертира в паричен метал, златото поскъпва, а долара поевтинява, което води до обезценяване на доларовия валутен резерв на шесте страни/;

► четири кратното поскъпване на петрола при енергоемките икономики по това време /води до необходимост от преструктуриране в икономиките им, търсене на нова производствена функция с малка зависимост от петрола и другите енергоносители/;

► към цикличната се прибавя и структурната криза;

► първото разширяване на Е икономическа общност с още три страни през 1973 год. с Великобритания, Ирландия и Дания като през 1981 год и 1986 год влизат Гърция, Испания и Португалия /след това възниква опасението, че ЕИО започва да бяга по „различни писти”, което е заради изостаналостта на Ирландия и на южноевропейските страни//.

е) Единен Е акт /ЕдЕА/:

- първа ревизия на Римския договор /1 юли 1981 год/;

- дава свеж импулс на Инт след години застой и „умора”, идеен „баща” е Ханс Геншер /външен министър и вицеканцлер на ФРГ/;

- два документа с общ преамблю;

- дефинира понятието „единен вътрешен пазар” и срока за изграждането му;

- да се разпростира р.д. във финансово – валутната, научно – техническата и екологична сфера;

- запазва националния суверенитет във валутно – финансовите отношения за независима централна банка и национални парични потоци;

- ЕдЕА аргументира необходимостта от Е финансиране на регионалната политика на ЕС;

- изменения в Инт структура на ЕС;

- „единен вътрешен пазар” /ЕдВътП/ се дефинира като пространство без граници, което осигурява движение на труда, капитала, стоките и услугите в рамките на ЕИО. Според ЕдЕА следва да се разширят правомощията на Е институций като националните държави делегират правомощия върху валутната – финансова, научно – техническата и екологична сфера. Въпреки това националния /Н/ суверенитет е постоянно запазен. Държи се на независима ЦБ и парична политика. Настъпват изменения в институционалната /Инс/ структура на ЕС като се свързват с равнопоставянето на парламента, съвета на ЕС или министрите. За пръв път е в ограничен кръг от области /гласуване с мнозинство, хармонизация на законодателството, ЕдВътП, движение на капитал и научно – техническо сътрудничество/.   

ж) Маастрихски договор за създаване на ЕС /1 ноември 1993 год/:

- въвежда тристълбова конструкция на Инт;

- „протокол за социална политика” /задължава решенията в тази област да са задължителни за всички без Великобритания/;

- създава Кохезионния фонд финансиращ крупни проекти във държави - членки със среден доход до 90 % от средния доход на ЕС;

- нов етап на Инт /паричен и икономически съюз/;

- очертава три етапа за постигане на ЕС /паричен съюз/;

- дефинира конвергентни критерий в паричния сектор на икономиката, които са следните:

● за ценова стабилност /страните, които искат да възприемат общата валута еврото в продължение на една година преди прегледа за изпълнение на критерийте трябва да имат среден годишен темп на инфлация не по – голям от 1,5 % спрямо средната аритметична инфлация на трите най – добре представили се страни – членки. В България е 1,7 % референтната стойност /РС/. За 2010 год средния годишен темп на инфлацията е 1 % т.е. спад в ценовото равнище или дефлация/:

● сближаване на дългосрочните лихвени равнища /една година преди това в страната – членка не могат да са по – големи от средната аритметична лихва в трите страни най – добре представили се по първия критерий. Те се измерват с доходността по десет годишни държавни облигаций на съответната страна – членка. Превишението над нея трябва да е до 2 %. За 2010 год Естония е нямала подходящи книжа/:

● стабилност на валутните курсуве /поне две години преди влизане в еврозоната страната – членка да не е обезценявала или девалвирала националната си валута спрямо общата и тази на другите страни – членки. Допустимите граници на обезценяване на пазарния курс спрямо фиксинга не са ясно регламентирани. Има тясна и широка граница на допустими колебания във валутния курс т.е. тясната е ± 2,25 %, а широката е ± 15 %/;

● стабилност на публичните финанси се разделя на:

► съотношението на бюджетния дефицит към БВП да е до 2 %;

► съотношението на държавния дълг към БВП да е до 60 %.

- ако страните отговарят на критерийте те могат да приемат паричната еденица еврото. До момента в еврозоната участват 17 страни;

- критика към договора;

- трети етап на Е паричен съюз /еврозоната и преспективите за нейното разширяване/;

- специален статус за Великобритания и Дания;

- страни с дерогация /Швеция и повечето навоприети страни – членки без Словения, Кипър, Малта и Словакия/.

з) Амстердамски договор /1 май 1999 год/:

- промемените условия в Европа /нови предизвикателства за ЕС/;

- социалните права на Е граждани /голям напредък е подтикването от Великобритания на социална политика на правата на работниците в ЕС чрез подписването на Социалната харта. Свободата на движение на хора предполага поглед към безработицата/;

- предлага да се създаде специализирана комисия на ЕС по въпросите на заетостта, която да подпомага обмена на информация за свободните работни места, да иницийра и обезпечава пилотни проекти по създаване на нови работни места и по използване на съществуващите и тяхното запазване;

- разместване на политики в „стълбовете” на ЕС;

- към първия „стълб” /общите политики от компетенцията на ЕС/ се включват проблеми на сигурността на външните граници, търсене и предоставяне на политическо убежище, имиграция, съблюдаване на човешките права на хората от трети страни;

- към третия „стълб” на ЕС остават полицейското и съдебното сътрудничество в областта на борбата с тероризма, прането на пари, търговията с наркотици, ксенофобия и т.н. Те са предмет на междуправителствена координация, но не и обща политика както е при първия „стълб”;

- съветът на министрите по труда и социалната политика е изработил минимални изисквания по отношение на условията на труд и безработицата.

и) договор от Ница /1 февруари 2003 год./:

- решава проблемите завещани от Амстердамския договор в институционалната реформа;

- учредява Съдебна палата в подкрепа на съда на ЕО;

- свива се полето на единодушието /имигрантски, визови, сътрудничество в правораздаването и данъчна осигурителна политика. През 2004 год въпросите на имиграцията и политическото убежище бяха преместени при решенията с квалифицирано мнозинство/;

- в съда на ЕО се разглеждат преди всичко фирмени права.

й) Лисабонски договор /1 декември 2009 год./:

- поста на постоянен представител на ЕС е с мандат 2,5 години;

- край на ротационното председателство;

- върховния представител на външната политика се обединява с поста на външен министър т.е. става заместник – председател на Комисията;

- гражданите придобиват право на законодателна инициатива /подписка от поне 1 млн. души от различни страни членки/;

- по – голямо участие на националните парламенти в законодателството на ЕС /„жълт картон”/;

- въвежда се двойно квалифицирано мнозинство т.е. ако „за” са  били поне 55 % от страните – членки /поне 15 страни за сега/ или 65 % от населението на ЕС;

- сегашното квалифицирано мнозинство е в сила по договора от Ница до 2014 год /при 74 % от притеглените гласове в съвета на министрите, които идват от страни с население поне 62 % от населението на ЕС/;

- възможност за доброволно напускане на ЕС /Гренландия/;

- договора премахва три „стълбовата” конструкция на Маастрихския договор, като втория и третия „стълб” на ЕС стават обект на демократичен контрол от Европарламента на ЕС.

1. 2. Характеристика на институционалната рамка /ИнсР/ на ЕС:

а) има разделение на властите:

- съдебна /съда на ЕО и Съдебната палата/;

- законодателна /съвета на ЕС и Европарламента/;

- изпълнителна /Еврокомисията/.

б) ИнсР се характеризира с дихотомия:

- има противопоставяне между Е идея възложена в парламента и комисията, и междуправителствения подход на т. нар. „супернационалисти” /държат, че властта идва от националната държава и може да я делегира на Евро Инс само ако пожелая например съвета на ЕС заседава в 16 различни формата/.

в) субсидиарност:

- първо се проявява в областта на екологията в ЕдЕА през 1989 год. Тя цели да не се концентрира властта само на едно ниво на държавно управление, а решенията да се взимат на нивото на което допринасят най – голяма полза за Еврогражданите /децентрализация на Еврорешенията/.

г) фискален федерализъм:

- Евро Инс би трябвало да се намесват при наличие на хомогенни предпочитания на избирателите, икономия от мащаба или се проявяват външни ефекти с оглед корекцията им. Във всеки друг случай решенията могат да се вземат децентрализирано /на най – ниско ниво/.

д) тези с консултативен глас:

- без тяхното становище законодателните органи не могат да разгледат нито един проектозакон /ЕКОСОК състоящ се от 27 страни с различни групи заинтересовани лица като представители на неправителствени организаций и гражданското общество/;

- комитет на регионите /регионална, комуникационна, транспортна и енергийна политика/.

е) лобистки характер:

- осъществяване на публичния избор в ЕС.

ж) предвид новата система за двойно мнозинство от 2014 год стават възможни гъвкави коалиций между страните членки:

- нараства значението на търговията с гласове /глас за глас/.

з) социологически проучвания:

- сочат, че Еврогражданите нямат доверие в Евро Инс. Мисли се, че дневният ред е много различен от този на гражданите, скъпоструващи, неекспедитивни и бюрократизирани. Еврогражданите се доверяват повече на националната държава и Инс, които са в състояние и в по – голяма степен да решат техните проблеми.

и) Co – decision процедурата е за:

- съвместно вземане на решение в сила от Лисабонския договор насам. За да бъде един законопроект част от вторичното законодателство за него трябва да са гласували съвета и парламента едновременно.

й) регламент във вторичното законодателство:

- има първообвързваща сила за всички страни членки в ЕС /веднага след приемането й в Евро Инс/.

к) директива е:

- законодателен акт и дава гратисен период за да се подготвят за нейното пролагане. Дава се право на страната членка да съобрази директивата със свойте специфики.

Фискална политика на ЕС 

1. Характеристика и видове ФП в ЕС:

а) видове ФП в ЕС:

- дискреционна ФП:

- ФП базирана на правила:

► златни правила;

► номинален таван в сума;

► номинален таван в % от БВП;

► структурни реформи;

► правила ориентирани към държавния дълг, разходите и приходите.

- ФП с ограничена или лимитирана дискреция /съчетава добрите страни на първите два вида ФП. Задава правила, но и условия за тяхното нарушаване без да следват санкций за политиците/.

б) особенности на ФП в ЕС:

- уникална рамка на провеждането й;

- централизирана парична политика /ЕЦБ е децентрализирана парична политика/;

- обект на ежегодна координация според Римския договор;

- множество вземащи решения в политиката на фискалната сфера;

- паричната и ФП се придържат към определени цифрови правила;

- разделение на труда между паричната и ФП;

- паричната политика поддържа ценова стабилност в средносрочен план;

- ФП да абсорбират от 27 специфични шокове за различните икономики;

- роля на автоматичните стабилизатори;

- малко фискална статистика /около старта на Е зоната има намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг/;

- сближаване на лихвените % с по – ниско ниво;

- усилие на страните – членки да влязат в Е зоната с изпълнени критерий;

- принос за благоприятен бизнес цикъл от 1999 до 2000 год.;

- ерозия в доверието към рамката на ФП /от 2003 до 2004 год съчетано с неблагоприятна конюктура ката 5 от 12 страни са с прекомерен бюджетен дефицит/;

- преодоляване на фискалната неблагоприятност от 2004 до 2008 год.;

- през 2007 год няма страна с бюджетен дефицит над 3 % от БВП;

- спад в структурата на дефицита най – вече заради благоприятна конюктура, а не заради фискалната консолидация;

- спад на лихвеното дългово бреме /ръст на нелихвените държавни разходи и намаляване на данъчното бреме/;

- развива се „гратисчийския” синдром в някой страни – членки /отрицателен външен ефект върху останалите страни – членки в Е зоната/.

1. Изисквания към ФП в ЕС:

а) легитимност:

- правилата и процедурите по техния монитуринг трябва да са легитимирани в международен договор /Маастрихския договор и регламент на ЕС от 1997 год. т.е. пакта за стабилност и растеж/.

б) правилата да са разбираеми за широката публика, за да може тя да контролира действията на политиците във фискалната сфера.

в) правилата трябва да са точно и ясно формулирани, а не разтегливи.

г) правилата да са преведени на езика на по – низшестоящите нива на държавно управление /да не задлъжняват общините/.

д) гъвкавост:

- трябва да има ясни клаузи кога тези правила могат да не се прилагат.

1. Многонационална рамка за Ф надзор:

- в началото на всяка година в ЕС излизат т. нар. общи насоки за макроикономическо развитие. Те са резултат от координацията на макроикономическите политики на страните – членки според Римския договор. ЕКОФИН задължава 27 – те страни от Е зоната до края на март на същата година да представят копия на своята конвергентна респ. стабилизационна програма. В тази програма всяка страна – членка определя своята фискална позиция, дефицит и/или излишък в средносрочен план и начина за постигането й. България провежда конвергентна програма. При всяка опасност от нестабилност на публичните финанси според Е комисия /превишение над 3 % на бюджетния дефицит от БВП/ се дава предложение на ЕКОФИН да постави страната в процедура по прекомерен бюджетен дефицит регламентиран в Маастрихския договор. Тя е развита с дадени срокове на етапи за провеждане в пакта за стабилност и растеж. Линията за провеждането на процедурата по прекомерен бюджетен дефицит в периоди е следната:

- първата финансова санкция е забрана към Националната ЦБ или ЕЦБ да финансира бюджетния дефицит на засегнатата страна – членка т.е. не могат да се купуват емитирани държавни облигаций на същото правителство. Втората е предупреждение до Е инвестиционна банка да замръзи траншовете към вече отпуснати кредити към тази страна – членка. Третата е преустановяване на финансовата помощ за проекти спечелени от тази страна – членка като тя се отпуска по линия на структурния и кохазионния фонд на ЕС. Четвъртата е да се принуди страната – членка в процедура да направи депозит в ЕЦБ в размер на:

- по този депозит се начисляват лихви, които се разпределят между останалите страни – членки, които не са в процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Петата санкция е ако в 2 год срок след депозита няма промяна в съотношението на бюджетния дефицит към БВП внесения депозит се превръща в глоба. Посочените санкций са критикувани защото до сега не са прилагани за нито една страна – членка, която е в прекомерен бюджетен дефицит. Един фискален мениджмънт се опира на санкций и стимули. Към  процедурата за прекомерен бюджетен дефицит /ПроПреБюДеф/ се прилага пакта за стабилност и растеж /ПаСтабРас/, които внася срокове за времетраене на етапите по процедурата като я прави по експедитивна. Той допринася за гъвкавост на фискалния надзор, защото се дефинират условията, при които страната – членка не е в ПроПреБюДеф въпреки, че е нарушила 3 % референтна стойност:

► не може да има процедура ако превишението е причинено от извънредно събитие, което не е под контрола или трудно се предвижда от националното правителство;

► извънредното събитие е с временен характер т.е. бюджетния дефицит се връща в рамки още на следващата година след възникването на събитието;

► има превишение, но то остава близо до референтната стойност:

- чрез ПроПреБюДеф и ПаСтабРас, които са замислени да налагат фискална дисциплина преди приемането на общата валута еврото се създава рамка за многонационален фискален надзор, която действа и в рамките на Е зоната. В нея се включват всички страни – членки на Е зоната и ЕС чрез ЕКОФИН. В нея участват Е комисията, националните статистически служби и Евростат. ПаСтабРас има редица недостатъци и от 2005 год насам периодично е подлаган на реформи. Причините за тези реформи са:

► недостатъчен институционален капацитет за еднообразното прилагане на ПроПреБюДеф и самия пакт към 27 – те страни – членки като през 2003 год се появява фразата „грешници съдят грешници”;

► изисква се стабилизационната и конвергентната програма на всяка страна – членка да стане част от бюджетната процедура т.е. след изготвяне от министерството на финансите заедно с проектобюджета, тя трябва да се представи за обсъждане в бюджетната комисия и парламента на самата страна. По този начин има публичност и прозрачност на задълженията, които над Е институций;

► деполитизиране на националните статистически служби при предоставяне на информация въз основа, на която се изготвят стабилизационните програми и бюджета;

► да се опернационализира другия критерий държавен дълг към БВП, а не да се гледа само бюджетния дефицит.

- страните – членки използват трикове като осчетоводяват операций неотрални към дефицита, но водещи до увеличаване на дълга. При реформата на ПаСтабРас се изисква внимание на структурните реформи предприемани от съответната икономика т.е. в пенсионната система и други, които са преоритет на ЕС заради Лисабонската стратегия. Тя изисква към 2020 год Е икономика да се базира на знания и иноваций, което да я прави конкурентна на тази в САЩ и Япония.

1. Реформата на пакта за стабилност и растеж /ПаСтабРас/:

а) реформата от 2005 год.:

- дава се възможност на всяка страна сама да определя своята фискална позиция според конкретните макроикономически условия;

- специално за страните – членки от Е зоната или тези в Е валутно – курсов механизъм 2 се изисква средносрочната фискална позиция да се движи в интервала от – 1 % бюджетен дефицит към БВП до балансиран бюджет или излишък;

- в случай на превишение на реферантната стойност над бюджетния дефицит се препоръчва да се постига подобрение поне с 1 % годишно, а в благоприятни условия на конюктурата подобрението може да с по – голямо;

- дефинира се понятието „сериозен икономически спад” /налице е, когато икономическия растеж в страната е измерен с отрицателни цифри в реално изражение две последователни тримесечия едно след друго т.е. без инфлация/;

- дефинира се понятието „други значителни фактори влияещи на фискалната позиция” /потенциалния ръст на БВП. Оказват влияние върху фискалната позиция и разходите свързани със структурната реформа в Лисабонската стратегия. Потенциалния ръст е пълното натоварване или заетост на производствените фактори. Други подобни разходи са свързани със специалната пенсионна система, разходи свързани със здравната реформа и разходи, които националния бюджет прави във връска с финансовата солидарност на страните – членки т.е. вноската за общия ЕС./;

- удължава сроковете за реакция на страната – членка по ПроПреБюДеф;

- ако след като съвета на ЕС е дал препоръка или забележка в страната – членка с ПреБюДеф отново настъпи извънредно неблагоприятно събитие, те се ревизират и се дава една година гратисен период за неговата корекция;

- дълговото съотношение не е опернационализирано /държавен дълг към БВП/ като се запазва Маастрихската формулировка за него, че ако се надвиши страната – членка следва да приведе със задоволително темпо това съотношение към референтната му стойност.

б) Е семестър:

- разбирането на това, че фискалното решение на една страна – членка засяга всички останали страни - членки;

- изисква проверка на проектобюджета за следващата календарна година /прави се през първото полугодие на текущата година/;

- търси се сигурност, че националните проектобюджети са изготвени съобразно Е изисквания и не излагат на риск другите държави;

- стимул /страни – членки с голям фискален излишък във време на благоприятна конюктура ще бъде допустимо да харчат според рамките му без да им се прилага ПроПреБюДеф/;

- ще се проверява истинността на допусканията за изготвяне на показатели от реалния сектор /производителност на производствените фактори, оценка на стойността и пазарните цени на различните активи – надценени и подценени с причините им, кредитна експозиция на частния сектор, безработица и наличие на структура на трудовите ресурси/;

- предвижда се механизъм за надзор върху макроикономическата небалансираност /най – сериозната иновация. Система за ранно предупреждение следва да изследва и разкрива рискове като раздути цени на активите, увеличени разходи на труда несъобразени с производителността му, неустойчиви тенденций в платежния баланс като задлъжнялост към останалия свят на националната икономика с намаляване на конкурентноспособността й/;

- държавата представя план за корекция на макроикономическия дисбаланс /срокове за поправяне на небалансираността/.

1. 5. Антикризисните мерки във връзка с дълговата криза в Еврозоната:

а) Е спасителен „чадър”:

- действа в момента и разполага с ресурс от 750 млрд евро. Той има четири клона:

► Е улеснение за финансова стабилизация на стойност 400 млрд евро /по негова линия се дават двустранни кредитни гаранций за страни – членки със задлъжнели публични финанси/;

► рамка за спешни или неотложни кредити /разполага с 60 млрд евро ресурс, като средствата и тук и при предната колона ресурсите се набавят чрез капиталовия пазар/;

► на стойност 250 млрд евро и е свързана с международния валутен фонд;

► до 750 млрд евро следователно 40 млрд евро са допълнително предоставени кредити, които се дават на задлъжнели държави – членки от Е зоната, от страни бивши членки на същата.

- финансова помощ при тази мярка става с молба от страната – членка до финансовите министри от Е групата. Тя изпраща представители на място като те са от Е комисия, ЕЦБ и от МВФ. Представителите им определят действителната потребност от финансова помощ, договарят мерките за саниране на публичните финанси или икономиката като цяло и договарят условията по връщането на кредита. Средствата се набавят от капиталовия пазар и са под формата на кредитни гаранций, кредити или участие на държавата – членка в капитала на закъсали банки. „Чадъра” е временен като антикризисна мярка. Предстои да се създаде перманентен механизъм, но трябва да се промени чл. 136 на Лисабонския договор. Новия кризисен механизъм, които ще се учреди от средата на 2013 год предвижда всички новоемитирани облигаций от страни – членки в Е зоната да имат клауза за преструктуриране на дълга. Тя се активира ако държавата – емитент обяви неплатежоспособност. Клаузата за това предвижда следните мерки:

► мораториум на плащанията;

► намаляване на договорените лихвени % спрямо първоначалните;

► удължаване на остатъчния срок на облигацийте при връщане на главницата с отстъпки.

б) идеята на Жан – Клод Юлкер:

- той предлага да се направи Е дългова агенция /нова Е институция/, която да емитира Е облигаций и събраните средства от тях да ги дава на нуждаещите се страни – членки от Е зоната. Предимството е, че на капиталовия пазар няма да излиза задлъжнялата страна – членка, а тази Е институция. Според него това ще поевтини финансирането на подобни Е облигаций, а лихвените равнища да стигнат от 4 % до 4,5 % годишно. Според Юлкер до 40 % от дълга държавите могат да финансират от Е облигаций, а останалите 60 % с емисия на национални облигаций на капиталовия пазар. Страни като Германия и Франция са против от една страна заради трансфера на средства от техните икономики към задлъжнелите страни – членки от Е зоната и заради необходимостта да се делегира част от суверенитета по управление на дълга на Е дългова агенция. Не смятат, че би било възможно да се развие икономическата интеграция до ниво икономически и политически съюз.

Финансиране на Европейската интеграция – общ бюджет на ЕС 

1. Функций на Е институций в областта на публичните финанси:

- алокативната функция се свързва с корекция на пазарните дефекти,която е още по –важна предвид достигнатата фаза на икономическа интеграция, единен вътрешен пазар и Е паричен съюз. Тя е по-слабо застъпена в общия бюджет отколкото в националните бюджети на страните – членки.Свърза се с предлагането на международни публични блага /общите европейски политики и др./, като е слабо застъпена, защото  единния вътрешен пазар има над 480 млн потребители, които имат хетерогенни предпочитания за количество, качество и структура на публични блага. Различни са и разходите  за предлагането на същите в станите – членки. За това те са с децентрализирано предлагане.Отдавна са отпаднали митата и количествени ограничения с равностоен на митата ефект,гарантиращо свободното движение на готовата продукция. Общия бюджет финансира и блага с положителни външни ефекти /научни изследвания и иноваций по Лисабонската стратегия/;

- преразпределителната функция е почти еднакво застъпена в бюджета, но разликата при общия бюджет е разпределение между държави и региони, а при националния между региони и административнотериториални райони/домакинства и единици/. Основната част от преразпределението е за финансиране на социално – икономическото сближаване на райони загубили конкурентни предимства или са ощетени по друг начин от икономическата интеграция. Друга посока на преразпределение е към Е селското стопанство и Е фермерите. Общия бюджет не предлага блага като здравеопазване и образование /начално и средно/, но във висшето образование той участва и дава пенсий за участниците в Е институциите. В малка степен той се ангажира с предлагането на мериторични блага;

- стабилизационната функция е застъпена повече в националния бюджет. Ценовата стабилност и борбата с инфлацията са поверени на ЕЦБ, която  се финансира независимо от общия бюджет. Той не разчита на вградени или автоматични стабилизатори, като в него не постъпват корпоративен, личен подоходен данък, задължителни осигуровки и не прави разходи в подкрепа на доходите. Тази функция е свързана с многонационалния фискален надзор, което е част от административните разходи;

- регулативната функция е почти еднакво застъпена и в двата бюджета. Тя е свързана с административния и институционалния капацитет, да разпознава и коригира пазарните дефекти, да създава и актуализира правилата на първичното и вторичното законодателство, свободата на конкуренция и единен вътрешен пазар;

- фискалното правило, което късае преразпределението на националния доход е не по -  малко от: 

27

1,24 % ∑ БНДi

i=1

► винаги е балансиран БНД. Бюджета е резултат от процедурата по съвместно вземане на решения /Co – решение/ и да се одобри едновременно от Е съвета и парламента на ЕС.

1. Система от собствени приходи на общия бюджет на ЕС:

- до началото на 70 год ЕС се финансира като международна организация. Всяка национална държава плаща вноски за издръжка на организацията водещо до политически произвол и нестабилност на финансирането;

- през 71 год се въвеждат собствени ресурси, като най – логично е да идват от общите политики на Е икономическа общност. За това са въведени „традиционни собствени ресурси”. Те включват два приходоизточника:

а) такси /отчисления/ за общия пазар на захар, глюкоза и инсулин;

б) митата, които Е икономическа общност събира при вноса на хранителни и нехранителни стоки от трети страни извън него.

- тези ресурси постепенно стават недостатъчни предвид чисто географското разширение на Е икономическа общност /хоризонтално/ и предвид новите общи политики, които се делегират на Е институцийте. Възниква „ефекта Ротердам” състоящ се в конфликт на финансови интереси между предпочитани входни дестинаций за вноса на трети страни и останалите страни – членки. Оказва се, че митническите администраций на Великобритания събират много голяма част от „традиционните собствени ресурси”, която е много по - голяма  от дела на БВП на тези страни в Евро БВП. Това стига до нарушаване на хоризонталната данъчна справедливост и имат фискално неравновесие /дисбаланс/. Тези страни не са бенефициенти на разходите на общия бюджет. Системата от собствени ресурси се дели на два вида ресурси:

► традиционни от 71 год / дела на традиционните ресурси се поддава на цикличността в световната икономика и при криза или рецесия приходите от мита се свиват /сега са 14 % - 15 %//;

► съвременни в резултат от „ефекта Ротердам” от 79 год. /от два приходоизточника:

● ДДс ресурс /възможен е защото тогава ДДС става Е данък в истинския смисъл на думата. ДДС ресурса като дизайн е много сложен и не разбираем за обикновенните граждани и данъкоплатци. Изчислява се по статистически път. Икономическата база на ДДС ресурса са вътрешните разходи за потребление, към които се прилага унифицирана ставка от 1,4 %. Тъй като по – бедните страни - членки имат висок дял на вътрешните разходи за потребление се оказва, че трябва да плащат несъразмерна част от БВП като ДДС ресурс. За това от 2000 год данъчната основа се ограничава до 50 % от БВП респ. БНД на страната – членка. Ако тя има вътрешни разходи за потребление до 50 % от БНД, данъчната основа за ДДС ресурса са фактическите разходи за потребление, а при над 50 % данъчната основа е 50 % от БНД. Тогава се прилага намаляваща ставка от 0,3 %. Пример за изчисляване на вноската е:

ð                  0,3 % х 151284500 за България вноската е = 453853,5 евро

→ ограничаването с 50 % на БНД е да се намали регресивността на ДДС ресурса. То е въведено от 2000 год. като то намалява/.

● вноска базирана на БНД на страната членка /тя е балансиращото перо на общия бюджет. Увеличава се винаги, когато се очертава дефицит. За това бюджетът в Брюксер е винаги балансиран. Вноската върху БНД държи сметка за платежоспособността на страната – членка //спазва се вертикалната данъчна справедливост и се внася прогресивност в собствените ресурси на ЕС//. Тя е между 2/3 и 3/4 от неговото финансиране и е с цикличен характер, но връща финансирането към миналото, когато Е интеграцията се е финансирала с членски вноски, което е недостатък. Следователно сега сумата на собствените ресурси на бюджета в Брюксел за 2011 год. са 125 105 765 530 евро разделен на БНД прави 1 % < 1,24 %. 75 % от митата се превеждат в полза на Брюксел, а останалите 25 % са за митническите администраций. Вноските на България за системата на собствените й ресурси за 2011 год в евро са:

→ отчисления за пазара на захар         400 000

→ мита                                                   55 400 000

→ ДДС                                                   50 039 700

→ вноска върху БНД                        262 406 752

1. Отстъпка в бюджетната корекция на Великобритания. Причини и финансиране:

- тя е извоюваноа от М. Тачер през 1989 год.. Обосновката за исканата корекция е финансово – икономическа. Причините са следните:

а) ниския среден доход на човек от населението /на седмо място от девет страни – членки и на второ място по вноска в общия бюджет/;

б) ефекта Ротердам /събира значителна част от традиционните собствени ресурси/;

в) хората във Великобритания имат голяма склонност към потребление от дохода, ето защо при неограничена данъчна основа на ДДС ресурса и ставка от 1,4 % страната има най – голям дял в него;

г) основната част е за селско стопанство, тя не може да усвоява бюджетните разходи спрямо приходите, които внася.

- поради тези причини съвета на ЕС удовлетворява претенцийте на Великобритания за ежегодна отстъпка от вноската й по ДДС ресурса. Това е известно като „бюджетната корекция за Великобритания”. Вече тридесет годишното й прилагане при променилите се обстоятелства стават повод за конфликт на финансови интереси, защото останалите 26 страни – членки финансират отстъпката за Великобритания /България внася за 2011 год по тази причина 13 998 429 евро/. Например за 2006 год бюджетната корекция за Великобритания се е определяла по следния начин:

→ дял в ДДС базата без ограничителя                                                                                       17,59 %

→ дял в бюджетните разходи                                                                                                         8,7 %

→ разлика между 1 → и 2 →                                                                                                          8,9 %

→ бюджетни разходи                                                                                      100 442 931 519 евро

→ предприсъединителни разходи                                                                                   1 815 757 717 евро

→ разликата между 4 → и 5 →                                                                       98 627 174 202 евро

→ бюджетната корекция 6 → х 3 → х 0,66                                      5 787 446 312 евро

→ предимство                                                                                                         528 700 814 евро

→ печалба                                                                                                                                    7 542 868 евро

→ фактическа бюджетна корекция 7 → - 8 → - 9 → т.е.             5 251 202 631 евро

- бюджетната корекция за Великобритания поражда натиск за бюджетните отстъпки и в други страни – членки, които считат, че са донори на Е интеграцията. За това се позволява на Германия, Австрия, Холандия и Швеция да прилагат към данъчната си основа за ДДС ресурса по – малка ставка от 0,3 %. Холандия и Швеция са намалили вноската върху БНД с 625 млн и 142 млн евро за 2011 год. това намаление се поема от останалите 25 страни – членки /за България вноската за това е 2 303 510 евро/.