Joomla Software solutions Template

Payday loan

1

Същност и особенности на педагогиката като наука и теоритична система.Предмет и обект, функции и основни задачи на педагогиката.

Отговорът е, че педагогиката може да бъде разглеждана още „ като практика“ , „като изкуство“...

Педагогиката става изкуство, когато педагогическата дейност е осъвършенствана до степен на конкретна оригиналност и специфичност за нейния субект.

Философията дава едно от най-общите определения на явлението наука-сфера на човешката дейност, чиято функция е да изработва и теоритично да систематизира обективните знания за действителността... В понятието наука се включват както дейността по получаване на нови знания, така и резултатите от тази дейност...

Най-съществените признаци на всяка наука са, нейният обект и нейният предмет. За първи път разграничаване на обекта и предмета на науката педагогика, австрийският философ Р. Амезедер (1904).

Педагогическата система е обект на педагогиката. Схващането, че обектът на педагогиката е педагогическата система,  осигурява педагогическите явления да бъдат разглеждани като цялости, със специфични вътрешни и външни закономерности.

При употребата на термина „предмет“ не в неговия строг смисъл той може да бъде, тъждествен на „обект“. Противопоставянето на предмет и обект е относително. Основното структорно отличие на предмета от обекта се заключва в това, че в предмета се включват само главните, най-съществените (от гледна точка на дадено изследване ) свпйства и признаци.

В науката един и същ обект може да бъде предмет на различни науки (междуличностните взаимоотношения се изучават в социологията, социалната психология, педагогиката...).

Заключението от съпоставката на различните схващания е, че предметът на педагогиката са закономерностите на различните педагогически явления – системи, процеси и др.

2

Основни педагогически понятия. Диференцията в педагогическата наука.

Сред основните педагогически понятия са: възпитание, образование, обучение, преподаване, учение и др. Ето и няколко определения на някои от тях:

ВЪЗПИТАНИЕ: - Включва образованието и обучението; в тесен смисъл – организиран, целенасочен процес и резултат на формиране у възпитаниците на нравствен облик, насоченост, жизнен опит, психически процеси, характер и способности с оглед на възпитанието в обществения, производствения и духовния живот на обществото.  Възпитателя има за цел да даде на младото поколение знания за природата, обществото и човешкото мислене.

ОБРАЗОВАНИЕ: - Процес и резултат на усвояване на система от знания и свързани с тях способности за практическа и познавателна дейност с оглед пълноценно участие в обществения живот, производствения и духовния живот в обществото. Примерно – получава средно образование, професионално образование, филологическо образование...

ОБУЧЕНИЕ: - организирана, целенасочена дейност за осъществяване на образованието. Процес на въоражаване учащите с конкретни знания, с умения и навици за тяхното самостоятелно придобиване и използване в практическа дейност. Учебното познание, което се придобива в процеса на обучението, е следствие както от ученето, така и от преподаването.

ДиФЕРЕНЦИЯТА е функционалната страна на индивидуализацията, нейна основна и специфична форма за практическа реализация на връзката учител – ученик. Тя разкрива съдържанието, характера, механизма и структурата за осъществяване на индивидуалния подход.

Следователно може да се направи заключение, че обучението въздейства диференцирано както върху отделните ученици, така и върху различните страни и характеристики на един и същ ученик. То може да допринесе много за развитието на ученика, но не може всичко.

3

Научен статут на теорията на възпитанието. Съдържание и цел на възпитанието. Самовъзпитание на личността  - същност и етапи на реализиране.

Хилядолетие наред философи, педагози, психолози и много още мислители и практици, особено учители и родители са се стремели  да проникнат в тайнството на възпитанието и да го овладеят.            Те са опита за преосмисляне на логиката, структурата и съдържанието на знанията за възпитанието. Това е направено с цел преодоляване на господството на авторитарната педагогика, а същевременно и за утвърждаване на педагогиката на сътрудничеството, на хуманитарната педагогика. Има няколко схващание за понятието цел.Според философийте е разпространено схващането , че целта е една от елементите на поведението и несъзнателната дейност  на човека.Целта се проявава као способ за интеграция на различни човешки действия в някаква последователност или ситема.Анализът на целенасочената дейност предполага открояване на несъответствие между наличната жизнена ситуация и целта ; осъществяването на същността е процес на преодоляване на това несъответствие.Схващания за целта на възпитанието в педагогическата наука са: методологически-процесът на възпитание на личността представлява целенасочена социална практика,в коята тя придобива качества адекватни на обществените потребности;съдържателни различия-едни предвиждат различни комплекси от личностни качества които да бъдат придобивани в възпитанието;други определят цел , която е обща  за всички случай;трети определят какво точно е целта в различните обществено-икономически формаций и други.

4

Същност, признаци и съдържание на възпитаността. Видове възпитаност. Диагностиране и прогнозиране във възпитаниет. Показатели и критерий за възпитанос. Методи за диагностика на възпитаността.

Съдържание на възпитанието е термин , използван преди всичко за отбелязване на резултати,които трябва да бъдат постигнати във възпитанието

За работно определение на това понятие има основание да бъде прието че, съдържанието на възпитанието е компонент на системата на възпитание , адекватно на нейните цели , задачи,принципи и обхваща конкретни характеристики на общността , които тя трябва да придобие във възпитателната работа и са фиксирани във възпитаността на личността на общността.Същност на възпитателността е съчетание с вече разгледаното съдържание на възпитанието очертава по-пълно неразривната свързаност на предвиждането с осъществяването във възпитанието.То е един от системореализиращите елементи на възпитателната система и е пряка взаимна зависимост със всички останли нейни елементи,защото предопределя в значителна степен тяхната реализация.Следователно важно е да бъде утвърждавана равнопоставността на всички елементи на системата. Съдържание на възпитателната дейност е изразено в действията:познавателни действия-за запознаване с интересите,желанията и потребностите на възпитаваните;за възможностите да бъде провеждана една или друга конкретна работа от възпитаваните;за съдействието,което може да бъде получено от други лица и т.н.;планиращи действия-за подбиране,осмисляне ,подреждане на своите действия на действията на тези с които ще си сътрудничи на някой евентуални действия на възпитаваните и т.н.;насочващи действия-за ориентиране на възпитаваните в какви дейности биха удовлетворили своите желания.С тях се представя богатството на ралични познавателни преобразователи и други дейности за да бъде подбрана най-желаната от възпитавание;Обучаващи действи-за даване знания и умения на възпитаваните как да организират и проведат избраната от тях дейност за да бъде удовлетворени от нея;коригиращи действи-за лично,непосредствено участие във възпитаващата работа с което дава пример за изпълнението й , изразява мнение за протичането и подобряването й , подържа интереса на възпитаваниете към участието в работата и т.н.

5

Принцип на възпитанието. Класификация на принципите на възпитание и съвременни изменения. Съдържание на възпитателните принципи. Методи на възпитание. Класификация на методите на възпитание. Система на методите на възпитание и съдържание на отделните методи.

Теорията на възпитанието.  Тя изяснява възпитателния процес като целенасочен, организиран, вътрешно противоречив, продължителен и комплексен процес на взаимодействие, чиято реализация изисква конкретизация на използваните форми, методи, похвати и средства. Разкрива, че формирането на личността изисква поставянето  и в субектната позиция, т.е – в действана позиция като в същото време се използват комплексните възможности на всяка дейност, на всеки педагогически фактор и средство.

Разкриването на същността и особеностите на методи за възпитание предполага изясняването му от няколко гледни точки: философска, психологическа, социологическа и педагогическа. От педагогическа гледна точка методът означава начин за постигане на педагогически цели. Педагогическия метод се разглежда като единство на методите на обучение и методите на възпитание, като метод, прилаган навсякаде в учебно възпитателната работа. Педагогическият метод е съвкупност от опознавателни и практически действия.

Специфичните характеристики се определят от особеностите  на педагогическото взаимодействие, на педагогическата на педагогическия процес. Това означава, че при подбиранеето и прилагането на методите на възпитание трябва да се отчитат: специфичните особености на двете страни, участващи в педагогическото взаймодействие – учител, класен ръководител, възпитател-дете, ученик. Всичко това ни дава основание да очертаем редица специфични характеристики на възпитателните методи, конкретност, действеност, мобилност, динамичност, комплексност. Обищите изисквания към методите за възпитание са основни принципни положения, чието спазване дава възможност да се организира и реализира оптимално педагогическо отношение и общуване.

-                     Да предизвикват самоанализ, самопознание, саморегулация, самоформиране на личността;

-                     Да създават възможност за преодоляване на вътрешните и външни противоречия в развитието на личността;

-                     Да са в система, с оглед осигоряване на непрекъснатост на педагогическо взаймодействие;

-                     Да отвърждава търпимост, искреност, добронамереност в общуването 

6

Съдържание на възпитанието. Основни структуроопределящи развитието на личността компоненти на възпитанието.

Съдържание на възпитанието е термин, използван преди всичко за отбелязване на резултати, които трябва да бъдат постигнати във възпитанието. Съдържанието може да бъде изразено и с други думи – съдържанието на възпитанието обединява това, което се предвижда да стане личностна характеристика на възпитавания.

Съдържание на възпитанието по направления, което означава осъществяване на: умствено възпитание със своето съдържание – качества на личноста, който и осигуряват готовност ( специфични умения, навици, характеристики на психически процеси, потребност, насоченост и др. ) за пълноценна и интелектуална работа. Съдържание на възпитанието по структори на личността, което означава, че то трябва да допринася за развитие на психически процеси – чувства, памет, воля и др.; опит – умения и навици за различни дейности, за комуникиране с други хора и т.н. . Насоченост на личността – потребности, мотиви, светоглед, ценности и др. . Способности на личноста за конкретни дейности различни сфери на обществения живот: познавателни, съзидателни, комуникативни и др. . Спорно е обаче, може ли отделните елементи на възпитателното съдържание по направления или по структори на личността да бъдат реализирани по отделно. Всяко от тях закономерно е свързано с другите и развитието му дава отражение в цялостния облик на личността. Независимо от това често възниква потребност, някое от личностните качества да бъде възпитавано с предимство пред останлите.

Примерно – паметта, с оглед на конкретна преобладаваща дейност, извършена от личността. Или наблюдателността, мотивацията и др. . В такива случаи съдържанието на възпитанието е отделно качество, в цялото му богатство и възпитателната работа се предвижда и извършва с оглед на него. Но това не значи, че при възпитанието на конкретното качество не възникват и други промени в личността. Те са закономерен, но в случая са провеждащ ефект и възпитателната работа не ги поражда целенасочено.

Научен статут на дидактиката. Характеристика на обучението като социално явление. Същност на обучението. Модели на обучението. Таксономии на обучението.

Терминът „дидактика“ пройзлиза от гръцката дума „дидаско“, означаваща „уча“. В древна гърция наричали учителите „дидаскалос“, от където идва и нашето „даскал“. Я. А. Коменски ( 1592-1670 ) въвежда термина дидактика в педагогическата литература, с което дава обобщен израз на разбирането си за изкуство да обучават всички на всичко и става изходен пунк за цялото по-нататашно развитие на педагогическата наука през следващите столетия. Я. А. Коменски включва в предмета на дидактиката не само изкуството да се обучава, но и да се възпитава.

Дидактиката се е появила и развила под влияние на нуждата от обобщаване на опита в обучението на хората. Тя се утвърждава като самостоятелна наука. Важна особеност на дидактиката е изследването двуединния аспект на обучението – като обект на изучаване и като обект за конструйране. В единия аспект на обучението дидактика осъществява описателно – обяснителната, научно теоритичната си функция. В другия аспект тя реализира нормативната, конструктивнотехнологическата си функция. Двете функции са органически свързани по между си и именно този факт не ни дава основание да говорим за дидактиката нито само като за теоритична, нито само като приложна наука.

Поради това, че диадктиката изследва в организационнофункционален план целевото поведение на обучаващите и обучаваните, тя съдържа както теоритични така оценачни и нормативни съдържания. В нея се извършват и фундаметални, и приложни изследвания и подобно на много други хуманитарни науки тя се превръща в теоретично-практическа наука, която преустройва практиката на обучението под влиянието на теоритичните знания.

Важана особенност на дидактиката – нормативният и характер, често поражда спорове поради склонността на някои автори да я отричат. Дидактиката е мостът между възрастовата и педагогическата психология и часните дидакти, тъй като помага за изследване и решаване проблемите на обучението и образованието.

В зависимост от основата, върху която са създадени ТАКСОНОМИИТЕ, се разграничават: когнитивни, емоционални, психомоторни, на опита, смесени и операционни класификации на целите на обучението. Таксономията на Блум се смята за важен път за формиране на интелектуални умения в учениците, които позволяват да се използва информацията за решаване на проблемите, стоящи пред нас. Диференцират се микро и макро умения. В обучението много добре могат да се развиват микро уменията и таксономията на Блум е насочена към тях. Защото те са фундаментални за мисленето а след това и за сложните интелектуални процеси.

8

Същност и определение на учението. Специфика на учението в  условията на обучението.

То се определя и като адапция на индивидуалното поведение и като изменена реакция при дадане ситуация, която не зависи от съзряването на организма и като изменение на предразположението и способностите, независещо от растежа и като осъвършенстван край и резултат на поведението, и като облекчаване на прехода от един етап към друг и като изменениет на поведението, личността и съзнанието, и като целесъобразна дейност, обусловена биологично и социално, благодарение на което социалният опит се акумолира от индивидуалното съзнание.

Обучението е единство от две дейности – предподаване и учене. Ученето в условията на обучението е целенасочен и рационално организиран процес за освояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, запазвайки основното си свойство към прогресивна и относително тайни изменения в личността. Ученето в условията на обучението стабилизира и затвържадава регулативната си функция, съкращава времето за формиране на особенностите и способностите, за придобиване на знания, умения и навици. В процеса на обучението имат не само знанията, уменията и нагласите, който трябва да се форматират като резултати или продукти на учението. Стратегии за първично повторение, стратегии за обобщено повторение на учебните задачи, организационни стратегии за сложни учебни задачи.

9

Принципи на обучението. Характеристика на съдържанието на принципите на обучението. Методи на обучението.

Терминът „принцип“ ( лат. princupum ) означава основно положение, изходен пунк предпоставка на някаква теория, основополагащо начало. Дидактическите принципи са такива ръководни положения, който се отнася до процеса на обучението като цяло и се разпространяват в/у всички учебни предмети. Определят дейността на учителя и познавателната дейност на ученика; отразяват вътрешните съществени страни на дейността на учителя и ученика; определят насочеността на учебния процес и дейността на учителя в него. Дидактическата литература не се изяснява по задоволителен начин как принципите на обучението определят дейността на учителите и учениците.

Дидактическите принципи имат много голямо значение за организацията и методите на обучението, но твърдението, че са основателни изисквания за определяне на съдържанието на обучението се нуджае от уточняване. Между принципите за подбор на съдържанието на обучението и общите дидактически принципи имат тясна връзка но те немогат да се отъждествяват.

В резултат на това разбиране дидактиката се разглежда вече не като теория за преподаването или обучението, а като теория за учението, при което се анализират само действията на учениците а дейността на учителя се пренебрегва. Дидактиката не изследва обучението като цялостно явление, което се конструйра предварително и се реализира системно и организирано в функционално – технологически план.

Ориентацията към по-широки определения на дидактиката, които включват закономерностите и категориите на учебно – възпитателната дейност в условията на обучението в тяхното единство, не е необоснована, но може да породи големи недоразумения при разграничаването  на предмета на дидактиакта и този на теорията на възпитанието. Ето защо е много по приемливо определението на дидактиката като интегрална наука за обучението и обучението като негова съставна част.