***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Страст ПДФ Печат Е-мейл

Алеко Константинов

Страст

(Безделица с претенции на художественост)

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае,

то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това

обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз

все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и

Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи

не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна

цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът!

Глупава страст!

Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка

фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи

предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е

кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му

са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши

чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки

знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не

друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се,

че той е заплашвал някои някои гарги с военно положение. А за мене светът не

само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало

и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с

почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са

заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството

почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това,

което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или

щастлив случай, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е

унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да

бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните

мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да

го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с

такова изражение, като кога искам да кажа на някого "Кача аларъм бен сени!"

(Бел. Ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? - Твърде естествено. Аз

мога да попитам н я к о г о:

- Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894

г. между 11 и 12 часа преди пладне, а?

А виж, на мен такъв въпрос никой не може да зададе и няма защо...

Ето по коя причина, като не може нищо да смути моето душевно спокойствие, аз

съзнавам преимуществото си пред другите и се смятам за цар, майка му мечка.

Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши.

Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз

седя с перо в ръка в моята полутемна келийка, колко ли дечица простират ръце към

майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени

на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и

позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зверове разкъсват,

колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам тези с тези нещастници моето

положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм  щ а с т л и в е

ц,  и се успокоявам. Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да

почна да пиша. Но лъхва ветрец през отворения прозорец и навява от пепелницата

до носа ми миризмата на угасената и смачкана снощи цигара... Не мога, не мога да

пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват

вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздравления. Сегиз-тогиз чувам

отзаде ми да шушнат: "Ето, този е щастливецът!" "Тъй ли? Защо не ми каза по-рано

да го видя." Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона

си. Хубаво, ама  сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре,

че  в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено.

Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тютюн? И още след обяд!

До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те

излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата

глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се

със сияйно лице бързешката един от двамата току-що излезли приятели и захлестено

ми прошепва:

- Скоро, скоро, ако искаш да видиш нещо интересно, излез веднага на улицата.

Грабвам си шапката, зарязах кафето и навън. Сърцето ми подскача за какво ще

бъде туй "интересно нещо". Наистина! До кьошето на "Славянска беседа" беше

изправена тя... Ботеро!... Хубаво бе, приятелю, ама да имаше сега и една

папироска. Но това си го мисля, не го казвам.

- А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите

довечера. - Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да

ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил... Усещате се в кого?

Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за

обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една

нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?

... Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за

сол пари не дават!...

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG