Home Литература Песни и танци в разказите на Елин Пелин

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Песни и танци в разказите на Елин Пелин ПДФ Печат Е-мейл

ПЕСНИ И ТАНЦИ В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Волята за живот, съпротивата срещу враждебността на времето и природата,  и жилавата устойчивост на българина Елин Пелин извежда до обобщаващи, непреходни и вечни черти  в националния характер. В тях се  събират и мъдростта на българина, и историческия му опит, и несломимата му жизненост. Виталната си философия нашият селянин доказва и пресътворява в реалността не само чрез способността си упорито и неуморно да се бори със земята, с природата, с болестите, със смъртта, с отчаянието, с мъката, но и с непрекъснато проявявания си порив към радост и веселие, към пълноценно изживяване на щастливия миг.

Песента и танците са външните, формални човешки прояви, които доказват истинската, скритата, витална и жизнелюбива духовна природа на българина. Неуморно жънат жътварите. "Пот се сипе от челата, душата без сила остава...", но “над златното поле ехтят песни" и "песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания" ("По жътва"). В песента и танца, в неподправеното веселие и радостното оживление отруденото селско сърце търси духовното си право на щастие, заявява вътрешните си човешки права, разгръща естествената си, свободна и волна природа. Спонтанният порив към психическо освобождение, към разкрепостяване на първичната жизнена стихия и енергия, към пълноценната изява на радостта в разказите на Елин Пелин е естествено следствие от вечната  зависимост и обремененост, от смазването на човешката душевност, от вътрешната потиснатост.

ДУХОВЕН СТРЕМЕЖ

Именно стремежът към вътрешна, духовна и човешка реализация осмисля , мечтанията на Елин-Пелиновите герои. Какво друго, ако не трогателно желание за лична реабилитация, за възстановяване на човешкото си чувство за чест и достойнство, за социална значимост прозира в мечтата на Липо от "Престъпление". И не белезите на духовна бедност и еснафска психология, а усетът към красивото,желанието за пълноценен и щастлив живот, стремежът да се надмогне сивотата, грубостта и оскъдицата на ежедневието осмислят наивното желание на героя да си" построи "нова къща с градина зад нея", да се ожени "за най хубавото момиче в селото", "да пали свещ пред новата икона, която сам ще поръча да направят" и всички да го поздравяват, да му завиждат и да му се чудят.

ЛЮБОВТА

Търсенето на духовно-психологически и нравствени опори в нерадостния живот, като условие за продължаване и осмисляне  на човешкото съществувание, е трайна черта в характера на българина. Нейните проявления Елин Пелин търси и във вечните стремежи на човека към пълноценна и щастлива любов. Това естествено и непреходно чувство е основен обект на творческо внимание в един от най-хубавите му разкази - "Кумови гости", "Любов", "Край воденицата", "Самодивските^кали".

Любовта като вечно и неизменно чувство в човешкия живот, като неподвластно състояние на човешката душа авторът се стреми да пресъздаде отново в неговите обективни, правдиви и реалистични земни форми. Успоредно с разкриването на условностите и обществено утвърдените норми, ограничаващи и потискащи човешката любов, на социалните бариери, които се поставят пред нея ("Любов'1, "Край воденицата") Елин Пелин пресъздава и стихийната й волност, пълнокръвието и непосредствеността й, първичната и  дори примитивна сила ("Кумови гости"), В нея се оглеждат съхранените и опазени пориви за щастлив и пълноценен живот, за духовна самоизява и реализация, за разгръщане и доказване на индивидуалната човешка природа. Изображението на любовта, на неподвластната й и свободна природа естествено внушава представата за продължаващия живот, за неговата ненадломимост, за смислеността и пълнокръвието му. В любовта се оглеждат и дързостта на човешкия дух, и непреклонното следване на мечтата, и смелостта на човешката душа, и гордото самосъзнание ("Самодивските скали")..

Стремежът за проникване в непознаваемото, далечното недостижимото, за покоряване на непокоримото, за реализиране на мечтата и идеала винаги е било едно от най-убедителните доказателства за гордия, смел и дързък дух на българина. Легендарната жанрова форма, приказната атмосфера, връщането в пространството на миналото, укрупнените духовни мащаби на героите само помагат на твореца да създаде вдъхновения си апотеоз на непреходните, значими и трайни духовни параметър на националния характер.

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Като писател-реалист, здраво свързан с формите на ежедневната действителност, писателят обаче не се задоволява с пресъздаването на виталното, устойчивото в сферата на духовно-психологическите изживявания Той тьрси неговите прояви и в същността на делничния бит.

Светът, който обитават неговите герои, е свят на - остра и поляризирано социално разделение. То се проявява както в противопоставянето между селото й града ("Андрешко^), така и в конфликтите на самото село. Произволът, безнаказаното насилие, беззаконието и грабителството не са привилегия само на съдия-изпълнителя, на държавния бирник, но и на селския кмет, на богаташкия син, на деспотичния и бездушен поп ("Андрешко, "Закъснялата нива", "Престъпление", "На оня свят"). Унижението на бедняка, обезправяването и заробването му, потискането и обезличаването му са свързани с поведението на всички, заели по-високо равнище в социалната йерархия. Но докато в съзнанието на възрастните, изстрадали горчивата си житейска мъдрост, загубили вярата във възстановяването на земната справедливост, като водещ принцип се налага фаталистичната примиреност със съдбата ("Закъснялата нива", ''Престъпление" ,"На оня свят"); то в реакциите и проявите на по-младите последователно се изразяват и активното отношение към реалността, и съпротивителните реакции срещу нея. Категоричен и безкомпромисен е жестът на Младен от разказа "Напаст божия": Тате, назад, че никого не жаля!". Духовен бунт осмисля твърдите реплики на Лазаринка: "Покорство, покорство, все покорство! Оня и сега нямаше да ме остави на мира, ако Доно не беше му светил маслото." Осъзнатата нужда от противопоставяне и активна намеса раждат хитроумния план на Андрешко. И не някакви класови или социално осмислени прозрения, а натрупаната човешка мъка, унизеното човешко достойнство, обруганата чест и разбунтуваната съвест на героите обуславят протеста им. И ако този протест е неизменно свързан с все едни и същи социални адресати, то това е продукт не от особеното обществено и идейно съзряване на героите, а от спонтанния гняв, натрупан в душите им.

Чужд на каквито и да е идеологеми, но верен на обективните факти и закономерности, Елин Пелин естествено обвързва човешкия бунт с представителите на социалната върхушка. Не би могло да бъде другояче, защото всички злини, страдания и обиди идват именно от нравствено деградиралите и морално изродени представители на властта - била тя икономическа, социална или духовна. Загубената вяра на българския селянин в социалната стойност и значимост на моралните ценности, съкрушената надежда, че в така устроения свят може да се възроди земната справедлив6ст, закономерно убиват обществения му оптимизъм и свързват представата за възмездие или с упованието в бога или в собствените му индивидуални възможности. И ако постъпките и на Дойно, и на Липо, и на Андрешко, и на младите_от ''Напаст божия” са насочени към реално разрешение на проблемите, то в сърцераздирателните викове на Илчовица от разказа "Лудата" се съдържа сякаш обобщение за генералните бъдещи перспективи. "Няма правда... Няма бог!... Чувате ли?... Царят трябва да се разцари... Владиката да се развладйчи...Попът да се разпопи..." Самият художествен факт,че тези реплики авторът влага в устата на загубила разсъдъка си героиня, е достатъчно убедително доказателство за собственото неверие на твореца в осъществимостта на тази социална перспектива. "Хората мълчаливо гледаха и сякаш не смееха да си проговорят." Социално незащитен, обезправен, с отнета вяра за възстановяване на справедливостта и законността - героят е с ясното съзнание, че единственото, на което може да разчита, са собствените му сили, личната му реакция, срещу  вечния "кръст на човешкото страдание".

Пресъздавайки правдиво и реалистично обективните и неизменно повтарящи се в историческия живот на селянина белези и закономерности,    внушавайки    представата    за    социалната предопределеност на съдбата му, Елин Пелин достига и до верните констатации за трайното и непреходното в неговия психологически и духовен свят. Кратките му, но максимално изразителни от смислово-съдържателна гледна точка произведения разкриват истината и за любовта на селския човек,и за духовния му и естетически,мир, и за мислите, които го вълнуват, вървейки "безотрадно" "наведен над браздите" "след праисторическото си рало" за порива му към незнайното, когато "гледа звездите", и за отношението му към държавата и за поведението в семейството, и за контактите му с другите.

Именно постигнатият отговор на въпроса -какъв е всекидневният живот на българския селянин" и какъв е "вътрешният човек у него" осмисля стойността на Елин-Пелиновото творчество като едно мащабно произведение, посветено на изконното в националния живот и трайното в българския характер и душевност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG