Joomla Software solutions Template

Payday loan

Електронен бизнес. Определение и модели на електронния бизнес

1. Същност на електронния бизнес

Електронният бизнес подразбира използването на информационните технологии и на глобалните компютърни мрежи за правене на бизнес. Благодарение на широкото разпространение на технологията www в течение на много години Интернет от академична мрежа се превръща в популярна среда за общуване, реклама и бизнес. Макар, че електронният бизнес съществува и по-рано, но именно популярността и достъпността на Интернет прави възможно широкото използване на електронния бизнес.

Електронният бизнес позволява да се изменят практически всички процеси, протичащи в съвременния бизнес, интегрирайки ги в едно цяло. Потребителите могат да търсят, да поръчват, и заплащат стоки, използвайки Интернет, да се обменя информация за стоки и услуги с други потребители. Правителствени организации могат да използват Интернет за събиране на данъчни декларации и разпространение на официална информация.         Първоначално под термина “електронен бизнес” се подразбира продажби на стоки и преводи на парични средства с помощта на компютърни мрежи. Терминът “електронен бизнес” обхваща практически всички аспекти на водене на бизнес, който е възможен с използване на Интернет.

Следва да се посочи, че в рамките на ЕС съществува и уточняване на предоставянето на услуги, насочени към електронния бизнес. Според определението на чл. 1 (2) на Директива 98/34/EC  услуга на информационното общество е всяка услуга, обикновено, предоставяна възмездно, отдалечено, с електронни способи и по индивидуална заявка на получателя. Изложената дефиниция следва да бъде допълнително изяснена чрез изследване на основните елементи, които я съставляват. Определението посочва, че услугата на информационното общество е такава, която обикновено се предоставя възмездно. В този смисъл може да се направи обоснования извод, че такива услуги могат да се предоставят и безвъзмездно и правния режим ще се прилага и към тях. Директива 98/34 ЕС целенасочено разширява приложното си поле към безвъзмездните услуги, най-вече, защото в противен случай извън приложното й поле ще останат множество разпространени услуги от сферата на електронната търговия, които се нуждаят от особена правна регламентация.

Друг елемент от дефиницията, който се нуждае от допълнително пояснение, е отдалечеността на предоставянето на услугата. Да се предоставя отдалечено услуга на информационното общество означава, че тя се предоставя без страните по отношението да присъстват едновременно. В това отношение дефиницията отразява напълно особеностите на отношенията в електронната търговия, които в повечето случаи протичат между лица отдалечени значително едно от друго.

Основна характеристика на услугите на информационното общество е, че те се предоставят с електронни способи. Според Директива 98/34 ЕС услугата е предадена чрез електронен способ, когато е изпратена първоначално и приета на предназначеното място чрез използването на електронно оборудване, предназначено за обработка и съхраняване на информация като впоследствие следва да е изцяло предадена, прехвърлена и получена по електронен път.

2. Модели електронен бизнес

Могат да се разгледат следните два елемента на електронния бизнес:

•   Електронен бизнес като търговия в мрежата Интернет. Електронната търговия подразбира продажба на стоки и услуги с използване на Интернет;

•   Електронен бизнес като пазар. Електронният бизнес не се ограничава с покупка и продажба на стоки в Интернет. Например, виртуалния магазин може не само да предлага своя продукция на потребителите на Интернет, но и възможности да търсят доставчици на продукти, да сключват контакти с тях, да плащат сметки, да наемат сътрудници и да правят маркетингови акции чрез Интернет. При това компании, въвлечени в процеса на електронната търговия могат дори и да не подозират за това.    Електронният бизнес оказва значително влияние на процесите на производство, разпространение и обмен на стоки, а също и на това, по какъв начин потребител получава информация за стоката и провежда търговска сделка.

Електронният пазар по много параметри прилича на обикновения пазар, основни компоненти на който са:

•           Играчи (компании, доставчици, брокери, магазини и купувачи);

•           Продукти (товари и услуги);

•      Процеси   (доставка,   производство,  маркетинг, конкуренция, разпространение, потребление и др.).

Разликата се заключава в това, че елементите на електронния  пазар (в краен случай, част от тях) се явяват виртуални (електронни). На пръв поглед електронния пазар се представя като идеален пазар, в който участват огромно количество продавачи и купувачи, имащи достатъчно информация за пазара и стоките и не се нуждаят от посредник. Такъв пазар се явява много ефективен и конкурентен и не се нуждае от регулиране или външно вмешателство. Електронните (цифрови) продукти имат висока степен на настройваемост. Информацията за вкусовете на купувачите позволява съществено да се разшири диапазона на предлаганите стоки. На такъв достатъчно диференциран и сегментиран пазар цените ще се стремят към максималните, които купувача е съгласен да заплати.

Електронната търговия се смята за основния раздел на електронния бизнес. Тя безспорно е основния сегмент от Интернет пазара, генериращ преобладаващия обем финансови транзакции.       Под инфраструктура на електронната търговия се разбира комплекс от операции, които имат помощен характер и осигуряват нормалното функциониране на електронната търговия.

Електронната търговия е и  начин за реализация на бизнес транзакции в реално време, който обхваща:

• виртуалния избор на продукта, който се продава
• избора на продукта, който ще бъде купен
• методите на плащане на закупения продукт

В общи линии, съществуват четири фази на електронната търговия, както следва:

• Информационна фаза

реклама на продукта

избор на продукта

• Договорна фаза

поръчка на продукта

плащане на продукта

• Фаза “Доставка”

реализиране на продукта

започване на потреблението

• Фаза “Сервизиране”

модификация на продукта

замяна на дефектирал продукт

Отделните нива на търговията имат следните  характеристики:

- Отношения B2B (бизнес към бизнес). Бизнес към бизнес отношенията в електронната търговия протичат между отделните компании в процеса на производството, разпространението и поддръжката на техните продукти. Наличието на такива отношения се обуславя от функционирането на бизнес модела на всяка компания, която осъществява електронна търговия.

-  Отношения B2C (бизнес към клиент). Отношенията бизнес към клиент осъществяват връзката между субектите на електронната търговия и крайните потребители на стоки и услуги. Чрез тези отношения се реализира целта на бизнес модела на компаниите, чиито продукти и услуги са насочени към крайния потребител. Особеностите на моделите на компаниите, който използват B2C отношенията е, че те са насочени към производство и разпространение на продукти, които имат самостоятелно значение извън бизнес модела на определена компания (за разлика от B2B отношенията).

- Отношения C2C (потребители към потребители). Отношенията потребител към потребител са проявление на възможностите на новата среда за комуникация между потребителите в електронната търговия. Интернет улеснява договарянето между страните по сделките, с което стимулира стокообмена между отделните потребители. Тези отношения се проявяват най-явно в организираните аукциони за продажба на използвани вещи между физически лица.

- Отношения B2G (бизнес към публичната власт). Отношенията бизнес към публична власт са отношения по повод на предоставяне на административни услуги от държавата към субектите на електронната търговия. Тези отношения са административни по своя характер и са проявление на стремежа на повечето държави да предоставят административни услуги, чрез използване на модерни информационни и комуникационни технологии. Това е проблематика на т.нар електронното правителство.

Тук следва да се посочи, че между двата елемента –  търговия и пазари съществува връзка. Електронната търговия се осъществява чрез електронните пазари Последните са глобални информационни структури, които покриват земното кълбо и свързват голям брой продавачи и купувачи в единна система, която стабилизира цените чрез създаване на конкуренция в световен мащаб. Те позволяват да се създадат нови продукти и услуги чрез интегрирането на досега съществуващите в глобален мащаб.