Електронните пари, изглежда, ще се превърнат в ново платежно средство не само в Интернет средата. В бъдеще те ще се конкурират все по-ожесточено с другите платежни средства - парите отпечатани от централните банки, дебитни и кредитни карти.

Нека си представим, че всички финансови транзакции по света се извършват чрез електронен обмен на данни. Тогава няма да има такова средство за физическа размяна, което днес наричаме “пари” - т.е. банкнотите и монетите, издавани от централната банка на държавата. - “пари на ЦБ”. Тогава парите ще съществуват във виртуална среда под формата на двоични знаци, съхранявани чрез електронни устройства.

Тази картина на пръв поглед може да изглежда утопична, но дори и днес могат да се открият зачатъци на тази тенденция с бурното навлизане на иновациите в сферата на електрониката и компютърните технологии.

Дебитните и кредитните карти (т.нар. “картови” пари) и други подобни на тях, които са широко разпространени, в голяма степен заместват на практика парите, издавани от ЦБ.

Електронните пари дължат своята поява на Интернет. С това ново средство пред електронната търговия се разкриват нови хоризонти. Заплащайки изключително ниска цена за всяка извършена транзакция, практически от своя дом или офис потребителят може да пазарува стоки или услуги. Интернет и електронните пари правят тази мечта реалност.

Един от най-често задаваните въпроси е: как използването на т. нар. “картови” и електронни пари ще промени функционирането на действащата парична система? Какво влияние оказват те върху икономиката? Какви са пораждащите се икономически ефекти?

За да можем да отговорим на тези въпроси, преди всичко трябва да направим сравнение между характеристиките на картовите и електронните пари в сравнение с парите, издавани от ЦБ. На практика извършването на плащане може да бъде реализирано чрез използването на пари в брой или чрез банков депозит. При плащането в брой разходите не са високи, но в този случай парите не носят лихва. От друга страна банковият депозит носи лихва, но има цена при плащането - таксата за обслужване, събирана от банката. Ето защо пред всеки икономически агент стои въпросът за избора - от една страна избор на правилната комбинация между обема на съхраняваните в наличност пари в брой и парите съхранявани под формата на банков депозит, а от друга - кои плащания е уместно да бъдат обслужени чрез пари в брой, вместо с депозирани в банката средства, и обратното. Ако разгледаме характеристиките на парите в брой ще видим, че те са идеалното средство за извършване на транзакции и  същевременно са лошо средство за запазване на стойността. Банковият депозит позволява да бъдат извършени плащания и да бъде запазена стойността, но неговото използване е по-скъпо. Ето защо в ежедневната практика се е наложила тенденцията дребните плащания да се извършват в брой, а по-големите по банков път - чрез безналично плащане. Тази практика не се влияе от индивидуалните предпочитания на платеца.

Можем да обобщим: 

¨    парите са средство за размяна и осигуряват на своя притежател ликвидност.

¨    парите могат да носят доход, позволяват да бъде запазена тяхната стойност. С изключение на банкнотите и монетите, днес всички други парични форми носят доход.

Друга фунционална зависимост на парите е тяхна защитеност. Те трябва да бъдат защитени срещу копиране, фалшификация, загуба и кражба.

Съществено важно е парите да бъдат акцептирани, да бъдат възприети от хората като платежно средство. Установяването на тази икономическа характеристика на парите, издавани от ЦБ, не е проблем, тъй като тя е установена и наложена чрез съответната правна норма. Отхвърлянето на тази норма най-общо може да стане в икономиката само, когато имаме случай на хиперинфлация и парите бъдат заменени с друго общо акцептирано благо, явяващо се заместител на парите.

Тази характеристика на парите е много близка до ликвидността.

С бурното развитие на Интернет бяха създадени нови пари. Техните общи качества се базират на новите технологии в електрониката.

Продуктът “електронни пари” има запазена (съхранена или предплатена) стойност. Тази стойност, която е достъпна за потребителя и с нея той може да се разпорежда, е записана на електронно устройство. Тази електронна стойност се закупува от потребителя. Тя намалява, когато той, използвайки устройството, извършва покупки.

Какви са икономическите проблеми, които могат да бъдат породени от използването на електронни пари?

На първо място, това са проблемите, свързани с избягването на данъци и “прането” на пари. Извършването на плащане чрез електронни пари може да породи някои проблеми поради факта, че на практика няма пречки за извършването на такива плащания извън границата на държавата. В този случай възниква въпросът как държавата да събира полагащите й се данъци от извършените чрез интернет продажби. Да допуснем, че български производител на софтуер използва американски сървър за обслужване на продажби за Германия. В случай като този е любопитно да се установи кои данъчни такси се прилагат и от кого? Коя държава ще спечели от събраните такси?

Породените от електронната търговия данъчни проблеми, които понастоящем са само загатнати в бъдеще, ще се идентифицират. Но дори да има добре създадена данъчна регулация, касаеща извършването на транзакции с електронни пари, трудно би било в практически аспект трасирането на плащанията, извършени с тези пари. Оттук веднага на преден план възниква проблемът, свързан с прането на пари. Трансформирането на реални в електронни пари, на практика би довело до прехвърлянето им през граница, без реално доказателство за трансфер.

Разбира се, не всяка форма на електронни пари елиминира възможността за трасиране.

Тук следва да се зададе един основен въпрос. Могат ли електронните пари да бъдат разглеждани като заместител на парите, издавани от ЦБ, или те са само частен случай на тези реални пари? Ако приемем, че електронните пари са заместител на банкнотите и монетите, то това би означавало, че те се издават при същите условия. Възможно е и обратното - електронните пари да бъдат издавани от частни компании, независимо от държавата.

В този случай има в известна степен някаква парична свобода. Разбира се, трудно е да се възприеме предложението, че всички членове на обществото ще имат еднакво довери в тези “частни пари”, сравнено спрямо тези, издавани от ЦБ. Ако приемем обаче предположението, че електронните пари са абсолютно равностойни на издаваните от ЦБ пари, то очевидно е, че емитираните електронни ще се обменят с реални по всяко време. Обмяната на електронните пари с други валути способства за повишаване на нестабилността на валутния обмен.

Защо е така?

В реалния живот само определени икономически агенти участват на валутния пазар. При използването на електронните пари обаче, хиляди, разнородни по своя характер икономически агенти, могат да вземат участие в процеса на валутна размяна, прескачайки националните граници на своите държави. Тази възможност е особено атрактивна, защото таксите, съпровождащи този процес, са твърде ниски. В тази връзка масовото участие на играчи на световния пазар би предизвикало нестабилност на обменните нива. Електронните пари биха повлияли и върху паричното предлагане в реалния живот. Ако предположим, че срещу издадените от банка електронни пари стоят реални пари и банката кредитира с електронни пари своите клиенти, можем да кажем, че системата е 100% осигурена. Какво би се случило обаче, ако с бурното развитие на икономическите процеси в Интернет, банките започнат да кредитират под формата на електронни пари без покритие?

Крайният резултат от разминаването на количеството реално емитирани пари от ЦБ и емитираните електронни пари от икономическите агенти би довело до сериозно нарушаване в паричното предлагане на реалния свят. Неконтролируемото създаване на електронни пари би способствало за повишаване риска от банкрут. Тъй като в хиперпространството няма централна банка, пътят към верижните банкрути е къс, а оттам и към финансова криза. Очертаната възможност налага точното определяне на паричния мултипликатор на електронните пари. Той се измерва с отношението на издадените електронни пари към депозираните пари, издадени от ЦБ, намиращи се в резерв.Важно е да се отбележи, че поради липсата на централна монетарна институция в хиперпространството, контролът на издадените от нерезидентни икономически агенти национални електронни пари фактически е невъзможен. Ето защо монетарният контрол на ЦБ би бил силно затруднен. Ако икономическите агенти започнат да създават безконтролно нови пари под формата на електронни пари, съществува реална вероятност за фалит на тези институции. Не е невъзможно пораждането на верижен ефект, който лесно би прераснал във финансова криза. Тези възможности силно се ограничават, ако емитирането на електронни пари е лимитирано от обема на депозираните реални пари.

Дискутирайки върху икономическите аспекти, породени от навлизането в икономиката на електронните пари, не бива да се пренебрегва и въпросът за пропуснатия от ЦБ доход от сеньораж, в следствие изваждане от обращение на издаваните от ЦБ пари и замяната им с електронни.

Както е известно, сеньоражът е основното перо за издръжката на централната банка. Емитирането на електронните пари задължително би следвало да бъде предшествано от повишаване изискванията към размера на резервите и установяване на строги процедурни правила по отношение на емисията на тези пари.

Процесът допълнително се затруднява от възможността електронните пари да се емитират от небанкови и нерезидентни институции, ползващи като среда Интернет. Административните препятствия не са ефективно решение за контрол на емитирането им. Едно възможно решение на този проблем е ЦБ да се превърне в единствената институция, емитираща електронни пари в държавата. Ако тя бъде изпреварена в тази си нова дейност от частния бизнес, възстановяването на статуквото впоследствие ще бъде много трудно.

Ето защо пред ЦБ и другите заинтересовани институции стои едно основно предизвикателство. А именно - да се създадат правни регулации, които да бъдат приложими и  по отношение на електронните  пари. Глобализацията на икономиката, силно развитата компютърна и комуникационна инфраструктура, заедно с появата на нови силно разпространени средства за разплащане, водят до фундаментални промени в заобилалящата ни икономическа среда. В тази връзка трябва да се има в предвид, че институциите не могат да се променят за една нощ. Много важно е изработените правни регулации за емитиране и използване на електронни пари да бъдат приети с широк консенсус. Важно място в процеса заема координацията с международните институции, третиращи проблематиката на електронните пари: Европейската централна банка, централните банки на страните от Г-10, Банката за международни разплащания.

Обобщавайки казаното дотук, не бива да забравяме, че:

¨    електронните пари са пари и трябвяа да бъдат третирани като такива;

¨    електронните пари би следвало да се разглеждат по-скоро в “глобален”, отколкото в национален или дори европейски аспект;

¨    отговорните институции на национално ниво би следвало да изработят правна рамка, касаеща електронните пари, обратното би било опасно;

¨    международното коопериране по отношение изработването на регулация, касаещо електронните пари, е неизбежно.

Дотук разгледахме икономическите аспектите, свързани с използването на електронните пари. За да се конкретизира темата, ще се спрем на:

Е-плащанията чрез Интернет с банкови карти, издадени в България.

През последните години у нас се наблюдава значително нарастване на броя на националните дебитни карти. Това доведе до необходимост от създаване на Система за електронни плащания на стоки и услуги чрез Интернет с банкови карти, която да има достатъчно сигурност за участниците в платежния процес и която да предостави възможност:

1. 1. на държателите на национални дебитни карти с логото на БОРИКА и/или на международни кредитни карти да плащат у нас стоки и услуги чрез Интернет с такива карти;

1. 2. на всички български търговци или обслужващи организации, които желаят, да могат да приемат плащания чрез Интернет с национални дебитни карти с логото на БОРИКА или международни кредитни карти;

1. 3.     за извършване на периодични плащания като например за телефонни сметки, ток, отопление, данъци и др.

За да се задоволят тези потребности в България бяха създадени два проекта за извършване на плащания чрез Интернет. Системите ePay.bg и BGPAY се намират на различно ниво на развитие и на практика не се конкурират. Основната разлика между тях е коренно различната архитектура на стоящите в основите им платформи - едната (ePay.bg) разчита на идентификация, подходяща за дебитни карти - с потребителско име и парола, докато другата (BGPAY) е пригодена за разплащания с кредитни карти, при които в оф-лайн търговията не се изисква идентификация с парола. От тук произтичат и принципните раличия в софтуерните решения, финансовите инструменти и протоколите за сигурност.

ePay.bg

ePay.bg е разработка на националния картов оператор БОРИКА и фирма Датамакс и има относително добро разпространение в българското Интернет пространство. На практика това е единствената пълноценно функционираща у нас разплащателна система в Интернет. Тя осигурява възможност на своите клиенти да получават плащания, инициирани от националните дебитни и международните кредитни банкови карти, а на картодържателите да извършват разплащания към местни търговци.

Връзката между ePay.bg и банковата система се осъществява през БОРИКА. Ролята на националния оператор на дебитни карти е да приема заявките от ePay.bg, да ги преобразува във формата на БИСЕРА и да авторизира операциите.

За да извършва разплащания през Интернет, потребителят трябва да притежава дебитна карта, обслужвана от БОРИКА и издадена от банка, участваща в системата ePay.bg. След като се е сдобил с карта, картодържателят трябва да я регистрира през АТМ устройство за извършване на разплащания през Интернет.

Търговецът от своя страна също трябва да има сметка в банка, с която е сключил договор за плащане чрез ПОС терминал. ePay.bg позволява на своите клиенти да ползват т.нар. виртуален ПОС, който води до избягване на банковите такси.

При първоначалната си регистрация в ePay.bg търговецът и картодържателят получават идентификационни кодове, които маскират данните относно техните карти или ПОС устройства. Така се елиминира възможността от последващо предаване през Интернет на подобна чувствителна информация, като номер на дебитна карта или ПОС, или съответните им ПИН. След като попълнят информацията за съответните им профили, клиентите получават от системата за разплащане уникален номер, чрез който осъществяват контактите помежду си. Номерът на картодържатетеля се нарича КИН, а на търговеца ТИН. Чрез тези идентификатори, които не носят чувствителна информация, участниците в разплащането се идентифицират впоследствие. От гледна точка на системата за разплащане и двете страни имат потребителско име и парола, което отговаря на профила им, към който може да има асоциирани повече от една карта или ПОС. Влизането в системата става именно чрез потребителското име и паролата. При система ePay.bg е от значение дали търговецът ще осъществява физическа доставка на стоки или само ще предоставя услуги по Интернет. Целта е да не се получава клиентския адрес за фактури, ако осъществява услуги само чрез Интернет.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЪРГОВЕЦА

Търговецът трябва да се погрижи да реализира и своите front и backend системи за връзка с потребителите и ePay.bg. Датамакс предоставя три варианта за реализация на тази задача:

n     собствен Web сайт, който взаимодейства с модул, осъществяващ идентификацията, авторизацията и връзка със системата;

n     Web страница, която чрез скрипт изпраща информация от и към системата. Очевидно този вариант е свързан със серизони рискове. Тук отсъства възможността за сигурна идентификация между двете системите, особено ако операторът на Web сървъра откаже да инсталира допълнителен модул;

n     използване на Web сървъра на самата система, което улеснява, от една страна, сигурността, но от друга, намалява възможността на търговеца да изгради гъвкав е-магазин.

Сигурността на търговеца се основава върху механизма на авторизацията му пред системата за разплащане и обратната авторизация на система пред него. Използва се асинхронно криптиране с двойка ключове, реализирано чрез алгоритмите DES, BLOWFISH, ELGAMAL и MD5. За целта търговецът трябва да разполага с публичния ключ на системата, за да може да подпише с цифровия си подпис информацията, изпращана за идентификационни нужди. След размяната на идентификационните съобщения и договарянето на криптографски ключ търговецът и система започват да комуникират чрез криптирани съобщения.

Като част от процедурата се използва и IP адресът на търговеца, който се съхранява в базата на системата. Същият механизъм би трябвало да важи за търговеца, ако той използва собствен Web сървър. Трябва да се обърне внимание и върху последствията, ако евентуално някой, който има достъп до модула за идентификация и автентификация, се представи пред системата с IP на регистриран търговец.

Сигурността на съобщенията, свързани с плащането, се основава на протокола SSL. Той осигурява идентификация и авторизация между браузъра на картодържателя и търговеца и Web сървъра на ePay.bg, а също така и целоста и неприкосновеността на обменените данни.

МЕХАНИЗМЪТ

Когато картодържателят нареди в страницата на търговеца плащане към конкретен ПОС, системата за разплащане не издава нареждане за плащане, а изчаква изрично потвърждение от картодържателя. Това гарантира картодържателя, от една страна, срещу неправомерно използване на неговия КИН и от друга, му позволява да откаже извършване на транзакция, която е инициирал по погрешка. Потвърждението изисква той да се идентифицира пред ePay.bg със своето потребителско име и парола и чак тогава да избере карта, от която да плати и потвърди плащането. След нареждането на картодържателя за плащане, системата изпраща към БОРИКА информацията за банковата карта, ПОС-а, към който трябва да се извърши плащането, и сумата. Търговецът бива уведомен, че клиентски идентификационен номер е направил плащане към него. На следващия ден след нареждането за плащането, БОРИКА  изпраща съобщение до банката на търговеца за заверяване на сметката му. Едновременно с това банката удържа от сметката му такса за извършване на операцията, като картодържателят не плаща нищо.

ePay.bg предоставя на търговеца възможност да изпраща и платежни искания към конкретни картодържатели, регистрирани в системата. Възможността за периодични платежни искания е удобна за доставчиците на обществени услуги - електроснабдяване, водоснабдяване, телекомуникации и т.н.

BGPAY

Сравнително от скоро е налична и алтернативна система за извършване на разплащания чрез Интернет. BGPAY (www.bgpay.com) е съвместен проект на IBM България, Банксервиз, Булмаг ООД, ОББ и DIR.bg. Основава се върху протокола SET (Secure Electronic Transaction), разработен от IBM, VISA, MASTERCARD и други по-малки компании. Това определя и цялата философия на решението, което взаимства световния опит и го променя спрямо българските условия - заместват се характерните за по-развитата западната финансова система кредитни карти с банкови сметки.

Традиционната схема на разплащане с кредитни карти не изисква потребителско име и парола, както е при дебитните карти. Ето защо възниква необходимостта за внедряване на механизъм, който да гарантира идентификацията и авторизацията при плащанията с кредитни карти.

При разплащанията участват няколко страни:

n     банка, издаваща карта/ обслужваща влога

n     организация, която обслужва разплащателната система

n     картодържател/вложител

n     търговец

Към момента единствено ОББ участва в BGPAY. Ролята на обслужваща организация е поета от Банксервиз АД, като негова основна задача е да поддържа платежния шлюз между разплащателната система BGPAY и мрежата за предаване на данни Банкнет. Платежният шлюз изпълнява две основни функции:

- разделя логически Банкнет от Интернет,

- проверява сертификатите на потребителите и търговците.

За да използва BGPAY, потребителят трябва на първо място да има сметка в банка, участваща в системата, и да сключи договор с нея, че желае да задължава сметката си през BGPAY. Банката издава на влогодателя цифров сертификат, играещ ролята на удостоверение по смисъла на Закона за електронния документ и подпис. Той представлява криптирани детайли на банковата карта - номер, банков код, титуляр, издаваща банка и т.н., които трябва да останат недостъпни както за търговеца, така и за трети лица. Тези сертификати на практика удостоверяват в електронен вид наличието на даден факт или субективно право - удостоверява се наличието на сметка на потребителя и търговеца. Самият сертификат се гарантира от цифровия подпис на банката, който се издава от обслужваща орнизация (Банксервиз).

Така генерираният сертификат се зарежда в електронното портмоне на потребителя. Това е малко приложение, което може да се изтегли от www.bgpay.com. В едно портмоне е възможно да се регистрират множество сметки/карти на един потребител.Самото нареждане се извършва от това приложение.

Търговецът също получава сертификат за своята сметка, която, в резултат на плащането, трябва да бъде заверена. Той подържа и т.нар. платежен мениджър, който съхранява неговия сертификат, обработва съобщенията и осигурява комуникации с потребителя и платежния шлюз.

При предаването на платежната информация се използва протоколът SET, който с помощта на сертификатите напълно идентифицира всяка страна в сделката.

БЪДЕЩЕТО

Като перспектива за развитие на е-бизнеса у нас може да се очаква разработката на различни дрруги инструменти от типа на:

- електронни чекове

- електронни пари

- електронни монети

Разбира се, подобни разработки зависят от нивото на търсене, което за момента не е особено високо.

Двете налични на пазара системи за разплащания в Интернет предоставят сериозни възможности за извършване на В2С и В2В търговия. Всяка една от тях има своите предимства и недостатъци и е нужна конкретна преценка, за да се вземе решение коя ще е по-удачна за е-бизнеса. Определящ фактор при привличането на клиенти ще бъдат сигурността, достъпността и гъвкавостта.

Както стана ясно, електронните разплащания в Интернет се обуславят до голяма степен от притежаването на дебитна или кредитна карта. За това е уместно да се обърне внимание на перспективите в развитието на банковите системи.

Трите големи картови организации Europay International, Mastercard и Visa отдавна са се насочили към подмяна на картите с магнитна линия със смарт карти. Причините са много, но основните са по-добра ефективност, по-ниски разходи, по-голяма сигурност. До 2005 г. преходът трябва да се осъществи.

Какво е смарт картата?

Смарт, от англ. дума “smart” - интелигентна. Тя има същите външни характеристики като картата с магнитна линия, но на нея е вграден чип, който може да извършва изчисления и да съхранява данни, да получава и обработва информация, а впоследствие и да взема решение.

Ако поставите картата в терминално устройство например, то изпраща към чипа своя цифров подпис. В случай, че последният е в съответствие с параметрите, заложени в паметта на чипа, съхранените в нея файлове се отварят и данните са видими за терминала. Аналогично картата изпраща своя сертификат към терминала и неговият микропроцесор го валидира. Тази взаимна проверка се извършва в оф-лайн режим, т.е. без да е необходимо терминалното устройство да се свързва с централната система.

А ето и на кратко предимствата на смарт картите:

1. 1. По сигурни - съхраняваните върху тях данни са защитени посредством сложни механизми.

1. 2. По ниски-разходи - тъй като авторизацията е в оф-лайн режим, телекомуникационните разходи на търговците спадат и приемането на електронни плащания с малка стойност става изгодно за тях.

1. 3. Скорост - изпълняват защитените оф-лайн транзакции за части от секундата, докато за он-лайн са необходими няколко секунди. Предлагат се и смарт карти на базата на безконтактните технологии, така че картата трябва просто да се приближи до устройството, вместо да се поставя в него, което допълнително повишава бързината.

1. 4. По-голям капацитет - те могат да съхраняват по-голям обем данни. Това обуславя по-широко приложение - дебит/кредит, билет за градски транспорт, фонокарта и т.н.

1. Гъвкавост - използват се не само за изпълнение на транзакции от АТМ и ПОС терминали, но и през интернет, публично платени телефони, платени телевизионни канали, мобилни телефони.

Първият масов пазар за смарт картите са фоно-картите, банковите карти, а също и картите за мобилни телефони от системата GSM. Също са изключително подходящи и за следните видове услуги:

- електронно портмоне;

- система за контрол на достъп до сгради и данни;

- съхранение на информация за здравния статус и социални осигуровки;

- плащания през Интернет;

- схеми за отстъпки;

Този вид карти могат да осигуряват редица услуги, подлежащи на настройка според индивидуалните нужди. В сферата на търговията се намалява опасността от измама, минимализират се разходите, свързани с подържане на големи количества пари в брой и телефонни линии за он-лайн авторизация. Предимствата за издателите са снижаване на разходите, вследствие на намаляване на измамите и мрежовия трафик, предлагане на по-богата гама услуги на клиентите.

От значение при използването на смарт картите е гарантирането на съвместимостта им. EMV Specifications for Payment Systems са резултат от съвместните действия на трите картови организации - Europay International, Mastercard и Visa. Те сформират отделна компания - EMV, чиято цел е да управлява разпространението на спецификациите и да играе роля на сертификационен център за съвместимост с тях.

EMV се състои от три базови слоя. Първият включва изискванията, които са задължителни за всички. Вторият съдържа допълнителните спецификации, дефинирани от всяка една от трите картови организации и отразяващи характерните особености на нейните системи. Третият е насочен към конкретната реализация на компанията. Така в началото ще има различни разновидности на EMV, но с времето различията между тях ще изчезнат. 

Трите мултинационални лидери в картовите разплащания обявиха, че до края на 2001 г. всички базирани на смарт карти схеми с тяхната марка ще са съвместими с EMV.

EMV вече действа във Великобритания - UKIS. Тя използва Static Data Authentication (SDA) и он-лайн авторизация на транзакциите. Системата за автентификация на картодържателя се базира на подпис върху картата (ПОС) и ПИН (АТМ). 25 милиона такива карти се очакват до края на годината.

Словакия посредством Slovenska Sporitelna Europay внедри своя схема “off the shelf”. Тя също се базира на SDA, но автентификацията на картодържателя е посредством оф-лайн валидиране на ПИН. Очаква се тази схема да замени 300 000 Maestro магнитни карти.

Когато в някоя държава започне преход към смарт карти, за препоръчване би било всички банки, опериращи на територията на тази страна, да се включат в проекта.

Пълната стойност на прехода към EMV ще е известна, когато всички държави разработят собствените си спецификации. В най-добрия вариант тя ще е 30 млрд. долара, като 8 млрд. ще се изразходват в Европа. Трудно би могла да се установи стойността на ъпгрейда на мрежите и банковите системи. Със сигурност обаче, около 80% от средствата и усилията ще се изразходват в хост системите - те трябва да подържат авторизацията на смарт картите. Отделно, значителни усилия трябва да се положат в областта на криптирането на данните.

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ЕЛЕКТРОННОТО ПОРТМОНЕ

23 схеми за електронно портмоне функционират на територията на Стария континент, близо два пъти повече действат в останалия свят. Но те са несъвместими, т.е. работят индивидуално.

Желанието за съвместна работа все повече се превръща в необходимост, поради глобализацията и създаването на евро-зона на територията на Европа. Това означава осигуряване на унифициран интерфейс за картите и терминалите, условия за сетълмент, клиринг на транзакциите между различните оператори.

Възможност за това дава системата CEPS (Common Electronic Purse Specification). Това е съвместна разработка на водещите издатели на електронни портмонета и доставчиците на технологии. CEPS е неутрална технология, която ще е в състояние да действа върху всяка работеща система. Нейната реализация е на три нива:

1. 1. На първото е дефиниран детайлно интерфейса, минималните изисквания относно защитата и елементите на данните.

1. 2. Второто се публикува от всяка картова организация. Указват се правилата за схемата на конкретната организация - например използване на лого, клиринг и сетълмент мрежа, допълнителни изисквания за защита и бизнес правила.

1. Третото се разработва от притежателите на конкретни приложения.

CEPS включва четири основни области:

• Зареждане - чрез дебитиране на банкова сметка, дебитни транзакции по кредитна карта, зареждане от терминал за кеш сметка, зареждане чрез Интернет посредством стационарен/мобилен телефон и персонален компютър, от терминално устройство, включено в друга схема за ел. портмоне.

• Подържане на множество валути - върху една карта могат да съществуват много на брой ел. портмонета в различни валути.

• Покупки - очаквани (в магазин на ПОС), неочаквани (билети), с нарастващ обем, отказване на покупка.

• Защита - CEPS изисква висока степен на сигурност и налага всички системи да бъдат напълно проследяеми. Транзакциите за покупка са в оф-лайн режим и изискват автентификация между картата и терминала посредством криптиране с публичен ключ на базата на алгоритъм RSA. Зареждането е он-лайн и защитата е на базата на симетричен алгоритъм и ПИН. Второто ниво на CEPS изисква глобално управление на ключовете, базирано на йерархията на сертификационните органи.

Това са накратко основните аспекти в развитието на разплащанията в Интернет и употребата на е-парите. Въпреки, че на този етап тяхната роля в икономиката на България е все още незначителна, със сигурност може да се твърди, че това е само началото. Е-бизнесът вече доказа на света своите предимства, необятните си възможности и динамиката на своето развитие.