Joomla Software solutions Template

Payday loan

Европейска валутна система – елементи и перспективи за развитие

Съгласно чл.104 от Римския договор се определя стратегията на валутната политика на страните-членки.

Европейската валутна система в своето развитие преминава през 2 периода:

1. 1.          Преходен - 1958-69 г. По негово време се отстраняват ограниченията при износ на капитали, след което се осъществява по-нататъшна либерализация на движението на капитали. Създават се два общи финансови и кредитни института - Фонд за развитие на задморските страни по територии и се изгражда окончателно Европейската инвестиционна банка.
2. 2.          Разделя се на два етапа

• от 1969 до 1978 г. - създава се Фонд за краткосрочно кредитиране, Фонд за средносрочно кредитиране, функционира и Европейски фонд за валутно сътрудничество и Европейски фонд за регионално развитие.
• от 1978 г. до сега - характеризира се със създаването на Европейската валутна система. Започва с подписване на споразумение за Европейската валутна система, което влиза в сила от 1979 г.

Европейската валутна система е изградена върху три основни стълба:

• Европейска валутна единица - централен елемент на Европейската валутна система е валутната единица - екю. По начина на образуването си екю е производна валута. Тя е съставена от валутите, влизащи във валутната кошница. Делът на отделните валути във валутната кошница се установява в зависимост от частта на страните-членки на ЕС в общия обем на взаимната им търговия и произведения в общността БВП. Като правило валутният дял се преразглежда през 5 години. Валутната кошница може да се промени и за по-къс срок, ако се установи, че има отклонение с 25 % от първоначално определения й относителен дял в кошницата. Всяко изменение на състава на кошницата се извършва със съгласието на всички страни-членки. Същевременно страните от ЕС са внесли 20 % от резервите си в злато и долари в Европейския Фонд за Валутно Сътрудничество като покритие на екюто. Това определя своебразието на емисията на екюто, която е комбинация от национални и колективни емисионни източници. Екюто изпълнява основните функции на международни пари:

¨                  Мярка на стойност - т.е. екюто е стойностна единица на официалните органи в ЕС при определяне цените на селскостопанската продукция, както и при търговски операции между фирмите

¨                  Платежно средство - при учредяване на възникнали задължения между централните курсове при покупка на необходимата валута от Европейския фонд за валутно сътрудничество, при осъществяване на интервенционни операции и в частния платежен оборот.

¨                  Като резервно средство - използва се и като средство за мултивалутни уговорки при застраховане от валутен риск

• Механизъм за регулиране на валутните курсове - всяка страна установява съгласуване с останалите партньори на централния курс на своята валута в екю. На базата на тези централни курсове се изчисляват двустранните паритетни курсове. Допустимите отклонения са в размер на +/- 2,25 %. Задържането на колебанията на пазарните курсови съотношения в предвидените граници около паритетните курсове се осъществява чрез интервенционни операции, които се извършват във валутите на страните-членки на ЕС, а не в долари.
• Кредитна система - тук се включват:

¨                  извънредно краткосрочно финансиране на страните-членки. Това означава, че те получават кредити за неограничени суми за срок от 45 дни.

¨                  краткосрочно кредитиране - имат право да получат кредити в срок от 3 до 6 месеца с право на продължаване до 9 месеца.

¨                  средносрочно кредитиране - срок на ползване от 2 до 5 години

специален фонд за кредитиране на сума 6 млрд. екю, създаден през                                    1981 г. за подпомагане на страните, имащи трудности в платежните    баланси в следствие на увел. цените на нефта.

ЕВРОВАЛУТЕН ПАЗАР

През 1988 се създава комитет  “Делор”  и една година по-късно той представя (план) доклад “Делор” , който съдържа  програма за създаване на икономически и валутен съюз на общността.

Валутният съюз се определя като зона, в която съвместно се осъществява политика, насочена към постигане на общи макроикономически цели. За създаването му се предвиждат 3 условия:

1.Пълна и окончателна конвертируемост на валутите

2.Интегриране на банковите и други финансови пазари и пълна либеризация на движението на капитали. Това става реалност със създаването на единния пазар.

3.Ликвидиране границите на колебание на валутния курс и окончателно фиксиране на паритета на валутите. Това условие е много трудно реализуемо. На 11.12.1991г. в Маастрихт се взема решение за създаването до края ня века на икономически и валутен съюз в рамките на общността, преходът към който предполага 3 етапа:

I. 01.07.1990г.- 01.01.1994г.

Основни черти:

а) участие на всички парични единици на Европейския съюз в механизма на съвместно колебание на валутния курс в рамките на европейската валутна система на база на  нормални граници на колебание (но те не са уточнени)

б) премахване на ограниченията по движението на капиталите

в) въвеждане   на  процедура,   наречена   многостранно   наблюдение  на икономическата политика на страните-участници

През този етап в евровалутната система се включват Великобритания, Португалия и Испания. В средата на 1992г. Великобритания и Италия официално излизат от евровалутната система, а останалите страни рязко разширяват колебанията на валутите от 2.25% до 15%.

II.01.01.1994г.-1997г. - създава се т.нар. ЕВИ (Евровалутен Институт) със седалище във Франкфурт-на-Майн. Неговата задача е да съдейства за укрепване на сътрудничеството между централните банки на страните-членки, за засилване на координацията на валутните политики с оглед осигуряване на ценова стабилност и да наблюдава и контролира  функционирането на евровалутната система. Предвижда се създаване на т.нар. Евровалутна система на централните банки. Тя ще включва Европейската Централна Банка и централните банки на страните-членки. Европейската система на централните банки ще определя и провежда паричната политика на общността, ще държи и управлява валутните резерви на страните-членки и ще съдейства за гладкото функциониране на платежните баланси.

III.предвижда се да започне от 01.01.1999г. с цел въвеждане на единна валута - евро - и създаване на Европейската Централна Банка.