Joomla Software solutions Template

Payday loan

Правно положение и конститутивни белези на общината

Понятието се използва в различни аспекти: административно-териториална единица с определени белези и органи, местната власт като цяло или определени нейни структурни части, сградата, където е седалището на кмета.

Нормативни актове, които уреждат местното управление в общината са:

- Конституцията от 1991 г. – установява съществуването на общинска собственост, определя правомощията на държавни органи по местни въпроси – Президентът утвърждава промени в адм.-територ. устройство и наименува населени места. Глава седма на К урежда териториалното деление, местните органи на самоуправление и администрация.

- ЗМСМА, ЗАТУРБ, ЗМИ, Закона за териториално деление на Столична община и големите градове, Закона за регионалното развитие, Закон за общ. собственост, Закон за общ. бюджети, Закон за обществ. поръчки, Закон за местните данъци и такси и др, ЗАП и ЗАНН, Европ. харта за местно самоуправление.

- актове на КС

Елементи при разглеждането на общината като правен субект

1. На ниво територ. деление – сп. К територията се дели на общини и области
2. Общината като база за разпределение правомощията на различни органи с териториално ограничена компетентност
3. Общината е основна административно-територ. единица и в нея се осъществява местното самоуправление Като такава тя има юридическа и финансова самостоятелност, формира собствени органи на управление.

Като административно-територ. единица общината притежава следните белези:

- територия, население, нормативно установена организация, самостоятелен публично-правен субект, известна независимост, държавно-властнически правомощия и управленски функции, финансова самостоятелност.

Конститутивните й елементи са: територия, граници, население, наименование и административен център. Те имат структуроопределящ характер.

Общината е териториално обособено звено от територията на държавата. Кметствата и районите са подразделения на общината. Тя е основна териториална обособеност. От нея нагоре се изгражда областта, а надолу – кметства и райони.

Общината е част от структурата на държавата като ръководна структура на обществото, в която се осъществява местното самоуправление.. Има известна дистанцираност от държавата – от системата на централните държавни органи.

В О се удовлетворяват редица общи и групови интереси на населението и тук съществува възможност за самостоятелно решаване на редица въпроси от местен характер.

Общината е непосредствено възникнала автономна в определени рамки общност на населението върху част от територията на страната, която се основава на принципа на самоуправлението в едно или няколко населени места, при самостоятелно упражняване на властта за задоволяване на собствени местни или корпоративни интереси, на основата на самостоятелно поемане на отговорност и при законово установени връзки и зависимост с централната власт.

Според ЗАТУРБ конститутивните белези на общината са територия, граници, население, наименовани и адм. център. Населените места също имат конститутивни белези – територия, граници, население, наименование. Областите и общините са адм.-територ. единици, а кметствата и районите са съставни административни образувания на територ. единици.

НАСЕЛЕНИЕ – сбор от хора, които живеят върху дадена земя и са в някаква връзка със съответната община. Включва различни групи от хора. Важно е при райониране и адм.-територ промени. Населението на общината има права и задължения. Право на участие в местните избори, задължение за адресна регистрация, плащане на данъци. Населението влияе върху категоризацията на населените места. ЮЛ също имат права и задължения в общината, където е седалището им. Населението участва по различен начин в живота на общината.

ТЕРИТОРИЯ – общината се състои от едно или няколко населени места. Населеното място е исторически и функционално обособена територия с постоянно живеещо население строителни граници и необходимата инфраструктура. Територията на населеното място се състои от: строителните му граници и землището му. Територията е рамка на действие на общината. Тя е територията на която се осъществява общинската публична власт. От гледна точка на правото е част от земната повърхност, която се намира в границите и под контрола на суверенна държава, на територията на която са разположени населени места с прилежащите им землища. Върху нея осъществяват властта си общинските органи на управление. Територия извън община не съществува.

ГРАНИЦИ – определят реалните и юридически ограничения на общината. Определящи са за границите на областите. ЗАТУРБ допуска изменение в границите на общините. Отделяне на населено място може да стане с референдум – присъединяването става задължително към съседна община или чрез предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройство заедно с обл. управители до МС.

НАИМЕНОВАНИЕ – най-важен индивидуализиращ конститутивен белег на общината. Носи наименованието на населеното място, което е неин център. Определя се юрид. с указ на президента. Промяна в него може да стане чрез референдум с положителен вот на населението и официално решение на ОбС, изплатено от обл. управител до МС. МС прави предложение до Президента да утвърди промяната. Президентът може и сам да издаде указ за наименование без предложение от МС.

АДМИНИСТРРАТИВЕН ЦЕНТЪР – трябва населеното място да отговаря на опр. условия – традиционен обединяващ център с с изградена социална и техническа инфраструктура.

Правосубектност на общината

Такава общност от хора като населението на общината, които живеят на определена територия и задоволяващи своите интереси трябва да има собствена юридическа персонификация. Ю Персонификация е важна за гарантиране самостоятелността на общините, за тяхното управление и за използване на собствеността. Чрез нея се подчертава самостоятелността спрямо държавата и относителната независимост от нея. При общините ю лице възниква непосредствено от конституционна норма. О има право на собственост и на самостоятелен бюджет.

Правосубектността означава съществуването на два основни признака на О. Това е лице, което е носител на права и задължения. Може да изразява воля и е персонифицирано. Адм. правосубектност е способността на адм. субекти да бъдат носители на права и задължения като участници в правни отношения в областта на държавното управление.

Управлението на общините се осъществява от държавни органи. Адм. правосубектност не съдържа в себе си адм. правоспособност и адм. дееспособност. Адм. правоспособност на О произтича от техния характер – те имат териториален характер, корпоративен характер, защото са обединения от хора, тук се осъществява местното самоуправление.

Органите на управление на О са обединения от хора, формирани по различен начин – непосредствено излъчени от населението и които са поделения на централната власт.

О се основна адм.-територ. единица има значение за територ. устройство на държавата и се намира под контрола на централната власт. Тя се специфичен субект на адм. право. Може да участва в адм. правоотношения.

Ю лице представлява възможност за съществуване на персонифициран по ред, предвиден от правото, субект, който може да участва в определен вид правоотношения.  При общините ю лице има свои особености.  Режимът на собствеността при тях е специален, защото част от нея не може да се включи в гражданския оборот. Съществува собственост, която мое да е само на О – публична о собственост. О притежава имущество, различно по своя характер и подчиняващо се на различен режим. Освен делението на публична и частна о собственост, имуществото не може да се придобива по давност, то е независимо от имуществото на др. общини и от това на държавата. Управлението на имуществото се осъществява от органите на управление на О – ОбС, кмета и специализирана администрация. О имущество дава възм. на общината да участва в гражданския оборот. Собствеността на общината не е на населението, а на о като ЮЛ. Ю персонификация на о стои в основата на нейната самостоятелност по отношение на др. правни субекти, а също и възможността сама да се разпорежда със собствеността си.

Общината като основа на адм.-териториалното устройство на РБ

Сп. К РБ е единна държава с местно самоуправление. Не се допускат териториаални образувания. О е основна адм.-територ единица, в която се осъществява местното самоуправление. Границите между две общини могат да бъдат и граници между две области.  Не е възможно да съществува територия на област, която да е различна от тази на общините. Областта има вторичен характер.  Там на по-високо нива се осъществява необходимото съответствие между националните и местните интереси. Сп. К освмен общините и областите могат да се създават и др. адм.-територ. единици, но само със закон. Сп. ЗАТУРБ кметствата и районите са съставни-адм. територ. единици. Те не са конституционно установени, а се основават на възможност, предвидена в К. Образуват се на територията на общините.

Селищните образувания са ниво на териториална организация, която има за основа съществуването на общината, като територия извън строителните граници на населените места, имат строителни граници, но нямат постоянно живеещо население в тях.

Областта се създава на територията на една или повече общини. Важно е наличието на град – традиционен стопански и културен център с изградена инфраструктура. Границите на адм. центрове на областите са установени с указ на президента по предложение на МС. Промяна в тях може да стане само по границите на общините с президентски указ по предложение на МС.

О се състои от едно или повече населени места. Населението трябва да е над 6000 души. Трябва да съществува населено място, което да е традиционен обединяващ център с изградена инфраструктура. Населението трябва да е така групирано, че населените места да не могат да се присъединяват към други съседни общини. Максималната транспортна отдалеченост в рамките на общината трябва да е 40 км.  Трябва да има възможност за собствени приходи.

Ред за създаване на общината. Инициативата може да е на четири субекта – населението чрез подписка може да направи искане за създаване на о до съответния ОбС с участие поне на 25% от избирателите в съответните населени места. Следващ етап е решението на ОбС. То се изпраща на областния управител, който го преценява по законосъобразност. Той прави предложение до ОбС за местен референдум в населените места, които трябва да формират новата община. Резултатите са представят на обл. управител и той прави предложение на МС в двуседмичен срок. МС взема решение, следва указ на президента.

Процедура по създаване на нова община може да започне и ОбС и обл. управител, правителството. Осн. емелент при всички случаи е местният референдум.

Районите са съставни адм.-територ. единици, разположени в рамките на общините и са техни подразделения. Предпоставките за създаване на район са опр. със закон: в населено място, което е град с население над 25 000 души в съответния район и територията на града подлежи на райониране, както и да има изградена инфраструктура. Законодателството предвижда съществуването на два вида райони. Сп. К в градовете с население над 300 000 души се създават райони София, Пловдив и Варна имат районно деление по силата на закон.  ЗАТУРБ дава възможност на ОбС да вземат решение за създаване на райони в градовете с население над 100 000 души. Процедурата е по инициатива на кмета на о, който прави предложение до ОбС с проект за деление на града на райони, то се обсъжда в комисиите при ОбС, разглеждането му от ОбС става на открито заседание, изпраща се до обл. управител, който се произнася само по законосъобразността му в 14-дневен срок и го изпраща за обнародване ва ДВ.

Кметството е съставна адм.-територ. единица. Има същите характеристики като района. То се създава на територията на едно или няколко населени места. Населението трябва да е над 500 души общо в населените места на кметството. Ред за създаване – искане, подписано от най-малко 25% от избирателите в заинтересуваните населени места, което се изпраща до ОбС, който го разглежда и приема решение за допитване до населението (чрез референдум или подписка) Резултатите отиват в ОбС, който изпраща решение до обл. управител и той се произнася в 14-дневен срок за законосъобразността му. ОбС може и сам по собствена инициатива да вземе решение за провеждане на референдум или подписка за създаване на кметство.

Право на сдружаване на общините

То е свързано с особеностите на ЮЛ. Допустимо е както за ФЛ така и за корпоративни субекти и е уредено в К.

Законодателството предоставя особени възможности за сдружаване на о извън традиционните, съществуващи в бълг. право. Това се дължи на положението им в държавното управление и в обществото и съгласно европ. стандарти, съгласно ролята им на фактор за развитие на гражд. общество.

Нормативна база:

К определя, че самоуправляващите се територ. общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.

В ЗМСМа има възможност на адм.-територ единици да образуват съюзи на доброволен принцип за решаване на проблеми от общ интерес.

ЕХМС дава право на сдружаване на местните власти във връзка с упражняването на техните правомощия (става дума за органите на управление на о), когато се решават задачи от общ интерес. Правото на сдружаване на местните власти трябва да става съгласно Закона. Хартата определя като задължение на държавата да признае сдруженията независимо от това дали имат вътрешен или международен характер. ЕХМС дава възможност за сътрудничество със съответните власти от други държави.

К гарантира възможностите за сдружаване на самоуправляващите се територ. общности за решаване на общи въпроси. Законодателят трябва да подпомага обединенията от о, като им създава подходящи условия. Това означава, че законовите ограничения трябва да са сведени до минимум, да има някаква ресурсна помощ в този процес, която да произтича от държавата или от нейни органи. Няма забрана за международно сътрудничество.

В ЗМСМА се допуска сдружаване между области, кметства и райони. О като ЮЛ могат да създават национално и регионални сдружения за защита на общи интереси и за поддържане и развитие на местното самоуправление. Законът предоставя права на нормативно установеното по този начин сдружение на о, което е ЮЛ с нестопанска цел. Това е право на представителство пред държавните органи, право да разработва предложения за промяна и усъвършенства на правната уредба на местното самоуправление. Важна е възможността на Националното сдружение на о да участва по проектобюджета в частта му относно общините, като това право е за организация, обединяваща над 2/3 от общините в страната. Това е с цел да се вземат предвид становищата на по-голяма част от тях, което е и становище на по-голяма част от населението. Нац. сдружение може да осъществява контакти със сродни организации в чужбина.

Но законът не обръща достатъчно внимание на регионалните сдружения. А те могат да бъдат гръбнак на евентуална адм.-територ. реформа и да допринесат за решаване на въпроси от регионален характер. Законът донякъде изостава от ЕХМС, която изрично дава възможност и гарантира международното сдружаване на ниво община. У нас се поставя ударението на общината.

Нац.сдружение на о е сдружение с нестопанска цел, което има за цел не разпределяне на печалба, е съдейства за формиране на политика за защита на своите членове – общините. Интересът, който те преследват има непосредствен стопански характер. От действията на общините и сдруженията им може да следва положителен стопански резултат, но не пряко, а чрез създаване условия за инвестиране, подобряване на нормативната уредба.

Усъв. на законодателството трябва да е в посока на създаване на конкретни правила за положението на регионалните и международни сдружения на общините, разширяване техните възможности за сътрудничество с централната власт.

Права и интереси на общините

Задължителността на правните норми има за основна цел установяването на порядйк в обществото и синхронизация на отделните интереси, които неизбежно могат да влязат в конфликт. Преодоляването му по демократичен и цивилизоват път предполага създаване на система от права и интереси, които не са безразлични на правното регулиране.  В този процес важна роля имат о като териториални организации и като корпоративни структури на техните жители.

В К, ЗАП, ЗМСМА, ЕХМС  е нормативната рамка. Трудностите при о възникват, защото в тях са обособени различни елементи – територия, нас. места, ниво на управление и самоуправление, население, ю персонификация, адм. правосубектност, които се отнасят до един правен субект с различни характеристики и проявления.

Когато се говори за права законодателят  има предвид нормативно установени и гарантирани възможности за съществуване и развитие в рамките на обществото.

Съществува категория от въпроси, свързани със съществуването на конститутивните белези на о – център, население, граници, територия, наименование.  Чрез тях о се индивидуализира като правен субект.

Ос. внимание заслужава гарантираната по различни начини възможност за самостоятелно и непосредствено упражняване на принципа на местното самоуправление. Институционните рамки на неговото осъществяване – чрез местни допитвания, общи събрания и избрани от населението органи, са в центъра на защитата на правата на о. Основна е ролята на различните органи, които вземат решение по въпроси от местно значение и по този начин не засягат правомощията на др. органи.

Важна част от същината на суб. права е възможността за тяхната защита по установения и гарантиран ред от закона. О съществуват в специф. среда с преимуществено публично правен характер на регулиране. Основното тук е системата от връзки и зависимости, които съществуват между о и централните държавни органи. В техните рамки е нужно да се търси възможност за укрепване и гарантиране на мастното самоуправление.

Преценката за съществуването на интереса на общината означава, че нейните органи на управление са възприели убеждението, че са накърнени възможностите й за осъществяване на допустими или предвидени от закона дейности. На практика е възможно да се стигне до преценка, че съществуват ограничения извън нормативно установените за упражняване на елементи от местното самоуправление или други, характерни въобще за правните субекти. А интересът не може да съществува извън или противно на закона. Следователно става дума за законни интереси. Нормално е да се предположи, че нарушаването на закона винаги е свързано с нарушаване интересите на о. Не винаги обаче противоречието с нейните интереси означава и нарушаване на закона.

Интересът може да се разглежда и като процесуално правно понятие и се изразява в правната необходимост да се премахнат чрез съдебния процес породени от акта неблагоприятни последици – възм. за оспорване пред съд актове и действия на администрацията. Правният интерес в случая е предпоставка за започване и законосъобразно протичане на производството. Интересът от съдебно обжалване е присъщ на всички субекти на процесуални правоотношения, чиито права са нарушени и могат да бъдат възстановени по установения от закона ред. Правният интерес е и предпоставка за сезиране на КС.

Особено при общините е установеното със закон процесуално представителство. ЗМСМА определя, че само кметът може да представлява общината пред ФЛ и ЮЛ, а и пред съда – чл. 44, ал. 1.

С измененията на ЗМСМА 1995 г. се стигна до по-подробно описание на основните параметри на местното самоуправление. То се изразява в правото на гражданите непосредствено или чрез избрани от тях органи да решават определени въпроси ОбС като орган на самоуправлението може да решава опр. кръг въпроси от значение за о.  Може да решава и задачи, които не са изрично установени, ако отговарят на следните условия – да не са от компетентността на други органи и да са от местно  значение.

Кметът може да изпълнява функции, възложени му от централните държавни органи, но е принуден да осъществява и действия, които може и да не са изрично предвидени в нормативните актове, но са в рамките на законодателството.

Следователно правомощията на съответните органи от една страна са конкретно законова определени, а от друга страна има възможност за излизане извън конкретното съдържание на нормите.

Допустимо е да се приеме, че това, което е изрично уредено като конкретно и задължително образува система от права на юридическия субект (за държ. органи – правомощия), а там, където текстът е отворен, има възможност и интерес за осъществяване на определени действия, на стремеж към положителен резултат. Възможността съществува в рамките на законодателството, но не се свързва с конкретни текстове. Причините за такава възможност е, че за интерес можем да говорим там, където се търси положителен резултат с определени действия.

От гледна точка на о като правни субекти с права и интереси, съществуват трудности и особености. О се идентифицират с конститутивните си белези, а участват в обществените отношения единствено чрез своите органи на управление. В същото време те са част от структурата на държавното управление въобще.  При о говорим за права и интереси, защото те не са държавни органи.

За това конкретните права и интереси на о се идентифицират чрез осъществяването на правомощията на техните органи на управление. Дейността на органите на управление на о като адм. органи се подчинява на съответните закономерности. Те действат в условията на обвързана компетентност, когато осъществяват тази част от правомощията си, които са в основата на местното самоуправление – финансови, материални. При оперативната самостоятелност те в дейността си се стремят към положителен резултат в посока на интересите на населението, без това да е стриктно нормирано.

Възможностите за защита на правата на о могат да се групират в три направления. Първа е защитата по административен ред. Това е система от действия и правила, които се отнасят към функционирането на изпълнителните органи. Особено важна е защитата чрез средствата и способите на съдебната система и чрез КС като орган, който може да гарантира независимостта на о.

Защита на правата и интересите по административен път

Отношенията между о и техните органи от една страна и централната администрация, от друга, са сравнително ясно очертани. На практика основното в защитата по адм. ред са редицата правила в нормативните актове, които предвиждат ограничения във възможността за намеса на централните държавни органи или техните подчинени структури и звена в работата и в упражняването на правомощия от страна на органите, които имат за своя основа вота на населението и са пряк израз на местното самоуправление.

В К е установена забрана за централните органи да създават адм.-територ- единици и органи за самоуправление в тях. Най-важните въпроси на адм.-територ. устройство за изключителен приоритет на законодателната, а не на изпълнителната власт.  По този начин К отговаря на нормите в ЕХМС. В нея е предвидено, че принципът на местното самоуправление трябва да бъде признат във вътрешното законодателство и по възможност по конституционен ред. Част от приложението на този принцип е възможността и редът за създаване на др. територ. общности.

Ограничаване на зависимостта от централната власт е и фактът, че тя не може да направи адм.-територ. промени, без да има изразено становище на населението чрез местен референдум съгласно ЗАТУРБ. Инициативата за създаване на нова община може да принадлежи на МС или на обл. управител, но фактическият състав не може да бъде завършен, ако няма положително решение от местното допитване. Това също отговаря на ЕХМС, където се предвижда становището на местните общности да се търси .

Основен елемент на осъществяването на местното самоуправление е провеждането на местен референдум и общи събрания на населението. Ограничени за възможностите на обл. управител да въздейства върху тях. С това населението може да се произнася по жизненоважни въпроси за общината или населеното място.

ЗМСМА и др. нормативни актове определят правното положение, правомощия и актове на органите на управление на общината. Уредени са конкретно техните взаимоотношения с други правни субекти.  Изчерпателното изброяване на функции, правомощия и актове гарантира, че никой друг орган от системата на държ. управление не може законосъобразно да осъществява тяхната дейност. Това съответства на законодателството ни с ЕХМС.

На ОбС е дадена възможност да решава задачи, които са извън посочените в чл. 21 ал. 1 от ЗМСМА – излизане извън конкретно очертаната компетентност. Това може да става по въпроси от местно значение, които не са в правомощията на други органи – централни или местни.

При формулиране правомощията на обл. управител се използва друг метод чл. 32 от Закона за администрацията определя, че този орган издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, следователно има стремеж към ограничаване на неговите правомощия.

ЗМСМА и ЗА предвиждат възможност за адм. контрол върху актовете на ОбС от страна на обл. управител. На контрол подлежат актовете та ОбС и на кметовете. Той е само за законосъобразност и се осъществява, когато това е предвидено в закон.

ОбС е длъжен да изпрати на обл. управител приетите от него актове в седемдневен срок. Той може да спира изпълнението на незаконосъобразни актове. Но от една страна Об. адм. не може да пристъпи към изпълнени на решението на ОбС, а освен това възниква задължение за сезиране на съда. Преценката на обл. управител води до установени със ЗА конкретни последици – решението не влиза в сила и следва сезиране на Окр. съд.

Спирането на актовете на ОбС става със заповед. Тя трябва да е мотивирана и да съдържа кой е актът и какво е закононарушението. Може да се спре цялото решение или част от него.

Закононарушението може да се представи по няколко начина – чрез юрид. квалификация на нарушението и на основата на петте изисквания за законосъобразност на адм. актове. Може да се посочи конкретен законов текст, който е нарушен.

Отношенията между кмета и обл. управител са по-различни. Законът предвижда възможност актовете на кмета да бъдат отменяни.  Това правомощие на обл. управител може да се реализира при опр. условия.  Обл. управител може да отменя актове на кмета в едномесечен срок от узнаването или от сезирането.  Тази възм. на обл. упр. е ограничена до законосъобразността.  Няма яснота по отношение за кои от актовете на кмета се отнася.  ВАС  има решение, с което прави разлика между дейността на обл. управител при спирането и при отмяната на актовете. При спирането заповедта му няма самостоятелно значение, а при отмяната има.

От гл. точка правата и интересите на общините и защитата им е важно да се отбележи, че кметът е длъжен да изпълнява решенията на ОбС и да се отчита съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА.

В ЗМСМА е предвидена възможност за отправяне питания към кмета от страна на общ. съветници.  Кметът трябва да отговори в устна или писмена форма на следващото заседания на ОбС. Това е гаранция за законосъобразната дейност на общ. администрация  в защита правата и интересите на общината.

Публичността в работата на общ. органи за управление има роля за развитието на териториалната общност. Има решаващо значение при вземането на решения по местно въпроси – обществен контрол, който гарантира защитата на правата и интересите на общината. Заседанията на ОбС са открити и на тях могат да присъстват и граждани. За да се проведе заседание при закрити врати е нужно нарочно гласуване.  Решенията на ОбС се обявяват на населението чрез медиите или на определено място в сградата на общинската администрация.

Начин да се защитят правата и интересите на общината е и възможността общ. съветник за получава информация от различни институции – държавни органи и стопански организации.

В ЗМСМА е предвиден механизъм за предсрочно прекратяване правомощията на кмета. Това също е начин за защита правата и интересите на общината. Предвиден е механизъм за изпълнение функциите му след отстраняването му.  Прекратяване правомощията на кмета става при: оставка, смърт, влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, случаи на трайна невъзможност и системно неизпълнение функциите за повече от 6 месеца.  Прекратяването на правомощията на кмета става с гласуване на квалифицирано мнозинство от 2/3 от съветниците, а също и съдебен контрол

Според К, ЗМСМА и ЕХМС съществуването на самостоятелен бюджет на о е гаранция и условие за местно самоуправление.  Законът за общинските бюджети предвижда висока степен на финансова самостоятелност, но допуска и финансов контрол от опр. органи.  Бюджета е публичен и е възможно да се контролира от населението и определени със закон органи. Приетите общ. бюджети се представят на обл. поделение на Сметната палата и в МФ. Осн. правомощия свързани с бюджета са предоставени на ОбС и кмета.  Контролът е в смисъл гарантиране законосъобразното разходване на обществени средства.

Кметът носи непосредствена отговорност за опазването на обществения ред. ЗМСМА му дава право при необходимост да издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби.  Тези актове подлежат на оспорване пред обл. управители.  Но само след сезиране от страна на началниците на съответните полицейски служби. Обжалването им не спира изпълнението им.  Обл. управител тук е ограничен в своите правомощия, неговите заповеди трябва да се съгласуват с вътрешния министър.

К и др. нормативни актове определят, че общината притежава имущество и ОбС може да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество. Кметът на може да упражнява правата на едноличен собственик. Колегиалните решения имат по-голяма прозрачност.

Чрез самостоятелното упражняване на компетентност органите на общината реализират нейните права и интереси. Те са нещо различно от правомощията на нейните органи. О стои извън държавните органи и държ. управление като правен субект. Предвиденият контрол дава възможност на централната власт да въздейства само в ограничени предели върху местното управление. Това е елемент от самостоятелността на общините.

Защита на правата на общините по съдебен ред

Защитата на правата на общините по административен ред се основава на законодателни мерки, които ограничават централната власт и обл. управители. Но тя не е достатъчно надеждна. Най-устойчивата гаранция за самостоятелност на общините е възможността за съдебна защита.

Правната уредба в това отношение е фрагментарна и разпокъсана.Нормативни актове в това отношение са ЗМСМА, ЗА

Общината е страна в материалното адм. отношение, когато става дума за нейни права, подлежащи на защита по съдебен ред. О е страна и по адм.-процесуални отношения.

Чл. 145 от К посочва, че ОбС имат право да оспорва пред съда актове и действия, с които се нарушават техни права. Но ОбС имат компетентност, система от правомощия. Текстът предполага възможност за защита правата на о по съдебен ред. ОбС заседава и следователно трябва да стигне до решение, че са нарушени негови права с мнозинство и до преценка че негови права са нарушени и трябва да бъдат защитени. Но в ЗМСМА е определено, че кметът е единствено представляващ о пред ФЛ, ЮЛ и пред съда. За ОбС това не е предвидено. Възможно е кметът да изрази несъгласие с решението на ОбС. А ОбС и председателят му по закон не могат да представляват о.  Колективният орган няма ю персонификация. Следователно за да се стигне до обжалване по съдебен ред на актове, които накърняват правата на о ще е необходимо решение на ОбС, с което да се задължи кметът да води определено дело.

По силата на чл. 45 от ЗМСМА кметът може да оспори решение на ОбС. То има отсрочено действие, ако го представи в седемдневен срок на съвета. Ако след повторно разглеждане колективния орган потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни и ако счита, че има противоречие със закона, да сезира съда.

Предпоставките да се стигне до съдебна преценка са: 1. Трябва да има решение на ОбС. Кметът на общината оспорва това решение защото счита, че има противоречие с правата и интересите на общината или нарушение на закона. Оспорването трябва да стане с мотивиран акт. В мотивите трябва да се съдържат вида на акта и  характера на нарушението, интересите на общината и начина на тяхното накърняване. Седемдневният срок за оспорване тече от момента, в който е прието решението на ОбС. ОбС е длъжен, без за това да има установен срок да разгледа повторно решението си, но няма задължение да се съобрази с кмета. Ако го потвърди кметът трябва да го изпълни или да сезира съда, ако смята, че има закононарушение. Пререшението на същия въпрос от ОбС става с квалифицирано мнозинство – повече от ½ от броя на съветниците.

Решението на ОбС може да противоречи или на интересите на общината, или да нарушава законите. Съдебна преценка е предвидена само при нарушаване на закона. Актовете, издадени при условията на оперативна самостоятелност подлежат на съдебен надзор само за законосъобразност, а не за тяхната целесъобразност. Интересите на о се разглеждат като проява на целесъобразност.

2. Сп. чл. 32, ал. 2 от ЗА обл. управител може да спре изпълнението на незаконосъобразните актове  на ОбС и ги отнесе към съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. Предпоставките в случая са няколко. ОбС изпраща в седемдневен срок приетите актове на обл. управител. Той може да осъществи преценка по законосъобразност. Ако актът е незаконосъобразен, обл. управител се отнася към окр. съд. Така се гарантират правата и интересите на общините и се ограничава адм. опека върху местното самоуправление в опр. граници.  Спорът за законосъобразност не може да се разреши по друг ред от висшестоящ адм. орган. Съдът има своята роля като държавен орган извън изпълнителните органи, създаден е да преценява законосъобразността. Има възможност да контролира дейността на изп. органи. Играе роля на арбитър между два органа от системата на държавното управление.

Важно практическо значение има процедурата за оспорване пред съд на решенията на ОбС, които се отнасят до обективната невъзможност на кмета да изпълнява повече от 3 месеца функциите си и избора на зам.-кмет, който да ги осъществява. Те подлежат на оспорване пред окр. съд. С решението на ОбС тук се преценява  съществуването на обективна невъзможност на кмета да осъществява функциите си. Следва процедура за избор на лице, което да го замества. Срокът за тази процедура е 2 седмици. Този срок тече от момента на преценката на ОбС за невъзможността на кмета да изп. функциите си. В рамките на тези 14 дни ОбС трябва да назначи зам.-кмет. Или това са две решения на ОбС. Но това разграничаване не е предвидено от закова, който казва, че решението подлежи на обжалване пред окр. съд. Остава открит въпроса точно кое решение подлежи на обжалване.

Проблем може да създаде и сезирането. Текстът на закона не предполага участие на прокуратурата, а сп. К точно тя осъществява надзор за законност и би трябвало да се намеси в този случай. Подобно е и изказаното в Закона за съдебната власт. Тук усъвършенстването на законодателството би трябвало да предвиди създаване на отделни правила, които да позволяват на ОбС да защитава сам по съдебен ред правата и интересите на общините. Законът за ВАС върви в тази посока, като дава възможност и на ОбС, освен на кметовете, да оспорват актове на централната администрация и на обл. управители, с които се засягат права и интереси на общините. Върви се и към разширяване кръга от субекти , които могат да искат защита на правата на общините.

Като цяло контролът чрез съдебните органи има за цел ограничаване на незаконосъобразните действия  на администрацията.

От гледна точка на защитата на правата и интересите на о съществено значение има и възможността общи и нормативни актове на ОбС да се обжалват пред съответния окр. съд, ако няма предвидена специална процедура в особен закон. – чл. 6 от ЗВАС. Вероятно право да сезира съда имат всички заинтересовани от приложението на тези актове, съдебна практика по въпроса няма.

Нормативните актове могат да бъдат обжалвани от неограничен кръг правни субекти – такава е съдебната практика на ВАС. Актовете на ОбС в частност могат да бъдат обжалвани от лица, които имат някаква връзка с общината. Но процедурата, по която би трябвало да става това не е уточнена .

Интересите на о могат да бъдат засегнати и при развитието на регионалната политика на равнище на управление над община и под централна администрация – Закон за регионалното развитие. Тук най-многобройни са делата с предмет устройство на територията или уреждане спорове от имуществен характер.  Голяма част от оспорваните адм. актове имат гражданско правни последици. Др. група решения на ВАС засягат отношенията на обл. управител и органите за управление на общината, както и разпределянето на правомощията между самите общински органи.

Особено значение има практиката на ВАС по извършването на адм.-територ. промени.

Съдебният контрол като цяло е важна гаранция за самоуправлението и за самостоятелността на териториалната общност. Това предполага защита на правата и интересите на общините.

Защита пред КС

КС упражнява контрол за конституционност за законите. Дейността му е насочена към регулиране отношенията в областта на публичното право. Но КС може да играе съществена роля при защита на интересите на местното самоуправление и общинската самостоятелност. Така оказва влияние и върху защитата интересите на общините.

Начини на въздействие:

1. При спорове за компетентност между централната изп. власт и органите на мастното самоуправление.
2. В областта на адм.-територ. деление, наименуването на населени места и обекти с национално значение, местното самоуправление, общ. собственост, местните данъци и такси.
3. Чрез възможността за съдебен контрол върху изпълнителната власт.

При решаване спорове за компетентност ОбС може да сезира КС и това е начин за защита на местното самоуправление, самостоятелността на общините. Така директно се гарантират правата и интересите на общините.

Намесата на КС има значение в два аспекта – да се ограничи пренебрегването или ограничението  правомощията на местните органи на самоуправление от страна на централната изп. власт, а това е и критерий за защита правата  и интересите на отделната личност. Тук ОбС трябва да разгледа въпроса и да реши дали има нарушение компетентността на орган на местното самоуправление и как точно е станало това, в какви актове. Вторият аспект е как точно да се защитят накърнените права и интереси на общината. ОбС сам решава как точно да се защити и приема решение за това като предприеме необходими действия за сезиране на КС.

ЗМСМА определя, че председателят на ОбС го представлява пред други лица и организации – чл. 25, т. 6. След решението на ОбС е възможно той да предприеме необходимите действия, както и да използва квалифицирана правна помощ по установения от закона ред. Следва сезиране на КС и произнасянето му.

КС със свои актове се произнася по съдебния надзор върху адм. актове.