Joomla Software solutions Template

Payday loan

Обща характеристика на видовете данъци.

Формирането на многобройни данъци в съвременната практика налага прилагането на научни методи за тяхното групиране. с цел по-пълното им статистическо обхващане; планиране и отчитане на приходите от тях.

За групирането на данъците се изхожда от различни критерии и признаци, което обуславя и тяхната различна структура. Според това с какви средства се издължават данъците, могат да се разграничат на натурални и парични. Натуралните данъци в наше време са рядко срещани.

Обикновено данъците се събират в рамките на бюджетната година и се наричат редовни данъци. Възможно е обаче те да имат временен характер. Тогава се говори за извънредни данъци. Тяхното определяне се обуславя от извънредни обстоятелства и имат за цел да покрият допълнителните разходи предизвикани от тези обстоятелства.

Според признака – начин на събиране на данъците, последните биват: обложни, безобложни, патентни и др.

в зависимост от бюджетната звено, в което се внасят данъците. те се разграничават на: държавни /федерални/, провинциални, щатски, републикански /в зависимост от държавното устройство/, местни или общински данъци.

Според възможностите  на данъците да оказват стимулиращо влияние върху икономическите процеси се обособяват т.нар. функционални данъци.

Най-същественият критерии, по който данъците се разграничават, е техният предмет /обект/. Според този критерии данъците могат да бъдат:

ü                          Данъци върху имуществото.

С тези данъци обикновено се облага недвижимото имущество, но е възможно да

се обложи и движимо имущество. Към тази група се отнасят: данъкът върху сградите, данъкът върху наследството, данъкът върху земята, данъкът върху леките автомобили и др. При този вид данъци няма пропорционалност между облаганото имущество, доходът и платежоспособността. Затова тежестта на

имуществените данъци, при равни други условия, е възможно да се окаже различна.

ü                         Данъци върху личността.

Те имат за обект физическата личност или отделни нейни индивидуални качества /семеен, неженен, с деца, без деца и др./. Представител на този

вид данък е поголовния данък, който се е определял на човек от населението, без                                                                                                            се има предвид имуществото или дохода му. У Нас до неотдавна такъв беше   ергенският данък.

ü                         Данъци върху потреблението /оборотни данъци/.

При тях предметът  на облагане е свързан с реализирания търговски оборот при продажбата на стоки и услуги. Те се включват в цената  на продаваните стоки и услуги, което води до тяхното увеличаване. Към тези данъци се отнасят: данъкът върху добавената стойност, митата, акцизите и др.

ü                         Данъци върху доходите /подоходни данъци/.

При тях като обект на облагане се взема доходът на физическите лица и печалбата на юридическите лица. Към  тези данъци се отнасят: данъкът върху общия доход, данъкът върху печалбата и др:

Голяма популярност има делението на данъците на преки и косвени.

Преките данъци имат за обект на облагане факторите на производството, богатството, и имуществата, които са евентуални създатели на доход или са предпоставка за получения доход.

Косвените данъци са свързани с облагането на дохода при неговото изразходване за покупката на стоки и услуги, в цените, на които те са включени предварително. Чрез косвените данъци се акумулират значителни приходи в бюджета на държавата.

Данъчна система и данъчна политика.

Важен елемент на финансовата система е данъчната система. Тя е съвкупност от взаимосвързани данъци, които са в тясна връзка с обществено-политическия, икономическия и социалния живот .

Основните области разкриващи същностните черти на дaнъчнатa система са: организационната област, нормативно­-правна област и икономическата област.

Организационната област има политико-административна същност, изразяваща се в създаването и усъвършенстването на съответните организационни рамки на данъчния процес. Това създаване се извършва от политическата власт, която изгражда административната подсистема в лицето на данъчните служби на централно и местно равнище.

Нормативно-правната област е сложен комплекс от правни норми, обусловени от националното и международното право. върху които се подработва и прилага данъчното законодателство.

Икономическата област. Обстоятелството, че данъчната администрация е тази, която събира данъците на икономическите агенти в полза на държавния и местните бюджети, налага извода, че данъчната система е подсистема на икономическата.

Данъчната политика е елемент на икономическата  и cоциалната политика. Тя може да се определи като комплекс от дейности на държавата в областта на данъчното облагане или като политика за решаването на фискални,  социални и други  задачи чрез данъците 

С данъчната политика основно се решават следните въпроси:

ü                         Определя се броя и видовете данъци, които ще се прилагат, т.е. определя се структурата на данъчната система.

ü                          Решава се организацията на различните видове данъци и техните елементи.

ü                          Определя се размера на данъчната тежест и нейното разпределение върху различните социални слоеве.

Данъчното законодателство играе решаваща роля за характера на данъчната политика, т.е. дали тя ще бъде предимно фискална или социално ориентирана, или пък икономически насочена за решаването на въпроси, свързани с икономическия растеж, балансирането на отраслови пропорции и т.н.

Основното предназначение на данъчната политика е да осигури приходи в държавния и местните бюджети. Освен това с данъчната политика съвременната държава се стреми чрез данъците да решава и допълнителни задачи от икономическо и социално естество. Кой от тези моменти ще доминира на определен етап зависи от същността на държавата, от демократичните традиции, от степента на развитието на пазарната икономика и т.н.

На съвременния етап от общественото развитие е налице тенденция за нарастване на данъчното бреме. Това е израз на разширяването на функциите и ролята на държавата.

За да  се придобие най-обща представа за посочената тенденция и за нейната динамика в развитието й през последното десетилетие ще приведем следните данни. На съвременния етап в 11 от 15 богати страни приходите от данъци са нараснали като дял от БВП. В Италия данъците представляват около 44 на сто от БВП. В САЩ и Великобритания относителният дял на данъците в БВП съответно е 30 на сто и 37 на сто. Встрани като Швеция, Холандия, Испания и Япония данъците достигат вели'чина до около 53 на сто от БВП. Най-големият единичен източник на приходи от данъци, в размер на около 28-30 на сто е от облагането на личните доходи.

Множеството обсъждания и идеи за промяна на отделни данъци и на данъчната политика заедно с ежегодното формиране на значителен бюджетен излишък и наличието на доста голяма сива икономика са показател, че данъчната политика се нуждае от промяна. За да можем да разгледаме в дълбочина въпроса за данъчните реформи е необходимо да направим преглед на данъчната система в България.

Облагане на труда

Облагането на работещите и служителите с данъци и осигуровки се извършва по сравнително сложна система. Работодателят извършва разходи за възнаграждаване на работещия, това са т.нар. разходи за труд. От тях се заплащат осигуровки за сметка на работодателя, а остатъкът след това формира брутна заплата. От брутната заплата се заплащат осигуровки за сметка на работника, след което остава облагаемият доход. Той се облага с данък според данъчната таблица за съответната година. Това, което се получава накрая, е чистата работна заплата за получаване.

Самонаетите лица (например еднолични търговци) нямат работодател, или по-точно те самите са си работодател. Самонаетият внася осигуровките си, а доходът, който му остане след това, се облага с данък върху доходите по същата данъчна таблица както и наетите.

Общата тежест на осигуровките е около 42.7% от брутната заплата при наемния труд и тя се дели в съотношение 70:30 между работодателя и работника. Това е юридическото разпределение между работодател и работник – то като цяло не би могло да повлияе на икономическото разпределение, което зависи от еластичностите на търсенето и предлагането на труд. Задължителната осигурителна тежест за самонаетите е 35% от брутния доход и се поема изцяло от тях. Максималната брутна заплата, върху която се дължат осигуровки, е 1300 лева за 2005 година. Данъкът върху доходите има различни ставки според облагаемия доход – между 10% и 24% /виж таблица 1/

Източник: Държавен вестник, Закон за облагане доходите на физическите лица

В България данъкът върху доходите е прогресивен, т.е. колкото по-висок доход има един човек, с толкова по-висока данъчна ставка бива облаган той. От друга страна, има таван за осигуровките – те се плащат само за първите 1300 лева месечен доход (през 2005 година), а доходът над 1300 лева не се облага с осигуровки. Следователно облагането с осигуровки е регресивно – за по-високите доходи е по-ниско. В крайна сметка общото облагане с данъци и осигуровки е прогресивно до една точка и регресивно след това. То е най-ниско за хората с много ниски и много високи доходи, докато най-високо бива облагана средната класа (виж графика 1).

Облагане на печалбите

Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата, а ако се разпределят като дивидент се облагат и с данък върху дивидентите. През 2005 година данъкът върху печалбата е 15%, а данъкът върху дивидентите е 7%. Това е значителна промяна спрямо не толкова далечното минало – през 1997 година данъкът върху печалбата беше над 40 процента /виж графика 2/, а до 2004 година данъкът върху дивидентите беше 15%. Ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 20.95%, докато ефективното облагане на реинвестираната печалба е 15%.

Източник: Държавен вестник

Облагане на потреблението

Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, който се налага върху всички продажби в страната с изключение на туризма за чужденци, при който ставката е 1/3 от общата. В допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки /горива, тютюневи изделия, спиртни напитки/.

Данъчно бреме

Има различни начини за измерване на данъчното бреме, които акцентират върху различни икономически ефекти от данъците. Общото данъчно бреме измерва отнемането на доход от икономиката. Пределното данъчно бреме показва ефектите върху стимулите за труд, риск, инвестиции и предприемачество. Средната данъчна ставка показва разпределение на отнемането на доход сред различни подоходни групи. Приходите в бюджета от различните видове данъци измерва разпределението между преки и косвени данъци. 

Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи /или разходи/ на правителството като дял от брутния вътрешен продукт. През последните 7 години след икономическата криза от 1996-1997 година общото данъчно бреме се запазва на нива от около 40% от БВП /виж графика 3/. Като дял от брутната добавена стойност държавният бюджет достига дял от 

Средната данъчно тежест при облагането на труда се измерва като отношение между платените данъци и осигуровки и дохода на съответния служител. В България тя варира между 33% и 46% за различните доходи.                           Пределната тежест измерва облагането на един лев допълнително изкаран доход. Пределната тежест в България е малко по-висока от средната за доходи до 1300 лева, след това спада до размера на максималната ставка на данъка върху доходите – 24%.

От гледна точка на разпределението преки-косвени данъци през 2005 година отношението между тях е 1:1. Приходите от преки данъци /данък върху доходите, данък върху печалбата и осигуровки/ са приблизително равни на приходите от косвени данъци /ДДС, акцизи, мита/.

Възможности за данъчна реформа

Данъчна реформа, особено такава, която предвижда нетно намаление на данъчното бреме, изисква наличие на съответните финансови възможности в държавния бюджет. В момента такива възможности съществуват:

Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите в бюджета

През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходите – 700 милиона лева през 2003 година, 1.5 милиарда лева през 2004 година, вероятно около 1.5 милиарда или повече през 2005 година

Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми

Ниски или високи данъци?

Високите данъци намаляват разполагаемите доходи на тези, които изкарват доход и увеличават възможностите на администрацията да взема решения за разпределението на тези средства. Това от една страна би могло теоретично да доведе до по-добри публични услуги. От друга страна, високото облагане поражда стимули за неефективност – както казва проф. Милтън Фридман най-неефективно се харчат държавните пари, тъй като това са чужди пари, които се използват за непознати хора.

В допълнение, високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев. Според някои изследвания мъртвото тегло на данъците достига или дори надминава 100% от събраните данъчни приходи /виж например Feldstein, M. (1996) "How Big Should Government Be?" National Bureau of Economic Research working paper 5868/. С други думи, всеки лев, събран като данъци, генерира още един лев допълнителен разход /пропусната полза/ за икономиката.

Данъчните ставки влияят еднозначно на сивата икономика – при равни други условия, колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Ставките по основните данъци и осигуровки се сред основните причини за наличието на висок дял на сивата икономика в България. Изследванията също показват, че фирмите, които са обложени с по-ниски данъчни ставки много по-рядко укриват доходи.

Високите данъци намаляват също така стимулите за спестяване, инвестиране, труд и предприемачество. Според изследване на Нобеловия лауреат Едуард Прескот разликата между сравнително малко работещите европейци и сравнително повече работещите американци се дължи изцяло на различията в данъчното облагане. По-ниските данъци в САЩ стимулират повече труд и по-високи доходи, докато по-високото облагане на труда в Европа води до стимули за повече почивка.

Данъчната конкуренция е друг аргумент за по-ниски данъци. В момента България има най-висока данъчна тежест сред всички нови страни членки на ЕС. В същото време, в момента в Европа има осем страни с по-нисък или равен данък върху печалбата от България като тенденцията навсякъде е към намаление. Без спадане на данъчната тежест конкуренцията за инвестиции с тези страни ще бъде много по-трудна.

На последно място, но не и по важност – ниските данъци водят до по-висок икономически растеж. Страните с ниски данъци при равни други условия успяват да поддържат по-бърз ръст на икономиката и да достигат висок стандарт на живот.

Преки или косвени данъци

Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.

Изследването на проф. Лукас е част от увеличаващата се тенденция икономистите да препоръчват намаление на прякото облагане на доходите и ориентиране към косвени данъци. Според някои икономисти при едни и същи данъчни приходи косвените данъци пречат по-малко на икономическото развитие заради липсата на част от негативните ефекти, налични при преките данъци.

Плосък или прогресивен данък върху доходите

Плоският данък облага всички данъкоплатци с една и съща пределна ставка, независимо от техния доход докато при прогресивния данък ставката нараства с нарастване на доходи. Плоският данък, осигурява повече стимули за допълнителни инвестиции, спестявания, труд, предприемачество. Прогресивният данък облага допълнителните усилия с все по-висока данъчна тежест и по този начин обезсърчава част от тях /в зависимост от “наклона” на ставката/. Съвсем резонно възниква и въпросът на проф. Енрико Колумбато по отношение на прогресивния данък “толкова ли е вреден трудът, че облагаме с по-висока ставка тези, които се трудят повече?”. Можем да добавим като екстремен случай и факта, че според някои икономисти, дори леви, най-добре е за икономиката не само данъчните ставки да не нарастват с нарастване на дохода, но точно обратното – те да намаляват.

Тук можем да споменем и това, че голяма част от хората учат повече и се образоват с цел да получават по-високи доходи в бъдеще. По-високите доходи, обаче, биват облагани при прогресивния данък с по-високи ставки. Следователно в резултат имаме и по-малко стимули за нарастване на образователното равнище на хората, което влияе негативно на икономическото развитие и потенциала на страната.

Не на последно място – прогресивното облагане създава времева несправедливост. Ако двама човека имат един и същ доход през живота си, но единият от тях получава една и съща заплата през целия си живот, а другият има по-ниска заплата в началото, която нараства, резултатът е, че вторият ще плати повече данъци през живота си. Т.е. интертемпорално не се спазва основен принцип в данъчното облагане – хора с един и същ доход да плащат един и същ данък.

Отбягването на данъците се изразява в действие или бездействие на платеца на данъка, което е свързано с представянето на нереални факти за дохода, за печалбата или имуществото с цел неплащане на данъци в законоустановените размери. Тези действия или бездействия водят до намаляване на постъпленията в държавния и местните бюджети.

От правна гледна точка отбягването на данъците се класифицира на легално и нелегално. Легалното им отбягване е свързано със спазването на данъчното законодателство и проучването на пропуските в него, които могат да доведат до намаляване на данъчното задължение. Легалното отбягване на данъците в редица случаи се регулира и от държавата, което е предпоставка за преразпределителни процеси на доходите в икономически и социален аспект.

За легалното отбягване на данъка се използват различни начини, някои от които са:

ü                   данъчни преференции за инвестиции.

ü                   данъчни преференции, за предоставени средства на училища;болници, домове за сираци и т.н.

ü                   данъчни преференции при използване на ускорени методи за амортизация и др.

Нелегалното отбягване на, данъците е последствие от нарушаване на данъчното законодателство. Това води до намаляване на приходите в държавния и местните бюджети.

Най-често прилаганите начини за нелегално отбягване на данъците са:

ü                   укриване на доходи от физическите и юридическите лица при попълването на данъчните декларации;

ü                   воденето на двойно счетоводство, едното от който е реално и друго нереално за пред данъчните служби. с цел плащането на по-малки данъци

ü                   неиздаване от търговците на касови бележки

ü                   извършване на стопанска дейност без съдебна регистрация. Такава дейност се нарича "черна", "нелегална", "сива" и т.н. икономика. В този случай данъци въобще не се плащат, а разплащанията се извършват в брой. Особено широко разпространение има в страни с неразвита пазарна икономика и неефективно действащи държавни институции.

Прехвърляне на данъците.

Същността на прехвърлянето на данъците се изразява в действие на платеца на данъка,. с което той реално не понася данъчната тежест, тъй като я прехвърля на други субекти. Прехвърлянето на данъците е предвидено в определена степен от данъчното законодателство. Такива са случаите с по-­голямата част от данъците върху потреблението. Те са данъци, които се плащат от търговците, но като тежест се понасят от купувачите, защото са прехвърлени върху цените на стоките и услугит

Според степента на прехвърлянето на данъците се различават: едностепенна и многостепенна прехвърляемост. При едностепенното прехвърляне данъкоплатецът насочва данъчната тежест към друго лице. Последното обаче, ако е краен потребител, няма възможност за понататъшно прехвърляне на данъка.

При многостепенното прехвърляне е възможно последователно прехвърляне от едно лице на друго, на трето и т.н., докато се стигне до крайния потребител.

Трудно е да се предвиди кога ще завърши и дали би завършила една процедура по прехвърлянето. В действителност данъчната тежест се понася временно от всеки по веригата на прехвърлянето.

Основни начини на прехвърляне на данъци

Прехвърляне напред. Неговата същност се изразява в действия на данъкоплатеца, с които включва данъчната тежест в цената на стоката или услугата и я прехвърля върху купувачите. Върху прехвърлянето на данъците напред оказва влияние търсенето и предлагането на съответните стоки и услуги. Прехвърлянето на данъците е под въздействието и от фазата на цикъла, в която се намира икономиката. Във фазата на подем, покупателната способност на хората е по-голяма в следствие, на което нараства търсенето на стоки и услуги, а това в голяма степен улеснява прехвърлянето на данъците напред.

Във фазата на криза в икономиката, търсенето на стоки и услуги намалява, което затруднява прехвърлянето на данъците напред.

Прехвърляне данъците назад е свързано с желанието на търговците да прехвърлят данъчната тежест към производителите, като им заплащат по-ниски цени от реалните цени на произвежданите стоки и услуги.

За разлика от прехвърлянето напред, прехвърлянето на данъците назад се среща по-рядко, тъй като отношенията между търговците и производителите по принцип са изградени на равно правна основа. Този начин на прехвърляне се прилага, когато икономическите позиции на производителя са много слаби. у нас такива са позициите на селскостопанските производители.

При смесеното  прехвърляне данъчната тежест се разпределя, като една част се прехвърля напред, а друга се прехвърля назад:

Наваксване на данъка. Този начин е пряко свързан с  конкуренцията на пазара. Това обуславя стремежът на платците на данъци да намаляват разходите по производството, основно чрез повишаване на производителността на труда. Така се стига до намаляване на цените на изделията спрямо предишните, в следствие, на което се получава по-голям доход и данъчната тежест може да се компенсира.

Промените в ДДС - наказание за добросъвестните данъкоплатци

Досега фирмите правеха всичко възможно, за да се регистрират, занапред ще правят точно обратното.

1999 г. - годината, в която България получи най-високата си оценка за постигнати резултати в областта на хармонизацията с европейското законодателство; годината, в която бе обявено, че България ще бъде поканена за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз; годината, в която все повече говорим, че българските компании трябва да укрепнат, за да посрещнат конкуренцията на европейските си партньори; годината, в която продължаваме да говорим за намаляване на данъчната тежест. Все през тази година българските данъкоплатци се сдобиха с нов Закон за данък върху добавената стойност. Не че в него няма фискални разпоредби, но все пак с този нов закон беше направена сериозна стъпка напред в хармонизацията. 

Обаче тази 1999 година и на вниманието на Народното събрание са поставени за обсъждане и гласуване не един, а два проекта за изменение и допълнение на новия ЗДДС: чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Сякаш между другото или с надеждата да стане незабелязано много от предложените промени изглеждат като редакционни, други са обобщени като “Въвеждане на други облекчения за данъчнозадължените лица”. Но проектите всъщност предвиждат много сериозни изменения, които като цяло накърняват правата на данъкоплатците.

ДДС върху авансите по износа

Изменението в чл. 14, който регламентира износа като облагаема доставка със ставка нула, предвижда, че ако до един месец след месеца на настъпването на данъчното събитие доставчикът не се снабди с документите за доказването му, по тази доставка се дължи ДДС 20 на сто. Това правило се въвежда, независимо че в последващ момент документите ще бъдат налични и има доказателства за това от договорите. Проектът предвижда, когато документите се съберат впоследствие, доставчикът (износителят) да коригира данъка, който е внесъл в бюджета за своя сметка.
Нека разгледаме хипотезата, при която българска компания е изпълнител по договор с чуждестранно лице за изработка на ишлеме (с материали на клиента). Производственият процес и ефективният износ ще се осъществят за срок от четири месеца (т.е. по-дълъг от новопредложения в ЗДДС). Ако бъде въведен този срок в ЗДДС, последиците за българската компания износител ще бъдат:
- след изтичането на втория месец българската компания ще дължи ДДС към бюджета, защото още не са настъпили всички юридически факти от фактическия състав на износа и естествено липсват към този момент всички документи за доказването му
- данъкът ще следва да го внесе българската компания за своя сметка в бюджета; не би могла да го вземе от чуждестранното лице, тъй като това е износ и никой не би се съгласил на подобно нелогично действие
- българската компания ще се лиши от необходимите й оборотни средства да изпълни договора си с чуждестранния възложител
- ще се дължи данък по доставка, която по смисъла на ЗДДС е износ само защото е продължителна във времето като производствен процес
- ще се създадат проблеми с документирането на доставката в един данъчен период като облагаема, в някакъв следващ данъчен период като износ
- промяната на режима на доставката ще затрудни правилното определяне на облагаемия оборот и на нововъдения общ облагаем оборот за данъчнозадълженото лице. Нещо повече - може да се стигне до възникване на основание за задължителна регистрация по ЗДДС и в следващ момент до възникване на задължение за дерегистрация;
- ако българската компания не е износител, ще чака дългата процедура по възстановяване на данъчен кредит поради корекцията на внесения вече данък, който е станал недължим.
Тези проблеми ще възникнат и в много други хипотези - при предварителната продажба на самолетни билети, при възникване на технически проблеми при износа на стоките - дефекти, които следва да бъдат отстранени преди ефективния износ, и много други.
Резонният въпрос е кому е нужна промяна, която е в противоречие с интереса на данъчнозадължените лица, в пълно противоречие с принципите на данък върху добавената стойност и в пълно противоречие с европейското законодателство. И друго - тя не е и в интерес за бюджета, защото ще доведе до повишаване разходите за администрирането на данъка. Дори представителите на МВФ категорично изказаха становището си, че авансите по износа не следва да се облагат. Това предложение няма да реши ничии проблеми, а само ще създаде такива.

Данъчният кредит - без вина виновен

Предлаганата в проекта за ДПК отмяна на чл.64, т.7 от ЗДДС лишава от правото на данъчен кредит регистрираните лица, които плащат по банков път и дават информация на данъчните органи за доставчика си, когато техният доставчик не може да бъде открит и проверен. Разпоредбата на чл.64, т. 7 постави пред данъчните органи задачата да издирват нарушителите и да събират данъка от тях (та нали именно нарушителите го дължат). Това явно не се хареса на някои или се оказа непосилна задача. Затова за по-лесно разпоредбата се предлага да се отмени. Всичко това означава едно - че проблемът с нарушенията на ЗДДС, вместо да е в ръцете на администрацията, която има и властта, и инструментите да осъществява контрол, се прехвърля на всеки един данъкоплатец, който ще трябва да понесе санкция, ако доставчикът му е нарушил ЗДДС. 

Кореспондиращо с отмяната на чл.64, т.7 е предложението с промяна в ЗОДФЛ да се създаде ал.6 на чл.55 от ЗДДС, според която няма да е изпълнено условието данъкът да е начислен, ако доставчикът не е отразил данъчната фактура и данъка в счетоводството си, в справка-декларацията си и в отчетните си регистри.                   Или с други думи, след като законът приема, че данъкът не е начислен, регистрираното лице изобщо не може да претендира за данъчен кредит. Това само задълбочава принципа да се санкционират коректните данъкоплатци вместо тези, които са нарушители.
И като че ли това е малко, та проектът за ДПК отива още по-далеч - в чл.68, ал.2, т.2 от ЗДДС накрая се добавя “и е изпълнено условието по чл.64, т.2” . Ако и това изменение се приеме от Народното събрание без изменение, то от 1.01.2000 г. право на данъчен кредит ще възниква единствено и само ако следващите две условия са изпълнени:
- доставчикът ни е регистрирано лице и, издавайки ни данъчна фактура, е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри
- доставчикът на доставчика ни е регистрирано лице и, издавайки му (на доставчика ни) данъчна фактура (тогава, когато му я е продавал - например преди година или две), също е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри.
Учудващо е, че проектът е спрял дотук. По тази негова логика можеше да се изисква проверка по веригата, по веригата, та чак до производителя на болтовете и гайките. Какво обаче ще се случи, когато тази предшестваща сделка се е състояла преди три години? Какво очаква данъчните инспектори, които следва да проверят тези обстоятелства? И с какво ще се доказват тези факти в случаите, когато ще решат, че следва да откажат правото на данъчен кредит? Едно е ясно - ще настане голямото писане на писма за насрещни проверки и за доставчиците, и за доставчиците на доставчиците. Това безумие означава още нещо - сериозно повишаване на разходите от бюджета за администриране на ДДС и безкрайно дълги проверки и ревизии. По-лесно щеше да бъде, ако просто бяха отменени разпоредбите “Право на данъчен кредит” и “Дата на възникване на правото на данъчен кредит”. Така поне на всички ни щеше да е ясно, че няма защо да се надяваме на данъчен кредит и само ще си внасяме, ще си внасяме...
Внасянето на ДДС обаче също ще се окаже проблемно. Предвижда се създаването на нова ал.3 в чл.74. Съгласно тази нова алинея, ако внесете дължимия данък след 14-дневния срок,

Размерът на данъка се увеличава с 10 на сто

А върху така увеличената главница се дължат естествено и лихви. Няма значение дали сте се забавили два дни или две години. Няма значение и какви са били причините за забавянето - по ваша вина или по вина на банката, чрез която извършвате паричния превод. Увеличението е едно и за всички, и безапелационно. И досега се дължеше лихва при забавяне, но сега вече се увеличава и главницата, върху която се начисляват тези лихви. Ако така на пръв поглед изглежда, че ще накажем некоректните данъкоплатци, то възникват други проблеми - какво ще се случи с големите задължения на предприятията монополисти в България - Нефтохим, БДЖ, Булгаргаз и т.н. Дано авторите на проекта са обмислили добре тези предложения, защото върху тях ще падне тежестта да дават обяснение за увеличения размер на несъбираемите вземания, защото върху тях ще падне отговорността да обясняват защо пада събираемостта на данъците и ефективността на данъчната администрация.
Не по-малко по тежест е и предложението срокът за внасяне на ДДС, дължим по повод прекратяване на регистрацията, да се намали с месец и половина. При дерегистрация се облагат с ДДС всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит при придобиването им. Обикновено това е сериозна сума и затова срокът в закона сега е 60 дни. Този срок ще бъде 14 дни от датата на подаване на последната справка-декларация.
Проектите съдържат множество подобни, не по-малко спорни изменения и допълнения на ЗДДС, които съвсем не са с характер “редакционни” и “облекчения”, като например:
- от освободени доставки стават облагаеми доставките, свързани с ценни книжа, установяващи права върху стоки и услуги
- от освободени доставки стават облагаеми безплатните услуги в рамките на държавната поръчка и на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона за висшето образование;
- от освободени доставки стават облагаеми услугите, извършвани във връзка със следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, финансирани от държавата, когато се извършват от оправомощените за това институции;
- предложената промяна в чл.49, ал.2, отнасяща се до разпореждането с дарени стоки от някои финансово слаби, но социално значими организации като Съюза на слепите, домовете за сираци или стари хора и т.н.
- отменя се и освобождаването от ДДС на вноса на възобновяеми енергийни източници

Тези постоянни, принципно различни промени в ЗДДС не позволяват нито планиране на инвестициите, нито дори ясен данъчен режим за нормалния данъкоплатец. А иначе няма закон, който в такава динамична законодателна и икономическа среда да не се нуждае от постоянно усъвършенстване. Всяка законова промяна обаче следва да бъде правена на база на определена концепция и отговорно, с ясна представа за последиците от нея. Защото, ако има нарушения на   един данъчен закон, не винаги причината е в закона 

Заради тези промени в закона тенденциите ще се променят. Досега всички фирми правеха всичко възможно, за да постигнат прага и се регистрират по ЗДДС. От тук нататък всички фирми ще правят всичко възможно, за да не се регистрират по ЗДДС. А иначе в България процесът на хармонизация с европейското законодателство, включително и данъчното, продължава...

Данъчна реформа в България е възможна с оглед на бюджетните излишъци, които ежегодно се реализират. Намаление на данъците трябва да има, за да се ускори ръстът на икономиката и благосъстоянието. По-добре е да се намаляват преките данъци, които имат по-голям ефект върху стимулите. При данъка върху доходите би трябвало да се върви към плоска ставка, каквато съществува при останалите данъци.