Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. 1. ТЪРГОВСКИ БАНКИ, БАНКОВ МАРКЕТИНГ

Търговските банки възникват в началото на XVII – ти век като депозитни институции (приемат пари за съхранение) . Към края на XVII – ти  век  те са депозитно – кредитни институции, каквито са и сега . Наред с депозитно – кредитната функция, те осъществяват и други видове сделки . Затова търговските банки се дефинират като финансови институции  . Те извършват публично привличане на влогове, като по този начин акумулират временно свободни средства и използват привлечени средства за отпускане на кредити и за други инвестиции за своя сметка и на собствен риск . Търговските банки са най – важния финансов посредник между субектите с временно свободни парични средства и тези с недостиг на парични средства. Чрез търговските банки се осъществява косвено финансиране на икономиката .

Баланс на търговска банка

В банковото дело маркетингът беше въведен сравнително трудно, а понятието „маркетинг” имплицитно подсказва, че неговата употреба е свързана с организирането на пазарните отношения.

В определението на  Филип Котлър „ целенасоченото използване на инструментите на пласментната политика”(според автора- различни видиве стратегии: ценови, дистрибуционни, продуктови и комуникационни) откроява доминантата на управленския  аспект на маркетинга, т.е. обстоятелството, че експликацията на посочените стратегии изисква планиране, решение, реализация и контрол, извършвани в рамките на разменните отношения.

Тези принципни определения служат като обща платформа за дефиниране на маркетинга в банковото дело.  Банковият маркетинг е  е управленска концепция и оперативна пазарна технология, създаваща и реализираща възможности за търсене и предлагане на изгодни условия за доходоносни вложения както з абанките, така и за техните акционери и гарантираща същевременно задоволяване на потребностите на широк кръг банкови клиенти.

В банковата прктика е налице непрекъснато и тясно обвързване между технологията на  стратегическото планиране и развитието на маркетинговата стратегия. Целта на маркетинговата стратегия е да посочи такава възможност за използване на ресурсите, която максимилизира конкурентните предимства и намалява „пробивите”  в банковата  конкурентноспособност.

За  маркетинговото сегментиране на търговските банки за важни пазарните партниори – различни социални субекти, са локализирани и функционират в националното стопанство и на международно равнище. „Вътрешните партниори” могат да се класифицират в рамките на една достатъчно хомогенна система условно наречена „околна среда на банката” , на ниво – национално стопанство. Но най- важни пазарни партниори на банките с атехните клиенти, т.е. обектите , към които се ориентира непосредственото банково обслужване.

Тава са всички онези физически и юредически лица, спрямо които банките извършват пазарно сигментиране с цел да се формират хомогенни групи- потребители на банкови услуги, предлагани достатъчно широк и пълен асортимент.

1. ДСК

Банката е основана под името Държавна спестовна каса (ДСК) през 1951 година с решение на Министерския съвет. В нея са включени държавната Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации. Към ДСК е прехвърлено и обслужването на частните влогове в Българска народна банка. Тя получава изключителни права за приемането на влогове от частни лица в страната. Първоначално те са използвани изключително за кредитиране на държавата, като от средата на 60-те години банката получава възможност да отпуска потребителски кредити и кредити за жилищно строителство на частни лица. До 1971 година тя се ръководи от Министерството на финансите, а след това - от Българска народна банка.

След срива на социалистическата икономика от края на 80-те години ДСК е една от последните приватизирани държавни банки. През 1999 година тя е преобразувана в изцяло държавно акционерно дружество и приема сегашното си име. Приватизирана е едва през 2003 година, когато е купена от унгарската банка ОТП. През следващите години ДСК създава няколко специализирани предприятия за финансови услуги: ДСК Управление на активи, ДСК Гаранция (общо застраховане), ДСК Лизинг, ДСК Турз, ДСК Родина (пенсионно осигуряване).

Банка ДСК (до 1999 година - Държавна спестовна каса) е българска банка със седалище в София, специализирана в работата с дребни клиенти.

През 2007 година Банка ДСК има пазарен дял от 20,3% при личните депозити и 32,9% от личните кредити. Тя е на второ място по дял на привлечените депозити (12,9%) след УниКредит Булбанк и на първо - по дял на предоставените кредити (15,7%). С печалба за 2007 година от 186,2 милиона лева Банка ДСК е втора в страната след УниКредит Булбанк.

Търговската банка ДСК определя следните цели, които стоят пред нея:

*  Да създава и поддържа високи стандарти в бизнеса

* Да спазва законите на Република България, наредбите и правилата в банковото дело

* Да осигури максимално пълно и ефикасно финансово обслужване на клиенти си, които са винаги в центъра на тяхното внимание

* Стремеж към отличителност в обслужването

* Посветеност и отдаденост на това, което правят

* Печалба, но печалба от дейност, която не противостои на хуманността

Ценности, на които се основава са:

* Дългосрочни перспективи - ясна и реална дългосрочна програма за развитие на Банката

* Умения и опит

* Най-големият ни актив е нашата репутация

* Отговорни взаимоотношения – инвестираме в развитието на хората

* Партньорство – партньорството стимулира обвързаността, взаимното уважение и подкрепа

Техните основни принципи включват следните положения:

• Фокусирана върху клиента
• Работеща в партньорство с всички социални групи
• Стремяща се към постигане на високо качество на обслужване
• Целяща финансов интегритет и ефективност
• Въвеждаща нови процеси, процедури и технологии, които отговарят на динамиката на банковия пазар

Ръководителите и  не само управляват дейността на Банка ДСК. Те са  също и    генератори на идеи, и пораждат ентусиазъм и отдаденост.

Визия:

• Продължаването на най-добрите практики в кредитирането
• Запазване на водеща позиция в банкирането на дребно
• Голям кредитор за граждани
• Партньор на малкия и среден бизнес в неговото финансиране
• Насочена към развитието на бизнеса на корпоративните клиенти
• Социална ангажираност към служителите, отлични условия за работа, обучение и развитие
• “Първа сред равни” в динамичния български банков сектор
• Банка ДСК ще продължи да бъде лидер по доверие сред потребителите на банкови и финансови услуги 

1. КОМУНИКАЦИОНЕН МИКС

На практика  връзките на банките се осъществяват   чрез комуникационния микс, т.е. посредством комбинираното използване на четери основни маркетингови инструмента:

• Рекламата(Advertising)
• Връзки с общвеността(Public relations)
• Стимулиране на продажбите(Sales Promotion)
• Личните продажби(Personal Selling)

Основна  задача на комуникационния микс  е да създава, усъвършенства, актуализира и доставя информация на всички интересуващи се и имащи притенции към банковите институция субекти, с което да популяризира общесвено полезната и мисия, да създаде климат на високо обществено доверие към нейната дейност.

ДСК  обръща много специално внимание на впечатлението, което прави на клиентите си, през последните 2 години акцентува ообедно върху имиджа си на банка, която е близо до обикновения човек и винаги е готова да помогне.

В условията на комплексни, подложени на постоянни иновации и в същот време децентрализирани пазари банковите продукти могат да стигнат до клиентите само с помоща на комуникацията.  Клиентът оценява продукта и неговата цена с помоща на информацията, с която той разполага.

Чрез  интернет, брошурите, директния маркетинг ДСК постига много относно осведомеността на своите клиенти, което води до успешна ценова политика и разрастване на нейната дейност.

За ефективната си комуникационна политика ДСК предприема сериозни изследвания в следните насоки:

• Изясняване на съответствието между информационните потребности на целевите групи клиенти и това, което тя предлага като информация към тях
• Тестване на мнението, което клиентът си е съставил за продукта, неговото разбиране и степента, в която той приема или би приел банковото предложение за продажба
• Оценяване влиянието на продуктите върху психологията на клиентите, техните намерения да ги купят и ползват и др

Днес  повечето пазари в страните от Западна  Европа, в САЩ и Япония се намират във фазата „насищане”. При това банковите продукти са почти идентични, подобни един на друг.

За да се разграничат от конкурентите си, банките повишават темпа на иновациите си, снижават разходите, т.е. превръщат ес в така наречените „евтини производители”, подобряват качеството на обслужването си и се опитват да изчерпят покупателния потенциал н аточно определени целеви групи клиенти, както примерно ДСК се характеризира с дребните клиенти и техните домакинства. Дори в условията на „наситени” пазари това носи желаните доходи.

За целта ДСК се старае да диференцира възможно в най- голяма степен  своята комуникационна политика.

Опитва се ефективно да ес предпази и от небивалия „бум” наинформационните и комуникационните технологии. Очаква се, че в близкото десетилетие продукцията на комуникационния микс ще се удвои. Това означава, че относителния дял на  „транзитно преминаващата” и неизползвана информация ще нарасне многократно. Следователно феноменът „информационен излишък” ще е налице. От което следва, че съобразената комуникационна политика на ДСК цели клиента да се съсредоточи, върху това, което представлява най- голям интерес за него, и да спестява онова, което е несъществено и излишно.

С банковата си реклама ДСК се стреми да позиционира даден продукт, услуга във възприятията на клиента, да могат те да изпъкнат пред тези на конкуренцията. За това ДСК обръща много специално внимание на своите служители и комуникативните им качества като ги превръща в комуникативни конкурентни предимства.

Арсеналът на банковия рекламен инструментариум на ДСК е твърде богат- публикации, плакати, проспекти, значки, марки, въздушни балони, рекламни пакети, рекламни подаръци, реклами в телевизията, по радиото и т.н.

Използването на тези и други рекламни средства представлява преследване на целевото въздействие върху поведението на купувача и потнциалния клиент, което няма нищо общо с манипулацията и нелоялната конкурентна игра.

Маркетинговите маниджъри на ДСК постигат своите рекламни цели по два пътя- чрез убеждение или по емоционален начин. Първият начин предизвиква рационални, аналитични процеси у клиента- той запомня името н а продукта или разбира неговите функции; докато емоционалното послание активизира пособностите на клиентите да възприемат по- бързо представената им информация.

Връзките на обществеността, разглеждани и оценявани през призмата на многото популяризация и  с широко съдържание термин Public relations, биха могли да се определят като фактор и среда, от които зависят и чрез които се проявяват идентичността,управленската философия, фирмената културата и „доброто име” на ДСК.

Връзките с обществеността представляват „пулса” на дейността ДСК пред клиентите, акционерите, служителите и мн др. Информацията и информирането на обществеността з адейността на ДСК, както и по принципните въпроси на банковата и стопанската политика, е важен ангажимент на всяка уважаваща себе си кредитна институция.

За да се гарантира необходимата откритост на институцията към публиката с необходимите за целта  Public relations, последните трябва да почиват върху надеждна вътрешна информация.

Публичността на ДСК е задача и инструмент на комуникационния микс, отнасящи се до контактите на банката с акционерите, клиентелата, институциите в околната среда. Съдържанието на външните Public relations за ДСК е твърде богато:

• Покани за участие в организирани от банката пресконференции, на които се представят някои резултати от нейните пазарни усиля и успехи
• Информации в пресата за някои важни събития от ежедневието на банката
• Покани з аучастие в работни срещи, семинари, тематични вечери, на които се обсъждат актуални теми от стратегическата и текущата банкова дейност
• Възможности з алични посещения при банкови мениджъри в определен ден за „отворени врати”.

Започва да ес налага мнението, че мерките, включени в системата на Sales Promotion са като нова дименсия на банковия маркетинг въобще, един свят на микромаркетингов микс.

Sales Promotion е неделим, но относително самостоятелен елемент на комуникационния маркетингов микс. Типичните мерки на Sales Promotion са пробите на продуктите, временните намаления на цените на определени продукти, даване на правото на клиентите безпроблемно да върне продукта след неговата проба, популяризацията на продукта и неговите качества по време на масови прояви и т.н.

С основание може да се допусне, че Sales Promotion е контактуване с клиентите, без те да притежават продукта, за който става дума и който е обект на разговор и интерес. Разглеждания маркетингов инструмент стимулира деловите контакти на ДСК с нейните клиенти. Благодарение на високо ефективната си техника и информационна осигуреност Sales Promotion инициират активността и на останалите елементи на системата на комуникативния микс. Стимулирането на продажбите следователно става, както „наван”, така и „наватре”- към тези, които ги осъществяват.

Характерен белег на личните продажби е директния контакт с клиентелата. Гаранция за високо комуникационно въздействие е индивидуалния подход, с който банковите специалисти от ДСК достигат до различни категории клиенти. В зависимост от обекта на сделка и вида на продукта в личните продажби се ангажират всички банкери независимо от длъжностната им характеристика.

1. ИЗВОД:

През последните десетилетия маркетинговите проучвания и маркетинговата политика се превърнаха в необходим и неделим елемент на банковия мениджмънт. Те трябват в максимална степен да съдействат за постигане  стратегическите и оперативни цели на кредитните институции, като им помагат да оцеляват и утвърждават общественото си положение в сложната, комплексна и динамична околна среда.

Световната икономическа криза оказва влияние и на българските банки.

Печалбата на банковия сектор през април е спаднала с 53% на годишна база, става ясно от данните за месеца, публикувани на интернет сайта на БНБ.

Финансовият резултат на българските банки през месеца възлиза на 57 млн. лв. През април година по-рано реализирана от банките печалба възлизаше на над 122 млн. лв.

Банките все повече се задъхват финансово поради нарасналите разходи за обезценка на кредити и вземания.

За първите четири месеца на тази година печалбата на банковата система е 329 млн. лв. Според коментара на Централната банка този резулат осигурява приемлива възвращаемост и допълнителна защита на кредитните институции, въпреки че е с 32% по-малък спрямо реализирания през първите четири месеца на 2008 г.

Коефициентът за ликвидните активи леко се повишава до 21 процента в края на април и показва адекватно покритие на привлечените средства в системата, смятат експертите на БНБ.

В края на април общата сума на активите на банковата система е 69.5 млрд. лв., което е с 13.4 процента повече спрямо април 2008 г. и с 0.4 процента повече спрямо март 2009 година. С най-голям принос в растежа е групата на петте най-големи кредитни институции, която в края на април притежава 56.7 процента от активите на банковия сектор.

В тази група влизат УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк и Юробанк И Еф Джи България.

Брутните кредити и аванси се увеличават с 0.3 процента. Месечният растеж на корпоративните кредити (0.8 процента) и на експозициите на дребно (0.2 процента) е концентриран в групата на средните и малките банки.

Общият размер на предоставените кредити на предприятия и на граждани и домакинства в рамките на една година нараства с 20.5 на сто, посочват от БНБ. Привлечените средства се увеличават с 0.3 процента и достигат 60.2 млрд. лева.

Депозитите от граждани и домакинства нарастват с 0.9 процента и достигат 38 на сто от общия размер на привлечените средства в системата.

Основни фактори за спада на печалбите

- голямо поскъпване на ресурсите на вътрешния и външните пазари

- увеличаване на провизиите

- свит растеж в икономиката