Joomla Software solutions Template

Payday loan

Заетост и безработица в България в последните 15 години

1. Теоретични аспекти на заетостта и безработицата в България

В потенциалните трудови ресурси на всяка страна и на всеки етап е решаващо участието на населението от законоустановената трудоспособна възраст. От гледна точка на икономическото развитие и неговата ефективност това е и най- трудоспособната част от населението, особено във възрастовата група 30- 50 години. Ето защо,  за равнището на производителността на труда и резултатите от икономическата дейност е от съществено значение степента на участие на тази част от населението в икономиката на страната. От тази гледна точка за обществото е неблагоприятно, ако по- значителната част от това население е безработно и особено за по- дълъг период. В последния случай то губи повече или по малко своята професионална квалификация.

В България, основен фактор за последните няколко години, който намали потенциалните възможности на населението за участие в производството, е равнището на смъртност, заболеваемост, професионална инвалидност. Например това са главните фактори у нас наред с фактора по- ранно пенсиониране при първа и втора категория труд, което снижава равнището на трудово участие на мъжете.

В последните петнадесет години, сравнително по- малка е и степента на заетост на населението между 25-30 и 50-55 годишна възраст, което се счита също в трудоспособна възраст. Причините за това са различни. За първата група оказва влияние по- ниското равнище на трудова заетост на жените, които отглеждат и възпитават деца и са в продължителен отпуск или не са започнали все още трудовата си дейност. Конкретно влияят такива фактори като раждаемост и плодовитост, брачност, възраст на сключване на брак и на преобладаваща раждаемост, социална осигуреност на семействата и майките, степен на образование и професионална квалификация, равнище на безработица в страната на дадения етап.

През годините на преход, равнището на трудова заетост на населението, надхвърлило 50 години, обикновено е по- ниско от това на населението от предните възрастови групи. За групата 50- 55 години, то се предопределя главно от сравнително широкия кръг пенсиониращи се мъже. Над 55 години равнището на заетост значително спада поради масовото пенсиониране на жените, навършили законоустановената пенсионна възраст.             Би следвало да се подчертае, че населението между 50 и 60, 65 години е със сравнително висока трудоспособност, с натрупан опит и в повечето случаи с висока квалификация, което прави неефективно ранното му пенсиониране.

Различни фактори и условия оказват влияние върху равнището на трудова заетост на младежите в трудоспособна възраст (до 25 години). Преди всичко определящо значение имат развитието на образователната система, нейният обхват и продължителността на обучение в различните видове и степени учебни заведения. Друг съществен фактор са тяхната професионална подготовка и ситуацията на пазара на работна сила. Значителна част от младежите в тази възрастова група попадат за първи път на пазара на работна сила. Възможността да намерят подходяща работа в случая се определя от характера на развитие на икономиката (подем или рецесия и депресия), от нейните потребности от работна сила с определена професионална подготовка и не на последно място от политиката на правителството за стимулиране и насърчаване на работодателите да наемат младежи, да ги обучат в предприятията или в специални училища, да ги назначават временно или за постоянно.

Други фактори, различаващи се за младежите и девойките, предопределят участието им в производството или в потенциалното икономически активно население. За младежите това е продължителността на срока за отбиване на редовна военна служба, а за младите жени- равнището на брачност и раждаемост, което по принцип е най- високо между 20- 25 годишна възраст.

Следователно,  наред с възрастовата и половата структура трудовото участие на населението предопределя и безработицата. Трудовата заетост на жените и мъжете общо и по отделни възрастови групи е различна във всички страни. Тя се предопределя от действащото трудово законодателство, доходите на домакинствата, равнището на образование и професионална квалификация на жените, равнището на раждаемост, състоянието на трудовия пазар и др. Обикновено намаляването на равнището на заетост на населението е по бързо при жените, които формират по- голямата част от безработните, в това число и продължително безработните.

За развитието на икономиката по- непосредствен интерес представлява равнището на заетост на икономически активното население, на потенциалните трудови ресурси. Това равнище предопределя броя и структурата на заетото население. На свой ред то зависи, от една страна, от демографската структура, образователната и професионалната подготовка на икономически активно население и неговото желание за трудова заетост, и от друга- от потребностите на икономиката на дадения етап от работна сила в съответното количество, структура и подготовка. По принцип равнището на заетост на икономически активно население (общо и по отделни региони) се определя от динамиката и структурните промени в икономиката, от технологичното равнище на производството и степента на развитие на услугите и др. В крайна сметка това предопределя и степента на равновесие на пазара на работна сила.

2. Статистически данни по отношение на безработицата  и заетостта у нас

През последните години развитието на пазара на труда в страната следва основните тенденции и процеси в развитието на икономиката на страната - преструктуриране на отрасли и производства, приватизация, ликвидация на неефективни производства и дейности, разкриване на нови дейности.

В началото на прехода, у нас се наблюдават интересни закономерности на развитие на пазара на труда.

Таблица  1. Регистрирани безработни лица

Източник: www.stat.bg

Таблицата показва броя на регистрираните  безработни лица в Бюрата на труда за посочения период. Анализът на данните показва, че през първата година на преходния период, безработните са сравнително най – малко. Това се дължи на факта, че икономиката все още функционира, предприятията не са ликвидирани. Резкият скок през 1993 год. се обяснява с факта, че това е годината на започване на приватизация в България, започват разпродажби, голяма част от фирмите са загубили пазарите си, извършват се ликвидации и преструктуриране на сектори .

Най –високото ниво на безработица е през 1997 г. Причини за това следва да се търсят в:

• След стартиране на реформите, се наложи закриването на губещи предприятия, които преди това бяха субсидирани от държавата или кредитирани от отрасловите банки.
• След приключване на някои от  приватизационните сделки в България, новите собственици също освободиха определен брой работници – поради административно – бюрократично раздутия щат, които беше нормално явление за българските предприятия преди  реформите.

Основна черта на безработицата в България по време на трансформацията на икономиката е нейната относителна продължителност – периодът на незаетостта на безработните лица у нас надминава една година. Това говори за недостатъчна активност от страна на управляващите при справяне с проблемите на ниския ръст на производство,  недостига на капитали и икономическата криза, като цяло.

Динамиката на предлагането на работни места може да се види по известни данни на следващата таблица:

Таблица 2. Динамика на предлагане на работни места  -средногодишни данни

Както е видно, съществува динамика по отношение на заявените и заетите работни места, което говори за активността на бизнеса.

Наличните данни за заетостта по сектори може да се види на таблица 3

Таблица 3. Заетост по сектори в страната  -налични данни