Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Цена на работна сила

І. Същност и съдържание. Цената на работната сила най-общо може да се определи като сума, за която работодателят придобива правото да ползва наетите от него работници. Тя се разглежда в 2 аспекта:

1. От страна на работодателя/в тесен смисъл/.

2. От страна на работодателя/широк смисъл/.

За работника цената на работната сила представлява доходът получен за вложения от него труд. Тук се включва не само размера на работа, заплата, но и всички останали доходи/награди, бонуси, материални придобивки и други/. За работодателя цената на работната сила представляват всички разходи по нейното наемане и издръжка. Тук се включва работна заплата, социални осигуровки, средства за квалификация, за здраве, професия и др.

Сравнявайки цената на труда за работника и работодателя, се вижда, че за вторите тя е много по-голяма. Причината се дължи на това, че част от разходите на работодателя не се трансформират в доходи за работника. Действителната , истинската цена на работната сила е тази, която работодателят плаща за него. Тя е един вид разход, както всички останали. Цената на работната сила изпълнява 3 функции: възпроизводствена, стабилизираща и мотивираща.

1. Възпроизводствена- произтича от това, че за хората тя е основен източник за издръжка на семейството. Тази функция е свързана с определянето на жизнените стандарти, които цената на труда трябва да осигури. Тя е доминирана от икономически съображения. Доходът, който работникът получава трябва да възстанови разхода за издръжка на семейството, инвестициите в образованието на децата, разходи за поддържане интелектуалното равнище на хората и др.
2. Стабилизираща. Свързана с мястото на доходите от труд в количеството пари в обръщение. Тя има за цел да стабилизира икономиката с оглед да не се допусне увеличена инфлация и дисбаланс. От тази гледна точка стабилизиращата функция има ограничителен характер върху растежа на труда. Този ограничителен харатер се осъществява чрез икономически и административни мерки. Административни мерки-ограничаване на доходите от труд, а  икономични са въвеждането на механизми за данъчно облагане на работната заплата и други доходи.
3. Мотивираща. Свързана с възпроизводството. Стремежът ъм по-високо заплащане е основна движеща сила, която мотивира хората.

Посочените 3 функции имат различна обвързаност помежду си:

-                      възпроизводствената и мотивиращата имат еднопосочно действие и са тясно свързани. Стабилизиращата от своя страна е противополажна на останалите две/задържане разтежа на цената на труда/.

ІІ. Основни елементи на цената на труда. Цената на работната сила включва следните елементи на труда:

-                      работна заплата;

-                      допълнителни изгоди-това са плащания извън работната заплата. Големината им, независимо от размера на заплатата. Те се предоставят на работника по инициатива на работодателя или на базата а споразумение в колективен трудов договор. В тази категория изгода могат да бъдат в пари и в натура. Най-често към тях се отнасят следният допълнителен платен годишен отпуск,допълнителни семейни добавки от тези фиксирани от закона; предоставяне на безплатна храна или с намалени цени, безплатно облекло, транспорт, безплатни или с намалени цени спортни съоръжения или други. В съвременната световна практика допълнителните изгоди получават все по-голям дял в цената на труда. Работодателят предпочита да повиши допълнителните изгоди, отколкото заплатата. Счита се, че тази практика е силно мотивираща по отношение на работниците.

-                      Осигуровки на работодателите. Това са задължителните разходи за социални осигурителни фондове; здравни осигуровки и безработица. Вноските се разпредеят съобразно нормативната уредба на страната. Тежестта не се разпределя равномерно между работодателя и работника, но тенденцията е към изравняване.

-                      Средства за текущото здравно обслужване.Работодателят е задължен да прави разходи за профилактични прегледи на работниците.Тези средства не са свързани със здравното обслужване на населението.

-                      Средства за повишена квалификация и преквалификация на работника. Тези средства нямат задължителен характер и се правят по желание на работодателя.

-                      Средства за подобряване условията и храната на труда. Те са регламентирани от закона, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд.

-                      Средства за социално и битово обслужване. Те са свързани с възможностите на работодателя. В тях се включват организирано хранене, търговско обслужване, транспортно обслужване; ползване на корортни бази от работодателя.

ІІІ. Фактори, определящи цената на труда. Определя се от множество фактори, с особено значение са :

-                      съотношението между търсене и предлагане на труд. Цената на труд е по-висока там където търсенето е по-голямо от предлагането и по-малко, където предлагането доминира над търсенето. Действието на този фактор води до едно по-оптимално разпределяне на работната сила.

-                      Издръжката на живот има основно значение при определяне на работната заплата. Цената на работна сила може по различен начин да реагира на промените в издръжката на живот. Тя може да се повишава пропорционално, надпропорционално, подпропорционално на издръжката.

-                      Законовите и подзаконови разпоредби-нормативното уредба на страната оказва влияние върху цената на труда чрез държавните стандарти за работна заплата, допълнителни изгоди, социални разходи. Чрез нормативната уредба се определя до голяма степен цената на труда. Освен това тя зависи и от държавната политика в областта на осигуряването, данъците и др.

-                      Производство на труда. Влияе в 2 аспекта: на микро- и макроравнище. В микроикономичен аспект влиянието се отразява върху конкурентноспособността на фирмите. Увеличаването на цената на труда трябва да бъде в съответствие с производителността. Изборът как да повиши цената на труда, в резултат на производителността зависи от работодателя. В макроикономичен аспект проблемът на връзката “производство-цена на труда “ е свързан с постигане на макроикономическа стабилност. Известно е правилото, че цената на труда не трябва да превишава производството на труда.

-                      Силата на договарящите се страни. Влиянието му зависи от икономическата конюнктура. В условията на подем синдикатите се оказват в по-добра позиция от работодателите. Това се дължи на много причини:

1. Те имат финансови резерви в случай на стачка.
2. По-лесно работниците могат да си намерят работа.
3. Работодателят няма натрупани запаси , за да поддържа търговията в случай на стачка.

В условията на криза работниците са в по-изгодна позиция от синдикатите. Изброените причини действат в полза на работодателя.

- възможност на работодател да плаща по-високи възнаграждения. По-високата издръжка на работната сила в едни фирми създава известни проблеми, които са свързани със следното: работодателите от други фирми копират това поведение въпреки ограничените ресурси. Създава се социален натиск за по-високи доходи. Резултатът от това повишение е надпревара в покачването на издръжката, стимулиране на инфлацията и фалит на слабите фирми.