Joomla Software solutions Template

Payday loan

Коефициент на безработица 1993 - 2003

Увод

Проблемите, които постави българския преход пред обществото не се изчерпват само с финансовата криза, обзела страната през средата на 90-те години на миналия век. Безработицата, която е елемент на пазарната икономика не отмина България и остави отпечатък върху доходите и жизнения стандарт на българина.

Като явление безработицата е непозната за нашия трудов пазар до началото на реформите през 1989/1990 година. Държавата осигуряваше гарантирана заетост и относително еднакъв жизнен стандарт /като се изключи политическия елит от кръга приближени до властта/. Тези прийоми на социализирана държава бяха изцяло изоставени при началото на трансформацията на икономиката. По принцип безработицата е съпътстващо явление на всяка пазарна икономика, защото при действието на свободни пазарни механизми на търсене и предлагане, трудовата сила се разглежда като определен вид стока, която не винаги може да намери своя реален купувач, особено на специфичен пазар какъвто е пазарът на труда. Ето защо, още при първите симптоми на необратимия процес на реформа на неефективната планова икономика се наблюдава лавинообразен скок на безработните лица.

Безработни се оказват хора с висока квалификация, опит и трудов стаж, поради ликвидиране на цели предприятия и отрасли. Безработицата не само лишава човек от материална сигурност, тя пречи за задоволяване на важни потребности каквито са професионалната реализация и социалните взаимоотношения. Тези неблагоприятни  условия оказват влияние върху психическото състояние, мотивите, очакванията, ценностите на човека, налагат промени в неговото поведение, което може да се окаже в различна степен адекватна към създадената ситуация.

Настоящата курсова работа ще изследва коефициента на безработица за периода 1993 – 2003 година в България.

1. Цел, задачи и предназначение.

Основната цел на наблюдението на работната сила е да се осигури информация за най-важните характеристики на заетостта и безработицата в Република България. Резултатите от изследванията на заетостта и безработицата се публикуват в български статистически публикации и бюлетини, а също периодично се предоставят на аналитичните и информационните звена на редица международни организации като UNESCO, ILO, OECD, EUROSTAT и други, и се публикуват в съответните международни издания.

2. Основни дефиниции

Работна сила (текущо икономически активно население) - Лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производство на стоки и услуги. Работната сила включва заетите и безработните лица.

Заети лица - Лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:

• извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час, срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход
• не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който получават пълния размер на възнаграждението си), неблагоприятни климатични условия, стачка или други подобни причини.

В групата на заетите се включват лицата, работещи срещу заплащане в пари или натура; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход; лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия, стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства. Според статуса в заетостта лицата се класифицират в следните групи:

• работодатели - лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия, фирми, стопанства, работят под аренда или извършват друга дейност, като наемат на работа минимум едно лице
• самостоятелно заети (самонаети) лица - лицата, които сами или в съдружие с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица
• наети лица - лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно време), възнаграждение по граждански договор, както и възнаграждение без договор и други в обществени организации или за частен работодател
• · неплатени семейни работници - лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие и стопанство на родствено лице от същото домакинство.

Безработни лица - Лицата на 15 и повече навършени години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици, включително наблюдаваната седмица, и са на разположение да започнат работа в определен кратък период от време. За безработни се считат и лицата, които не търсят активно работа, но очакват да започнат работа, за която имат обещание, или имат работа, от която са в принудително неплатено отсъствие за срок, по-голям от един месец, ако имат обещание и определена дата за връщане на работа. Лица, извън работната сила (текущо икономически неактивно население) - Лицата, които не са заети, нито безработни през наблюдавания период. В тази група се отнасят и лицата, които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство. Заложените в изследването критерии за определяне на лицата по отношение на икономическата активност се различават от използваните у нас други източници на информация за заетостта и безработицата, които следва да се имат предвид:

• данните се отнасят за фиксиран период от време, т.е. те характеризират състоянието на лицата в рамките на определена календарна седмица
• за безработни се считат не само лицата, които са регистрирани в държавните бюра по труда, а и тези, които търсят работа по други начини - чрез подаване или отговаряне на обяви за търсене на работа, установяване на директни контакти с работодатели, търсене на съдействие от роднини и познати и други
• студенти, домакини, пенсионери и други лица също се считат за безработни през наблюдавания период, ако отговарят на посочените критерии
• · при наблюдението на работната сила няма горна възрастова граница, до която лицата могат да се считат за безработни.

3. Обект и обхват на наблюдението

Обект на наблюдението на работната сила е населението на 15 и повече години в Република България. Наблюдението е репрезентативно - провежда се върху извадка от обикновените домакинства в страната. Анкетират се всички лица, обект на наблюдението, от домакинствата, попаднали в извадката.

4. Модел и обем на извадката

За наблюдението се използва стратифицирана по град и село двустепенна гнездова извадка с гнезда на първата степен - преброителните участъци от проведеното към 4.12.1992 г. преброяване на населението и жилищния фонд и гнезда на втората степен - домакинствата. Изборът на първата степен е с вероятностен подбор, пропорционален на населението в отделните райони, а на втората - от попадналите в извадката преброителни участъци се избират по 12 домакинства (гнезда на втора степен). Извадката за наблюдението на работната сила е формирана като подизвадка от постоянната териториална извадка, която включва 10% от всички преброителни участъци от проведеното към 4.12.1992 г. преброяване на населението.

Извадката е районирана по области и местоживеене (град, село) и включва 2000 гнезда (преброителни участъци) на първата степен. За всяко наблюдение от преброителните участъци, попаднали в извадката, се избират 12 домакинства, като във всяко следващо изследване се включват половината от домакинствата (6) от предишното изследване, а останалите се заместват с нови домакинства. Извадката обхваща около 55 000 лица на 15 и повече навършени години, живеещи в 24 000 обикновени домакинства.

За ажустиране на резултатите от наблюдението се използват данни от текущата демографска статистика за населението на страната по области, местоживеене, пол и възраст (три възрастови групи - 15-24, 25-49, 50 и повече навършени години).

Изчислени са стохастични грешки, с които са обременени данните, получени с помощта на извадката - стандартните и максималните грешки за относителните дялове p (от 0,05% до 50%) от генералната съвкупност, респ. за съответния им абсолютен брой (М).

5. Източник на информация

Информацията от анкетираните лица в домакинствата, попаднали в извадката, се събира с помощта на анкетна карта. Регистрираните характеристики включват : възраст, пол, образование, местоживеене, професия и семейно положение и икономическа активност на анкетираните лица. За безработните се получава и информация за: продължителността на безработицата, начините на търсене на работа и причините за безработицата.

6. Организационен план

Определените от Териториалните статистически бюра (ТСБ) анкетьори посещават попадналите в извадката домакинства и провеждат интервю с лицата в тях. В ТСБ попълнените анкетните карти се шифрират и въвеждат на персонален компютър. Масивите се изпращат по БУЛПАК в НСИ, където на национално равнище се извършва претегляне на първичните данни. Претеглените данни се групират по различни признаци: общо, по пол, по възраст, по местоживеене, по степен на образование, по статус в заетостта, професия, по райони и по области, и се оформят в таблици за разпространение и публикуване.

7. Периодичност

Наблюдението на работната сила се провежда обикновено два-три пъти в годината. Наблюдаваният период е една календарна седмица обикновено през март, юни и ноември.

8. Основни статистически показатели

Освен абсолютните данни за работната сила, заетите и безработните лица се изчисляват и следните аналитични показатели:

Коефициент на икономическа активност - съотношение между работната сила и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на заетост - съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече години.

Коефициент на безработица (равнище на безработица) - съотношение между броя на безработните лица и работната сила.

Таблица 1.1. Справки за  безработицата в България на национално ниво  за периода  01.1991г. - 01.2000г.

Източник: Агенция по заетостта: www.za.government.bg

Таблицата показва броя на регистрираните лица в Бюрата на труда за посочения период. Анализът на данните показва, че през първата година на преходния период, безработните са сравнително най – малко. Това се дължи на факта, че икономиката все още функционира, предприятията не са ликвидирани. Резкият скок през 1993 год. се обяснява с факта, че това е годината на започване на приватизация в България, започват разпродажби, голяма част от фирмите са загубили пазарите си, извършват се ликвидации.

Намаляването на безработните лица в последващите периоди не е по причина на мерки от страна на правителството. През периода 1995 – 1997 год., България е обхваната от грандиозна икономическа и финансова криза, която практически парализира страната и  производството.

Безработицата намалява след въвеждането на валутен борд и се увеличава през 1999 год., когато и НСИ променя методиката си на изчисление на безработните лица.

Източник: НСИ

Според получените резултати броят на икономически активните лица през ноември 1999 г. е 3 387,9 хил. или 49,2 на сто от населението на 15 и повече навършени години. При мъжете този дял е 54,5 на сто (1 812,9 хил. икономически активни), а при жените – 44,2 на сто (1 575 хиляди).

От общия брой на икономически активните лица заетите са 2 811,0 хил. или 40,8 на сто от населението на 15 и повече навършени години. Заети са 45,1 на сто от мъжете (1 500 хил.) и 36,8 на сто от жените (1 311 хил.) от населението на 15 и повече години.

Равнището на заетост в градовете и селата се различава съществено. През ноември 1999 г. 45,8 на сто от градското население на 15 и повече навършени години е било заето, а при селското население този дял е 30,3 на сто.

От общия брой на икономически активните лица безработните са 576,9 хил., от тях 312,9 хил. са мъже и 264 хил. – жени. Безработните са 17 на сто от икономически активните лица, като равнището на безработица при мъжете е 17,3 на сто, а при жените – 16,8 на сто. Съществуват различия в равнището на безработица по местоживеене – 15,4 на сто в градовете и 21,9 на сто в селата.

Таблица 1.3. Коефициенти на икономическа активност, заетост и безработица
2000 г. по местоживеене и пол

Източник: НСИ

През декември 2000 г. безработните (според възприетите критерии в наблюдението на работната сила, съответстващи на препоръките на Международната организация по труда) са 536,7 хил. или 16,4% от икономически активното население на страната. В градовете равнището на безработица е 14,5%, а в селата – 22%. Безработицата общо за страната запазва почти същото равнище както през септември 2000 (16,2%), като в селата се наблюдава увеличение с 2,5 пункта. Няма съществени различия в равнището на безработицата при мъжете и жените - то е съответно 16,5 % и 16,2%. 47,7 хил. безработни са с висше образование, 285 хил. – със средно, а 204 хил. – с основно и по-ниско образование.

Основната причина за безработицата са съкращенията от работа – 323,8 хил. или 60,3% от безработните през декември 2000 г. са останали без работа по тази причина. 79,5 хил. или 14,8% от безработните търсят, но не могат да намерят работа след завършване на учебно заведение или отбиване на редовната си военна служба. 59,7% от безработните търсят работа повече от една година.

Таблица 1.4. Работна сила и коефициенти на икономическа активност,
заетост и безработица през декември 2002 г. по местоживеене и пол

Източник: НСИ

От икономически активните лица през декември 2704.4 хил. са заети, а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 40.3%. Коефициентът на заетост в градовете е по-висок с 15.3 пункта, от този в селата. Заетостта при мъжете е с 6.9 пункта по-висока в сравнение с жените.

В обществения сектор работят 1005.2 хил, или 37.2% от общия брой заети лица, в частния – 1694.1 хил, или 62.6% от всички заети (0.2% от заетите не са посочили сектора, в който работят). От заетите в частния сектор 1333.5 хил., или 78.7%, са наети лица, и 360.6 хил., или 21.3% - самостоятелно заети (вкл. работодатели и неплатени семейни работници). Повече от половината от заетите лица са в сферата на услугите – 58.6%, в индустрията са заети 32.8%, а в селското стопанство – 8.5%.

През 2002 г. безработните лица са 544.2 хил., или 16.8% отикономически активното население. От общия брой на безработните лица 302.8 хил. са мъже и 241.4 хил. – жени. Коефициентите на безработица са съответно 17.6% - за мъжете и 15.8% – за жените.

Таблица 1.5.Работна сила и коефициенти на икономическа активност, заетост
и безработица  - 2001 и 2002 г. по местоживеене

Източник: НСИ

В частния сектор работят 1 854.7 хил., или 65.6% от всички заети  лица. От тях 1 448.4 хил. (78.1%) са наети, 101.3 хил. (5.5%) - работодатели, 252.3 хил. (13.6%) - самостоятелно заети и 52.8 хил. (2.8%) - неплатени семейни работници. В обществения сектор са заети 964.7 хил., или 34.1% от общия брой на заетите (за 0.2 % от заетите не е определен секторът и статусът на заетост) Безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 410.7 хил., а коефициентът на безработица за същата възрастова група е 12.9% Продължително безработни (от една и повече години) са 272.7 хил., или 66.3% от общия брой на безработните. Делът на продължително безработните е по-висок в селата - 68.3%, в сравнение с градовете - 65.4%. С продължителност на безработица една и повече години са 66.6% от безработните мъже и 65.8% от безработните жени.

Така представените данни са показател на динамиката на коефициента на безработица в България за изследвания период и могат да се анализират от различни ползватели – социални служби, правителствени и неправителствени организации.