Home Литература Д. Талев - Новото и старото- борба и взаимодействие в Железният светилник

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Д. Талев - Новото и старото- борба и взаимодействие в Железният светилник ПДФ Печат Е-мейл

Д. Талев - Новото и старото- борба и взаимодействие в “Железният светилник”

Творчеството на Д. Талев е продължение на епичната традиция, установена още с Вазовия роман- епопея “Под игото”, и отражение на възрожденския подход в пресъсдаването на историята. Стремеж не към докоментално пресъздаване на събитията, а към тяхното човешко осмисляне, отразяване на фактите чрез многообразието на човешките съдби, чрез техните ежедневни битови и духовно- психологичиски измерения.

Тетралогията на Д.Талев(“Железният сетилник”,”Преспанските камбани”,”Илинден”,”Гласовете ви чувам”) е посветена на живота на македонското население, на неговите борби за духовното и политическо самоопределяне. Авторът разгръща многостранната картина на народни живот , който чрез атмосверата на битовото ежедневие, на нравите и обичате, на народната социална, политическа и нравствена философия отразява духа на историческата епоха. Център на художественото произведение е съдбата и духовният живот на човека и народа, ясно изразени още в първия роман: “Ж-с”

Романът ни принася в епохата на възраждането, действието се развива в гр. Преспа- скоро след голямата епидемия от чума. Главният герой Стоян Глаушев избягал от родното си село преследван от Осман кехаята. Тук той среща Султана- внучката на прочутия някога, но впоследствие разорил се чорбаджия, която го прибира в къщата си. За нея няма никаква перспектива тъй като за бедните, тя е внучката на хаджи Серафим, а за богаташите е твърде бедна.В съдбата на Султана виждаме първия сблъсак на човека с времето и неговия морал, с неписаните му норми. Героинята се пробужда и изпреварва времето си със своята воля, здрав разум, вътрешна сила и целеустременост:

“Не беше лесно човк да тръгне сам против всички, но още повече за една бедна девойка, но хаджи Серафимовата внучка реши да върви до край. Водеше я нейният бистър ум, копнежът и за щастие, нейната гордост.”

Бунтът на Султана е бунт на личността срещу изостанолостта на обществото и в него виждаме първите кълнове на възраждането.

Димитър Талев обаче долавя нещо много съществено, че духовното пробуждане и израстване, навлизането на новото става трудно, придружено е с много драматизъм и трагизъм, но все пак то си прави път чрез живи човешки съдби, чрез страданието на хората. С голяма сила тази мисъл е внушена чрез образа на Султана. Осмелила се да се противопостави на традициите, по-късно изостава от общото развитие. Все пак тя получава достъп до обществото, което я е изключило, но веднъж постигнала това, тя става яростен защитник на традициите. Семейството за нея е всичко, и затова за да спаси детето си от хорския неприязън, става причина за неговата смърт. Тази страшна майчинска трагедия още веднъж ни доказва, че новото наистина трудно се възприема и е придружено с много мъка и човешки трагедии.

Идеята за духовното израстване на народа е заложено в образа на Ния. Тя внася движение, промяна. Тя е проводник на промяната на обществените порядки, на иновациите. Именно в това се крие нейната нравствена красота и духовна широта. Ния е символ на разкрепоставянето в епохата на Възраждането. Тя е устремена към висшата духовна хармония, която изразява човешкото щастие. Но тази хармония може да се постигне само чрез целеустременост и възприемане на новото. Именно по този начин тя успява да извоюва своето щастие. За разлика от Султана тя се противопоставя на старите порядки, на закостенялостта. Конфликтът м/у двете е конфликт не м/у снаха и свекърва, а м/у новото и старото време. Талев символизира образно този конфликт чрез железния светилник и газената лампа - символи на две различни епохи. Чрез отказа на Ния да изпълни “заповедта” на свекървата си, авторът показва пробуждането на Човека, устремен към красота и светлина. Този акт на отказ символизира разкрепоставяне на личността, разцъфтяването на една вътрешно свободна личност. За разлика от свекърва си Ния не изостава от развиващото се общество, а върви успоредно с него. В образа й има нещо, което излиза извън рамките на конкретното историческо време. В нея има полъх от вечността - изконният устрем на Човека да достигне съвършеството. Точно това разкрива талев чрез описанието на исторически конфликти - безкрайното развитие на човечеството, неговото духовно израстване. Човекът, стремейки се да издигне обществото до себе си, изпреварил своето време, влиза в конфликт с изостаналостта на средата и същевременно се реализира като личност. С особена сила се налага проблемът за обособяване на човешката индивидуалност, за пълна изява на личността в пределите на историческата ограниченост. Основният вътрешен патос на творбата се изразява чрез самоутвърждаването на човека. Авторът ни описва духовно надраснал средата си човек, уверен в своите способности, знаещ какво може и какво иска. Описана е непрекъснатата жажда за духовно развитие, стремежът за разкрепоставяне, за пълна изява на личността. цЕлият конфликт излиза от сферата на личното и се пренася на една много по-широка обществена основа, излиза извън рамките на патриархалното семейство.

Силата на Талевата творба е именно в доловената атмосфера на епохата. Авторът показва пробуждането на народа, неговото духовно израстване, борбата за свобода и независимост, показана с избухването на Илинденското въстание. Димитър Талев утвърждава българските добродетели, непреклонността пред чуждата воля. Той показва как се проявява вътрешната сила на БГто, задържана векове наред. Напълно възтържествува възрожденският хуманизъм и стремежът към усъвършенстване. Именно това определя голямата стойност на тетралогията.

ири����O�0� себе си с народния враг Аврам, с него и с любовта си към дъщеря му Ния. Борбата е била борба, за да се открие сърцето, за да се помирят противоположностите. В исторически план Лазар проглежда за истината, че всеки народ трябва да осъзнае своите граници и да ги опази, да осмисли, че сам трябва да формира историята си и историческото си самосъзнание. Кръстопътят е окрайностената история, чиито граници започват от метафората "народ се пробужда ", за да стигнат до "корен и гранки". Историята е нещо повече от низ от катарзистни кръстопътища, които след сътресението на радикалните опълчвания, носят спокойствие и градивност, носят идеята за унаследяване и нови начала, дошли от предходното. Но в началото на всички начала, в тази книга са майката и сърцето. Тези, които раждат различни деца, различни посоки, но чиято орисия е да обединяват различностите в единността на кръстопътя, да предадат на движещото се напред време лицето на дома. Кръстопътят е кръст, тегоба на българския човек, при които човекът е вечно провокиран от различности и вечно разширяван като кръгозор. Това, което Султана винаги е знаела : "а ние, какво - майки, ще търпим. Аз имам повече, но за секо сърцето боли еднакво, ще ги чакаме да се върнат."

Затова и в основата на историческото повествование в "Железният светилник" стои родовата майка Султана. Появата на Стоян Глаушев е спасение за нея, възможност да осмисли битието си, да осъществи съкровените си копнежи. По волята на случайността Стоян и Султана се оказват сами срещу враждебния свят, търсят път от изолацията. Стоян е прокуден от селото и е чужд на града. Внучката на Хаджи Серафим за бедните в Преспа е от голям род, а за богатите е много бедна. Героите са поставени пред катастрофална ситуация, пред драматичен избор. За Стоян оставането на село е равнозначно на смърт, за Султана няма живот без продължение на рода. Обединява ги стремежа за утвърждаване, за отвоюване на жизнено пространство. Султана се подчинява на могъщият глас на дедите си, носи патриархално съзнание в себе си, което й дава сили да устои на капризите на времето, но в същото време й отнема личното щастие. Ето защо в основата на цялостното поведение на героинята е закодиран стремежа към безсмъртие чрез продължаване на рода, чрез повтаряне живота на дедите. Султана единствена може да предотврати кризисната ситуация и тя го осъзнава като свой неотменим дълг. От тук идват нейните решения и смелост да наруши християнските норми, приемайки чужд мъж в къщата си без венчило. Постигнала своите цели Султана стриктно ще спазва патриархалните добродетели, зорко ще бди за реда. За Султана е важно не само да възкреси родово дърво, а и да възвърне отминалата слава на дедите си. Тя непрекъснато подтиква Стоян да води борби за утвърждаване, за налагане в преспанското общество, с това внася радост в сърцето на мъжа си. Тя не може да вникне в протичащата душевна драма у Стоян, да види носталгията му по село, не приема широко отворената му душа, която е жадна за топлина, обич, ласка. Нейното съзнание е изцяло изградено от гласа на дедите, в сложни ситуации винаги търси съвет от тях. Оставайки си в областта на патриархалното мислене, Султана не може да вникне в душевния мир на дъщеря си Катерина, не разбира бунта й срещу ограничаващите човека стари норми, не осмисля копнежа й към женственост, любов, духовна еротика. Катерина дръзва да направи индивидуален избор, който е в разрез с колективните ценности. Затова и родът в лицето на Султана ще попречи на този избор, ще убие плода на любовта, а и самата Катерина. По друг начин се отнася Султана към сина си Лазар, който също е герой нарушител. Но за разлика от Катерина избора на Лазар е насочен към благото на рода. Затова и Султана не само го разбира , но и се гордее с него. Тя го подкрепя дори и в любовта му към красивата Ния. Въпреки че самата тя се жени не по любов, а по дълг, Султана вниква в сърцето на сина си Лазар и се бори за любовта му. Дошло е време, когато Талевият човек вече има нужда от ценности като любов и красота. Ния е тази, която като малко слънце ще огрее дома на Глаушеви.

Талевите герои  поставени на кръстопътя на историята успяват да съхранят  родовите си корени и българщината, а с помощта на пламъка на “ железния светилник”  те съумяват да открият пътя на новото историческо развитие.

 

WWW.POCHIVKA.ORG